№ 99
гр. Кюстендил, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Мина Цв. П.а
при участието на секретаря Галина Г. К.
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251500600220 по описа за 2025 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на двамата подсъдими Ф. Г. П., ЕГН
**********, живущ в гр. Кюстендил и Н. Н. Н., ЕГН **********, също от
гр.Кюстендил, подадени чрез защитниците им срещу Присъда рег. №
6/20.02.2025 г. на КнРС, постановена по НОХД № 256/2024 г. по описа на съда
в осъдителната наказателна и гражданска части, с която всеки един от тях е
признат за виновен в извършването на няколко престъпления, както следва:
= Ф. П. – за 4 престъпления: 3 престъпления по чл.144 ал.3 предл.I във вр. с
ал.2 вр. с ал.1 НК и престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 НК, за които
при условията на чл.23 НК му е наложено най-тежкото общо наказание
„пробация“ измежду наложените му наказания „пробация“ за 4-те отделни
престъпления – „пробация“ за срок от 11 месеца и са определени за този срок
пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“;
= Н. Н. - за 3 престъпления по чл.144 ал.3 предл.I във вр. с ал.2 вр. с ал.1
1
НК, за които при условията на чл.23 и чл.25 НК му е наложено най-тежкото
общо наказание „пробация“ измежду наложените му наказания „пробация“ за
тези 3 отделни престъпления и наказанието по НОХД № 1406/2022 г.на КнРС
– „пробация“ за срок от 11 месеца и са определени за този срок пробационните
мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител.
С присъдата са частично уважени по отношение на жалбоподателите-
подсъдими П. и Н. предявените искове за неимуществени вреди с правно
основание чл.45 ЗЗД – за сумата от по 2000 лв. за престъпленията по чл.144
ал.3 НК по отношение на всеки един от гражданските ищци и за сумата от по
1500 лв. за всеки един от гражзданските ищци за престъплението по чл.325
ал.2 НК по отношение на подс. П., като за разликата над уважените части до
претендираните съответно по 5000 и 10 000 лв. исковете са отхвърлени като
неоснователни. Всеки от подсъдимите е осъден с присъдата да заплати и
припадащата му се част от разноските по делото. В отхвърлителната част на
гражданските искове присъдата не е обжалвана.
В жалбата на подс.Ф. П.,подадена чрез защитника му адв.Р. А. и
допълнението към нея са релевирани подробни оплаквания за немотивираност
на съдебния акт в съответствие с императивните изисквания на процесуалния
закон и необсъждане в мотивите на възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението по отношение на подс. П.. Изложени са
подробни съображения за обективната несъставомерност на обвинението за
престъпленията по чл.144 ал.3 предл.1 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК, с подробно
обсъждане на свидетелските показания в тази насока, които според адв.А. са
неспособни да обосноват доказаност на тези обвинения. Цитирана е изобилна
съдебна практика на ВКС с незадължителен характер относно обективния
съставномерен елемент на това престъпление – възможността заплахите да
възбудят основателен страх. Твърди се, че обжалваната присъда е постановена
в противоречие с трайната практика на ВКС и това налага отмяна на
присъдата в обжалваните части. Поддържа се и недоказаност на гражданските
искове по съставомерните елементи на деликта по чл.45 ЗЗД за трите
престъпления по чл.144 ал.3 НК. Относно престъплението по чл.325 ал.2 НК в
жалбата се поддържа, че не са доказани квалифициращите признаци и се моли
то да бъде преквалифицирано по основния състав на чл.325 ал.1 НК, с
2
прилагане на чл.78 а НК. Моли се за цялостно отхвърляне на гражданския иск
за това престъпление, тъй като се касае не до престъпление против личността,
а до такова срещу реда и общественото спокойствие. По тези съображения се
моли за оправдаване на подсъдимия П. за трите престъпления по чл.144 ал.3
предл.1 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК и цялостно отхвърляне на гражданските
искове за тях, за преквалифициране на престъплението по чл.325 ал.2 НК в
престъпление по чл.325 ал.1 НК и прилагане на чл.78 а НК, като по
първоначалното обвинение подсъдимия бъде оправдан и за обезсилване на
присъдата в гражданската част относно това престъпление.
В жалбата на подс.Н. Н., подадена чрез защитника му адв.Д. М. и в
допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в обжалваните части.
Поддържа се обективна несъставомерност на обвинението по чл.144 ал.3 НК,
като се позовава на заключението на СПЕ на д-р Р., според което не е
отправяна животозастрашаваща заплаха за отнемане на живот към
полицейските служители. Поддържа се и субективна несъставомерност на
обвиненията срещу Н., предвид факта, че и двамата подсъдими при
задържането им не са оказали никаква съпротива и липсва заявление за
насилствено отнемане на нечий живот. По тези съображения обвинението
срещу Н. се счита за недоказано и се моли за постановяване на оправдателна
присъда. Не са налице признаци на деликтна отговорност поради изложеното
и се моли и за цялостно отхвърляне на гражданските искове.
В двете въззивни жалби и допълненията към тях не са направени
доказателствени искания.
В о.с.з. прокурорът изрази становище за неоснователност на въззивните
жалби и за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
закоонсъобразна в наказателната и гражданската й части. Прокурорът направи
реплика, че има съдебна практика в смисъл, че една закана може да възбуди
основателен страх дори в ситуацията, в която е отправена, да не сочи
непосредствена готовност на отправилото я лице да я осъществи, както е в
случая. Не е необходимо да държат някакви инстР.ти, за да се изплашат за
живота си пострадалите. След това прокурорът обърна внимание на
индивидуалната и генерална преВ.и за това какъв сигнал ще даде съдът с
наложените наказания за престъпления, извършени по такъв дързък и
3
арогантен начин спрямо служители на МВР, отишли да изпълнят служебните
си задължения и да преустановята едно грубо нарушение на обществения ред.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци и ответници по
жалбите В. И. и Д. Д. – адв.Ю. С. изрази становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като обвинението е
доказано по несъмнен начин, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, не е нарушен материалния закон и наложените наказания са
справедливи, а гражданските искове законосъобразно са частично уважени.
По тези съображения се моли за потвърждаване на присъдата.
Гражданският ищец и частен обвинител и ответник по жалбите И. Г. изрази
становище за потгвърждаване на присъдата, като направи реплика след
защитните пледоарии, в която обърна внимание на създадената обстановка по
време на деянието - двете лица, видимо употребили алкохол, на пътя имало
хвърлени столовое, тръби и други предмети, хвърляни преди това по
таксиметровия шофьор, изваждането на половия орган от единия от
подсъдимите и по-късното уриниране пред тримата полицаи, като той самият
е бил цивилен и не е бил въоръжен. Те не са държали в себе си оръжие, но
самата обстановка и поведение на подсъдимите , без да ги интересува, че пред
тях стоят полицаи и с оглед на всичко това той е извикал подкрепление,
понеже се е почувствал застрашен в създадената ситуация.
Защитникът на подсъдимия Ф. П. – адв.Р. А. заяви, че поддържа изложеното в
жалбата за липса на доказателства, установяващи съставомерност на
обвинението по чл.144 ал.3 НК. Поддържа, че в мотивите на присъдата не са
обсъдени подробните му възражения за несъставомерността на това
обвинение, което във всички случаи е липса на мотиви и тази преценка адв. А.
оставя на съда. В пространната си пледоария изрази становище, че тезата на
гражданските ищци и частни обвинители се гради на поредица от хипотези, а
не на реална възможност за това, че действително заканата може да бъде
осъществена. Според адв.А. не бихме могли да приемеме като пряка и
непосредствена заплаха двама младежи, стоящи от другата страна на оградата
и недържащи нищо в ръцете си, единствено заявявайки, че ако вземат копачи,
току-виж са ги закопали и срещу тях, стоейки в същия момент трима полицаи,
въоръжени с личното си оръжие, са се чувствали застрашени, защото няма как
да реагират. Ако такава заплаха реално е възникнала, то полицаите са добре
4
обучени и знаят как да реагират, но такава заплаха не е въздникнала. Налице е
противоречиво изявление на вещите лица пред районния съд и пред
настоящия състав относно това дали е възникнала реална заплаха за живота на
пострадалите. Относно второто обвинение в престъпление по чл.325 ал.2 НК
адв. А. поддържа становището си, изразено във въззивната жалба относно
несъставомерност на същото по квалифицирания състав на ал.2, тъй като за
този състав е необходимо действията, които го квалифицират, да бъдат
упорити и да не се прекратяват. А това обвинение е за един-единствен акт – че
подс. П. е уринирал пред присъстващите и че по време на тази ситуация
обяснимо никой от присъстващите не се е намесил. По тези съображения се
моли за преквалифициране на това деяние по ал.1 на чл.325 НК и оправдаване
на подс. П. по квалифицирания състав на ал.2 на чл.325 НК. Относно
гражданския иск за това престъпление адв. А. се позова на практика на ВКС,
че не е налице непозволено увреждане, причинило неимуществени вреди.
След това адв. А. наблегна на добри характеристични данни за подзащитния
му – от момента на деянието е трайно трудово зает, поведението му е
социално съобразно, явявал се е на всички заседанияи не е бил повод за
отлагане на делото, поради което при преквалифициране на второто
обвинение по чл.325 ал.1 НК, да се приложи разпоредбата на чл.78 а НК.
Жалбоподателят-подсъдим Ф. П. в лична защита заяви, че поддържа
казаното от защитника му. Като последна дума отправи повторните си
извинения към служителите на МВР и се надява те да бъдет приети и завяи, че
си е променил поведението веднага след ситуацията, осъзнал е вината си и е
продължил живота си по чист път.
Защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв. Д. М. пледира за постановяване на
присъда, с която да се отмени присъдата на районния съд като неправилна,
немотивирана и необоснована , несъобразена с доказателствения материал,
като намира обвинението по отношение на подзащитния му за недоказано.
Подробните си съображения за това заяви, че е изложил във въззивната си
жалба. Адв.М. счита, че комплексната психолого-психиатрична експертиза не
трябва да бъде кредитирана като доказателство поради дадени различни
отговори от вещите лица пред районен съд и настоящата инстанция и се
позова на съдебния протокол от 19.12.2024 г. пред районния съд. Останалите
съображения са подробно изложени във въззивната жалба и не се
5
преповториха пред настоящия състав.
Жалбподателят-подсъдим Н. Н. в лична защита заяви съгласие със заявеното
от защитника му. Като последна дума поиска да се извини пак на всички,
които е обидил и ако е възможно, да няма последствия за него.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по
същество и приема следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната присъда подсъдимия Ф. Г. П., роден на 27.07.2004 г. в гр.
Кюстендил, адресна регистрация: гр. Кюстендил, ул. ***, българин, българско
гражданство, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е
заканил на И. Д. Г. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил с убийство,
като е отправил на висок глас думите „Взимаме копачите, коляме Ви и ще ви
излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди у И. Д. Г.
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. При усл.на с чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11
(единадесет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 11 (единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Ф. Г. П., с посочени лични данни е признат за
ВИНОВЕН и в това, че на 06.09.2022 г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е
заканил на В. Р. И. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил с убийство,
отправил е на висок глас думите „Взимаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди у В. Р. И.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и при усл. на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна
6
регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11
(единадесет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 11 (единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Ф. Г. П.,с посочени лични данни е признат за
ВИНОВЕН и в това, че на 06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е
заканил на Д. Н. Д. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил - с убийство,
отправил е на висок глас думите „Взимаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди у Д. Н. Д.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и при усл.на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11
(единадесет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 11 (единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Ф. Г. П.е признат за виновен за ВИНОВЕН и в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК – за това, че
на 06.09.2022 г. в с. Раненци, общ. Кюстендил е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - буйствал, държал се агресивно, отправил на висок глас
обидни думи и псувни: „Кой ви пущи вас, бе?! Аре изчезвайте на вънка?“,
„Изчезвайте, смешници, нямате право да сте тука!“, „Майка ви дееба у
мръсните полицаи!“, “Боклуци, униформите ги спасяват, иначе са едни
мишки“ към И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д. - всички служители на РУ Кюстендил
и излизайки на улицата е уринирал с лице към всички присъстващи, като е
заявил на висок глас: „Елате да видите колко ми е голям!“, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост и при
усл.на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок
от 10 (десет) месеца, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти
седмично за срок от 10 (десет) месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 10 (десет) месеца.
На осн. чл. 23 от НК на подсъдимия Ф. Г. П. е наложено най-тежкото
7
измежду наказанията му, определени по-горе, а именно наказание
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с пробационни мерки по чл.
42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11 (единадесет) месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11
(единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Ф. Г. П. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от
пострадалите граждански ищци И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д., сума в размер на по
2000 лева, представляващи обезщетение за причинените на всеки един от тях
неимуществени вреди от извършеното престъпление чл. 144, ал. 3, пр. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието 06.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като предявените
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над 2000 лв. до пълния
претендиран размер от по 5 000 лева за пострадалите В. И. и Д. Д. и от 10
0000 лв. за И. Д. са отхвърлени като неоснователни.
С присъдата подсъдимия Ф. Г. П. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от
пострадалите граждански ищци И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д., сума в размер на по
1500 лева, представляващи обезщетение за причинените на всеки един от тях
неимуществени вреди за извършеното престъпление чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1
НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 06.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, като предявените искове с правно основание чл.
45 ЗЗД за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лева
са отхвърлени като неоснователни.
Подсъдимият Н. Н. Н., роден на 08.12.2002 г. в гр. Кюстендил, с адресна
регистрация гр. Кюстендил, ул. ***, българин, българско гражданство,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН
с обжалваната присъда в това, че на 06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил
се е заканил на И. Д. Г. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил с
убийство, отправил е на висок глас думите „Взимаме копачите, коляме ви и
ще ви излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му и това заканване би 4 могло да възбуди у И. Д. Г.
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и при усл. на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК , на
подсъдимия Н. Н. Н. му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11
8
(единадесет) месеца, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти
седмично за срок от 11 (единадесет) месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 11 (единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Н. Н. Н., с посочени лични данни, е признат за
ВИНОВЕН и в това, че на 06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е
заканил на В. Р. И. от гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил - с убийство,
отправил е на висок глас думите:“ Взимаме копачите, коляме ви и и ще ви
излежим!“, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди у В. Р. И.
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр.
1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и при усл. на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11
(единадесет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 11 (единадесет) месеца.
С присъдата подсъдимия Н. Н. Н., е признат за ВИНОВЕН и в това, че на
06.09.2022г. в с. Раненци, общ. Кюстендил се е заканил на Д. Н. Д. от
гр.Кюстендил, служител на РУ Кюстендил с убийство, отправил е на висок
глас думите „Взимаме копачите, коляме ви и ще ви излежим!“, като заканата е
отправена спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му и това
заканване би могло да възбуди у Д. Н. Д. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК и при усл. на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК му е наложено наказание
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с пробационни мерки по чл.
42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11 (единадесет) месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11
(единадесет) месеца.
На осн. чл. 23 от НК във вр. с чл. 25 от НК е наложено на подсъдимия Н.
Н. Н. най-тежкото измежду така определените наказания и наказанието,
наложено мву по НОХД №1406/2022 г. на КнРС, а именно: наказание
„ПРОБАЦИЯ“ за срок от 11 (единадесет) месеца, с пробационни мерки по чл.
9
42а, ал. 1 , т.1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 11 (единадесет) месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11
(единадесет) месеца, като ПРИСПАДА времето, през което е търпял наказание
„ПРОБАЦИЯ“ по включеното в групата НОХД №1406/2022 г.
С присъдата подсъдимия Н. Н. Н. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от
пострадалите граждански ищци И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д. сума в размер на по
2000 лева, представляващи обезщетение за причинените на всеки един от тях
неимуществени вреди за извършеното престъпление чл. 144, ал. 3, пр. 1 във
вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието 06.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като предявените
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над 2000 лв. до пълния
претендиран размер съответно от 5000 леваза пострадалите И. и Р. и от 10 000
лв. за Г. са отхвърлени като неоснователни.
Подсъдимите с присъдата са осъдени да заплатят и разноските по делото.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбите за допустими като
подадени в законовия срок и от надлежни страни, но за неоснователни по
същество и приема следното от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е правилно установена от КнРС, като в
настоящото решение тя само ще се допълни с отделни релевантни детайли.
Частните обвинители и граждански ищци И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д. са
служители в МВР – Кюстендил. Към 06.09.2022г. св. В. И. и св. Д. Д.
изпълнявали длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“
в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Кюстендил, а св. И. Г. - разузнавач в
група „Противодействие на тежките престъпления“ на сектор „Криминална
полиция“ при ОД на МВР Кюстендил.
На 06.09.2022г., около 08.00 часа св. В. И. и св. Д. Д. били изпратени от
оперативния дежурен в с. Раненци по сигнал за отнет ключ от таксиметров
автомобил. При пристигане на място, двамата установили подателят на
сигнала-св.Н. В. Б., който ги чакал на пътното платно. Св. Н. Б. е таксиметров
шофьор и бил помолен от свой колега да отиде на адрес в с. Раненци да вземе
10
негови две клиентки. Отишъл на адреса, който бил една вила и в двора имало
празнуващи хора. Като го видели, излезли две момичета и едно момче, което
носело кашон с багаж и докато св. Б. товарел багажа в багажника на колата,
излезли още две момчета, едното от които, облечено в дънки, хванало вратата
на колата през отворения наполовина прозорец и започнало да клати колата,
като казало на момичетата да се върнат да си допият. Св. Б. се качил в колата
и когато решил да я запали, видял ,че липсва ключът. Св. Б. попитал кой му е
взел ключа, кой точно от двете момчета, но не получил отговор. Затова влязъл
в двора да си търси ключа, но всички били много пияни и давали безмислени
отговори. Св. Б. се върнал и чакал в колата си, като казал ан седящите в нея
две момичета и дедно момче, че ако не му върнат ключа, ще трябва да се
обърне към полицията. Тогава момичетата и момчето слезли от колата и си
тръгнали, а св. Б. се върнал в двора и отново помолил да му върнат ключа, но
те го канели да пие с тях и не му върнали ключа. Тогава св. Б. позвънил на
тел.112 и излязъл на главния път да чака полицията на разстояние около 20 м
от колата.
Когато разбрали за обаждането на тел.112, от компанията станали много
агресивни и св. Б. видял, че същото момче с боксерките удряло по колата му с
метален прът, от което счупил предното стъкло на шофьорската врата и като
викал, влязъл навътре в двора. Взел стол, който хвърлил през оградата по св.
Б., който се преместил по-надолу по улицата, за да не го виждат, тъй като
столът паднал на 1-2 м от него.
Той бил видимо уплашен от всичко това и обяснил на полицаите какво се е
случило. Насочили се към колата на св. Б., но тя не била на мястото, където я
паркирал. Като наближили, св.Б. видял, че колата се е спуснала назад по
наклонената улица и е спряла извън пътя, в ограда, като й били нанесени
материални щети.
След като изслушали св.Б., св. В. И. и св. Д. Д. отишли на адреса, от който
било поръчано такси.На място установили група от около 5-6 човека, които
празнували. Св. С.В.-собственик на имота ги поканилида влязат и обяснил, че
празнуват рожден ден на сина му А.. Св.И. и св. Д. влезли в двора и попитали
присъстващите дали знаят нещо за случилото се.Подс.Ф. П. им казал да
напуснат имота, защото нямат заповед и няма да дава никакви
обяснения.Свидетелите И. и Д. се върнали до таксиметровия автомобил,
11
установили повредите по него и докладвали на оперативния дежурен.
Около 09.30 часа на място пристигнала дежурна следствено-оперативна
група в състав: разследващ полицай св. В.Т., св. И. Д. Г., който бил цивилен и
Е.С.-експерт при ОД МВР. На пътя имало хвърлен стол и метална тръба, които
трябвало да преместят, за да мине колата.
Св. И. Г., св. В. И. и св. Д. Д. се отправили към двора, като застанали до
оградата на имота. Св.Г. извикал едно от лицата, които били под навеса и
което познавал като съсед - подс. Н. Н., който се приближил до полицейските
служители. На въпрос дали знае нещо за повредения таксиметров автомобил
заявил, че не може да се занимава с глупости и най-вече с полицейски
служители, започнал да ги обижда и се върнал към навеса, като подстрекавал
подс.П. да се опълчи на полицаите.
Тогава към тримата полицейски служители се отправил и подс.Ф. П., като
започнал да ги обижда, псува и заплашва: „Кой ви пущи вас бе, изчезвайте
навънка, изчезвайте смешници, нямате право да сте тук, майка ви дееба у
мръсните полицаи, боклуци, униформите ги спасяват, иначе са едни мишки“.
Той изрекъл и думите: „Вземаме копачите, коляме ви и ще ви излежим“.
Към подс. П. се присъединил и подс. Н., който също започнал да обижда и
да псува служителите и повторил и казаното от подс. П.: „Вземаме копачите,
коляме ви и ще ви излежим, майката да ви еба на мръсните полицаи“. Тримата
служители не отговорили на проявената агресия, тъй като двамата подсъдими
били видимо много пияни и продължавали през цялото време да псуват и
обиждат.На висок тон от подс. П.заявил:„Тях пагоните ги пазят, иначе са
нищо“.
След това подс. П. се обърнал към служителите и казал: „Господин полицай,
обувките са ми мръсни“, сочейки с ръка обувките си, като пояснил, че иска да
му ги изчистят. Малко след това, държейки в ръка бутилка кока-кола заявил:
„Елате да ви почерпя, нали сте с мизерни заплати“.
В един момент подсъдият П. излязъл на улицата, разкопчал си панталона и
започнал да уринира с лице към всички присъстващи, като заявил на висок
глас: „Елате да видите колко ми е голям“ , след което се насочил към св. И. Г. и
заявил „сваляй панталоните и да те почвам“. Свалете пагоните, сега ви ебахме
майката“.“Вземаме копачите, коляме ви и ще ви излежим“.Това било
12
повторено отново и от подс.Н. „Вземаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим“.
Тогава служителите докладвали на оперативния дежурен и поискали
съдействие, тъй като преценили, че ситуацията ескалира и съществува
възможност подсъдимите да ги нападнат.На място пристигнал патрул в състав
С. Б. и Р.М., както и служители на криминална полиция, като през цялото
време подсъдимите не спирали с обидите и заканите.Съвместно с автопатрула,
Г., И. и Д. влезли в двора, приближили се до подсъдимите, положили ги на
земята, поставили им белезници и ги завели до полицицейските автомобили,
като подсъдимите лъхали силно на алкохол.
На мястото на инцидента пристигнали и св. Д. Н.а и св. Х.С.. Св.Н.а била
извикана от св. Н. Б., тъй като е застраховател, при който била застрахована
таксиметровата кола на св. Б. и тези свидетелки също са възприели лично
гореописаното поведение на подсъдимите и особеноповедението на подс. Н..
Горната фактическа обстановка се установи по делото от събраните по
делото доказателства, както обосновано е приел и районният съд:
= гласни доказателствени средства – свидетелските показания на: Н. Б. –
таксиметров шофьор, полицейските служители В. И., Д. Д. /приобщени по
реда на чл.281 ал.4 НПК/, И. Г., С.В., А. В., Х.С., Д. Н.а – застраховател, при
който е била застрахована колата на св. Н. Б., А. А., С.П., Р. М., Х.С..
= съдебно-техническа експертиза № 480/28.10.2022 г. на в.л. В.П..
Както правилно е приел районният съд, гласните доказателства, събрани от
посочените свидетелски показания, са еднозначни и непротиворечиви. Те са
хронологично и логически свързани. И затова са кредитирани като обективни.
Първите трима сведетели са полицейските служители, които са били обект
на заканителните и хулигански действия. Всеки от тях пряко и непосредствено
е възприел както заканата за убийство, изречена от всеки от подсъдимите,
повторена неколкократно, подигравателните нападки към тях, така и
извършените хулигански действия. Свидетелите В. И. и Д. Д./показанията му
са приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК/ са отишли първи на мястото по
сигнал на св. Н. Б., а св. И. Г. е дошъл по-късно по сигнал за повредено
имущество. Те са заявили това, което се е случило пред тях и което са
възприели лично, т.е. те са очевидци на всичко станало и затова показанията
13
на тримата се преценяват като обективни и достоверни поради подкрепяне на
заявеното от тях от останалите свидетелски показания, въпреки
процесуалните им качества по делото.
Свидетелите В.и, съответно баща и син, са собственици на вилата, където се
е развило действието и където компанията е празнувала рожден ден на св.А.
В.. Свидетелят С.В. освен това, че са празнували рождения ден на сина му и
че са изпили много алкохол, не е казал релевантни за делото факти. Св.А. В.,
чиито показания са приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК обаче е съобщил,
че Ф. и Н. се заяждали с полицаите и че е вярно заявеното от него на ДП.
показанията му от ДП се кредитират от съда като обективни, тъй като се
подкрепят от кредитираните показания на полицейските служители.
Св. Д. Н.а, чиито показания са приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК, е
отишла на място да огледа щетите по колата на св.Б. и е станала свидетел на
агресивното поведение на двамата подсъдими, като е зяаявила, че всичко е
тръгнало от подс.Н. Н., който е крещял и обиждал полицаите и е казал „да
хванат копачи, да ги заколят и да ги лежат“. Според свидетелката именно
подс. Н. е окуражавал и подстрекавал подс. Ф. П. да се опълчи на
полицаите.Свидетелката е заявила за подс. Н.: “През цялото време викаше на
висок глас, като сипеше обиди към тримата полицаи, с което създаваше
впечетлението у мен, че ако към този момент някой от полицаите му отговори
нещо, той ще им посегне и ще стане физическа саморазправа“. Свидетелката е
заявила още, че за малко подс. Н. е излязъл на улицата. Всички тези показания
на св. Н.а се подкрепят от останалите кредитирани показания най-вече на
частните обвинители. Тя е независим свидетел, озовал се случайно на мястото
и е пряк очевидец и поради тези причини така посочените й показания се
кредитират като обективни и достоверни. Не се кредитират показанията
единствено относно заявеното, че не е чула подс.Ф. П. да се опълчи на
полицаите поради опровергаването му от останалите кредитирани
доказателства. Но пък свидетелката е заявила, че не е чула, поради което така
заявеното се преценява от съда като отразено нейно субективно възприятие в
зависимост от времето, през което е присъствала на мястото.
Показанията на пристигналите като подкрепление на колегите си свидетели
Д. П., С. Б. и Р. М. са пристигнали на място малко преди края на случая и са
присъствали на задържането на двамата подсъдими. Те при отИ.ето си са чули
14
викове, че ще играе копачо ,да отидат повече: “Елате, елате повече“, че
присъстващите в двора са искали да бият и колят колегите им Г., И. и Д..
Поради подкрепянето на заявените от тях факти от останалите гласни
кредитирани доказателства и тези показания се възприемат като обективни.
Показанията на св. Х.С., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК, също се
кредитират изцяло като обективни. Те потвърждават фактите, изнесени от
останалите свидетели, като показанията на тази свидетелка подкрепят изцяло
показанията на св. Д. Н.а, че агресивното поведение към полицаите е започнал
подс.Н. и именно той е подстрекавал подс.Ф. П. да го последва, като му
викал:“Вж ги какви са лекета! Какво им се плашиш“, след което подс. П. се
окуражил и на свой ред започнал да обижда полицаите да му изчистят
обувките, защото са смешни с тези пагони“ и сведетелката мисли, без да е
абсолютно сигурна, че той също им се заканвал с убийство, но за подс.Н. е
абсолютно сигурна, че се заканвал с убийство на полицаите.
И двете свидетелки са заявили в повторния разпит за хулиганските действия
на подс€П. – излизането му на улицата, свалянето на панталона и уринирането
пред всички присъстващи, както и изречената тогава от него реплика.
Съдебно-техническа експертиза на в.л.П. съдържа разпечатка на видео файл
със запис от телефон на лице от компанията и са свалени кадри от
предоставения запис. Като цяло тя не съдържа данни, свързани с обвинението
освен отбелязаното в нея, че няколко лица седят около маса, заснет е
полицейски автомобил извън очертанията на двора, и че се чува музика, а
лицата се смеят и издават нечленоразделни звуци. Така отразеното и
снимковия материал е косвено доказателство за обстановката, при която са се
случили деянията.
Гореописаните доказателствени средства, преценени в тяхната цялост,
отразяват приетата за установена фактическа обстановка.
Въпреки че районният съд не е посочил изрично, той е формирал
фактическите си изводи, без да обсъжда комплексната СПЕ. Според
настоящия състав комплексната СПЕ следва да се изключи от
доказателствения материал и да не се обсъжда, поради две причини. Първата
е, че експертите при приемането й пред районния съд и при допълнителния им
разпит пред въззивния съд дадоха противоречиви и взаимно изключващи се
отговори на едни и същи въпроси пред двете инстанции. И второ, изводът
15
дали отправената закана е могла да възбуди основателен страх, а не дали е
изпитан такъв действително, е правен извод, който съдът следва да направи
след внимателна преценка на всички събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка въз основа на извършения в
настоящото решение доказателствен анализ настоящият състав намира, че
всички обвинения по отношение на двамата подсъдими са доказани от
обективната и субективната им страна, както правилно и обосновано е приел и
районния съд.
Правилно и мотивирано съдът е приел, че подсъдимият Ф. П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 144, ал.3
пр.1 вр.ал.2 вр. ал 1 НК, извършено в идеална съвкупност – за това, че на
06.09.2022г. в с.Раненци се е заканил на И. Г., В. И. и Д. Д. с убийство, като е
отправил на висок глас думите: „Взимаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим“, като заканата е отправена спрямо длъжностни лица, при
изпълнение на службата им и това заканване би могло да възбуди у тях
основателен страх от осъществяването й. Този състав е по-тежкият
квалифициран състав на престъплението „закана с престъпление“ по чл.144
ал.1 НК, тъй като процесната закана е отправена спрямо длъжностни лица по
повод изпълнение на службата им – тримата полицейски служители И., Г. и Д.
и по същността си представлява закана за убийство.
Авторството на деянията с посочената правна квалификация от подс. Ф. П.
е установено по несъмнен начин от всички кредитирани гласни доказателства,
анализирани подробно по-горе в мотивите.
Настоящият състав споделя извода, че са налице всички признаци на
престъпния състав от обективна и от субективна страна.
За съставомерността на това престъпление от обективна страна е
необходимо изпълнителното деяние да е осъществено чрез действие и да
представлява обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него. В случая това е извършено вербално, с
изричане от подс.П. към тримата частни обвинители на думите:„ Вземаме
копачите, коляме ви и ще ви излежим“.
На следващо място необходимо е заканата да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
16
престъпление.Това е налице, когато съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното намерение, като същевременно личи ясно
оформено решение за това.
Друг елемент от фактическия състав на това престъпление е, че това това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е
необходимо, пострадалият от това престъпление действително да се е
изплашил. Достатъчно е само да съществува основание, че заканата ще бъде
реализирана. Престъплението е довършено в момента, в който пострадалият
възприеме заканата.С извършване на престъплението се цели промяна в
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
След този правен анализ районният съд обосновано и законосъобразно е
приел и това се споделя и от настоящия състав, че са налице всички описани
признаци на деянието от обективна страна. Подсъдимият П. е отправил към
частните обвинители думите: „Вземаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим“. Цялостната фактическа обстановка, при която тази закана е
изречена - предхождащото я повреждане на таксиметровия автомобил и
установеното нападение срещу таксиметровия водач с отнемане на ключа от
автомобила му и блъскане на колата му в оградата/които действия не са
извършени от подс. П., но благодарение на тях обстановката е ескалирала/,
наличните на платното хвърлени стол и метална тръба, двамата подсъдими
във видимо нетрезво състояние, грубото, пренебрежително и агресивно
отношение и поведение към полицейските служители, нервно изречената
закана, повторена многократно, отправена директно към тримата служители
на МВР, законосъобразно е формирало у съда извод, че заканата е в състояние
да възбуди основателен страх от осъществяването й.
С вербално изреченото към тримата частни обвинители И., Г. и Д.:“Вземаме
копачите, коляме ви и ще ви излежим“, повторено няколко пъти от подс. Ф. П.
и съчетано с неколкократно отправени обиди към тях подс. П. от обективна
страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 3
във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК по отношение на всеки един от тримата частни
обвинители И., Г. и Д. в хипотезата на идеална съвкупност.
От субективна страна деянията са извършени от П. умишлено, с форма на
вина пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправя към пострадалите закана с
17
убийство и че тя би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й
, но е целял пострадалите да изпитат страх от осъществяването на заканата.
Съзнавал е съдържанието на заканата и, че тя е възприета от всеки от
заплашените като действителна заплаха. Съзнавал е също, че изрича закана
към полицейски служители, дошли п на мястото по подадения от св€Б. сигнал
за отнет ключ на автомобила му. Следва да се посочи, че за извършване на
престъплението по чл.144, ал.3 НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които то реално може да
настъпи.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК е в раздел V „принуда“, глава II
„Престъпление против личността“ и деянието осъществено срещу всеки един
от пострадалите представлява отделно престъпление.В този смисъл са налице
три отделни престъпления, срещу всеки един от пострадалите частни
обвинители И., Г. и Д..
Тъй като престъпленията са извършени в условията на идеална съвкупност –
изречената реплика е общо към тримата служители на МВР, не е необходимо
обективните и субективни елементи на престъплението да се аналазират за
всеки от частните обвинители. Тези признаци са общи за всяко едно от трите
деяния, както обосновано е приел и районнният съд.
Правилно е приел районният съд, че при гореописаната фактическа
обстановка са налице всички признаци на осъществено от подсъдимия П. и
престъпление по чл.325, ал.2 вр.ал.1 НК. От кредитираните гласни
доказателства е установено безспорно, че на 06.09.2022г. в с. Раненци той е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - буйствал, държал се
агресивно, отправил на висок глас обидни думи и псувни към тримата частни
обвинители:“ Кой ви пущи вас тука, аре изчезвайте навън“, „изчезвайте
смешници, нямате право да сте тука“, „майка ви дееба у мръсните полицаи“,
„боклуци, униформите ги спасяват, иначе са едни мишки“. Тези думи е
изрекъл от двора, където е било празненството. Но в последващ момент
подс€П. излязъл на улицата, където освен ттримата частни обвинители били и
остганалите горепосечени свидетели и свидетелки, свалил си панталона и
уринирал с лице към всички присъстващи, като заявил на висок глас: „Елате
18
да видите колко ми е голям“, като деянието се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, обуславящо квалификацията на деянието по
квалифицирания състав ан чл.325 ал.2 НК.
Основният състав на престъплението“хулиганство“ е дефиниран в чл. 325,
ал.1 НК. Съгласно тази норма хулиганството е извършване на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Субект на наказателна отговорност е всяко
наказателноотговорно лице, обективирано в наречието“който“.Основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство,
са "непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност
и други прояви, скандализиращи обществото, под влияние на употребения
явно в несъобразеното голямо количество алкохол.
Като е съпоставил този правен анализ с обективно извършените от подс. Ф.
П. горепосочени действия, районният съд обосновано е приел, че подс. П. е
осъществил този фактически състав от обективна страна. Той е отправил
горепосочените обидни думи към служителите на РУ Кюстендил, описани по-
горе. По същество с това си поведение П. е извършил грубо нарушение на
обществения ред и е проявил явно неуважение към обществото. Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред и нарушава важни
държавни, обществени интереси или съществено засяга нормите на
нравствеността, тъй като посегателството е срещу органите на реда,
осъществяващи охрана на обществения ред и с действията си е показал и явно
неуважение към обществото.Явно неуважение към обществото има, когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността, а в случая и към органите на реда. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние.
Настоящият състав споделя извода на районния съд, че с горепосочените
действия подс. П. е осъществил и квалифициращия признак на чл. 325, ал. 2 от
НК, а именно – че деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост. За
да достигне до този извод съдът е отчел факта, че осъществените от последния
хулигански действия в много груба форма засягат интересите не само на
19
обществото като цяло, но и на отделната личност, в лицето на пострадалите и
упорито не са прекратени от подсъдимия въпреки намесата на служители на
реда. Тази деятелност не само нарушава законите в Р. България, но правилата
за приличие установени в обществото и същата е предизвикала възмущение у
множеството, възприели я граждани.
Съгласно съдебната практика със задължителен за съдилищата характер,
обективирана в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС квалифицираният
състав на престъплението се отличава от основния състав по признаците,
посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена
опасност. Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато
непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна
дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително
отношение към реда в обществото или към други обществени или лични
интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление.
Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси.С тях се скандализира обществото, изразяват
грубо нахалство или тежко оскърбление.
Съпоставяйки извършените горепосочени действия от подс. П., които по
същността си са упорити и не са прекратени дори при пристигането на
допълнителна подкрепяща група от полицаи с дефинитивните характеристики
на квалифициращите признаци на чл.325 ал.2 НК, районният съд е достигнал
до обоснования и законосъобразен извод, че всички тези квалифициращи
признаци са осъществени от обективна страна от подс. П..
От субективна страна деянието е извършено умишлено, с форма на вина
пряк умисъл. П. е съзнавал, че извършва непристойни действия в
присъствието на вняколко полицейски служители и други лица, съзнавал е, че
с действията си грубо нарушава обществения ред, доколкото демонстрира
изключително арогантно, дръзко и цинично поведение пред органите на реда,
но е целял и е искал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си.
20
Правилно и мотивирано съдът е приел, че и подсъдимият Н. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.
144, ал.3 пр.1 вр.ал.2 вр. ал 1 НК – за това, че на 06.09.2022 г. в с.Раненци се е
заканил на И. Г., В. И. и Д. Д. с убийство, като е отправил на висок глас
„Взимаме копачите, коляме ви и ще ви излежим“, като заканата е отправена
спрямо длъжностни лица, при изпълнение на службата им и това заканване би
могло да възбуди у тях основателен страх от осъществяването й. Този състав е
по-тежкият квалифициран състав на престъплението „закана с престъпление“
по чл.144 ал.1 НК, тъй като процесната закана е отправена спрямо
длъжностни лица по повод изпълнение на службата им – тримата полицейски
служители И., Г. и Д. и по същността си представлява закана за убийство.
Авторството на деянията с посочената правна квалификация спрямо всеки
един от полицейските служители от подс. Н. Н. е установено по несъмнен
начин от всички кредитирани гласни доказателства, анализирани подробно по-
горе в мотивите.
Настоящият състав споделя извода, че са налице всички признаци на
квалифицирания престъпен състав от обективна и от субективна страна.
За съставомерността на това престъпление от обективна страна е
необходимо изпълнителното деяние да е осъществено чрез действие и да
представлява обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него. В случая това е извършено вербално, с
изричане от подс.П. към тримата частни обвинители на думите:„ Вземаме
копачите, коляме ви и ще ви излежим“.
На следващо място необходимо е заканата да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъпление.Това е налице, когато съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното намерение, като същевременно личи ясно
оформено решение за това.
Друг елемент от фактическия състав на това престъпление е, че това това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е
необходимо пострадалият от това престъпление действително да се е
изплашил. Достатъчно е само да съществува основание, че заканата ще бъде
реализирана. Престъплението е довършено в момента, в който пострадалият
възприеме заканата.С извършване на престъплението се цели промяна в
21
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
След този правен анализ , съпоставен с обективно извършените от подс.Н.
действия следва да се приеме, че подс. Н. е осъществил всички описани
признаци на деянието от обективна страна. Той е отправил неколкократно към
частните обвинители думите: „Вземаме копачите, коляме ви и ще ви
излежим“. Цялостната фактическа обстановка, при която тази закана е
изречена - предхождащото я повреждане на таксиметровия автомобил и
установеното нападение срещу таксиметровия водач с отнемане на ключа от
автомобила му от подс. Н. и блъскане на колата му в оградата, наличните на
платното хвърлени стол и метална тръба при пристигането на частните
обвинители, двамата подсъдими във видимо нетрезво състояние, грубото,
пренебрежително и агресивно отношение и поведение към полицейските
служители, нервно изречената закана, повторена многократно, отправена
директно към тримата служители на МВР, законосъобразно е формирало у
съда извод, че заканата е в състояние да възбуди основателен страх от
осъществяването й.
С вербално изреченото към тримата частни обвинители И., Г. и Д.:“Вземаме
копачите, коляме ви и ще ви излежим“, повторено няколко пъти от подс. Н. и
съчетано с неколкократно отправени обиди към тях, подс. Н. от обективна
страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 3
във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК по отношение на всеки един от тримата частни
обвинители И., Г. и Д. в хипотезата на идеална съвкупност.
От субективна страна деянията са извършени от подс.Н. умишлено, с форма
на вина пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправя към пострадалите, които са
полицейски служители и двама от тях са с униформа закана с убийство и че тя
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, но е целял
пострадалите да изпитат страх от осъществяването на заканата. Съзнавал е
съдържанието на заканата и, че тя е възприета от всеки от заплашените като
действителна заплаха. Както се посочи, за извършване на престъплението по
чл.144, ал.3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство
и при условия, при които то реално може да настъпи.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК е в раздел V „принуда“, глава II
22
„Престъпление против личността“ и деянието осъществено срещу всеки един
от пострадалите представлява отделно престъпление. В този смисъл са налице
три отделни престъпления, извършени от подс. Н. срещу всеки един от
пострадалите, както законосъобразно е приел и районният съд.
Тъй като престъпленията са извършени в условията на идеална съвкупност –
изречената реплика е общо към тримата служители на МВР, не е необходимо
обективните и субективни елементи на престъплението да се аналазирпат за
всеки от частните обвинители. Тези признаци са относими към всяко едно от
трите деяния, както е приел и районнният съд.
По възраженията на защитата съдът намира за необходимо да посочи
следното: С горното изложение, автентично с мотивите на районния съд, се
дава отговор на защитата защо съдът намира за неоснователни възраженията
за несъставомерност на престъплението по чл.144 ал.3 НК относно един от
обективните му елементи – дали заканването е могло да възбуди у всеки един
от частните обвинители страх от осъществяването му. Както се посочи по-
горе, съдът формира положителния си извод на база всички събрани
доказателства, без заключението на комплексната СПЕ. Защото както в самата
експертиза, така и със зададените въпроси към вещите лица в с.з. и пред
въззивния съд и с техните противоречиви отговори, този въпрос се
преекспонира и се отива в съвсем друга посока, различна от законодателната
формулировка – дали действително частните обвинители са се уплашили за
живота си. В тази връзка относно цялата създадена обстановка съдът възприе
освен показанията на частните обвинители и показанията на свидетелките Н.а
и С.. Последните две свидетелки са незаинтересовани от изхода на делото и
съвсем обективно, като странични наблюдатели, са заявили възприятията си за
случая.Св.Н.а е заявила:“През цялото време викаше на висок глас, като
сипеше обиди към тримата полицаи/става въпрос за подс. Н./, с което
създаваше впечатлението у мен, че ако към този момент някой от полицаите
му отговори нещо, той ще им посегне и ще стане физическа саморазправа“.
Това е обстановката, създадена само от подс. Н..И когато към неговите
действия се е присъединил със същите действия и подс. П., обстановката е
станала още по-конфликтна и агресивна, още по-опасна и затова съдът
формира извода си, че заканването от всеки от подсъдимите е могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му. Този въпрос подробно е
23
анализиран по-горе в мотивите.
Но на това място от изложението следва да се посочи, че въпросът за
възбуждане на основателен страх от осъществяване на заканата е разрешен от
действаща съдебна практика със задължителен характер. Това е Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, съгласно което не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не
след минаването на определено време. Ето защо за извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Предвид задължителността на това решение за съдебната
практика и преценявайки конкретната обстановка по настоящото дело съдът
прие, че не е необходимо подсъдимите да са държали в ръце назованите
копачи, за да възникне основателния страх от осъществяване на заканата, в
акквато насока защитата направи възражение.
Дау, полицаите са обучени как да ес справят в конфлриктни ситуации и
двамча от тях са били с униформа и с оръжие, както посочи адв.А.. Но в
случая обстоновката е ескалирала до такава степен, че при тяхна дори и
словесна намеса би се стигнало до физически сблъсък с подсъдимите, които са
били особено агресивни от употребения алкохол. И именно това не са желаели
частните обвинители, поради което и се е наложило да извикат подкрепления.
За създадената ситуация най-красноречиви са показанията на св.Н.а, цитирани
по-горе.
А възражението, че деянията са осъществени през оградата и не е имало
създадена опасност за частните обвинители, са опровергани от кредитираните
гласни доказателства. Установи се безспорно, че само част от деянията и от
двамата подсъдими са извършени „през оградата“, като подсъдимите са били в
двора, а частните обвинители извън двора. Както е заявила св. Н.а, подс. Н. е
изглеждал превъзбуден, движел се насам-натам в двора, отивал към вратата и
дори за малко излязъл на улицата. От всички доказателства се установи
същото и за подс. П. – той отначало е бил в двора и оттам е отправена заканата
към частните обвинители, докато престъплението по чл.325 ал.2 НК с
24
извършените първоначално словесни действия е осъществено „през оградата“,
но след това фактическите действия са извършени най-безцеремонно и
арогантно на улицата.
Относно неоснователността на искането за преквалифициране на
престъплението по чл.325 ал.2 НК в такова по чл.325 ал.1 НК досежно
подсъдимия Ф. П. съдът изложи съображенията си по-горе.
Относно възражението, че районният съд не се е произнесъл изрично по
доводите на защитата пред него за оправдаване на подсъдимите настоящият
състав намира, че с цялото изложение в мотивите си районният съд, макар
изрично да не е посочил това, е взел предвид възраженията на защитата при
обсъждане съставомерността на обвиненията и не счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение с това. Защото такова има, когато са
нарушени права на страни. А в случая достатъчно ясно и изчерпателно съдът е
мотивирал правните си изводи за съставомерност на всички обвинения.
При така установеното от фактическа и правна страна районният съд е
наложил на всеки един от двамата подсъдими законосъобразно определени и
справедливи наказания.
При законово определен размер на наказанието ЛС до 6 години от нормата
на чл.144 ал.3 НК настоящият състав споделя доводите на районния съд за
прилагане на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК по отношение и на двамата подсъдими.
За многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Ф. П. правилно
са приети чистото му съдебно минало, ниската му възраст към момента на
извършване на деянията – навършени 18 години, изразените пред съда
съжаление и срам от извършеното, както и изминалия период от време, при
липса на отегчаващи вината обстоятелства, тъй като такива обстоятелства са
отчетени при правната квалификация на двете деяния.
Съдът е приел, че при наличие на тези многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко и на основание чл.55, ал.1 т.2 б“б“ НК заменил
наказанието“лишаване от свобода“ с наказание „пробация“, с пробационни
мерки по чл.42а, ал.1 т.1 и т.2 НК за срок от 11 месеца, което наказание ще
изпълни изцяло целите и задачите на наказанието по чл.36 НК, както по
отношение личната, така и на генералната преВ.я.
25
Изложеното в предходния абзац е относимо и към трите престъпления,
извършени от подс. П. по чл.144, ал.3 НК по отношение на частните
обвинители И., Г. и Д., както от обективна, така и от субективна страна и
идентична фактическа обстановка, поради което съдът е наложил и за всяко
едно от трите престъпления отделни наказания в размер на по 11 месеца
пробация с посочените пробационни мерки за всяко едно от тях.
За престъплението по чл.325, ал.2 НК при предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ до 5 години съдът също е приложил чл.55, ал.1 т.2 б“б“
НК, като е приел наличие на същите горепосочени многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и при преценката, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко, е наложил на подс. Ф. П. наказание
„пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.1 т.1 и т.2 НК за срок от 10
месеца.
На основание чл.23 НК и доколкото престъпленията са извършени в
условията на идеална съвкупност, съдът е наложил на подс. Ф. П. едно общо
наказание, което е най-тежкото измежду наложените му наказания за
престъпленията по чл.144 ал.3 НК и чл.325 ал.2 НК - 11 месеца „пробация“ с
пробационните мерки по чл.42а, ал.1 т.1 и т.2 НК.
За многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Н. Н. правилно
са приети чистото му съдебно минало, ниската му възраст към момента на
извършване на деянията – навършени 19 години, изразените пред съда
съжаление за извършеното, както и изминалия период от време, при липса на
отегчаващи вината обстоятелства, тъй като такива обстоятелства са отчетени
при правната квалификация на деянията.
При наличието на горепосочените смекчаващи вината обстоятелства съдът
законосъобразно е приел, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко и е определил наказанията за всяко едно от
престъпленията по чл.144 ал.3 НК за подс. Н. при усл. на чл.55, ал.1 т.2 б“б“
НК, като лишаването от свобода“ е заменено с „пробация“, с пробационни
мерки по чл.42а, ал.1 т.1 и т.2 НК за срок от 11 месеца, което наказание е
приел, че ще изпълни изцяло целите на наказанието по чл.36 НК, както по
отношение личната, така и на генералната преВ.я. И настоящият състав
приема, че с този вид и размер на наказанието в най-пълна степен ще се
постигнат целите на чл.36 Нк по отношение на подс. Н..
26
Изложеното в предходния абзац е относимо и към трите престъпления,
извършени от подс. Н. по чл.144, ал.3 НК по отношение на частните
обвинители И., Г. и Д., както от обективна, така и от субективна страна и
идентична фактическа обстановка, поради което съдът е наложил за всяко
едно от трите престъпления отделни наказания в размер на по 11 месеца
пробация с посочените пробационни мерки за всяко едно от тях.
Съдът е приложил законосъобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 НК по отношение на подс. Н., той като престъпленията по настоящето
дело, извършени в идеална съвкупност и деянието по НОХД №1406/22г./ с
наложено наказание „пробация „за срок от 7 месеца за перстъпление по чл.194
ал.1 НК/ се явяват извършени в условията на реална съвкупност помежду сии
затова съдът с присъдата си е наложил едно общо наказание, което е най-
тежкото между наказанията, определени по настоящото дело и наказанието по
НОХД № 1406/2022 г., а именно - 11 месеца„пробация“ с пробационни мерки
по чл.42а, ал.1 т.1 и т.2 НК за срок от 11 месеца.
По гражданските искове настоящият състав намира следното:
Пострадалите от престъпленията И. Д. Г., В. Р. И. и Д. Н. Д. са предявили
против всеки от двамата подсъдими Ф. П. и Н. Н. граждански искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за причинените от престъплението по чл.144, ал.3 пр.1
НК на всеки един от ищците от тях неимуществени вреди в размер на по 5 000
лв. от гражданските ищци И. и Д. и на 10 0000 лв. от гражданския ищец Г.,
ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане , с
претенция за разноски по тези искове.
Срещу подс.Ф. П. са предявени и граждански искове за неимуществени
вреди от престъплението по чл.325, ал.2 НК с правно основание чл.45 ЗЗД в
размер на по 5 000 лв. от гражданските ищци И. и Д. и в размер на 10 000 лв.
от гражданския ищец Г., ведно със законна лихва от датата на деянието до
окнтчателното изплащане.Претендират се и разноски по тези искове.
В молбите на тримата граждански ищци се поддържа, че вследствие на
случилото се гражданските ищци са претърпели неумеуществени вреди,
изразили се в болки и страдания - страх и уплаха за живота и здравето от
престъпленията по чл.144, ал.3 НК и унижение, наранено самочувствие,
сринат авторитет , накърнена лична и професионална чест от престъплението
по чл.325, ал.2 НК.
27
Съдът е приел, че при установената фактическа обстановка са налице
всички признаци на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД по отношение и на
двамата подсъдими. Налице е за всеки от подсъдимите противоправно
поведение - отправена закана с убийство към тримата полицейски служители.
Налице е и вреда от вида на гореописаната, налице е и причинна връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и претърпяната от гражданските
ищци вреда.
Изложени са от районния съд съображения и преценка на правото на
справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди за всяко от
престъпленията по чл.144, ал.3 НК по отношение на всеки един от
гражданските ищци, които се споделят от настоящия състав и трите
граждански иска против подс. Ф. П. и подс.Н. Н. са уважени в размер на по
2000 лв. по отношение и на двамата подсъдими.
Преценяйки събраните в хода на производството доказателства и
изхождайки от принципа за справедливо възмездяване на пречинени
неимуществени вреди, прогласен в чл.52 ЗЗД, съдът е приел, че всеки един от
пострадалите е дългогодишен служител в МВР. Установено е, че към момента
на извършване на престъплението и непосредствено след него всеки един от
тях е преживял силен стрес, страх и уплах. Налице е и накърняване на
професионалната и лична чест и достойнство. Тези доводи се споделят и от
настоящия състав, но той намира, че заедно с така преценените да са
претърпени немуществени вреди следва да се вземе предвид и индивидуално
извършеното от всеки от подсъдимите и ролята му в причиняването на тези
неимуществени вреди. В тази насока настоящият състав подложи на
внимателна преценка съобщеното в показанията на свидетелките Н.а и С. от
ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 НПК. Св. Н.а е
заявила, че според нея проблемът е идвал изцяло от Н., той подстрекавал и
окуражавал Ф. да се опълчи на полицаите. Св.С. пък е заявила, че Н. е замерял
полицаите с чаши и чинии, той пръв е отправил заканите и обидите към
полицаите и е подстрекавал и Ф. да ги обижда, като му казвал:“Виж ги какви
са лекета, какво им се плашиш“ и тогава вече и подс. Ф. П. се е окуражил и
започнал с обидите и заканите.
Предвид отчитане на това обстоятелство и при съгласие с останалите
съображения на районния съд за принципа на справедливо възмяздяване,
28
прогласен в чл.52 ЗЗД, настоящият състав намира, че гражданските искове на
всеки от тримата граждански ищци - полицейски служители следва да бъдат
уважени по отношение на подс. Ф. П. за сумата от по 1 500 лв., тъй като по
изложените съображения исковете в размер на по 2000 лв. по отношение на
подс. П. са завишени. Защото при тези факти не би било справедливо исковете
да бъдат еднакво уважени по отношение и на двамата подсъдими в размера на
по 2000 лв.
Това налага изменение на присъдата в гражданската част, като уваженият
размер на всеки един от исковете с правно основание чл.45 ЗЗД по отношение
на подс. П. за престъпленията по чл.144 ал.3 НК се намали от 2000 лв. на по
1500 лв. за всеки един от гражданските ищци И., Г. и Д.. Върху присъдената
сума се дължи законната лихва от деня на деликта – 6.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Съдът приема, че с този размер в най-
пълна степен ще бъдат репарирани на гражданските ищци причинените им
неимуществени вреди конкретно от извършеното от подс. П. престъпление по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК по отношение на всеки от тях.
Напълно идентични искове са предявили тримата пострадали против
подс.Н. за извършените от него престъпления по чл. 144 ал.3 НК по
отношение на всеки един от тримата граждански ищци. С напълно идентични
мотиви, съдът е уважил предявените искове по чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за суми от
по 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта
6.09.2022 г. до окончателното изплащане против подс. Н. Н. за всеки от
гражданските ищци, като до пълните предявени размери е отхвърлил исковете
като неоснователни. За всеки един от исковете са изложени правни
съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Съдът е приел,
че всеки един от пострадалите е дългогодишен служител в МВР. Установено
е, че към момента на извършване на престъплението и непосредствено след
него всеки един от тях е преживял силен стрес, страх и уплах от отправената
закана, многократон повторена от подс.Н.. Следва да се посочи, че подс. Н.
пръв е започнал с агресивното поведение и отправяне на заплахата към
полицейските служители, като е насърчавал и подс. П. да стори същото и за
съжаление той се е присъединил с пълна сила към престъпните действия на
подс. Н., за което е съобщено от свидетелките Н.а и С.. Следва за прецизност
да се посочи, че от доказателствата по делото са установени данни и за
29
отправени обидни думи и хулигански действия и от подс. Н., но по отношение
на него такова обвинение няма.
По тези съображения съдът намира уважения размер на гражданските искове
за престъпленията по чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК по отношение
на подс. Н. за законосъобразно определен съобразно разпоредбата на чл.52
ЗЗД.
Гражданските искове против подс. П. за престъплението по чл.325 ал.2 НК
са уважени в размер на по 1500 лв. за всеки един от гражданските ищци И., Г.
и Д., ведно със законната лихва върху тази усма от деня на увреждането
6.09.2022 г. од окончателното изплащане. Настоящият състав споделя
правните изводи на районния съд за частичната основателност на тези искове в
посочения размер поради наличие елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които съответстват в най-пълна степен на принципа
за справедливото възмездяване на причинените от това престъпление за всеки
от гражданските ищци неимуществени вреди, прогласен в чл.52 ЗЗД. За всеки
един от исковете поотделно са изложени правни съображения, които изцяло се
споделят от настоящия състав.
Обосновано е прието, че всеки от гражданските ищци с извършените
арогантни, нагли и безцеремонни хулигански действия са изпитали и чувство
на накърняване на професионалната и лична чест и достойнство. Настоящият
състав споделя изцяло доводите на районния съд, че е налице квалифицирано
хулиганство с осъществени и двата му квалифициращи признака. Налице е
противоправност на това поведение. Налице е и описаната причинена вреда,
както е налице и причинна връзка между противоправното поведение на
подсъдимия П. и претърпяната от всеки един от гражданските ищци вреда.
При преценката по чл.52 ЗЗД, съдът обосновано и законосъобразно е отчел, че
пострадалите са дългогодишни служители в МВР. Отчетено е също, че са
налице отправени от подс. П. изключително обидни думи, изрази и поведение,
накърняващи професионалното и лично достойнство и чест на всеки от
гражданските ищци. Извършени и казани са по отношение на пострадалите
изключително тежки обиди, извършени са нагли, безсрамни и цинични
действия с цел принизяване професията им.
По тези съображения съдът намира уважения размер на гражданските искове
за престъплението по чл.325 ал.2 НК по отношение на подс. П. за
30
законосъобразно определен съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за
нейното изменение или отмяна, различни от сочените в жалбите, извън
горепосочените изменения в гражданската част. В останалата част като
обоснована, правилна и законосъобразна обжалваната присъда следва да се
потвърди. А в необжалваната отхвърлителна част на гражданските искове
присъдата е влязла в сила.
По отношение на разноските съдът ги намира за правилно определени. За
разноските от ДП и по отношение на експертизата, както и по отношение на
гражданските ищци и частни обвинители И. и Д. са посочени конкретно
дължимите разноски от всеки подсъдим, както изисква разпоредбата на чл.189
ал.3 НПК.
Това не е направено единствено по отношение дължимите от всеки един от
подсъдимите разноски на гражданския ищец и частен обвинител И. Г., които
са в размер на 2500 лв. Затова в тази част присъдата ще се измени, като се
постанови всеки от подсъдимите да заплати на гр.ищец и частен обвинител И.
Г. сумата от по 1250 лв.
Предвид намаляване размера на гражданските искове по отношение на Ф. П.
присъдата следва да се измени и в частта за дължимата от него д.т. по сметка
на КнРС, като тя се намали от 420 лв. на 360 лв.
Изложеното обосновава необходимост от изменение на присъдата и в
горепосочената част относно разноските.
За настоящата инстанция са претендирани разноски в размер на по 600 лв. от
гражданските ищци И. и Д.. Те бяха поискани във въззивното производство,
поради което съдът ще осъди всеки от подсъдимите П. и Н. да заплати по 300
лв. разноски за въззивната инстанция съответно на гр.ищци И. и Д..
Във въззивното производство са направени и разноски в размер на 80 лв. за
явяването на вещите лица, поради което всеки от подсъдимите следва да
заплати по 40 лв. по сметка на КнОС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334 ал.1 т.3 във вр. с чл.337
ал.3 предл.последно НПК и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
31
ИЗМЕНЯ Присъда № 6/20.02.2025 г. на Кюстендилския районен съд,
постановена по НОХД № 256/2024 г. по описа на съда в уважената част на
гражданските искове в размер на по 2000 /две хиляди/лв. присъдено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всеки един от
гражданските ищци И. Д. Г., В. И. Р. и Д. Н. Д.,тримата от гр. Кюстендил от
извършеното от подсъдимия Ф. Г. П., ЕГН ********** престъпление по чл.144
ал.3 пр. I във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 НК, като намалява уважения размер на
всеки един от гражданските искове от 2000 лв. на 1500/хиляда и петстотин/
лв.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за дължимата от Ф. Г. П. държавна такса
по сметка на КнРС, като я намалява от 420 лв. на 360 лв.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта за присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение на частния обвинител и граждански ищец И. Д. Г., като
постановява в тази част: ОСЪЖДА всеки един от подсъдимите Ф. Г. П.,
ЕГН ********** и Н. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на И. Д. Г. сумата
от по 1250 лв./хиляда двеста и петдесет/ лв., представляваща припадащата му
се част от разноските за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите наказателно-осъдителна и
гражданско-осъдителна части.
В отхвърлителната част на гражданските искове като необжалвана
присъдата е влязла в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Г. П., с посочени лични данни да заплати
разноски за въззивното производство, както следва:
= по сметка на Кюстендилския окръжен съд – сумата от 40/четиридесет/ лв.;
= на частния обвинител и граждански ищец Д. Н. Д., ЕГН **********, от
гр.Кюстендил, ул.*** – сумата от 300/триста/ лв.
= на частния обвинител и граждански ищец В. Р. И., ЕГН **********,ОТ
ГР.Кюстендил, ул.*** - сумата от 300/триста/ лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Н. Н., с посочени лични данни, да заплати
разноски за въззивното производство, както следва:
= по сметка на Кюстендилския окръжен съд – сумата от 40/четиридесет/ лв.;
= на частния обвинител и граждански ищец Д. Н. Д., ЕГН **********, от
32
гр.Кюстендил, ул.*** – сумата от 300/триста/ лв.
= на частния обвинител и граждански ищец В. Р. И., ЕГН **********,ОТ
ГР.Кюстендил, ул.***. сумата от 300/триста/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33