№ 3389
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100106717 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу И. Г. П.
обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , за признаване за
установено, че ответника дължи следните суми по Договор за кредит №000LD-
R-005502/23/12/2010г.:
-11 128.36 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.04.2021г.;
-12 566.35 евро - договорна лихва, за периода от 25.05.2011г. до 25.12.2020г.,
начислена на основание Р.2, т.4 от договор за кредит;
-8 499.06 евро - обезщетение за забава, за периода от 25.03.2011г. до 12.03.2020г., Р.2,
т.10/ видно от извлечение от счетоводните книги и заявление за издаване на ЗИ/;
-297.12 евро - договорна възнаградителна лихва, за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., начислена на осн.р.2, т.4 от договора ;
-2534.03евро - обезщетение за забава, за периода от 14.05.2020г. до 17.03.2021г.;
Релевират се доводи за сключен Договор за кредит между „Първа инвестиционна
банка“ АД, от една страна, и Кредитополучателя И. Г. Па.. С договора банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 11,200.00евро, за погасяване на
съществуващи задължения. Договорен е краен срок за погасяване: 25.12.2020г.-р.1, т.3 от
договора. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 27.12.2010г. по разплащателна сметка с
IBAN: BG ****. Кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни погасителни вноски,
съгласно Договора за банков кредит и приложения към него погасителен план - Приложение
№1. Съгласно Раздел 2, т. 4 от Договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на Банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен
с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на сключване на настоящия Договор базовият лихвен
процент на Банката за евро е в размер на 7,99 евро годишно. Съгласно Раздел II, т. 10 от
Договора плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
1
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения в Раздел п, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Поддържа кредитът да е в
просрочие, считано от 26,03,2011год. общо 3646дни към 17,03,2021год. Вземанията по
кредита са изцяло изискуеми поради настъпил краен срок за плащане -25,12,2020год.
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 16,08,2021год.по гр.д.
№24119/2021год. , по описа на СРС 52 състав, по която е депозирано възражение от
длъжника в срок, което обуславя правен интерес от установителната искова претенция.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
И. Г. П., в който е изложено становище да не се оспорва сключването на договор за
кредит, както и усвояване на сумата по него. Не оспорва извършените плащания и
просрочия заявени в исковата молба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
относно вземането за главница и възнаградителна лихва. Сочи да е недължимо обезщетение
за забава, а при условията на евентуалност е погасено по давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска съобразно
релевираните доводи. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор №000LD-R-005502/23.12.2010год. за банков кредит,
по силата на който Първа инвестиционна банка АД се е задължила да предостави на И. Г.
П. банков кредит в размер на 11 200.00евро за погасяване на съществуващи задължения, със
срок за усвояване до 14.01.2011г. и срок за погасяване -25.12.2020г.
Съгласно т.4 от Договора, дължимата годишна лихва е в размер на Базовия лихвен
процент (БЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на
сключване на договора БЛП на Банката за евро е в размер на 7.99% годишно, съответно
годишната лихва е в размер на 18.00%.
Банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения
кредит в деня на усвояване на кредита.
Съгласно т. 10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие
и се олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва от деня, следващ датата на падежа.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че кредитът е изцяло усвоен на дата
27.12.2010год. със сума в размер на 11 200.00 евро, с посочено основание „Усвояване на
кредит”.
По кредита са постъпили плащания общо в размер на 1008.14 евро, с които са
погасени: = главница : 71.64 евро, договорна лихва : 653.58 евро, лихва върху просрочена
главница : 282.92 евро.
Задълженията за главница и договорна лихва по погасителен план са главница в
размер на 11 128.36 евро и възнаградителна лихва 12 566.35 евро; Начислената
наказателна лихва върху неплатена главница е в размер на 8499,06евро за периода от
25,03,2011год. до 12,03,2020год.-таблица 3 от заключението.
Начислената възнаградителна лихва, за периода 13.03.2020 -13.05.2020год. е
2
297.12евро/ справка таблица 4 от ССчЕ/;
Начислената наказателна лихва за периода 14.05.2020 -17.03.2020год. е 2534,03евро/
справка таблица 5 от ССчЕ/;
По време на действие на договора не е извършвана промяна на лихвения процент.
Месечната вноска за целия период е в размер на 203.50 евро, както е по приложения към
договора погасителен план. Начислената и претендирана от Банката лихва съответства на
лихвата от месечните вноски по погасителен план. He е извършвана капитализация.
Дължимата главница в размер на 11 128.36 евро е формирана като разлика между усвоената
в размер на 11 200.00 евро и платената главница в размер на 71.64 евро.
Задълженията към датата на заключението- 19.05.2023г. са:
• 11 128.36 евро - главница
• 12566.35евро - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 25.12.2020г.;
• 8499.06евро - обезщетение за забава за периода 25.03.2011г. -12.03.2020г.;
• 297.12 евро - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.;
• 2534.03евро - обезщетение за забава за периода 14.05.2020г. - 17.03.2021г.
• 2 385.72 евро -законна лихва за периода 28.04.2021 - 19.05.2023г. вкл.
Общото задължение е в размер на 37 410.64 евро;
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 430, ал. (1) от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока като условие за действителност на договора за банков кредит е наличната писмена
форма.
Релевантните факти, обуславящи основателност на иска са наличие на валидно
договорно правоотношение по сключен договор за кредит с параметри посочени в исковата
молба, изпълнение на задължението на кредитодателя да предаде договорената сума,
настъпила изискуемост на вземането и размера на претендираните главница, договорна
лихва и неустойка.
При така установеното и с оглед становището на ответника, съдът намира, че между
страните е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е
изпълнила задължението си да предаде на ответника договорената сума и кредитът е усвоен.
За установено съдът намира и обстоятелствата, че претендираните суми са изискуеми, тъй
като крайния срок за погасяване на задължението е 25,12,2020год., поради което не се
обсъжда евентуално обявяване на предсрочна изискуемост по кредита.
При условията на разпределената доказателствена тежест ответникът не установява
погасяване на задълженията, чрез плащане, поради което исковата претенция с
пр.осн.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ за дължима главница е основателна в
размер на 11128,36евро.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ, вр.чл.422, ал.1 от ГПК ответникът дължи и
възнаградителна лихва за предоставената главница. Съгласно заключението на ССчЕ
непогасената възнаградителна лихва съобразно чл.4 от договора за релевирания период от
25,05,2011год. до 25,12,2020год. е в размер на 12566,35евро.
По претенцията за неустойка:
3
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите / изм.
ДВ. бр.97 от 10 декември 2010г./. Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за
финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен
приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се
прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за
определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20
ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на
чл. 12 ЗЗД, намират приложение и правилата на ЗЗП, както и Закона за потребителски
кредит в приложимата редакция ред. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010г.; Съгласно чл. 33, ал. (2) от
ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В конкретната хипотеза е посочена
договорена мораторна лихва в размер на договорената възнаградителна лихва плюс законна
лихва. Така уговорената клауза сочи на противоречие с чл.33, ал.2 от ЗПК, поради което е
нищожна, за която съдът следи и служебно на осн.ТР №1/2020 от 27,04,2022год. на ОСГТК
на ВКС. Клаузата не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като води до завишено
обезщетение при забава за изпълнение, поради което е нищожна съгласно 143, т.5, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Същата не може да бъде заместена от съда с допустимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва, тъй като съгласно практиката на СЕС не се допуска
правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик
и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза.
Предвид горните мотиви обезщетение за забава в размер на 8499,06евро и
2534,03евро за релевираните периоди не се дължи, поради което исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне.
По релевираното възражение от ответната страна по реда на чл. 120 от ЗЗД за изтекла
погасителна давност:
На първо място, във връзка с наведените в отговора на исковата молба доводи, следва
да се посочи, че на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, за периода от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на исковото производство по чл. 422,
ал. 1 ГПК, давност не тече – така Определение № 101 от 14.02.2019 г. по т. д. № 1856/2018 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 182 от 11.01.2018 г. по т. д. № 577/2017 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС и Решение № 195 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. По
този начин, след 18,03,2021год. давност не е текла.
Относно задължението за главница приложима е общата пет годишна давност
съобразно чл. 110 от ЗЗД, която тече от падежа на всяка вноска. Относно началото на
погасителната давност е налице противоречива съдебна практика като настоящият състав
споделя практиката на ВКС, обективирана в Решение №45 от 17.06.2020год., постановено по
т.дело N:237 по описа за 2019г., на ВКС, ТК, 2 ТО. В същото е прието, че когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се
санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В
случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието
4
на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са
постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Прието е, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната
вноска. В тази връзка съдът не споделя практиката, обективирана в Решение №50173
от 13.10.2022г., постановено по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на ВКС, ГК, 3 ГО, в което
е обоснован противоположен извод относно началото на погасителната давност по
отношение на вноски по главница по договор за кредит, за който не е обявена предсрочна
изискуемост. Същото е обосновано с мотивите на приетото ТР от 21.01.2022 г. по т. д. №
5/2019 г.на ОСГТК на ВКС и е прието, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски
по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Настоящият състав
намира цитираното тълкувателно решение да не сочи на подобен извод, тъй като е прието по
различен въпрос относно началото на течение на преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД по
отношение ангажиране на отговорността на поръчителя и е неприложима относно института на
погасителната давност.
Исковата молба се счита подадена на 18,03,2021г./когато е депозирано заявление по
чл.417 от ГПК/, т.е. погасени по давност са всички просрочени задължения за главница с
настъпил падеж преди 18,03,2016год. Ето защо от общо дължимата главница от
11128,36евро следва да се извадят погасените по давност просрочени задължения
възникнали в периода от 25,03,2011год. до 25,02,2016 или вноски от 4 до 63 от погасителния
план –приложение №1 към договора или съобразно съдебно-счетоводната експертиза
сумата относно непогасените задължения за главница е 7806,53евро, в който размер
исковата претенция е основателна.
Възражението за изтекла давност по отношение на дължимата по договора
възнаградителна лихва по чл. 4 от договора е частично основателно. Претендирано е
заплащането възнаградителна лихва, за периода от 25,05,2011год. до 25,12,2020год.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.03.2021г., поради което
приложимата в случая тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за вземането за
възнаградителна лихва е изтекла за вземания начислени за периода до 18,03,2018год.
Непогасеното по давност вземане за периода от 18,03,2018год. до 25,12,2020год. е в размер
на 1544,50евро, в който размер исковата претенция е основателна.
Погасителната давност за възнаградителна лихва в размер на 297,12евро за периода
от 13,03,2020год. до 13,05,2020год. не е изтекла.
С оглед неоснователност на претенцията за неустойка е безпредметно обсъждане на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност относно вземането.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 558,91лв. от общо 2070,05лв., от които
1370,05лв. – държавна такса, 500,00лв. – депозит за вещо лице и 200,00лв.-
юрк.възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 на ВКС, съдът следва да установи и разноските в
заповедното производство, които с оглед изхода от спора, са в размер на 383,41лв. от
1420,06лв., от които 1370,06лв. – държавна такса –и 50,00лв. – адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на 936,00лв. от общо
1300,00лв.- адв. възнаграждение. / възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, тъй като по делото са представени доказателства за платено адв.
възнаграждение в размер на 1300,00лв. Съобразно цената на иска и чл.7, ал.2 от НМРАВ
5
минималното адв. възнаграждение е в размер на 2585,08лв. или платеното е под
минимума/;
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК ****, седалище и адрес: гр. София, бул. ****, срещу И. Г. П., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 16, искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, че ответника дължи следните
суми по Договор за банков кредит с №000LD-R-005502/23/12/2010г.: 7806,53евро -
главница, ведно със законната лихва считано от 28,04,2021год. до окончателното изплащане
на вземането; 1544,50евро.- възнаградителна лихва, въз основа на чл. 4 от договора, за
периода 18,03,2018год. до 25,12,2020год., сума в размер на 297,12евро-възнаградителна
лихва на осн.чл.4 от договора, за периода от 13,03,2020год. до 13,05,2020год., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 16.08.2021 г. по ч.гр.д № 24119/2021 г. на СРС, I ГО, 52 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 7806,53евро до пълния предявен размер
от 11128,36евро –главница, както и за разликата над 1544,50евро до предявения размер от
12566,35евро – възнаградителна лихва, за периода от 25,05,2011год. до 17,03,2016год.
поради погасено право на принудително изпълнение, както и за 8499,06евро – неустойка
за забава, за периода 25.03.2011г. -12.03.2020г. и 2 534.03евро – неустойка за забава за
периода 14.05.2020г. - 17.03.2021г. като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис
16, да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК ****, седалище и адрес: гр. София,
бул. **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 558,91лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис
16, да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК ****, седалище и адрес: гр. София,
бул. **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от ТР № 4/2013 на ВКС, сумата
383,41лв. – разноски по ч.гр.д № 24119/2021 г. на СРС, I ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК ****, седалище и адрес: гр.
София, бул. **** да заплати на И. Г. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, офис 16, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 936,00лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6