РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15677 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Р.И.Д. срещу Частен съдебен изпълнител Д.С.С.-С.,
с рег. № 893 на КЧСИ, кумулативно обективно съдединени
осъдителни искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 648,59 лв., представляваща сума, получена от нея
на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.12.2020 г. до датата на пълното изплащане на главницата, и в
условията на евентуалност 2) иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 648,59 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в неправомерно задържана сума по изпълнително дело №
20208930400715, настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да
върне събраната сума по наложен запор върху средствата по банковата сметка на
длъжника по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2020 г. до
окончателното й изплащане (след релевираното с молба
от 15.03.2021 г. изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК).
В
исковата молба ищцата твърди, че на 16.10.2020 г. е получила покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20208930400715 по описа на
ответника, към която бил приложен Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., издаден от орган по приходите при
Община Варна. Сочи, че по този акт са установени за плащане от нея данъци и
такси към Община Варна както следва: данък върху недвижимите имоти в размер на
267,57 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016
г., лихва върху тази сума, изчислена към 20.11.2017 г. в размер на 87,87 лв., както и такса за битови отпадъци в размер на 132,20
лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и
лихва върху тази сума, изчислена към 20.11.2017 г. в размер на 43,59 лв.
Твърди, че в срока за доброволно изпълнение на 29.10.2020 г. изплатила изцяло
дължимите суми на взискателя Община Варна в общ
размер от 650,62 лв. по банковата сметка, посочена в приложения от ЧСИ акт,
включително дължимата лихва, изчислена към датата на плащането. Излага, че
междувременно на 07.10.2020 г. по наложен запор върху средствата по банковата
ѝ сметка служебно от „УниКредит Булбанк“ АД е била
преведена на ответника с три платежни нареждания сумата от общо 648,59 лв. за
погасяване на задължението на ищцата към взискателя
Община Варна по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-12737/20.11.2017 г. Твърди, че на 04.11.2020 г. изпратила по пощата молба
до ответника, получена на 05.11.2020 г., с която били представени платежните
нареждания, заедно със справки за изчисление на законната лихва до датата на
плащанията, с искане да ѝ бъде възстановена по банков път събраната сума
по изпълнителното дело, тъй като задълженията били заплатени на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че
до датата на депозиране на исковата молба ответникът не е върнал сумата от
648,59 лв., като я задържа без да има основание за това.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата поддържа направеното изменение
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с допълнителна молба от 15.03.2021 г., като
пояснява, че процесната сума е постъпила по банкова
сметка ***лнител, вследствие на наложен запор на
банковата сметка на ищцата. Отпадналото основание е плащането на сумата от
страна на ищцата на взискателя. Сочи, че в
изпълнителния процес не всички действия са изпълнителни до срока за доброволно
изпълнение, т.е. до изтичане на срока за доброволно изпълнение всички мерки,
които се налагат от страна на съдебния изпълнител са обезпечителни мерки. Твърди,
че сумата не може дори да се каже, че е събрана от страна на съдебния
изпълнител, т.к. сумата е постъпила единствено и само вследствие на наложен
обезпечителен запор по сметката на длъжника. До момента на връщане на сумата
ответникът се е обогатил неоснователно. Поради извършено в хода на процеса
плащане от страна на ответника на сумата от 650,57 лв. на 06.01.2021 г.
поддържа предявените искове само за сумите от 3,61 лв. главница, ведно със
законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като
счита, че с изплащането на сумата е извършено извънсъдебно признание на иска от
страна на ответника. Не прави отказ или оттегляне на исковете в останалата
част.
В срока
по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Частен съдебен изпълнител Д.С.С.-С.,
с рег. № 893 на КЧСИ, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че към 12.10.2020 г. задължението на ищцата по изпълнителното
дело възлизало на 1216,62 лв., включващо главница в размер на 267,57 лв., със
законна лихва в размер на 7,66 лв. за периода 01.07.2020 г. – 12.10.2020 г.,
главница в размер на 132,20 лв., със законна лихва в размер на 3,78 лв. за
периода 01.07.2020 г. – 12.10.2020 г., 237,38 лв. неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.),
308,13 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер
на 259,90 лв., като същата била уведомена, че следва да преведе по банкова
сметка ***. На 28.09.2020 г. бил наложен запор върху вземанията на длъжника по
банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД и на
07.10.2020 г. постъпила сумата от 1216,62 лв. Сочи, че на 27.10.2020 г. ищцата
депозирала искане по изпълнителното дело за прекратяването му, поради липса на
компетентност за образуване му, като на 29.10.2020 г. съдебният изпълнител
постановил отказ по искането. С молба от 05.11.2020 г. ищцата представила по
делото платежни документи, с които твърдяла, че е погасила задълженията си по
акта, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Излага се, че на
същата дата ответникът поискал от взискателя Община
Варна да удостовери по делото дали е погасено вземането му по акта, което било
сторено на 13.11.2020 г. Ответникът поддържа, че основанието за получаването на
сумата от 648,59 лв. не е отпаднало с погасяването на дълга към взискателя. Навежда се довод, че събраната по
изпълнителното дело сума може да бъде върната на длъжника, само ако след
прекратяването или приключването му са останали суми, надвишаващи задълженията
и разноските по изпълнението. Излага, че в случая, че не са налице основания за
прекратяване или свършване на делото, тъй като от Държавата като присъединен взискател не е подадено искане за прекратяване, а само от
Община Варна, и не се установявали други основания от тези по чл. 433 ГПК.
Навежда довод, че на 26.11.2020 г. е изпратено уведомление до ТД на НАП – гр.
Силистра за предоставяне на удостоверение за актуалния размер на задълженията
на длъжника към Държавата и на 27.11.2020 г. е издадено такова, съгласно което
публичните задължения на длъжника са в размер на 260,97 лв. Сочи, че едва към
този момент е възникнало задължението на съдебния изпълнител да извърши
погасяване на вземанията по реда на чл. 136 ЗЗД в разумен срок. Счита, че към
датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. този разумен срок не е
изтекъл, поради което не може да се приеме, че сумата се задържа неоснователно
от съдебния изпълнител. Допълва изложението си с обстоятелства настъпили след
подаване на исковата молба, а именно, че срещу отказа за прекратяване на
производството по изп. дело е постъпила жалба. Поради
тази причина съдебният изпълнител е преустановил изпълнителните действия с
оглед охраняване интересните на длъжника в случай на евентуално уважаване на
жалбата, тъй като при плащане на задълженията към държавата би се затруднило
възстановяването на сумата на длъжника. Сочи, че макар да няма такова
задължение на 06.01.2021 г. е възстановена по банковата сметка на ищцата сумата
от 650,57 лв., представляваща събрана от запора на сметката ѝ сума по АУЗ
на Община Варна. При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен,
както с оглед наличието на основание за задържане на сумата, така и поради
извършеното в хода на процеса плащане. Моли за присъждане на сторените
разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника изразява съгласие по
направеното от ищцата изменение на иска и излага становище по съединения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Счита същият
за неоснователен по аналогично изложените в отговора на исковата молба
аргументи за законосъобразност на извършените изпълнителни действия. Поддържа наведените
фактически твърдения относно обстоятелството, че към момента на подаване на
исковата молба не е настъпило задължение за съдебния изпълнител да възстанови
на длъжника сумите, които са останали след удовлетворяване на кредиторите, по
същите съображения.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и в условията на евентуалност –
осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр.
с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Тази форма на последващо
евентуално обективно съединяване на искове е допустима само със съгласието на
ответника и ако същият вземе становище по последващия
иск в първото заседание по делото – в този смисъл Решение № 223 от 7.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2083/2013 г., II г. о. Както бе изяснено по-горе,
процесуалният представител на ответника в проведеното на 29.04.2021 г. първо
заседание по делото е дал съгласие относно съединяването на предявените искове,
направено от ищеца с молба от 15.03.2021 г., и е изразил становище по
основателността на евентуално предявения последващ
иск в съдебното заседание. В този смисъл съединяването в условията на
евентуалност на така предявените искове е допустимо.
Между
страните са безспорни обстоятелствата, обявени в Определение № 261585/08.02.2021
г., в което е обективиран проект на доклад по делото,
приет за окончателен в о. с. з. на 29.04.2021 г., че ищцата е длъжник по
изпълнително дело № 20208930400715 по описа на ЧСИ Д.С.С.-С.,
с рег. № 893 на КЧСИ, образувано въз основа на Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., издаден от орган
по приходите при Община Варна, като на 07.10.2020 г. от банковата сметка на
ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД е събрана сумата от
648,59 лв. за вземанията на взискателя Община Варна,
както и че впоследствие ищцата е заплатила задълженията си към този взискател в общ размер от 650,62 лв. по негова банкова
сметка.
***не на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., издаден от орган
по приходите при Община Варна, към 20.11.2017 г. ищцата е имала задължения към взискателя Община Варна следните задължения: данък върху
недвижимите имоти за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г. – 267,57 лв. и лихва върху това задължение, изчислена към
20.11.2017 г. – 87,87 лв., такси за битови отпадъци за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. – 132,20
лв. и лихва върху това задължение, изчислена към 20.11.2017 г. – 43,59 лв.
От
приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че след неговото
образуване на 08.07.2020 г. по молба на взискателя
Община Варна от същата дата въз основа на горепосочения акт, съдебният
изпълнител е изпратил Уведомление от 14.07.2020 г. до ТД на НАП, с което на
основание чл. 191, ал. 2 ДОПК приходната агенция е уведомена за процесното изпълнително дело. Постъпило е на 17.08.2021 г.
Удостоверение от 06.08.2020 г., издадено от ТД на НАП – гр. Варна, в което е
посочено, че към датата на изготвянето му длъжникът има публични държавни
вземания в размер на 257,75 лв.
На ищцата е
изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 12768/28.09.2020 г.,
получена на 16.10.2020 г., видно от представеното известие за доставяне, в
която са включени задълженията ѝ по Акта за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., лихви и такси по Тарифата към
ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 259,90 лв. – общо 1216,62
лв. За тези задължения е наложен запор върху вземанията на ищцата по всички
нейни банкови сметки, открити в „УниКредит Булбанк“
АД, съгласно запорно съобщение от 28.09.2020 г. С 4
бр. платежни нареждания от 07.10.2020 г. по сметката на съдебния изпълнител са
преведени общо 1216,62 лв., като между страните не се спори, че от така
постъпилите суми 648,59 лв. са сърани за задълженията
на ищцата към взискателя Община Варна. На 20.10.2020
г. е изпратено съобщение до банката за вдигане на наложените запори.
Ищцата в
молба от 27.10.2020 г. е поискала от съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство като недопустимо, да бъдат вдигнати всички
обезпечителни мерки и незабавно да ѝ бъдат възстановени всички получени
суми. Съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по образуваното
изп. дело с уведомление с изх. № 14996/29.10.2020 г.,
срещу което длъжникът е подал жалба на 08.12.2020 г. По настоящото дело не са
налични данни относно произнасянето на Окръжен съд – Варна по жалбата.
С молба от
05.11.2020 г. ищцата е представила на съдебния изпълнител 2 бр. преводни
нареждания за извършен преввод към бюджета на
30.10.2020 г. за сумата от 650,62 лв., като е посочила, че със същата е
погасила задълженията си по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., както и дължимие
лихви към датата на плащането. Направила е искане събраната сума по същия акт да
ѝ бъде възстановена по банковата сметка. Заявила е, че оспорва държавните
вземания, които са посочени от ТД на НАП – гр. Варна в изпратената до съдебния
изпълнител справка и са посочени основанията за недължимостта
им. Сочи се в молбата, че ищцата предприема процедура по оспорването им пред
НАП, както и за отписването им на основание чл. 173, ал. 1 ДОПК, във вр. чл 171, ал. 1 ДОПК, поради
което не следва да бъде извършван превод към НАП на посочената в поканата за
доброволно изпълнение сума от 259,90 лв. за публични държавни вземания.
С електронно
писмо от същата дата съдебният изпълнител е поискал информация от взискателя Община Варна дали е погасено задължението по Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017
г., като в нарочна молба от 11.11.2020 г. взискателят е потвърдил изплащането на дължимите вземания и
е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство след като бъдат
събрани всички дължими такси и разноски.
Ответникът е
изпратил на 26.11.2020 г. второ уведомление до ТД на НАП по реда на чл. 191,
ал. 2 ДОПК и на 27.11.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение,
в което е отразено общо задължение на ищцата за публични задължения към
Държавата в размер на 260,97 лв. към датата на изготвянето му.
На
06.01.2021 г. ответникът е превел по банкова сметка ***,57 лв. с посочено
основание в представеното преводно нареждане – възстановяване суми на длъжник.
Приобщени към
доказателствения материал са Заявление от ищцата до НАП
от 18.11.2020 г. и справка за задълженията към 23.04.2021 г., издадена от НАП,
от които е видно, че след депозиране на исковата молба в хода на процеса след
подаденото от ищцата заявление към 23.04.2021 г. публичните ѝ задължения
възлизат на 125,76 лв.
При така констатираните
фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Възникването
на спорното главно материално право по предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника; 3) това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума
на ответника да е извършено при отпаднало правно основание, както и 4)
обогатяване на ответника.
Изяснено е
по делото, че процесната сума от 648,59 лв. е събрана
от сметката на ищцата на 07.10.2020 г. вследствие на наложения запор по
изпълнително дело № 20208930400715 по описа на ЧСИ Д.С.С.-С.,
с рег. № 893 на КЧСИ, образувано въз основа на Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12737/20.11.2017 г., издаден от орган
по приходите при Община Варна, като на 07.10.2020 г., както и че впоследствие на
30.10.2020 г. ищцата е заплатила задълженията си към този взискател
в общ размер от 650,62 лв. по негова банкова сметка.
***, че с
това имуществено разместване процесната сума не е
постъпила в имуществения комплекс на ответника, тъй като получените от запора
суми са постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител по чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ, предназначена за средствата от осребряването на имуществото на длъжниците за удовлетворяване на вземанията на взискателите. Изрично е посочено в цитираната разпоредба,
че отделни са сметките на съдебния изпълнител за получаваните от него такси и
разноски. Макар и частният съдебен изпълнител да има правото да управлява и да
се разпорежда със средствата на длъжниците по
специалната сметка, същите не представляват негови лични средства. Аргумент за
това е и разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗЧСИ, според която паричните средства по
специалната сметка не може да бъдат запорирани за
задължения на частния съдебен изпълнител. Събраните суми от длъжника в
изпълнителното производство се държат от съдебния изпълнител до извършване на
разпределението им за удовлетворяване на вземанията на взискателите.
Следователно, процесната сума от 648,59 лв.,
преведена от третото задължено лице „УниКредит
Булбанк“ АД по специалната сметка на ЧСИ Д.С.С.-С.,
не е постъпила в патримониума на ответника – съдебен
изпълнител, нито пък същият се е обогатил неоснователно с нея. Дори и да се
приеме, че с доброволното плащане от ищцата на задълженията ѝ към взискателя със сумата от 650,62 лв. е отпаднало основанието
за получаването на процесната сума от съдебния
изпълнител, предвид липсата на останалите материални предпоставки, предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота
следва да се изясни, предвид изложеното от процесуалния представител на ищцата
в депозиранта от него писмена защита, относно това,
че напълно аналогичен случай е разгледан от ВКС в т. 3 на Тълкувателно решение
№ 6 от 23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че разпоредбата на
чл. 82 ГПК постановява, че внесените по специалната сметка на съда суми за
разноски и гаранции се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат
поискани обратно от вносителя в срок от една година от датата на настъпване на
тяхната изискуемост. От датата на влизането в сила на съответните съдебни
актове, посочени в тълкувателното решение, предварително внесените разноски се
явяват платени на отпаднало основание и подлежат на възстановяване по аргумент
от чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Но съществената
разлика тук е, че внесените по специалната сметка на съдебния изпълнител суми
за вземанията на взискателите при никакви
обстоятелства не се внасят в негов приход, както предвижда чл. 82 ГПК за
внесените по специалната сметка на съда суми за разноски и гаранции. В този
смисъл съдът намира за неприложима, направената от процесуалния представител на
ищцата аналогия.
При
този изход на правния спор по главния иск е възникнало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да
възникне професионалната имуществената отговорност за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие) на частен
съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите
властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително
производство; 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на
неговия патримониум (претърпени загуби), респ.
непостъпване в неговия патримониум с висока степен на
сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента)
и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Съгласно
правилото на чл. 458 ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника
публични вземания, размерът на които
е бил съобщен на съдебния изпълнител
до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител
изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение
и за всяко разпределение.
В конкретния
случай по процесното изпълнително дело първоначален взискател е Община Варна, а присъединен взискател
е Държавата за публичните държавни вземания на длъжника, за които е уведомен
съдебният изпълнител с Удостоверение от 06.08.2020 г., издадено от ТД на НАП –
гр. Варна. Присъединеният взискател разполага със
същите права, каквито има и първоначалният взискател,
като може да се възползва от извършените изпълнителни действия от образуването
на изпълнителното дело. Изяснено е по делото, че на длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение за задължения в общ размер от 1216,62 лв., в т.ч. и
публични държавни вземания в размер на 259,90 лв., като на 07.10.2020 г.
вследствие на наложения запор върху банковите му сметки по специалната сметка
на съдебния изпълнител са преведни суми в общ размер
от 1216,62 лв. На 30.10.2020 г. длъжникът е платил единствено вземанията на взискателя Община Варна в размер на 650,62 лв. Независимо,
че на 11.11.2020 г. първоначалният взискател е поискал да бъде прекратено изпълнителното
производство, доколкото към този момент не е било удовлетворено вземането на
присъединения взискател Държавата, не са налице
основанията за прекратяване, респ. приключване, на изпълнителното производство по
чл. 433, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Освен това, в молбата си от 05.11.2020 г. длъжникът
е заявил, че оспорва размера на вземанията на Държавата. При това положение
напълно законосъобразно съдебният изпълнител е изпратил второ уведомление по
реда на чл. 191, ал. 2 ДОПК в изпълнение на задълженията си по чл. 458 ГПК. Второто съобщение
се изпраща преди разпределението, за да бъдат включени
в него всички държавни вземания в актуалния им размер – в този смисъл Решение № 269 от 19.11.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2996/2018
г., IV г. о. На 27.11.2020 г. ТД на НАП – гр. Варна е изпратила удостоверение, съдържащо
актуалния размер на публичните задължения на длъжника, според приходната
агенция, а именно в размер на 260,97 лв. След тази дата – 27.11.2020 г. възниква
задължението на съдебния изпълнител да преведе сумата от 260,97 лв. за
вземанията на Държавата, а останалата част от събраната сума, след приспадане
на дължимите такси и разноски по изпълнението, подлежи на връщане на длъжника.
Макар да не
е регламентиран законоустановен срок, в който съдебният изпълнител следва да извърши
разпределението, след установяване на актуалните размери на вземанията на взискателите, или съответно да преведе сумите за
удовлетворяване на вземанията на единствения останал взискател,
в конретния случай настоящата съдебна инстацния приема, че изминалите пет работни дни до датата
на предявяването на исковата молба не сочат на извод за неправомерно виновно процесуално
бездействие на частния съдебен изпълнител, още повече, че длъжникът изрично е
заявил пред съдебния изпълнител, че оспорва пред НАП размера на публичните задължения.
Вследствие и на това оспорване в хода на съдебното производство размерът на
държавните вземания е редуциран до 125,76 лв., видно от представената справка
за задълженията към 23.04.2021 г., издадена от НАП.
Връщането на
длъжника на сумата от 650,57 лв. в хода на процеса на 06.01.2021 г. не следва
да се приема за извънсъдебно признание на иска, тъй като ответникът ясно е
заявил в отговора на исковата молба, че това е сторено въпреки липсата на
такова задължение към датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2020 г.
В заключение
при съвкупния анализ на представените писмени доказателства не се установяват
процесуално незаконосъобразни действия от страна на частния съдебен изпълнител
в хода на изпълнителния процес. В този смисъл недоказана се явява противоправността на деянието на ответника като материална предпоставка
за възникване на професионалната имуществената отговорност за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане от частния съдебен изпълнител.
Предвид липсата на установено неправомерно виновно
процесуално бездействие на частния съдебен изпълнител и
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в размер на 360 лв., представляващи сбор от заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЧСИ Д.С.С.-С., с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес гр. Варна, ул.
„Драгоман“ № 39, ет. 2, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 648,59 лв., представляваща сума, получена от нея
на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.12.2020 г. до датата на пълното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЧСИ Д.С.С.-С., с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес гр. Варна, ул.
„Драгоман“ № 39, ет. 2, осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 648,59 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в неправомерно задържана сума по изпълнително дело №
20208930400715, настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да
върне събраната сума по наложен запор върху средствата по банковата сметка на
длъжника по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ЧСИ Д.С.С.-С., с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес гр. Варна, ул.
„Драгоман“ № 39, ет. 2, сумата от 360
лв. (триста и шестдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: