Решение по дело №1868/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260226
Дата: 29 декември 2021 г.
Съдия: Ангел Петров Ташев
Дело: 20205220101868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

гр. Пазарджик, 29.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

 

при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1868 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.- А., със съдебен адрес:***, срещу „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК**0, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „*“ №37, представлявано от *с искане:  да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В., която преминава над собствения му поземлен имот - УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В.; да се признае за установено по отношение на ответника, че въздушен електропровод 1 kV, село В., част от който са и стълбовете - ТП2 А 6; ТП2 А 7 и ТП2 А 8, както и стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, представлява незаконен строеж по смисъла на действащото към момента законодателство и подлежи на премахване; осъждане ответникът да преустанови противоправно създаденото състояние в имота на ищеца, пречещо да се упражнява правото на собственост чрез премахване на ситуиран в имота електрически стълб ТП2 А7 и въздушен електропровод 1kV/ ниско напрежение, представляващ незаконен строеж /уточнено в съдебното заседание/; осъждане ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 364,32 лева за периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, или по 10,12 лева месечно за горния период, за ползване имота на  ищеца без правно основание, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата /в проведеното съдебно заседание на 13.10.2021 г. ищецът е намалил исковата си претенция/.

            С влязло в сила определение № 260080/02.02.2021 г. съдът е прекратил производството по гр. д. № 1868/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик в частта, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че въздушен електропровод 1 kV, село В., част от който са и стълбовете - ТП2 А 6; ТП2 А 7 и ТП2 А 8, както и стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, представлява незаконен строеж по смисъла на действащото към момента законодателство и подлежи на премахване.

В исковата молба се твърди, че съгласно Нотариален акт № 176 том IV, рег. № 9227, дело № 678 от 23.12.2014 г., съставен от нотариус Таня Дъбова, вписана под рег. № 422 в Нотариалната Камара с район на действие Пазарджишки районен съд, ищецът С.К.С. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот, планоснимачен номер № 542 в квартал 27 с площ 350 кв.м, съставляващ празно /незастроено дворно място, по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, от който имот 26,00 кв.м. попадат в улица, а 324,00 кв.м. попадат в УПИ V (пети)-резервен терен като мероприятието не е реализирано и не е провеждано отчуждително производство, при съседи: ПИ № 541, ПИ № 543, улица и Ж.П линия. Съгласно Нотариален акт № 8 том IV, рег. № 6463, дело № 515 от 24.09.2015 г., съставен от Нотариус Таня Дъбова, вписана под рег. №422 в Нотариалната Камара с район на действие Пазарджишки районен съд, ищецът е собственик на следния недвижим имот: празно /незастроено дворно място с площ от 183 кв.м., означено като поземлен имот № 543 в квартал 27 - УПИ V -резервен терен и в квартал 177 - озеленяване по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, при съседи: ПИ пл. № 542, УПИ I- ж.п. район и кв. 177 озеленяване. Съгласно  Договор № 184/04.08.2017 г. за продажба на недвижим имот по чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ между община С. и ищеца, вписан в Служа по вписванията гр. Пазарджик с вх. рег.№ 7173/04.08.2017 г., акт № 168, том 23, последният е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот № 749 в кв. 27, с площ от 376 кв.м., по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, ул*при съседи: имот № 543, имот № 542, улица, ж.п. линия. Сочи се, че имотът е актуван с АОС №2880/16.03.2017г. вписан в Агенцията по вписванията гр. Пазарджик с Акт 16, том 14, вх. рег. №4133/12.05.2017г., дв. вх.р 4143.

Твърди се, че към настоящия момент описаните по-горе недвижими имоти са обединени с ПУП-ПРЗ и са едно общо УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., общ. С., обл. Пазарджик, видно от Заповед 26/03.07.2017 г. на Кмета на община С., която била влязла в сила, наричано по - долу в настоящата искова молба на кратко „Имотът“ или “УПИ XII”. ПУП-ПРЗ е одобрен на база задание от възложителя по чл.134 ЗУТ чрез пълно геодезическо заснемане, реализирано и заплатено от страна на ищеца на терените и е бил с обхват: УПИ V 542 - Резервен терен, УПИ V 543 - Резервен терен в кв. 27, УПИ I - Озеленяване в кв. 177 и улица с осови точки 141-141б-141в-141г-141д-140 по плана на с. В., общ. С., област Пазарджик.

Посочено е, че ищецът е закупил имота с цел реализация на бъдещ обект, кандидатстващ за финансиране според Регламента на „Мярка 6.4 Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ с ръководещо „Министерство на земеделието, храните и горите“ и финансираща институция „Държавен фонд Земеделие“, обект: „Архитектурно-изследователска, триизмерна лаборатория с изложбено-изпитателна зала„ в УПИ XII за обществено обслужване. Сочи се, че от удостоверения за вписване, отбелязване и заличаване на имот, издадени от Службата по вписванията - гр. Пазарджик към Агенция по вписванията, по време на закупуване от ищеца на имота и по време на извършване на градоустройствените процедури, не са били открити доказателства за тежести, включително учредени сервитути или каквито и да е други ограничаващи правата на собственост на ищеца предишни действия от страна на държавни или общински власти, физически или юридически лица и организации. Твърди се, че физически на място имало три стълба, засягащи територията, в която лежат закупените от ищеца имоти, като единият от стълбовете попада в имота му и на тези стълбове е окачена въздушна линия ниско напрежение 1 кV (един киловолт). Стълбовете са с номера от запад на изток, както следва: ТП2 А 6; ТП2 А 7 и ТП2 А 8 и се твърди да са собственост на „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК **0 /с предишно наименование “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД/. Сочи се, че в кореспонденция между страните, ответникът твърди, че е собственик на въздушен електропровод 1 кV, село В., част от който са и горепосочените стълбове, както и, че трасето на електропровода преминавало в една своя част през поземления имот на ищеца. Изяснява се разположението на стълбовете, както и че въздушната линия, опъната върху тези три стълба пресича надземно напречно сервитута на ЖП линията и имота на ищеца - УПИ - XII за обществено обслужване, кв. 27 по средата.

Твърди се, че преди геодезическото заснемане от страна на ищеца, процесното трасе въздушна линия ниско напрежение 1 кV, закачено на стълбовете, не е било отбелязано нито в кадастъра при община С., нито в подробни устройствени планове, нито в друг специализиран план. Именно поради това /поради предоставяне на информацията от геодезическото заснемане от ищеца на общ. С./ процесната въздушна линия ниско напрежение, заедно със стълбовете в имота на ищеца са отбелязани в графичната част на ПУП -ПРЗ, а не поради предоставена от община С. или ответника информация. Горното било видно и от Писмо изх. № 94- 00-3777-1/16.12.2019 г. на община С.

Сочи се, че в Заповед № 26/03.07.2017 г. на Кмета на Община С. за одобряване на ЧИ на ПУП - ПРЗ не се споменава за съществуване на процесното въздушно трасе, за наличие на сервитут като тежест в имота. Същото се установявало и от Удостоверение изх. №94-00-3777-1/16.12.2019 г. на общ. С.. Във връзка с гореизложеното се посочва, че в издадена от Главния архитект на общ. С. виза за проектиране от 02.03.2018 г. нямало задание за ограничителни технически изисквания, съгласно които да бъде реализиран техническият проект, а самата въздушна линия въобще не е отразена.

Ищецът твърди, че е осъществил владение върху електропровода и находящия се в имота стълб и стъпка, считано от 2017 г., от датата на договора, с който същият е придобил процедурата по регулиране на имота, част от общински имот. Също така уточнява, че към давността на ищеца се присъединява и давността на Община С. за предходен период от много повече от 10 години, като Общината е владяла съоръжението, стълба и стъпката необезпокоявано и без прекъсване /уточнено в съдебното заседание/.

Също така твърди, че процесната въздушна линия ниско напрежение му пречи да упражнява безпроблемно и свободно правото си на собственост върху УПИ XII, защото не може да получи разрешение за строеж за какъвто и да е обект, тъй като ответникът не желаел да я премести и да приведе инженерната инфраструктура в съответствие с НАРЕДБА № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно този вид техническа инфраструктура следва да минавала под земята. Поради тази причина се излагат доводи, че ищецът не е реализирал инвестиционното си намерение за изграждане на обект: “Архитектурно-изследователска, триизмерна лаборатория с изложбено- изпитателна зала” в УПИ ХП-за обществено обслужване, кв. 27 по плана на с. В., видно от Удостоверение № 26/20.02.2020 г., с каквато цел закупил имота. Сочи се, че при закупуването на имота ищецът е считал, че това е изоставен стълб и съответно изоставено трасе, тъй като същите не са били нанесени в нито един кадастър или карта, поддържани от община С. и компетентните институции и администрации и е смятал, че ще може безпроблемно да премахне същите, тъй като е считал, че те стават негова собственост по силата на приращението, а вече и по давност. На следващо място твърди, че не може да използва имота и за абсолютно нищо друго, тъй като ответното дружество твърдяло да е налице и да е възникнало сервитутно право в негова полза. Сочи се, че ответникът влизал в имота на ищеца без предупреждение и унищожавал наличната растителност (дървесна и храстовидна). В тази връзка ищецът не можел да насади никаква растителност в имота.

В исковата молба ищецът подробно посочва какви пречки му създавала въздушната линия да използва имота си.

Сочи се в ИМ, че всякакви твърдения, свързани със сервитутни права на ответника в процесния имот били недоказани и несъстоятелни. Прави анализ на правната уредба касаеща сервитута и преминаването през чужд имот. Сочи съдебни решения на ВКС и излага твърдения, че ответникът не е представил никакви доказателства за твърдените от него сервитутни права в проведена между страните кореспонденция. Сочи, че липсвали каквато и да е строителна документация, за да може да се направи обоснован и категоричен извод кога са изградени стълбовете и процесната въздушна линия. Нямало данни кога са били поставени стълбът и въздушната линия, разположени в имота на ищеца, съответно нямало категорични данни дали този стълб и въздушна линия са били заварени в имота на ищеца през 1999 г., когато е приет ЗЕЕЕ (отм.)

По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване твърди, че  ответникът дължи на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на поземления имот, поради това че с горепосоченото фактическо поведение го е лишил, в качеството му на собственик, от упражняване и реализиране в пълен обем на притежаваните от него права, съответно се е обогатил със спестения пазарен наем за частта от имота, а ищецът е пропуснал да реализира полза от имота в размер на същия пазарен наем. Сочи, че е налице връзка между обогатяването и обедняването, или налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.59 ЗЗД. (В този смисъл Решение №252 от 23.01.2015г. по гр.д.№2858/2014г. на ВКС, III г.о.). Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се явява лично и с адвокат М.Ц.-А. от САК, като молят съда да уважи предявените искове. Депозира писмена защита.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество, чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.К.,***, оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът оспорва изцяло изложената от ищеца фактическа и правна обстановка относно годината и законността на строежа на съоръжението, изградено и предназначено за далекопровод.

Твърди, че е собственик на въздушен електропровод 1 к\/, село В., част от който са стълбовете - ТП2 А 6; ТП2 А7 и ТП2 А 8, както и стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, като същите са част от мрежа ниско напрежение на с. В..

Сочи, че е придобил въздушен електропровод ниско напрежение „В." по силата на правоприемство от „НЕК" ЕАД, клон „Електроснабдяване - Пазарджик", като това правоприемство е резултат от сложен правен и фактически процес, иницииран от издадена заповед № ДВ-133-А/14.04 2000 г. на Председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси за преобразуване на „НЕК" ЕАД чрез отделяне на „Е.- С.З." ЕАД и „Е.- Пловдив" ЕАД. На 27.11.2000 г. и 15.12.2000 г. са сключени окончателни разделителни протоколи между посочените дружества, като правоприемник на „Е.- С.З." ЕАД и „Е.- Пловдив" ЕАД е „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, видно от решение № 6184/05.10.2006 г. на Окръжен съд - Пловдив. С посоченото решение се вписва в Търговския регистър отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Е.- С.З." ЕАД, при което всички активи и пасиви, свързани с дейността по снабдяване на електрическа енергия, включително сгради и енергийни съоръжения се прехвърлят на „Е.- С.З." ЕАД, а всички активи и пасиви, свързани с дейността по разпределение на електрическа енергия се прехвърлят на „Е.- Пловдив" ЕАД. В последствие, наименованието на „Е.- Пловдив" ЕАД се променя на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, което считано от 19.05.2017 г. се изменя на „Е.Юг" ЕАД. От момента на изграждането му до настоящия момент далекопроводът е собственост и е стопанисван от Държавен Стопански електроснабдителен комбинат, а впоследствие от търговското дружество НЕК-ЕАД-град С., чийто правоприемник е „Е.ЮГ" ЕАД. Ответникът сочи, че е притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа енергия Разпределението на електрическа енергия според § 1. т 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката).

Въздушен електропровод ниско напрежение „В." е заприходен в баланса на ответника за ДМА с № ********* - въздушен електропровод (въздушна линия ниско напрежение), като видно от извършеното вписване, същото е от 1939 г. - датата на въвеждането му в експлоатация. Освен гореизложеното твърди, че процесният въздушен електропровод 1 к\/, село В., част от който са стълбовете- ТП2 А 6; ТП2 А7 и ТП2 А 8, както и стълб ТП2 А7 се захранват от трафопост „Помпена-2", с година на построяване 1979 г., като „Е.Юг" ЕАД притежава Акт за държавна собственост № 2795 от 26.01.2000 г., издаден от Областна администрация - гр. Пазарджик. Излага твърдения за броя на снабдените клиенти с ел. енергия. Във връзка с горното поддържа твърдението, че далекопроводът е изграден през 1939 г.

Твърди, че процесният електропровод е нанесен в регулационния план на с. В., че ищецът и ответникът са подписали Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Е.Юг" ЕАД от 24.08.2018 г., съгласно чл.2, т. 2 10 от който страните са се съгласили, че през имота преминава ВЛ НН 1 К\/, както и със законовите ограничения вследствие на това.

Оспорва изцяло изложената от ищеца фактическа и правна обстановка относно времето на поставяне на процесните стълбове и твърденията, че ответното дружество не притежава сервитутни права за обслужването им. В тази връзка посочва приложими нормативни актове. Сочи решения на ВКС

По отношение представянето на строителни книжа за строителство и/или въвеждане в експлоатация на енергийния обект, респ. относно вписване на сервитутните права в Служба по вписвания твърди, че са неоснователни, тъй като  въздушен електропровод ниско напрежение „В." е построен преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност а именно 16.07.1999 г., след отмяната на Закона за електростопанството. Сочи разпоредби от цитирания закон и решения на ВКС.

Твърди, че отношенията между ответното дружество като титуляр на правото на собственост върху съоръжението и сервитутните права в зоната около него и собствениците на имота, в който се намира съоръжението, са уредени с влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ БР.64/1999 г.).

Посочва се, че сервитутът е възникнал по силата на чл.60, ал.1, във връзка с чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) и ищеца - като собственик на служещия имот, съгласно чл.64 и следващите от Закона за енергетиката, е длъжен да се съобразява с така възникналото в полза на собственика на енергийния обект сервитутно право и да се въздържат от действия, които могат да го накърнят. Сервитут по силата на чл.62, ал.2, т.3 от Закона за енергетиката (ДВ, бр 107 / 2003 г.) е и ограничаване в ползване на поземлените имоти, прилежащи към енергийните обекти. Правата, които енергийното предприятие придобива при упражняване на сервитутите са уредени в чл.64, ал.3, т 1 от ЗЕ. Счита, че от същата разпоредба произтича и забраната: в служещите поземлени имоти да не се допускат извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица (чл.64, ал.3, т.2, б. „а" от ЗЕ). Правната уредба на сервитутите за ТП е в Закона за енергетиката (ДВ,бр.107/2003 г.) и Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (ДВ, бр.88/08.10.2004 г.) и твърдим, че същите се упражняват законосъобразно.

Във връзка с горното и поради съществуването на твърдения сервитут, възникнал по силата на закона сочи, че не е извършил каквото и да е неоснователно действие и/или бездействие, което да нарушава правото на собственост на ищеца, поради което хипотезата на чл.109 от ЗС не е изпълнена. След като се касае до законов сервитут на енергиен обект, който съществува и реализира онези функции на системата, в случая на ниво ниско напрежение, от която е неотменна част, то собственикът на вещта, явяваща се „засегнат имот" следва да търпи действието му, в името на търсения от законодателя баланс между обществен и личен/ частен / интерес. Сочи, че неоснователни се явяват предявените от ищеца искове, в това число и претендираното от същия обезщетение, доколкото ответникът ползва сервитута на въздушен електропровод ниско напрежение „В." и възникналата около него сервитутна зона законосъобразно и на валидно правно основание. Счита, че се явява неоснователен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, поради недължимост на това главно вземане. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването за ответната страна се явява юрисконсулт И.К., която моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот, планоснимачен номер № 542 в квартал 27 с площ 350 кв.м, съставляващ празно /незастроено дворно място, по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, от който имот 26,00 кв.м. попадат в улица, а 324,00 кв.м. попадат в УПИ V (пети)-резервен терен като мероприятието не е реализирано и не е провеждано отчуждително производство, при съседи: ПИ № 541, ПИ № 543, улица и Ж.П линия; празно /незастроено дворно място с площ от 183 кв.м., означено като поземлен имот № 543 в квартал 27 - УПИ V -резервен терен и в квартал 177 - озеленяване по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, при съседи: ПИ пл. № 542, УПИ I- ж.п. район и кв. 177 озеленяване и поземлен имот № 749 в кв. 27, с площ от 376 кв.м., по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, ул*при съседи: имот № 543, имот № 542, улица, ж.п. линия, като горепосочените имоти са обединени с ПУП-ПРЗ и са едно общо УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., Община С.. Област Пазарджик. Че през процесния имот преминава част от въздушен електропровод 1 кV, село В., част от който са и стълбовете - ТП2 А 6; ТП2 А 7 и ТП2 А 8, както и на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, като стълб ТП2 А7 и стъпката се намират в имота на ищеца. Горното се доказва по категоричен начин и от приложените по делото доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2014 г., № 176, том IV, рег. № 9227, дело № 678/2014 г. на нотариус Таня Дъбова с рег. № 422, с района на действие РС Пазарджик, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2015 г., № 8, том IV, рег. № 6463, дело № 515/2015 г. на нотариус Таня Дъбова с рег. № 422, с района на действие РС Пазарджик, Договор № 184/04.08.2017 г. за продажба на недвижим имот по чл.15, ал.3 и ал.5 от ЗУТ между община С. и ищеца, вписан в Служа по вписванията гр. Пазарджик с вх. рег.№ 7137/04.08.2017 г., акт № 168, том 23.

По делото е приложена като доказателство Заповед № 26 от 03.07.2017 г. на Кмета на общ. С., от която се установява, че е одобрен представеният проект за изменение на ПУП - ПРЗ на ПИ №542, 543, попадащи в УПИ V-Резервен терен в кв.27, УПИ I-озеленяване в кв.177 и улица с осови точки 141-141б-141в-141г-141д-140 по плана на с.В., с който се заличава УПИ I-озеленяване и кв.177 и за сметка на част от УПИ V-резервен терен се образува нов УПИ ХII-за обществено обслужване в кв.27, образуван от ПИ №№542,543 и общинско място от 37 6 кв.м., и еднопосочна улица с канала между нея с осови точки 140-140д-140е-140ж-140з-140и-140й-140к .140л-140м и улица с осови точки 141-141б-141в-141г-141д-140 за обслужване на новообразувания УПИ и на имотите, попадащи в УПИ V-резервен терен. Променя осовата линия на улица с осови точки 141-141б-141в-141г-141д-140 така, че да стане успоредна на канала и на новопроектираната улица, съгласно кафявите, зелени надписи, щрихи и корекции в проекта за ПР. В новообразувания УПИ XII-за обществено обслужване се предвижда нискоетажна свободностояща застройка в устройствена зона „Ок" (курорт) при следните градоустройствени параметри: Плътност на застрояване - 30%, минимална озеленена площ 50%, КИНТ - 1,5, съгласно червените линии и сини надписи на проекта за ПЗ.

По делото е приложено и удостоверение с № 8200-620-1 от 05.12.2019 г. на Областен управител на област Пазарджик, от което се изяснява, че  в актовите книги за държавни имоти и главния входящ регистър за съставени актове за държавна собственост от 01.06.1996 г. до този момент, няма отбелязване за недвижим имот: УПИ XII-за обществено обслужване, представляващ незастроен имот разположен в триъгълник между жп. линии С.- *, улица с напоителен канал с о. т. 141-141б-141в-141г-141д-140 и от УПИ V-резервен терен, в кв. 27 по плана на село В., който е съставен от ПИ №542, ПИ №543 и ПИ №749, находящи се в УПИ V- терен по плана на село В., община С.. Посочено е, че за наличие или липса на АДС преди 01.06.1996 г. е необходимо да се направи справка в община С.. Във връзка със заявлението, отнасящо се наличие или липса на АДС за фундамент (стъпка на фундамент), стълб върху този фундамент или въздушна линия l kV, закачена за този стълб, съгласно чл.105, ал. 2 от ППЗДС е отбелязано, че не се съставят актове за държавна собственост за инженерната инфраструктура.

От удостоверение с изх. № 9400-3777-1/16.12.2019 г. на общ. С. се установява, че във връзка със заявление вх. № 9400 -3777/10.12.2019 г., депозирано от ищеца, относно справка за процесния имот, че за времето преди 01.06.1996 г. няма акт за държавна собственост и няма специализиран план, показващи недвусмислено наличието на фундамент, стълб върху този фундамент и въздушна линия 1 кV, закачена на този стълб преминаваща през УПИ XII - за обществено обслужване в кв.27 по плана на с. В..

От удостоверение издадено от общ. С. с изх. № 26/20.02.2020 г. се установява, че във връзка с издадена виза от 02.03.2018 г. по чл.140 от ЗУТ за проучване и проектиране на обект „Архитектурно – изследователска, триизмерна лаборатория с изложбено изпитателна зала” в УПИ ХII-за обществено обслужване, кв. 27 по плана на с. Варвари до настоящия момент не са постъпили в общ. С. за съгласуване и одобряване инвестиционни проекти /идейна, техническа или работна фаза/ за гореописания обект.

            Приложено е становище за съгласуване на ПУП от ответното дружество адресирано до ищеца, от което се установява, че имало ограничения на ползването на имота, поради съществуването/изграждането на въздушна линия ниско напрежение, собственост на „ЕВН ЕР“ ЕАД попадаща в застроителната зона на имота, която била отбелязана на проекта. Посочено е, че за изготвянето на техническия проект, ще бъде предоставено задание за техническите изисквания, при които да бъде изпълнен обектът.

            Представени са преписи от извършена полицейска проверка, досежно отрязани дървета в процесния имот с рег. № 340000-2982/27.05.2021 г. по описа на РУ на МВР гр. С..

            От писмо с изх. № 9400-1496/18.06.2020 г. на общ. С. се установява, че в наличните архиви на Техническа служба към общ. С. не са открити строителни книжа, планове и документи към тях, относно КЛНН преминаваща през процесния имот.

            По делото са представени геодезически заснемания касаещи процесния имот и въздушен електропровод. Приложени са и удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от Служба по вписванията, касаещи процесния имот.

            От ответната страна е представен подписана предварителен договор за присъединяване обект на клиент към електроразпределителната мрежа на "Е.Юг" ЕАД № 4341758 от 24.08.2018 г.. между ответното дружество и ищеца, касаещ необходимите условия за присъединяване на обект: Архитектурно-изследователска,триизмерна лаборатория с изложбено-изпитателна зала, с местонахождение с. В., имот: УПИ XII,кв.27 , ЕКАТТЕ: 10104, към електроразпределителната мрежа на ЕР, КЕЦ Белово. Посочено е, че през имота преминава ВЛ НН 1кV и е необходимо ограничителните линии на застрояването да бъдат съобразени със съществуващото положение на електрическите съоръжения (в участъка засягащ новостроящият се обект) като се спазят изискванията на Наредба №8 от 28.07.1999 г. (за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места) и Наредба №16 от 09.06.2004г. (за сервитутите на енергийните обекти). В чл. 5.2. е уговорено, че няма съществуващи електрически съоръжения, които трябва да бъдат изместени по реда на чл.73 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Уговорен  срок за изграждане на съоръженията за присъединяване и изграждане на обекта – 31.12.2020 г.. От страна на ищеца е подадено до ответното дружество и заявление за услуга от 24.08.2018 г..

            Представени са становища за съгласуване на ПУП от ответното дружество от дата – 19.10.2016 г., 07.11.2016 г. и 14.11.2016 г., адресирани до ищеца, от които се установява, че ответникът счита, че има ограничения на ползването върху процесния имот от съществуващи сервитути/отстояния, възникнали във връзка с изграждането или съществуването на енергийни обекти от разпределителната мрежа, съобразно изискванията на Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, а именно въздушна линия ниско напрежение, която според ответника е негова собственост, попадаща в строителната зона на имота, както и кабелна линия ниско напрежение. В първото становище са посочени мотиви, поради което не се съгласува проекта за ПУП.

По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 2795/26.01.2000 г., от който се установява, че трафопост “Помпена - 2 ”, е с площ - 62.00 кв.м., застроена площ - 62.00 кв.м., конструкция – масивна, етажност - етаж, година на построяване - 1979 г.. Посочено е, че местонахождението е в с. В., парцел I, кв. 47 по действащия регулационен план на с. В.. В т. 9 „Предоставени права върху имота“ е отбелязано, че стопанисване и управление съгл. разпореждане на МС №46/07.11.1991 г. и №50/13.12.1991 г. за преобразуване на комбинати и предприятия в „НЕК“ ЕАД -С.; Решение на УС на „НЕК“ ЕАД- С. /03.01.1992г.,приложение №35 за образуване на клон “Електроснабдяване”-Пазарджик, решение 314/11.02.1992 г.-ОС Пазарджик,Заповед 137/27.031997 г. на МЕЕР и чл.17а от ЗППДОБП. В т. 11 е посочено, че имотът е включен в капитала на търговското дружество „НЕК“ ЕАД-С., с Решение от 28.12.1991 г. на СГС и Решение от 10.06.1997 г. на СГС.

Представени са лицензии за разпределение на електрическа енергия на ответното дружество.

По делото са представени извадки от Държавен вестник, Устав на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД, Разпореждане № 45 на МС от 07.11.1991 г., Разпореждане № 46 на МС от 07.11.1991 г., Решение от 28.12.1991 г. по ф.гр.д. № 29869 по описа за 1991 г, на СГС, Заповед № ДВ-133-А от 24.04.2000 г. на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Решение № 5347/28.04.2000 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.. Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.., Договор за преобразуване от 13.09.2006 г., Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.,  Решение № 4246/01.07.2005 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г., Решение № 2564/10.10.2006 г. по ф.д. № 1024 по описа на ОС С.З. за 2000 г., Решение № 6500/19.10.2006 г. по ф.д. № 3422 по описа на ОС Пловдив за 2006 г., окончателен разделителен протокол от 15.12.2000 г., Спогодба от 15.12.2004 г. между „НЕК“ ЕАД, и електроразпределителните дружества, в т.ч. и „Е.Пловдив“ ЕАД, от които се установява, че по силата на правоприемство от „НЕК" ЕАД, клон „Електроснабдяване Пазарджик“ е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти собственост на последното дружество, както и активите и пасивите му.

По делото са представени обходни листове за процесната въздушна линия с дати – 15.01.2018 г. за проведен обход от Й.Б.; 26.01.2019 г. за проведен обход от А.Н.; 18.01.2017 г. за проведен обход от Д.В.; 06.02.2020 г. за проведен обход от *; 27.01.2021 г. за проведен от А. В. Н.. От тях се установява какво са констатирали служителите извършили обходите по въздушен електропровод 1 кV, село В. и в частност на процесния стълб, намиращ се в имота на ищеца, а именно какъв е неговият тип; тип и сечение на проводника; вид на стълба; дали се е налагало кастрене на клони, смяна на конзоли, надписи и табели по стълбовете, наличие на кабели за телевизия и интернет поставен по стълбовете, необходимост от боядисването им, както и дата и подпис на служител след привеждане в изправно състояние на конкретен стълб. 

От заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените задачи се установява, че вещото лице е извършило проверка в архива на кметство с. В. и общ. С., като не са му представили и не открил строителни книжа и документи, както учредяване право на преминаване, заповед за прекарване и др., относно строежа на кабелна линия за ниско напрежение, преминаваща през бивш УПИ-V-резервен терен и в УПИ-I- озеленяване в кв.27, отредени за обществени дейности и новообразуван УПИ- ХII-за обществено обслужване в кв.27 с площ от 376 м.кв.. Посочва, че съгласно данните от кадастрален и регулационен план на с. В., одобрен със заповед № 6004/04.11.1965 г., и изменението на плана със заповед № 26 от 03.07.2017 г. на кмет на общ. С. на ПУП-ПРЗ - външен електропровод 1 kV, с. В., част от който са стълбове ТП2 А6, ТП2 А7 и ТП2 А8, които се захранват от трафопост „Помпена-2”, не е предвиден, отразен и нанесен. Сочи, че процесният стълб ТП2 А7 и въздушната линия за ниско напрежение не съответстват с действащия ПУП, тъй като след одобряването му през 1965 г. до настоящия момент не е извършено попълването на плана с трасето на изградения външен електропровод. Самият външен електропровод 1 kV, с. В. се захранвал от трафопост „Помпена-2”, като същият бил разположен северозападно от УПИ-ХII-за обществено обслужване в кв.27 и попадал в УПИ-I-помпена станция в кв.47 по ПУП на с. В.. Изяснява, че трафопост „Помпена-2’' представлявал едноетажна масивна сграда със застроена площ от 62,00 м.кв. и е строена през 1979 г., съгласно извършено държавно приемане с АКТ за ДС № 2795 от 26.01.2000 г.. Не е открил и не му е представен инвестиционен проект, от който да установи дали електропроводът е изграден в съответствие с предвидено и проектирано трасе. Посочва, че с оглед наличието на още два стълба единият от които е ТП2 А8, разположен в сервитутната зона на ж.п. линията С.-*, с който е свързан процесният електропровод, при пресичане на ж.п.линията с техническа инфраструктура се извършвала с хоризонтален сондаж /подземно/, съгласно нормата посочена в Приложение №6 към чл.34,ал.13 от Наредба № 58 за правила за техническа експлоатация, движение на влакове и сигнализация в железопътния транспорт. На място в южната част на имота на разстояние от 4,00 м.л. в посока запад от източната граница и на 18,50 м.л. в посока север от южната граница попадал бетонов електрически стълб, обозначен с номер ТП2 А7. Същият бил забит в земята и замонолитен с бетон под нивото на прилежащия терен. На бетоновия стълб с номер ТП2 А7 и на съседните му бетонови стълбове в права линия от запад към изток с номера ТП2 А6 и ТП2 А8, разположени извън границите на ПИ на ищеца бил окачен въздушен електропровод за ниско напрежение 1 kV. Посочва параметрите на бетоновия стълб: височина до 9,50 м.л.; напречен разрез от 0,235 м.л.и заема площ от 0,40 м.кв.; размер на фундамента под нивото на терена - 1,00/0,60 м.л.; дълбочина на запъване от 1,60 м.л.; площ заемаща се от пр.стълб и прилежащ сервитут - 42,00м.кв./ 20мл дължина X 2,10мл ширина/        . Сочи, че процесният електропровод първоначално е снабдявал 86 бр. потребители, като през 2010 г. с изграждането на нов трансформаторен пост № 6 линията е разделена и сега снабдявал 40 броя потребители с ел. енергия. С оглед наличието на ерозионни процеси и други белези, начина на поставяне и други външни фактори влияещи върху процесния електрически стълб установява, че процесният стълб е поставен в имота на ищеца след 1979 г. по следните показатели: типа на бетоновият стълб е от производството на ”Строително-промишлено предприятие” (СПП) гр. Д.с предмет на дейност-производство на вибрирани стълбове за енергетиката от 1964 г. до 1975 г.; линейният обект за ниско напрежение на с. В. се захранва от трафопост „Помпена-2" , която е строена през 1979 г.; външен електропровод не е заснет в ПУП на с. В., изготвен през 1965 г.. Вещото лице е категорично, че процесният електропровод не е нанесен, отразен и предвиден в регулационния план на с. В., както и че към момента на изграждането си не е бил определен по местонахождение в подробния план на с. В., съгласно нормите посочени в чл.179, ал.2 от ППЗТСУ/отм./. За строежа на същият не е открил и не му били представени-работен проект, протокол за строителна линия и строителен протокол, издадени от техническата служба на Народния съвет. Към експертизата е представил скици. В проведеното съдебно заседание ВЛ поддържа депозираното заключение. Изяснява откъде е взел информация за изготвянето на експертизата, както и какви му са съображенията, за да приеме, че процесният стълб е поставен в имота на ищеца след 1979 г..

От заключението на изготвена съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените задачи, се установява, че справедливата пазарна стойност за сервитута на енергийния обект преминаващ надземно през процесния имот собственост на ищеца е в размер на 364,32 лева за периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г..

От заключението на изготвена съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените задачи се установява, че в амортизационния план на „Е.юг“ ЕАД към момента на проверката инвентарен номер ***е заведен по балансова сметка 20700 „Предавателни устройства“, клас активи 270 „Мрежи въздушни НН“, фирмен код 7002 „ЕР Юг" ЕАД. Като дата на заприхождаване на актива е записана 01.01.1939 г. на стойност 9 612,46 лева с наименование „ВНН - В.". На 14.02.2006 г. активът е с наименование „ВНН КЕЦ Белово-В."; на 29.12.2006 г. активът е с наименование „ВНН В. подм. Ел-Мери" и от 31.01.2009 г. активът е с наименование „ВНН В.". Вещото лице посочва, че през годините от 01.01.1939 г. до 30.09.2021 г. стойността на актива е била увеличавана от 9612,46 лева до 239 968,10 лева. Общият размер на намалението на стойността на актива е 87 940,56 лева, а балансовата стойност на актива към 30.09.2021 г. е 152 027,54 лева.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите -

Д.Х.Х., В. А. С., В.Д.С., К.И.А., А.Б.У., Д. И. В., Й. Г. Б. и А. В. Н..

От показанията на свидетеля Д.Христосков се установява, че знае къде се намира процесният имот, собственост на ищеца, тъй като в качеството си на професионален геодизист е правил замервания, които е трябвало да послужат за бъдещо проектиране и за изготвяне на ПУП. Сочи, че когато отишъл на терен видял стълбове, които си личало, че са стари, като не може да каже на колко години били. Споделя, че тези стълбове не били отразени нито в плана, нито в цифров план на геодезистите, т.е. не били никъде отразени, като той ги заснел и се установило, че попадат в имота на С.С.. Посочва, че сервитутът би пречил за пълното използване на имота. Уточнява, че един от стълбовете е в имота на ищеца, но кабелната въздушна мрежа минавала през целия му имот. Споделя, че стълбът, който е в имота на С.С. бил обрасъл –„имаше растителност, стълбът беше обгърнат в растителност“ и не се виждали надписи и табели по него и не може да каже дали стълбът е работещ или не „Това, което видях е, че има жици по него, дали тече ток или не, не мога да кажа.“. Споделя, че геодезическото заснемане е правено през 2016 г. или 2017 г..

От показанията на свидетеля В.С. се установява, че знае къде се намира процесният имот, както и че в него имало бетонен електрически стълб, тъй като го виждал лично през 2018 г.. Посочва, че се намирал „почти в средата на имота, леко в страни“. Имало кабели, които са били закачени за самия стълб и такива, които висели. Споделя, че жиците минавали през целия имот и самият стълб щял да пречи при строителство. Изяснява, че не е ходил близо до стълба, тъй като около него имало „трънаци и не може човек да се доближи много близко до него, а и смята, че е опасно.“ Сочи, че за последен път е ходил в имота през 2018 г.. Споделя, че в имота не можело да се насеят овощни дървета, както и че не можел да се ползва, тъй като проводниците преминавали през него. Не си спомня да е видял предупредителни табели, както и че знаел от ищеца, че този стълб не бил отразен в никъде.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и непротиворечащи на събраните доказателства.

От показанията на свидетеля В.С. – майка на ищеца, се установява, че тя е била човекът, който се е занимавал със закупуването на процесния имот. Споделя, че от 2014 г., когато придобили първото парче от имота, служители на ответника не са ходили да се грижат за имота. Сочи, че заварили на място в имота орязани черници, които били засадени там, както и следи от машина или кола, която била влезнала. Били паднали и геодезическите колчета, които били поставени в имота. Споделя, че това било извършено от служители на ЕВН. Изяснява, че след случилото се уведомили органите на МВР, които образували преписка. Уточнява къде имотът има ограда, както и как се осъществява достъпът до него. Във връзка със закупуването на процесния имот сочи, че започнали да преговарят през 2016 г., като нещата се проточили. Споделя, че от общ. С. били категорични, че върху имота нямало никакви тежести. Сочи, че през 2017 г. стълбът бил в частта от процесния имот, който първоначално бил общински. Изяснява, че от общ. С. й казали, че трябвало да направят съгласуване с трите дружества - ЕВН, Национална Компания Железопътна Инфраструктура, и ВиК за ПУП. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и непротиворечащи на събраните доказателства, като съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК.

От показанията на свидетеля К. А. се установява, че е служители в ответното дружество, а именно КЕЦ Белово към „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД от 04.05.1987 г.. Посочва, че дружеството обслужва и ТП /трансформаторен пост/ 2, с. В., т.н. помпена станция, откъдето се захранвал процесният стълб. Сочи, че стълбът е № 7, както и че стълбове с № 6 и 8 са от същата линия. Тази линия била част от този трафопост ТП 2, като захранвала една част от абонатите на с. В.. Изяснява, че тази линия съществувала откакто е постъпил на работа и тези стълбове са били там. Сочи, че от тогава нищо не е правено. Изяснява, че този извод ТП 2 в момента е разделен и има захранване от ТП 6. Този извод ТП 2 е захранвал около 80 абоната, сега като включили друго ТП захранвал 40 абоната. Посочва, че стълбове с № 6,7 и 8 си остават към ТП2. Не му било известно трасето да е измествано. Споделя, че  ответното дружество стопанисвало това ТП и правило обходи, като кастрили дървета, ходили по аварии, когато имало такива, инспектирали го за нередности. Изяснява, че по тази линия имало метални решетъчни стълбове със средно напрежение 20 kV, които захранват трафопоста и оттам вече излизало ниско напрежение към малките стълбове, какъвто е й процесният. По отношение на решетъчните стълбове посочва, че по тях е  имало проводници, които са захранвали ТП 2, но в момента били демонтирани, тъй като се захранвал кабелно под земята.

По делото е разпитан като свидетел А.У.. От показанията му се установява, че е служител на ответното дружество от 05.10.1993 г., като първоначално е работил в „Електроснабдяване“ Пазарджик, след това „Електроразпределение“, клон Пловдив, а в момента като ръководител поддържане в КЕЦ Белово. Посочва, че ответното дружество притежава и обслужва въздушен електропровод  1 kV, с. В., който се снабдява от ТП помпена 2 – ниско напрежение, която била част от електроразпределителна мрежа на цялото населено място, което било с един актив в ответното дружество. Изяснява трасето на въздушната линия – „Линията започва от ТП 2 помпена. Не мога да кажа улицата, от която тръгва, след което пресича един напоителен канал и тръгва по улица, която е неурегулирана – нито има тротоари, нито има пътна настилка. Единият стълб № 6 се намира на брега на канала. Стълб № 7 е до една входна врата до имот, който е с мрежа. Стълб № 8 е на около 5 метра от главна релса, източно от железопътната линия.“. Посочва, че от тази въздушна линия се захранвала голяма част от квартал в с. В., като изяснява, че до 2010 г. кварталът се захранвал изцяло от тази въздушна линия, като е имало 80 абоната, а от 2010 г. след изграждането на нов трафопост, захранването се разделило като сега имало 40 абоната, като въздушната линия била под напрежение. Споделя, че служители на ответното дружество поддържат, отстраняват аварии, като правили ежегодни огледи, които се документират. Изяснява какъв е видът на процесния стълб – „носещ тип стълб, вибриран, с абревиатура НВ125 на 9 и половина. От този тип стълбове, ако говорим за „ЕР ЮГ“ ЕАД никога не са поставяни. Но ако говорим за „Електроснабдяване“ преди да започна работа са монтирани такива стълбове. Доколкото ми е известно такива стълбове са произвеждани някъде до 1975 г. Следващото производство са нов тип стълбове, тип центруфугални – стълба излиза почти мазен като стъкло.“

От показанията на свидетелите Д.В., Й.Б. и А.Н. се установя, че свидетелите В. и Б. са бивши служители на ответното дружество, а свидетелят Н.все още е служител при него. Тримата свидетели изясняват, че от 01 януари до на края на юли месец минават през линии ниско, средно и трансформаторни постове на обходи във всички населени места. С извършените обходи се съставяли обходни листове, като през 2020 г. и 2021 г. документите се съставяли на електронен носител. В тях се посочвало населеното място, номер на трансформаторен пост и ако имало притурка. И тримата свидетели по категоричен начин заявяват, че са извършвали обходи по въздушната линия, от която е част процесният стълб, като излагат подробно в какво са констатирали и в частност за стълб № 7, който се намирал в имота на ищеца. Свидетелят са категорични, че те са подписвали предявените им обходни листове. Изясняват процеса по предоставяне на обходните листове  на служители от ответното дружество, както и каква е целта на самите обходи. Посочват кога се извършвало кастрене, както и по какъв начин, когато имотът бил заграден с ограда.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К.И.А., А.Б.У., Д. И. В., Й. Г. Б. и А. В. Н. като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При техния анализ съдът съобрази, че част от свидетелите са служители, респективно останалата част бивши служители на ответното дружество, но независимо от горното техните показания се подкрепят, както от заключението на приетата СТЕ, така и от приложените по делото обходни листове. Не бяха ангажирани доказателства от ищцовата страна, които да оборят тяхната достоверност.

Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите по делото доказателства, тъй като са неотносими.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.124 ГПК, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

По предявения установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

За уважаване на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждашите правото му на собственост юридически факти върху процесния стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В., която минава над неговия имот, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от момента, в който твърди – до предявяване на исковата молба. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца.

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.

Предвид това, предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при установен от ищеца правен интерес от търсената искова защита - спор между страните за процесното субективно материално право. Въведеното от ищеца правно основание като правопораждащ процесното право на собственост юридически факт е придобивна давност въз основа на владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост- способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.).

В хода на съдебното производство ищецът не успя да докаже, че е упражнявал  фактическа власт върху стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В., която минава над собствения му недвижим имот през твърдения в исковата молба период – от 04.08.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба, респективно, че присъединява и давността на общ. С. за предходен период от много повече от 10 години. Ищецът не ангажира никакви доказателства в тази насока. От разпитаните по негово искане свидетели се установява, че безспорно процесния стълб ТП2 А7, стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия се намират в неговия имот, но чрез показанията им не установи през твърдения в исковата молба период ищецът да ги е владял, още повече това владение да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Напротив, от всички събрани доказателства се установява, че именно ответникът е собственик на въздушен електропровод 1 к\/, село В., част от който е процесният стълб ТП2 А7, стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия и не е налице прекъсване на фактическата му власт върху тях. До горния извод съдът стигна след като съобрази следното: По категоричен начин от събраните по делото доказателства – Заповед № ДВ-133-А от 24.04.2000 г. на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Решение № 5347/28.04.2000 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.. Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.., Договор за преобразуване от 13.09.2006 г., Решение № 6184/05.10.2006 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г.,  Решение № 4246/01.07.2005 г. по ф.д. № 2436 по описа на ОС Пловдив за 2000 г., Решение № 2564/10.10.2006 г. по ф.д. № 1024 по описа на ОС С.З. за 2000 г., Решение № 6500/19.10.2006 г. по ф.д. № 3422 по описа на ОС Пловдив за 2006 г., окончателен разделителен протокол от 15.12.2000 г., Спогодба от 15.12.2004 г. между „НЕК“ ЕАД, и електроразпределителните дружества, в т.ч. и „Е.Пловдив“ ЕАД, се установява, че ответното дружество е правоприемник на „НЕК" ЕАД, клон „Електроснабдяване - Пазарджик", както и че ответното дружество е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти собственост на последното дружество, както и активите и пасивите му, а част от тях е й процесният въздушен електропровод 1 к\/, село В., от който е част и процесният стълб ТП2 А7, стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия. Последното се установява и от заключението на вещото лице по изготвена съдебно-икономическа експертиза, което сочи, че в амортизационния план на „Е.юг“ ЕАД към момента на проверката, инвентарен номер ***е заведен по балансова сметка 20700 „Предавателни устройства“, клас активи 270 „Мрежи въздушни НН“, фирмен код 7002 „ЕР Юг" ЕАД, с наименование от 31.01.2009 г. – „ВНН В.“. Доказва се, че процесният въздушен електропровод е заприходен в ответното дружество и от приложеното на л.227 от делото копие от инвентарна книга. На следващо място се установи и, че  въздушен електропровод 1 kV, с. В., част от който са стълбове ТП2 А6, ТП2 А7 и ТП2 А8, се захранват от трафопост „Помпена-2”, която е собственост на ответното дружество отново въз основа на правоприемството от „НЕК" ЕАД. Последното се установява от Акт за държавна собственост № 2795 от 26.01.2000 г., издаден от Областна администрация - гр. Пазарджик. Безспорно от приетите по делото гласни доказателства – показанията на всички разпитани свидетели на ответната страна, които съдът кредитира и от писмените доказателства - обходни листове за процесната въздушна линия с дати – 15.01.2018 г. за проведен обход от Й.Б.,; 26.01.2019 г. за проведен обход от А.Н.; 18.01.2017 г. за проведен обход от Д.В.; 06.02.2020 г. за проведен обход от *; 27.01.2021 г. за проведен от А. В. Н., се установява, че въздушната линия и стълбове са част от електроразпределителната мрежа. От горното се доказва и, че ответникът е извършвал действия, както по поддръжката на процесния стълб, така и по захранването с електроенергия на част от село В., именно чрез процесния електропровод. Последното се потвърждава и от вещото лице по изготвената и приета СТЕ - „процесният електропровод първоначално е снабдявал 86 бр. потребители, като през 2010 г. с изграждането на нов трансформаторен пост № 6 линията е разделена и сега снабдява 40 броя потребители с ел. енергия.“, т.е. по процесния въздушен електропровод постоянно преминава електроенергия, което е самостоятелно основание да се приеме, че ответното дружество непрекъснато упражнява фактическа власт върху него. Това се отнася и до процесния стълб и стъпката в имота на ищеца, които са част от електропровода. 

По отношение на въведеното от ищеца присъединяване на владението на общ. С. следва да се посочи, че е допустимо присъединяване, но само в случаите на наследствено правоприемство, какъвто не е настоящият. Това твърдение само по себе си е и в противоречие с друго въведено от него твърдение, което се доказва и от събраните по делото доказателства, а именно, че е придобил частта от неговия имот, в която се намира процесният стълб по силата на правна сделка, а не по наследство.

По отношение на заявеното от ищеца, че е придобил стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В. по приращение, съдът намира следното:

Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В хода на производството безспорно от изложеното по-горе, се установи и съдът прие, че въздушен електропровод 1 кV, село В., част от който са стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, намиращи се в собствения на ищеца имот, както и частта от въздушната линия над него, са собственост на ответното дружество. В тази връзка съдът приема, че в случая е налице предвиденото в разпоредбата на чл.92 от ЗС изключение и с прехвърлянето на частта от имота на ищеца, община С. не е прехвърлила и собствеността върху стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия, тъй като не е била техен собственик. Поради изложеното ищецът не може да се легитимира, респективно да бъде признат от съда за техен собственик.

Във връзка с всичко изложено съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване, че е станал собственик на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В. по давност и приращение.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначените на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл.109 ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Правото на собственост е от категорията на т.нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.

Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот, планоснимачен номер № 542 в квартал 27 с площ 350 кв. м, съставляващ празно /незастроено дворно място, по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, от който имот 26,00 кв. м. попадат в улица, а 324,00 кв. м. попадат в УПИ V (пети)-резервен терен като мероприятието не е реализирано и не е провеждано отчуждително производство, при съседи: ПИ № 541, ПИ № 543, улица и Ж.П линия; празно /незастроено дворно място с площ от 183 кв.м., означено като поземлен имот № 543 в квартал 27 - УПИ V -резервен терен и в квартал 177 - озеленяване по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, при съседи: ПИ пл. № 542, УПИ I- ж.п. район и кв. 177 озеленяване и поземлен имот № 749 в кв. 27, с площ от 376 кв.м., по плана на село В., Община С., Пазарджишка Област, ул*при съседи: имот № 543, имот № 542, улица, ж.п. линия, като горепосочените имоти са обединени с ПУП-ПРЗ и са едно общо УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., Община С.. Област Пазарджик. Не е спорно, че през имота му преминава част от въздушен електропровод 1 кV, село В., част от който са стълбове - ТП2 А 6; ТП2 А 7 и ТП2 А 8, както и че стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен, се намират в имота на ищеца. С оглед приетото по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, съдът намира, че ответното дружество е собственик на  въздушен електропровод 1 кV, село В. / електропроводът/, част от който е й стълбът и въздушната линия, описани в исковата молба.

По отношение на втората предпоставка - ответникът с неоснователни противоправни действия  или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

Съдът намира, че електропроводът предвид особения характер и предназначението си представлява енергиен обект. Легална дефиниция на понятието „енергиен обект" се съдържа в § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, а именно - „обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.". Електропроводът представлява енергиен обект и по смисъла и на § 1, т.17 ДР на ЗЕЕЕ (отм.)

Безспорно от доказателствата по делото се установи, че чрез електропроводът се снабдяват с ел. енергия повече от един потребители. Вещото лице беше категорично, че до 2010 г. са се захранвали 86 броя потребители, а след 2010 г. и до момента 40 броя потребители. Последното се потвърждава и от показанията на свидетеля А..

Установи се, че стълб с №7, находящ се в имот на ищеца, е поставен след 1979 г. според вещото лице Б.Г.. Установи се, че трансформаторен пост „Помпена – 2“, който захранва електропровода е построен през 1979 г.. Потвърждава се от показанията на свидетеля А., че този стълб и електропроводът са се намирали на мястото си, когато е започнал работа – 04.05.1987 г., т.е. установява се, че стълбът е поставен в период от 1979 г. до 04.08.1987 г., а електропроводът е започнал да функционира след изграждането на трафопоста, т.е. в периода от 1979 г. до 04.05.1987 г.. Следователно този енергиен обект е въведен в експлоатация далеч преди приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. – понастоящем отменен, а в нормата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ е посочено, че около енергийните обекти възниква сервитутна зона, т.е. сервитутно право, като за съществуването на това право законът поставя като единствено условие обектът да е заварен при влизането му в сила. Няма изискване обектът да е законно изграден с наличие на строителни книжа или отреждане на терен. В този смисъл са ирелевантни твърденията на ищеца, че се касаело за незаконно строителство. Изложеното налага извода, че за ответното дружество е възникнало сервитутно право, което е запазило действието и при Закона за енергетиката – вж. §26, ал.1 от ПЗР към ЗЕ и затова собственикът на имота, в който е поставен стълбът следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения. / в този смисъл Решение № 807 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о.; Решение № 237 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 621/2008 г., III г. о.; Решение № 97 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5931/2013 г., I г. о.; Решение № 394 от 21.01.201 2 г. на ВКС по гр. д. № 52/2011 г., I г. о., ГК/.

Във връзка с горното съдът приема, че по никакъв начин не се установи ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем. Доказа се, че за процесния електрически стълб, респективно стъпката, на която е поставен и частта от електропровода е възникнало сервитутно право по силата на закона и собственикът на имота - ищецът е длъжен да търпи ограниченията в собствеността си.

Неоснователен се явява и искът с правно основание чл.59 ЗЗД. В разпоредбата е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Задължението по чл.59 ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, включва следните кумулативни елементи: 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Както вече се посочи ответното дружество има основание да ползва имота на ищеца на основание сервитутно право, поради което обезщетение за ползване не се дължи.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сторените от него разноски в общ размер на 700 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.- А., със съдебен адрес:***, срещу „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК**0, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „*“ №37, представлявано от К.Д., З.О.Б.,и А.С., иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на стълб ТП2 А7 и стъпката, върху която е поставен и частта от въздушната линия от въздушен електропровод 1 кV, село В., която преминава над собствения му поземлен имот - УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В..

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.- А., със съдебен адрес:***, срещу „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК**0, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „*“ №37, представлявано от К.Д., З.О.Б.,и А.С., иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска да бъде осъден ответникът да преустанови противоправно създаденото състояние в имота на ищеца - УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., пречещо да се упражнява правото на собственост чрез премахване на ситуиран в имота електрически стълб ТП2 А7 и въздушен електропровод 1kV/ ниско напрежение, представляващ незаконен строеж.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.- А., със съдебен адрес:***, срещу „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК**0, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „*“ №37, представлявано от К.Д., З.О.Б.,и А.С., иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 364,32 лева за периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, или по 10,12 лева месечно за горния период, за ползване без правно основание собствения на ищеца имот - УПИ XII - за обществено обслужване, кв. 27 по плана на село В., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Е.ЮГ“ ЕАД, ЕИК**0, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „*“ №37, представлявано от *сумата в размер на 700 лева – сторени разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: