Определение по дело №1391/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2216
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100501391
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2216
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501391 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк
Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк Н.М. срещу Решение №
260852 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№ 19505 по описа на ВРС за 2019г., с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу П. АЛ. М. ЕГН
********** от г.В.,у.ЦО***, в.*,а.*, искс правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от
ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
Сумата от 3461.55лв., представляваща главница по кредит PLUS-11650680 от
15.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019г. до окончателното плащане на дълга
Сумата от 774.59лв, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 05.07.2018г. до 05.11.2019г. ,
Сумата от 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018
до 03.09.2019г., присъдени по заповедното гр.д.№15334/2019г. на ВРС, както и предявения в
евентуалност ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ЗА СЪЩИТЕ СУМИ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Оспорва се
извода на съда за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.23 от ЗПК
поради несъответствие с императивното изискване на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че
както националния закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
1
съдържанието на договора посочване на компонентите на ГПР, доколкото същите са
нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК, респ. Приложение №1 към ЗПК. Изразява се
становище, че изискването за посочване отделно на главница и лихва в рамките на отделна
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК, която касае
хипотеза, при която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, като планът
трябва да съдържа разбивка за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и
разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
кредиторът предоставя на потребителя при поискване извлечение от сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи планове. Счита, че хипотезата на чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази по т.11, която е приложима в настоящия случай и
съобразно която не е предвидено завишено по съдържание изискване към погасителния
план. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и
въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез назначения от исковия съд особен
представител, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа въведените с отговора на исковата молба възражения относно
действителността на договора от 21.02.2017г. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата. Независимо от това и с оглед
императивното задължение на съда служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител (чл.7, ал.3 от ГПК) и на осн.чл.162 от ГПК,
съгласно чиято разпоредба когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер, съдът може да вземе заключението на вещо лице, като доколкото в
исковото производство ищецът, сега въззивник, не е внесъл определеното възнаграждение
за вещо лице и ССчЕ не е проведена, то въззивният съд следва по посочените по-горе
съображения да назначи такава. Задължението за разноските следва да бъдат възложени на
въззивника, който следва да бъде задължен за внасянето им в едноседмичен срок от
съобщаването.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез
пълномощник юрк Н.М. срещу Решение № 260852 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№
19505 по описа на ВРС за 2019г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, гр.София, срещу П. АЛ. М. ЕГН ********** от г.В.,у.ЦО***, в.*,а.*, искс
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за
Сумата от 3461.55лв., представляваща главница по кредит PLUS-11650680 от
15.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2019г. до окончателното плащане на дълга
Сумата от 774.59лв, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода
от 05.07.2018г. до 05.11.2019г. ,
Сумата от 55.02лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2018
до 03.09.2019г., присъдени по заповедното гр.д.№15334/2019г. на ВРС, както и предявения в
евентуалност ОСЪДИТЕЛЕН ИСК ЗА СЪЩИТЕ СУМИ.

ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-счетоводна експертиза като вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото и направи съответната справка в
счетоводството на въззивника, да даде заключение като отговори на въпросите :
Усвоен ли е кредита – по какъв начин и в какъв период. Извършвани ли са плащания
за погасяване на задълженията, в какъв период, в какъв размер; да се посочи как е
извършвано погасяване на сумите по пера. Какъв е размера на задълженията на ответника
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към момента на изготвяне
на заключението.

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева,
платими от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14,
в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Т. от гр.Варна, на която да се съобщи след представяне
на доказателства за внесен депозит.

3

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1391/2021 год. на ВОС за
14.07.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4