М О Т
И В И
По присъда № 44/19.09.2016 година по НОХД №880/2016
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано с внесен обвинителен акт от ДРП по реда на чл.247 от НПК. Същият е
изготвен от държавния обвинител след запознаване с материалите по досъдебно
производство №227/15 година, водено по
описа на Второ РУ на МВР –гр. Добрич. С този обвинителен акт срещу подсъдимия К.Й.
*** е повдигнато обвинение за извършено престъпление, а именно:
За
това, че на неустановена дата, в началото на месец май 2015 година, в
с.Крушари, обл.Добрич, при условията на „опасен рецидив” отнел
чужда движима вещ: 1 /един/ брой оглавник за кон на стойност 30 / тридесет/
лева, от владението на С.И.А., с ЕГН ********** *** без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои -престъпление по чл.196,ал.1,т.1
във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Въз
основа на служебно взето решение на съда, съдебното производство бе проведено
по реда глава двадесет и седма от НПК, респ. по тъй нар.„Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Съобразно процесуалните правила на този раздел от НПК, съдът разпореди
„предварително изслушване на страните”, с което прие да не се провеждат разпити
на посочените в обвинителния акт на ДРП свидетели и вещото лице, по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно –оценъчна експертиза. От проведеното предварително
изслушване на подсъдимия Й. се установи, че същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като депозира
самопризнание изцяло в насока на повдигнатото му обвинение. След като прие, че
самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП-Добрич, който
пледира за признаване на вината на подс.Д. по повдигнатото му обвинение и
постановяване на осъдителна присъда. В обвинителната си реч прокурорът подчерта,
че авторството на дееца в процесното престъпление се явява доказано по несъмнен
и категоричен начин както от направеното самопризнание пред съда, така също и
от останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, които
в своята доказателствена съвкупност се явяват изцяло в подкрепа на обвинителната
теза. По отношение индивидуализиране размера на предвиденото в закона
наказание, прокурорът подчерта, че съдът следва да се съобрази с наличните
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като отчете и изключително
ниската стойност на предмета на престъплението. В този смисъл, без да конкретизира
размера на наказанието, държавният обвинител пледира, същото да се определи от
съда по справедливост. Прие, че в случая наложеното от съда наказание следва да
се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Изрично посочи, че съобразно императива на
разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК и обстоятелството, че подсъдимият е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, сторените в досъдебното разноски
следва да му се възложат. В заключение пледира,
съдът да се произнесе с присъдата и по отношение размера на сторените в
досъдебното производство разноски, които с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК и осъдителния диспозитив, следва да се възложат също на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия К.Й. – адв.Г.Г. *** не оспори изразеното от прокурора становище, че
авторството на дееца в инкриминираната престъпна проява се явява доказано по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства и направеното самопризнание
пред съда. По същество процесуалният представител в защитната си реч наблегна
на конкретно обстоятелство, а именно - активното поведение на дееца в хода на
целия наказателен процес. Подчерта, че именно
поведението на подсъдимия и оказаното от него пълно съдействие на разследващите
органи в досъдебното производство, са основна причина за разкриване на
обективната истина по делото и връщане на инкриминираната дв.вещ, предмет на
престъпно посегателство на нейния владелец. Аргументирайки защитната си позиция
с изключително ниската стойност на инкриминираната дв.вещ, адвокатът пледира за
налагане на наказание, което съдът да определи по справедливост и индивидуализира в минимума на закона. Сподели
становището на прокурора, че наложеното наказание лишаване от свобода деецът следва
да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режм, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
В
предоставената му от съда „последна дума” по реда на чл.297 от НПК, подсъдимият
К.Й. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение и изрази съжаление за
извършената престъпна проява. Помоли съда да определи справедливо наказание,
като се съобрази с физическото му състояние и налично тежко заболяване, за което
предстои да бъде лекуван.
Съдът,
след като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Подс.К.
Й. е криминално проявен, като до момента на разглеждане на настоящото
нак.производство е бил осъждан многократно. По отношение на правната
квалификация на самото престъпление, осъществено при условията на „опасен
рецидив” , от правно значение се явяват осъжданията с Определение № 272/11.04.2014
година по НОХД №1716/2014 година на РС-Варна, Определение №516/18.07.2014
година по НОХД №3347/2014 година на
РС-Варна, Определение №10/04.03.2015 година по НОХД № 1820/2014 година на
РС-Добрич, при които осъждания на дееца е наложено наказание лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца. Съобразно Определение по Н.Ч.Д.№ 329/2015 година
на РС-Добрич, влязло в сила на 03.06.2015 година на подс.Й. е определено общо
наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, което деецът да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На
неустановена дата в началото на месец май 2015 година свид.С.А. *** със своята
каруца, теглена от кон. Тъй като имал работа в центъра на селото и намерение да
пазарува, свидетелят решил да върже коня с каруцата в близост до Общината,
къдато имало отредено специално място за връзване на конето. Непосредствено
след това свидетелят А. отъшъл да пазарува в селото. След като напазарувал същият
се отбил в селското барче, където се застоял в компанията на свои познати и приятели.
Надвечер, подс.К.Й. и св.С. С. минавали покрай вързания кон и каруцата, като
първият предложил да откраднат нещо, посочвайки оглавника на коня. Свид.С. се
възпротивил и му отвърнал , че не бива да прави това и да не се излага, след
което се двамата се разделили и свидетелят си тръгнал към дома си. Обладан от
желанието да извърши кражбата на всяка цена и по описания неправомерен и престъпен
начин да си набави средства, подс.Й. се застоял известно време на място до
каруцата с коня. Незабелязано от никой успял да свали оглавника на коня. Непосредствено
след това се отправил към дома на свид.Р.М. И., за който предварително знаел,
че има кон и може да се съгласи да закупи вещта. След като пристигнал в дома на
свид.И., деецът предложил на св.И. да му продаде оглавника. За открадната вещ заявил
недвусмислено, че е негова и не е крадена. По този начин Й. успял да въведе в
заблуждения свидетеля, относно произхода на чуждата вещ, предмет на престъпно
посегателство. От разпита на подсъдимия и събраните по делото доказателства е видно,
че за оглавника деецът е получил от свидетеля Р. И. сумата от 5 лева.
Впоследствие,
св.С.А. успял да узнае от свои приятели и познати, че деецът е предлагал
оглавника за продажба из махалата на с.Крушари, както и че го е продал на
св.Румен И.. За целта св.С.А. отишъл до дома на св.Румен И. и след проведен
разговор с него успял да си получи обратно открадния оглавник, който разпознал
веднага на място.
От заключението на вещото лице по изготвената
в досъдебната фаза съдебно-оценъчна експертиза /л.49/ се установява, че
стойността на противозаконно присвоената чужда движима вещ - 1 брой оглавник за
кон, собственост на св. С.А. *** възлиза на 30.00 / тридесет/ лева. При
извършване на оценка на процесната дв.вещ, вещото лице е съобразило пазарна й стойност
към момента на извършване на престъплението.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, депозирано пред съда
и подкрепящите го писмени и гласни доказателства, събрание в хода на
досъдебното производство, а именно:
За да формира
вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НПК въз основа на приобщените в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът
взе предвид следното:
Безспорно,
че за разкриване на обективната истина по делото от първостепенно правно значение
за съда се явяват самопризнанието на подс.К.Й. и дадените от него обяснения в
насока на повдигнатото му обвинение, които същият е изложил пред разследващите
органи. От тях съдим по безсъмнен и категоричен начин за времето и мястото,
както и за обстоятелствата, при които е осъществено деянието. По своята същност
и насока тези гласни доказателствени средства съдът намира за еднопосочни,
правдиви и непротиворечиви. А това е
така, тъй като деецът с подробности и в детайли още в хода на досъдебното
производство е изложил конкретни правно релевантни фактически обстоятелства, които
са спомогнали за разкриване в най-пълна степен на обективната истина по делото.
Следва да се отбележи и това, че изложените факти и обстоятелства в обясненията
на дееца, отнасящи се до начина, по който е осъществил престъплението не стоят
изолирано, а напротив. Същите намират опора и в другите събрани в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Ето защо, съдът счита,
че оказаното пълно съдействие на подсъдимия пред разследващите органи, е
допринесло в най-пълна степен за разкриване на фактическата обстановка на
престъпното деяние и съпричастността на дееца към него. В контекста на
изложеното може да се посочи, че декларираното от дееца самопризнание пред съда,
не се явява формално изявление и не е израз на породила се у него спонтанна
защитна реакция, насочена към постигане на по-лека наказателна санкция, предид
възможността за провеждане на процедурата по„тъй нар.”съкратено съд.следствие”,
по реда на глава двадесет и седма от НПК, а напротив. Самото поведение на
подсъдимия още във фазата на досъдебното производство е показателно за нагласата
му, да бъде активен процесуален субект в процеса и по този начин да окаже съдействие
на разследващите органи за разкриване на обективната истина. От това следва
извода, че активното поведение на подсъдимия в процеса, за разкриване с
подробности и в детайли на фактическата обстановка на престъпното деяние може
да се възприеме единствено и само, като проявление на осъзната вина и последвало
разкаяние от извършената противообществена проява. В този ред на мисли, съдът
прие, че дадените обяснения и направено самопризнание на подсъдимия още в
досъдебното производство се явяват в подкрепа изцяло развитата обвинителна теза,
доказваща съпричастността на дееца към инкриминираната престъпна проява.
Изцяло
в подкрепа на обвинителната теза се явяват и показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели - С.А. /„прострадало лице”/, Р.М. И. и
св.С. С.А., които по своята същност и насока се явяват непротиворечиви,
еднопосочни и взаимно допълващи се. Несъмнено, че от съществено значение за
разкриване на обективанта истина по делото се явяват показанията на
пострадалото лице- св.С.А.. От тях черпим безпротиворечива информация за времето
и мястото, където е извършено престъпното деяние, както и за последващите
действия на дееца, насочени към разпореждане с неправомерно придобитата чужда
дв. вещ.
Все
в подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св.Р. М.И. и тези на св.С.
С. А.. Тези гласни доказателства допринасят за установяване на конкретни факти,
отнасящи се не само до времето и мястото, където е извършена кражбата, но така
също и относно самото поведение на извършителя. Последното е особено
показателно за намеренията на дееца - да се разпореди с неправомерно
придобитата чужда дв. вещ изцяло в свой интерес.
Съдът
прие, че изнесените от пострадалото лице –св. С.А. и свидетелите Р.М. И. и С.С.А.
факти и обстоятелства се явяват
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и еднопосочни, тъй като кореспондират
изцяло и се подкрепят от другите събрани по делото безспорни доказателства,
доказващи виновното поведение на дееца. Ето защо, съдът кредитира изцяло и
безрезервно показанията на посочените свидетели, които прие за достоверни и правдиви.
При извършване
на преценка и анализ на фактическите доказателства, следва да се отбележи още,
че съдът приобщи по надлежния ред събраните в хода на досъдебното следствие писмени
доказателствени средства и доказателства, тъй като същите са съставени при
условията и реда, предвиден в НПК, а именно: Постановление на ДРП с изх. № 1094/ 18.06.2015г., Писмо от ДРП с
изх. № 1094/ 18.06.2015г. до С.А.,
Докладна записка на Второ РУП при ОД на МВР гр.Добрич с рег.№
255зм-277/27.05.2015г., Жалба от К.Й. с рег. № 255002-44/14.05.2015г.,
Обяснение от С.А. от 21.05.2015г., Протокол за полицейско предупреждение от
21.05.2015г., Обяснение от К.Й. от 25.05.2015г., Протокол за полицейско
предупреждение от 21.05.2015г., Обяснение от Румен И. от 21.05.2015г.,
Обяснение от Севдалин Ангелов от 21.05.2016г., Справка от Второ РУП при ОД на
МВР гр.Добрич с рег.№ 255р-4368/28.05.2015г., Справка за съдимост с рег.№ 1197/
29.05.2015г. за К.Й.-4л., Докладна записка с рег.№ 255р-4553/03.06.2015г.,
Протокол за разпит на свидетел Р. И. от 17.11.2015г., Протокол за разпит на
свидетел С. С. А., Протокол за разпит на свидетел С.И.А. от 10.12.2015г.,
Заключително постановление с мнение за спиране на наказателно производство от
18.01.2016г., Постановление за спиране на наказателно производство от
12.03.2016г., Постановление за възобновяване на наказателно производство от
12.03.2016г., Постановление за предоставяне на правна помощ от 27.04.2016г.,
Постановление за назначаване на защитник от 27.04.2016г., постановление за
привличане на обвиняем от 27.04.2016г., Протокол за разпит на обвиняем от
27.04.2016г., Справка за съдимост с рег.№ 700/14.04.2016г. на К.Й.-6л.,
Постановление за назначаване на експертиза от 16.03.2016г., Заключение на
извършената съдебно-оценъчна експертиза, Постановление за определяне
възнаграждение на вещо лице , Справка –декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2
от Наредба №2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещото
лице,Декларация по чл.43, ал.5 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица, Искане за изготвяне на справка
съдимост с рег.№ 255000-1898/ 13.04.2016г., Искане за определяне на адвокат за
осъществяване на правна помощ, Протокол за предявяване но разследване от
05.05.2015г.,Заключително постановление обвинително мнение от 10.05.2016 г.
В този
аспект, липсват процесуални нарушения при събирането на доказателствата, които
да налагат изключването на част от тях от доказателствени материал на това
основание. Съдът приема, че събраните и обсъдени по този начин доказателства и
доказателствени средства, по своята същност и насока се явяват вътрешно
непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство помежду си, като налагат единствено възможния извод, непораждащ
съмнение във формираното вътрешно убеждение на съда, досежно авторството на
дееца в инкриминираното престъпление.
В
обобщение може да се посочи, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, установяваме по несъмнен и
категоричен начин развитата от прокурора обвинителна теза.
При
гореописаната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прие, че подс. К.Й.Й.
е осъществил вмененото му във вина от РП-Добрич с обвинителния акт престъпление,
поради което и го призна за виновен в
това, че след като на неустановена дата, в началото на месец май 2015 година, в
с.Крушари, обл.Добрич, при условията на „опасен рецидив” отнел
чужда движима вещ: 1 /един/ брой оглавник за кон на стойност 30 / тридесет/
лева, от владението на С.И.А., с ЕГН ********** *** без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои, същият е осъществил от
обективна и суб. страна престъпния състав на чл.196,ал.1,т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
В
обективно отношение с инкриминираното престъпление са накърнени обществените
отношения гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост на
гражданите. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез активни
действия от страна на дееца, насочени към прекъсване на чуждото владение върху
инкриминираната движима вещ и установяване на свое владение върху нея. Взел оглавника на коня, след което необезпокоявано напуснал
местопрестъплението с вещта.
Що
се отнася до изпълнителното деяние „кражба” може да се посочи, че същото се
изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на пострадалото лице, с
намерение деецът противозаконно да ги присвои. Престъплението се явява
довършено, тъй като в случая подсъдимият е успял да прекъсне фактическата
власт, осъществявана от владелеца над движимата вещ и да установи своя
фактическа власт. Безспорно, че след като е установил своя фактическа власт над
вещта, деецът я присвоил изцяло, разпореждайки се с нея в свой интерес.
Подсъдимият К.Й.Й. е наказателно отговорен
субект - пълнолетен, който към момента на извършване на процесното престъпление
е разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си. В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства,
от които да съдим за наличието на конкретни психични заболявания, които да
изключват възможността да бъде търсена наказателна отговорност на субекта на
престъплението, а напротив. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви
деецът е взел активно участие в хода на досъдебното производство, тъй като с
направеното пълно самопризнание пред разследващите органи е спомогнал за
разкриване на обективната истина и то още в този начален стадий на
наказателното производство.
От субективна страна може да се приеме, че деецът
е осъществил продължаваното престъпление, при условията на пряк умисъл по смисъла
на 11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това свое неправомерно поведение и е искал
настъпването на тези последици. В случая извършителят се е стремил да придобие парични
средства по лек и неправомерен начин, преследвайки очертаната в съзнанието му
противоправна цел. При извършване на деянието същият е проявил смелост и престъпна
воля, типични за рецидивистите.
Като
причини за извършване на противоправното деяние могат да се посочат -
незачитане правото на собственост на гражданите, стремежът за облагодетелстване
по лек и неправомерен /респ.престъпен/ начин, както и изградени у подсъдимия
престъпни навици и воля.
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
Подсъдимият
е ***** понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ***. От
представената справка за съдимост на дееца е видно, че до настоящия момент
същият е осъждан многократно, като при това за ризлични по вид престъпления. Съдът
коментира в настоящите мотиви, че от значение за правната квалификация на
деянието - при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б”
от НК се явяват осъжданията на подсъдимия с Определение №272/11.04.2014 година
по НОХД №1716/2014 година на РС-Варна, в сила от 11.04.2014 година; Определение
№516/18.07.2014 година по НОХД №3347/2014 година на РС-Варна, Определение
№10/04.03.2015 година по НОХД №1820/2014 година на РС-Добрич,в сила от
04.03.2015 година, за всяко едно от които осъждания на дееца е наложено
наказание лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. С определение по Н.Ч.Д.№
329/2015 година на РС-Добрич, влязло в сила на 03.06.2015 година на подс.Й. е
определено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Съобразявайки
приложените по делото доказателства, съдът прие, че процесното престъпление е
осъществено от подсъдимия при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства. За смекчаващи вината обстоятелства съдът прие оказаното
съдействие на разследващите органи, за разкриване на обективната истина в хода
на досъдебното производство, липсата на други водени и незавършени наказателни
производства по регистъра на Унифицирана
инф.система на Прокуратурата на РБ, както и последвалото разкаяние на
дееца. Отегчаващо вината обстоятелство се явяват обремененото съд.минало на
дееца с оглед наличието на предходни осъждания.
От друга страна съдът счита, че от съществено
правно значение за определяне размера на наказанието се явява ниската стойност
на предмета на престъплението, която е неколкократно под размера на минималната
работна заплата за страната. Ето защо, съдът прие, че в случая соченото
изключително обстоятелство се явява предпоставка и основание, за прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК, съобразно която и най-лекото по вид наказание,
предвидено в закона се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл, съдът прие, че
следва да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
независимо от степента на обществена опасност на дееца.
Воден от изложените съображения, след като съобрази от една страна
степента на обществена опасност на дееца и тази на престъплението, а от друга
наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – изключително
ниската стойност на инкриминираната дв. вещ, предмет на престъпно посегателство,
съдът прие, че следва да индивидуализира наказанието „лишаване от свобода” в
самия законов минимум, а именно - 3 /три
/ месеца. В настоящия случай не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид предходните осъждания на дееца. В
този смисъл, съдът постанови наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок
от три месеца подсъдимият да търпи ефективно.
На основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, което на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно от дееца
в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Съдът намери, че така определено
по вид и размер наказанието се явява справедливо и съответно, както със степента
на обществена опасност на дееца и самата
противообществена проява, така също и с изключително ниската стойност на
предмета на престъплението. В този смисъл, съдът счита, че ефективното
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, макар и определено в този
минимален размер, ще спомогне за бъдещото поправяне и превъзпитаване на дееца,
който да бъде приучен към спазване на законите в страната и добрите нрави. От
друга страна наказателната санкция би могла да спомогне за реализиране на тъй.нар.„генерална
превенция” на закона
и с нея ще се въздейства
възпитателно и
предупредително върху
останалите членове на обществото, които да
се въздържат от подобни противообществени прояви, несъвместими с установения в
страната правов ред.
На осн. чл.189 от НПК, съдът постанови подс.К.Й.Й. да заплати сторените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 48.30 лв./четиридесет и осем лева и
тридесет ститинки/ по сметка на ОД на МВР - гр.Добрич, както и сумата от 5 /пет/
лева в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Добрич за издаване
на изпълнителен лист.
На
осн.чл.309, ал.1 от НПК съдът се занима служебно с мярка за неотклонение на
подсъдимия Й., като намери, че следва да постанови мярка за неотклонение
„Подписка”, до влизане в законна сила на настоящата присъда.
По горните съображения съдът постанови
настоящата присъда.
Съдия: