№ 703
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500819 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 15131/22.02.2024г. от М. З. Н.,
ЕГН **********, ***, срещу Решение № 514 от 19.02.2024 г., постановено по
гр. дело № 9121/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8 състав, с което
съдът НАСТАНЯВА детето М. Р. Д., ЕГН **********, за отглеждане в
семейството на неговата баба по майчина линия – М. М. С., ЕГН **********,
с ***, за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение, на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от
Закона за закрила на детето, като ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик за настаняване на детето извън
семейството за срок над четири месеца до поискания шестмесечен срок, и
НАСОЧВА родителите М. З. Н., ЕГН **********, и Р. Н. Д., ЕГН
**********, съпругът на майката А. М. Н., ЕГН **********, и бабата на
детето М. М. С., ЕГН **********, към ползване на определена за подходяща
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик социална услуга
като мярка за закрила в семейна среда, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за
1
закрила на детето.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинсганционно решение за поР. необоснованост. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че детето вече 9 месеца е при баба си, а не при майка си и е
възможно да настъпи отчуждение в отношенията им. Сочи, че в
действителнопст детето се отглежда от неговия буйчо, а не от баба му, както
и че за детето е създадена подходяща среда за отглеждане от неговата майка,
която е сключила брак с А. Н., който има желание и възножност да отглежда
детето заедно с нея. Счита, че както тя, така и детето са били подложени на
домашно насилие от страна на бащата на детето.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на детето М. Р. Д., ЕГН **********, в който излага становище
за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се,
че съдът подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поР. което решението на
съда е мотивирано. В жалбата са наредени само твърдения, които не
кореспондират с доказателствения материал. Твърди, че в интрес на детето е
то да се отглежда от баба си. Сочи, че след като детето е започнало да се
отглежда в дома на бабата, същото е повишило успеха си и е започнало
тренировки по плуване. То е спокойно и желае да бъде отглеждано от баба си.
Разпитано е по делото и потвърждава желанието си, както и факта, че майката
го е биела и не се е интреесувала от него. Сочи, че бракът с новия съпруг на
майката е сключен в хода на процеса, като връзката им е само от 3 месеца.
Твърди, че детето не е било запознато с плановете на майка си, а новият й
съпруг се е държал авторитарно с детето в съдебно заседание. Посочва, че и
бащата на детето заявява мнението си, че детето е по-добре да бъде
отглеждано в дома на баба си.
Въззивната жалба е приета за редовна, а производстовото за
допустимо за разглеждане.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 28, вр.
чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето от Директора на Дирекция
2
„Социално подпомагане” – гр. Долни чифлик с искане за настаняване на
детето М. Р. Д. в семейството на М. М. С. – баба на детето по майчина линия,
за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със заповед на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Долни чифлик е предприета мярка за закрила спрямо детето
М. Р. Д., като е настанено временно в семейството на М. М. С. – негова баба
по майчина линия. Твърди се, че М. е роден на 21.12.2012 г. от съвместното
съжителство на М. З. Г.а и Р. Н. Д.. На 16.05.2023 г. в ОЗД/ДСП – Долни
чифлик бил регистриран сигнал от бабата на детето, в който се твърдяло, че
спрямо малолетния М. съществува риск за физическото, психическото,
нравственото и социалното му състояние, тъй като майка му е с нестабилна
психика и психични проблеми, довели до опит за самоубийство. Социалното
проучване установило, че по данни на М. З. Г.а поводът за приемането на
медикаменти и хоспитализирането й във ВМА – Варна били зачестилите
конфликти между нея и майка й по отношение на новото й съжителство с А.
Н.. Проведена е среща – разговор с детето, което заявило, че не желае да
живее в дома на новия съжител на майка му, защото за него това е ново
начало с нова обстановка и е изразил притеснения, че ще му бъде трудно
приспособяването към новата среда. Проведен е разговор и с бащата на
детето Р. Н. Д., който заявил, че на този етап работи в Г. и е информиран за
създалата се ситуация, както и за желанието на М. да живее при своята баба
по майчина линия. Бащата споделил пред социалните работници, че
поддържа добри взаимоотношения с майката на детето и е изразил желание на
по-късен етап след завръщането му в България да подготви необходимите
документи за детето и да продължи да се грижи за него в Г.. Навежда се, че от
раждането на М. и до преместване на майка му в дома на съжителя й, основни
грижи за малолетния са полагали неговите родители, като помощ и подкрепа
са получавали от баба му по майчина линия. На 22.05.2023 г. майката на
детето депозирала заявление, с което изразила съгласие детето временно да се
отглежда от М. М. С. – баба на детето по майчина линия. Поддържа се, че
прародителят има желание и възможност да полага грижи за детето, за което
е попълнила декларация по чл. 24, ал. 3 ППЗЗД, като същата е наясно с
отговорностите, които поема и се стреми да задоволи основните потребности
на своя внук, както и че е в състояние да осигурява необходимата му
сигурност и подкрепа. От извършеното социално проучване се установило, че
3
М. ще поддържа контакти и срещи с майка си и желае да живее в дома на
баба си, като между тях има изградена емоционална връзка, основана на
взаимно доверие и разбирателство. С оглед изложеното молителят сезира
съда с искане за настаняване на детето М. в семейството на неговия
прародител за поискания в молбата срок.
Депозирано по делото е писмено становище от 24.08.2023 г. от
заинтересованата страна М. З. Н. (майка на детето), с което заявява, че е била
подведена от майка си да даде съгласие детето М. Р. Д. да живее при нея, като
посочва, че тя нито го е гледала, нито може да се грижи за него. Твърди, че
през цялото време докато М. е бил при нея единствено внимание е получавал
от нейния вуйчо, който живее с майка й. Излага, че никога не е правила опит
за самоубийство, няма психически проблеми и всичко е било манипулация от
майка й. Сочи, че понастоящем синът й иска да живее с нея в дома на
съжителя й, с когото са в подготовка за сключване на брак и където има
осигурена и подготвена стая за него, както и че желае да живее с брат си,
който е при нея. Поддържа, че работи по трудов договор към Община Долни
чифлик и има подкрепата на съжителя си и неговата майка. Моли молбата на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик да бъде оставена без
уважение.
Заинтересованата страна Р. Н. Д. (баща на детето) е изразил писмено
становище от 07.09.2023 г., чрез адв. В. В., за желание детето му да живее при
майка си, в дома на нейния съпруг. Впоследствие на 19.09.2023 г. по делото е
постъпила молба от бащата на детето, с която е оттеглил пълномощията си от
адв. В. В., тъй като не е изразил действителната му воля, а именно, че желае
синът му да живее в дома на неговата баба, към която е привързан и която се
грижи за него от момента на връщането му в България в началото на тази
година. Моли да бъде уважена молбата на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Долни чифлик.
С Решение № 514 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 9121/2023
г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8 състав, съдът НАСТАНЯВА детето
М. Р. Д., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на неговата баба по
майчина линия – М. М. С., ЕГН **********, с ***, за срок от четири месеца,
считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, като
4
ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни
чифлик за настаняване на детето извън семейството за срок над четири месеца
до поискания шестмесечен срок, и НАСОЧВА родителите М. З. Н., ЕГН
**********, и Р. Н. Д., ЕГН **********, съпругът на майката А. М. Н., ЕГН
**********, и бабата на детето М. М. С., ЕГН **********, към ползване на
определена за подходяща от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни
чифлик социална услуга като мярка за закрила в семейна среда, съгласно чл.
23, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.
При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.
269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата въззивна инстанция се придържа към установеното от
фактическа страна, изложено от първоинстанционния съд, като не намира
основание да преповтаря същата. Въззивният съд е приобщил към
доказателствата по делото и социален доклад от 23.05.2024г., от който се
установява, че и в новото обитавано от бабата и детето жилище в гр. Варна са
задоволени потребностите на детето от нормална битова среда, базовите
потребности на същото са задоволени, М. е записан в 4-ти клас на ***, където
се справя много добре с учебния материал и адаптацията си в училищната
среда, отглежда се в сигурна среда, основана на доверие и привързаност.
Отделно от това съдът споделя напълно мотивите, изложени от ВРС във
връзка с взетото от съда решение, като препраща към същите, на основание
чл. 272 от ГПК.
По възраженията във въззивната жалба:
Мярката за закрила – „настаняване в семейство на роднини или близки“
по чл. 4 от Закона за закрила на детето е мярка, която се предприема в
интерес на детето и при доказана опасност за здравето и развитието на
същото в рамките на рожденото му семейство. Тези предпоставки
безспорно се доказват в настоящото производство. Фактът, че детето е
изведено от такова семейство, сам по себе си не създава опасност за детето, а
напротив – мярката се предприема в негова защита докато трае опасността.
Опасността от настъпване на отчуждение в отношенията майка-дете
5
идва в случая не от настаняването на детето при неговата баба, а от
невъзможността на майката да възстанови доверителната връзка между нея и
детето й. От доказателствата по делото безспорно се установява, че именно
поведението на майката е причина за разрушаване на доверието на детето в
нея и желанието му да се отглежда от неговата баба /фактът, че го е биела, че
не го е записала на училище/. М. З. Н. твърди, че тя е жертва на домашно
насилие, наред с детето, но това не оправдава нейното поведение, което
включва както агресия и от нейна страна, така и липса на воля за защита на
детето от насилника.
Именно с цел възстановяване на връзката между детето и неговата
майка и изграждане на такава с новия съжител и вече съпруг на майката, ВРС
е насочил родителите М. З. Н., ЕГН **********, и Р. Н. Д., ЕГН **********,
съпругът на майката А. М. Н., ЕГН **********, и бабата на детето М. М. С.,
ЕГН **********, към ползване на определена за подходяща от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Долни чифлик социална услуга. Социалната
услуга следва да се предостави с цел възстановяване на доверието на детето в
неговата майка и изграждане на доверителна връзка с нейния нов съпруг.
Това изисква осъзнаване от страна на М. З. Н. и А. М. Н. на тяхната
отговорност и техните последователни усилия за постигане на така
поставената цел. Към настоящия момент съставът на съда не наблюдава
такава качествена промяна в отношението им към детето. Единствено
желанието им да го отглеждат в тяхната семейна среда не е достатъчно.
Мярката за закрила е адекватно предприета за период, в който е
възможно възстановяването на връзката, особено при условие, че страните
ползват предоставената от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни
чифлик социална услуга. С подкрепата на ДСП и в посочения срок, родителят
М. З. Н. и неговият нов съпруг А. М. Н. могат да постигнат нормализиране на
отношенията им с детето М. Р. Д., което е необходимо условие за
реинтеграция на детето в неговото рождено семейство.
Реинтеграцията на детето в неговото рождено семейство следва да се
допусне в отделно производство, инициирано от ДСП след преценка от
страна на държавната институция за наличието на предпоставките за
реинтеграция. И пред ДСП и в производството пред съда родителят, който
желае отново да полага грижи за детето с своята семейна среда, следва да
6
докаже както битовите условия, при които ще отглежда детето, така и
способността си да задоволява потребностите на детето не само във
физически план, но и като осигури подкрепа за емоционалното му,
интелектуално и социално развитие. Към настоящия момент е недопустимо
да бъдат разглеждани предпоставките за реинтеграция, като отделно от това
те и реално не са налице.
С оглед съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото разноски в полза на въззивника не се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514 от 19.02.2024 г., постановено по гр.
дело № 9121/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 28 ал. 6 от ЗЗДт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7