Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 19.11.2018
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и пети октомври Година две хиляди и
осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 577 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба
пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Г. твърди, че предявява исковата си
претенция въз основа на договор - *** от дата ***г. за далекосъобщителни,
сключен между „М.“ ЕАД и А.И.Г., ЕГН **********.
Сочи, че в т. 9, б.
„в", във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е
описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Заявява, че между кредитора „М." ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** и А.И.Г., ЕГН ********** е съществувал и
валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер *** от дата ***г.,
с който на длъжника са предоставяни услуги.
Твърди, че Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, които се издава на името на
абоната. При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да
бъде извършвана едностранно от М. след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. "
Сочи, че в срока на действието на договора за мобилни услуги *** от дата ***г.
са издадени следните фактури:
- фактура № г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от
23.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 9.8 лв. (девет лв. и 80 ст.);
-
фактура № г., с падеж
на плащане 11.06.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 8.45 лв. (осем лв. и 45
ст.);
-
фактура № г. , с
падеж на плащане 02.10.2015 г., за отчетен период от 23.08.2015 г. до
22.09.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 343.44 лв. (Триста четиридесет
и три лв. и 44 ст.).
Твърди, че длъжникът
не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник А.И.Г. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги,
поради което на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират и мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата в размер на 4.7 лв. (четири лв. и 70 ст.) за
период от 12.06.2015 г. до 18.12.2017 г.
Твърди, че претендираната сума в размер на 366.39 лв.,
посочена като главница е формирана като сбор от предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги в размер на
18.25 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер *** от дата ***г. и сума в размер на 343.44
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от дата ***г. и
мораторната лихва в размер на 4.7 лв., начислена върху фактура № г.;
Сочи, че М. има право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има
право да получава в срок всички суми по т. З4.а-34.в от настоящите Общи
условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на
абоната, е отразена в представените фактури .
Заявява, че клаузата
за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Сочи, че настоящия случай не попада в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договор *** от дата ***г.
в Раздел Отговорност. Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2
и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че М. има право да
ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако
абонатът има неизплатени дължими вземания към М., а съгласно чл. 54 от ОУ „М.
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 „При неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане.,, За самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Заявява, че неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника А.И.Г.,
ЕГН ********** начисляването на договорна неустойка.
Сочи, че от представените договори е видно, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Дължимите,
съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от
същия услуги по договорите с Оператора е обусловило правото на М. /чл. 54 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.И.Г., ЕГН **********.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение - неустойка по
цитираните два договора като обезщетението за неизпълнение е начислено
съобразно изрично договореното, посочено в раздел Отговорност от Приложенията
към цитираните договорите. Т. нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен.
Заявява, че съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на М.."
Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Заявява, че по силата на чл. 26.4 от Общите условия на
„М." ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума" 26.4. (Изм. – в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от М. след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане
на дължимите суми." Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
Сочи, че в конкретния случай ответникът А.И.Г., ЕГН **********
е подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените ѝ мобилни
услуги не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са му
фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Заявява, че представените фактури сами по себе си, не
са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение А.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** 65, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „М.„ ЕАД в
размер на 366,39 лв., от
които 361,69 лв. -
главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 4.7
лв. Претендира присъждането на разноски, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С
допълнителна молба вх. № 3971/21.03.2018 г. пълномощникът на ищцовото дружество
заявява, че се отказва от посочената в исковата молба претенция за мораторна
лихва за забава и незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 4,70 лева.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 415, във вр. С чл. 422 от ГПК моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника А.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „М.“ ЕАД в размер на 361,69 лева, от които: 18.25 лева –
незаплатена далекосъобщителна услуга; 343,44 лева – неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в исковото производство, представляващи допълнителна
държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника А.И.Г.. За съдебно заседание ответницата е редовно призована не се
явява и по взема становище по основателността на иска.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е
иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно
от приложеното частно гражданско дело №75/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №23/05.01.2018г. в полза на
кредитора „М.“ ЕАД срещу длъжника А.И.Г. за изпълнение на парично задължение,
за сумата: 18.25 лева главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, 343.44 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, 4.70 лева лихва за забава върху главницата за периода
12.06.2015 – 18.12.2017г., законната лихва върху главницата, считано от
03.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 205 лева
разноски по делото.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника А.И.Г., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 75/2018 г.
по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С
влязло в сила определение №1529/26.07.2018г., постановено по гр.дело
№577/2018г.съдът е обезсилил заповед
№ 23 от 05.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
75/2018 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е разпоредено А.И.Г.
да заплати на „М.“ ЕАД – С. сумата от 4,70 лева лихва за забава върху
главницата за периода 12.06.2015 г. – 18.12.2017 г.
От
представените заверени копия на договор от ***г., приложение №1 към него,
неоспорени от страна на ответника е видно, че е сключен между „М.“ ЕАД като
оператор и А.И.Г. като потребител, договор
с индивидуален потребителски номер *** от същата дата, с който на последния са
предоставени услуги за ползване на услугата цифрова телевизия през сателитна
технология по избран тарифен план Цифрова телевизия стандартен пакет с месечна
абонаментна такса 16.90 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. С подписването на
договора и приложенията към него ответникът се е съгласил с условията и
тарифния план и абонаментната цена на услугата.
По делото са представени Общи
условия за взаимодействието между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни надземни мрежи.
Представени са фактура
№., с падеж на плащане 13.05.2015 за отчетен период 23.03.2015 до 22.04.2015г.
за ползване на далекосъобщителни услуги на стойност 8.80 лева; фактура №., с
падеж на плащане 11.06.2015 за отчетен период от 23.04.2015г. до 22.05.2015г.
за ползване на далекосъобщителни услуги на стойност 8.45 лева; фактура №., с
падеж на плащане 02.10.2015г. за отчетен период 23.08.2015г. до 22.09.2015г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги на стойност 343.44 лева. Фактурите не са оспорени от
ответника.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Съгласно
т.11а от Тълкувателно решение №4/2013г.
от 18.06.2014, постановено по т. дело №4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС процесуалните последици от
предявяването на иска по чл.422 от ГПК респ.чл.415, ал.1 от ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените
оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.
Възражението по чл.414, ал.1 от ГПК е депозирано по време на висящността на
процеса, адресирано е до съда и е подадено
преди да е започнал да тече срокът за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. Възможността длъжника
да обоснове оспорванията си във
възражението по чл.414, ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК. Независимо от депозирано на обосновано
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК ответникът по иска може да подаде писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК. Съдът
следва да разгледа в производството по чл.422 от ГПК респ. чл.415, ал.1 от ГПК само обоснованите във възражението
по чл.414, ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на кредитора. В настоящия случай
във възражението не са посочени
конкретни, обосновани възражения от страна на ответника, които съдът следва да
разгледа.
По делото
безспорно се установи, че страните по делото са в договорни отношения съгласно
договор *** от г. От представените и неоспорени от ответника три броя
фактури се установява, че последния има задължение към оператора в размер на 18.25
лева представляваща неплатена далекосъобщителна услуга.
С подписване на договора и приложенията между
„М.“ и ответника, последният се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Незаплащането
в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на М. /чл. 54 от Общите условия/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на А.И.Г..
Съгласно разпоредбата на чл.54 от ОУ „М. има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.“ За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. От друга страна, неустойката е
начислена при едностранното прекратяване на договора от изправната страна, поради забава на
плащането от страна на
абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „М. " ЕАД - чл. 54.12. - „Договорът
на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на М., в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена“.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури, е довело до прекратяването на договора на ответника и
начисляването на договорна неустойка.
Клаузата
за неустойка е посочена в договора за мобилни услуги, подписан от абоната.
Съгласно уговореното между страните абоната дължи на оператора неустойка в
размер на сумата по стандартните за съответната тарифа месечни абонаменти, дължими
до края на срока на договора. Клаузата за неустойка не е оспорена от ответника.
Предвид изложеното, и с оглед факта, че
на ответника са издадени фактури, които не е
заплатил в договорения срок, е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Договорите
имат сила на закон за страните, поради което
със сключването им в правната сфера на всяка от страните по тях
възникват права и задължения. Задължение за ищеца е да предостави
ползването на мобилни услуги на А.И.Г., която от
своя страна е поела задължението да заплаща ежемесечно цената на услугата.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
съществуване на облигационна връзка, от която възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на ответника; реалното изпълнение да е възможно.
По делото няма данни задълженията да са
погасени чрез някой от способите за погасяване на задължения /плащане,
подновяване, опрощаване, давност и прочие/.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения иск в предявения
размер като основателен и
доказан.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 18.25 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 03.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 202.20
лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 251.72 лева, представляващи държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на А.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М., съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата 18.25 лева главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, 343.44
лева неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението, на което задължение е издадена заповед № 23/05.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 75/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А. Д.и М. М., съдебен адрес ***,
чрез адвокат В. Г., сумата от 202.20 лева, представляваща разноски по частно
гражданско дело №75/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М.,
съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 251.20 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: