Р
Е Ш Е Н И Е
№262847
гр.Варна;22.11.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХVI-ти състав в публично заседание на 20.10.21г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1197 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът
адв. Никола Шущарков,
пълномощник на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
* и съдебен адрес:***,претендира от съда да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.Д. Т., ЕГН**********
с адрес: ***, п.к. 9157 му дължи суми в общ размер на 497,21 лв. (четиристотин
деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+* и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него,от която :
80,34 лв. - неплатени месечни
абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за
номер +*; 62,46 лв. - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*;256,17 лв. - неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг за номер +*;98,24 лв. - дължима сума за мобилно устройство
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*,ведно
със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Моли
да му бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 9373/2020г. и по настоящото
производство.
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
На
24.12.2017г. между Т.Д.Т. и „Т.Б." ЕАД, ЕИК * е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* за срок от 24
месеца по абонаментен план „Тотал 24,99 Коледа
2017" със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. Т. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 80,34 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.09.2018г. -
04.12.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка
в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура № **********/05.02.2019г.
На
същата дата - 24.12.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +*, мобилният оператор, като лизингодател,
сключва с Т.Д.Т. – лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI Р10 Lite Blue
за обща лизингова цена в размер на 404,57 лв., дължима чрез внасяне на 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,59 лв. По договора за лизинг Т.
дължи заплащане на сума в общ размер на 256,17 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период.05.09.2018г. - 04.02.2018г., а именно:
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 05.09.2018г. - 04.10.2018п, начислена във фактура №
**********/05.10.2018п;
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 05.10.2018г. - 04.11.2018п, начислена във фактура№
**********/05.11.2018г.;
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018п, начислена във фактура №
**********/05.12.2018п;
- 9,91 лв. - остатък от лизингова вноска
след приспадане на предплатени при сключването на споразумението за мобилни
услуги суми за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г., начислена във
фактура № **********/05.01.2019п;
- 193.49 лв. - 10 броя лизингови вноски,
начислени накуп, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и 1
лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за
отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г., начислени във фактура №
**********/05.02.2019г.
Вследствие на неизпълнение по споразумението
с предпочетен номер +*, Т. дължи сума в размер на 98,24 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №
**********/05.02.2019г.
По
отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от
същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по
договора, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.Фактура
№ **********/05.10.2018г. за отчетен период 05.09.2018г. - 04.10.2018г.. срок
за плащане - 20.10.2018г.. издадена за сумата от 44.07 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********, както следва:
- 26,48 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
2.Фактура
№ **********/05.11.2018г. за отчетен период 05.10.2018г. - 04.11.2018г.. срок
за плащане - 20.11.2018г.. издадена за сумата от 44.97 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер +*, както
следва:
- 27,38 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
3.Фактура
№ **********/05.12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018г.. срок
за плащане - 20.12.2018г.. издадена за сумата от 44.07 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********, както следва:
- 26,48 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
4.фактура
№ **********/05.01,2019г. за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г.. срок
за плащане - 20.01.2019г.. издадена за сумата от 9.91 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +*.
5.Фактура
№ **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г.. срок
за плащане - 20.02.2019г.. издадена за сумата от 354.19 лв.. представляваща
неплатени лизингови вноски, неустойка и сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +*, както следва:
- 62,46 лв. неустойка;
- 193,49 лв. лизингови вноски накуп;
- 98,24 лв. сума за предоставено мобилно
устройство.
С
оглед на гореизложеното на 06.08.2020г. „Т.Б." ЕАД подава Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Варна
срещу Т.Д.Т., в което се претендират: главница в размер на 497,21 лв.
(четиристотин деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е
ч.гр.д. № 9373/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна. Издадена е заповед
за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид
гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Т.Б." ЕАД
възниква правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу ответника в указания от заповедния съд
срок.
Ответникът
в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения от съда особен
представител, депозира отговор на
исковата молба. Счита и моли съда да
приеме, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по изложените по-долу
съображения:
Оспорва
изцяло исковата претенция по основание и размер.
Оспорва
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника. Твърди, че Т.Т. не е сключвала с ищеца процесните
договори.
Оспорва
истинността на представените към исковата молба писмени доказателства -
Договор за мобилни услуги от
18.10.2013г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
24.12.20217г., Договор за лизинг от 24.12.2017г., Декларация - съгласие от
24.12.2017г., като възразява същите да са подписани от ответницата Т.Д.Т..
В
случай, че съдът приеме, че страните са обвързани по валидни съглашения: Първо
- оспорва предоставянето за временно и възмездно ползване на мобилно устройство
марка HUAWEI, модел Р 10 Lite Blue,
поради което считам, че Т.Т. не дължи претендираната сума от 256,17 лв..
Отделно
счита, че ищеца, в качеството си на лизингодател,
неправомерно е начислил 10 бр. лизингови вноски, тъй като не са налице
предпоставките на чл.12 от ОУ, липсват доказателства в тази посока, т.е. сумата
от 256,17 лв. е недължима.
Второ
- Касателно претенцията за неустойката по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +* в размер на
62,46 лв., моли да се съобрази, че в допълнителното споразумение такава
неустойка не е предвидена. Клауза, уреждаща дължимост
на неустойка, има в Договора за мобилни услуги от 18.10.2013г.. В същия е
предвидено дължимост на неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, при предсрочно
прекратяване поради неизпълнение. Подобни клаузи противоречат на добрите нрави
и като такива са нищожни. В тази връзка, моли да се съобразят разясненията на
TP № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Съобразно
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се
пренебрегва и санкционната функция, която се извлича от възможността
неустойката да бъде единствено намалена.
В
конкретния случай, уговорения размер всъщност е равен на цената на самата
услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата. Клаузата за дължимостта й изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З
от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия
за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и
причините за прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
541/2010г., IV г. о., ГК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при уговарянето, следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4
от ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не е породило правно действие.
Трето
- По отношение на претенцията 98,24 лв. - дължима сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*, намира
същата за неоснователна, доколкото липсва уговорка за дължимост
на цитираната сума. Няма яснота как е формирана тази сума и какво й е
основанието.
Четвърто
- Оспорва, че ищцовото дружество е предоставило на
ответницата услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
за номер ++359*********, поради което твърди, че и не се дължи плащане на сумата
от 80,34 лв..
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли, като неоснователни, предявените от „Т. Б." АД, ЕИК * установителни искове срещу Т.Д.Т., ЕГН ********** за сумата
от 497,21 лв., представляваща сбор от сумите, както следва: 80,34 лв. -
неплатени месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги за номер +*; 62,46 лв. - неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги за номер +*; 256,17 лв. - неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг за номер +*; 98,24 лв. - дължима сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер
+*, ведно със законната лихва върху претендираните
главници, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
им плащане, както и за осъждане на ответницата да заплати сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковете, а ответникът отговора на исковата
молба.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 9373/2020 г. на ВРС-16 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
10.08.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед
№260231/21.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено на длъжника Т.Д.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** 4, *, п.к. 1766,
представлявано от Д. К. К.– Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.Н. Ш.,сума в общ размер от 497,21 лв. (четиристотин
деветдесет и седем лева, двадесет и една ст.), представляваща задължения на
длъжника Т.Д.Т. към „Т.Б.“ ЕАД, за които са издадени фактури с
№№**********/05.10.2018г. за 44,07 лв.; **********/05.11.2018г. за 44,97 лв.; **********/05.12.2018г. за
44,07 лв.; **********/05.01.2019г. за 9,91 лв. и **********/05.02.2019г. за
354,19 лв., която дължима сума е формирана, както следва:сумата от 80,34 лв.
(осемдесет лева, тридесет и четири стотинки), представляваща неплатени
абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +* за отчетен период 05.09.2018г. – 04.12.2018г.,сумата от
62,46 лв. (шестдесет и два лева, четиридесет и шест ст.), представляваща
неустойка, дължима вследствие виновно неизпълнение на договорни задължения по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*,
начислена във фактура №**********/05.02.2019г. с отчетен период 05.01.2019г. до
04.02.2019г., сумата от 256,17 лв. (двеста петдесет и шест лева, седемнадесет
ст.), представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с
предпочетен номер +* за устройство
HUAWEI P10 Lite Blue
за отчетен период 05.09.2018г. до 04.02.2019г.,сумата от 98,24 лв. (деветдесет
и осем лева, двадесет и четири ст.), представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №**********/05.02.2019г.
с отчетен период 05.01.2019г. до 04.02.2019г.,ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 10.08.2020г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и
направените съдебно – деловодни разноски в размер на 25.00лв. (двадесет и пет
лева), за заплатена държавна такса и 360.00лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС,
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта
е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което с разпореждане
№275881/2020год. е указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщения за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на
11.01.2021год. В срок на 29.01.2021год.
заявителят и ищец в настоящото производство предявява установителния
иск, като претендира за установяване вземането за което е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело №9373/2020год. на ВРС. Искът се явява допустим и като такъв
подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като
писмени доказателства по делото са приети следните документи: : фактура
№********** от 05.10.2018г.; фактура №********** от 05.11.2018г.; фактура
№********** от 05.12.2018г.; фактура №********** от 05.01.2019г.; фактура
№********** от 05.02.2019г.; договор за
мобилни услуги от 18.10.2013г.; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги; договор за лизинг от 24.12.2017г.; декларация –
съгласие от Т.Д. Банчева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
За
успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.4 вр. чл.422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума, която се явява сбор от четири обективно кумулативно съединени претенции:
за абонаментни такси и услуги,за лизингови вноски ,за неустойка и сума за
мобилно устройство.
В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да
установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея твърдения,
а именно: съществуването на твърдяните вземания по
основание, в т.ч. валиден договор за мобилни услуги, изправността си по него,
наличие на предпоставките за разваляне на договора по вина на ответника,
изискуемостта и размера на вземанията . Ответникът от своя страна следва да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства установява съществуването на
валидни облигационни правоотношения между „Т.Б." ЕАД и Т.Д.Т.. По делото е представен договор и допълнително споразумение
за мобилни услуги, в които е описан
уговорения между страните абонаментен план и размера на стандартните месечни
абонаментни такси. Посочен е конкретния номер, посредством който потребителят
бива идентифициран сред абонатите на ищеца, както и е посочена предадената
активна СИМ карти, даваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на
оператора. Така представените писмени доказателства, както и договора за лизинг
носят подписа на ответника, като последният е изписал саморъчно и трите си
имена на страниците на договорите и съпътстващите ги документи. С оглед на тези
писмени документи, съдът извежда извод ,че ответника е дал валидно съгласие да
се обвърже в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по отделните договори и при уговорените условия и срок.
В
допълнителното споразумение за мобилни услуги е посочен избраният от
потребителя абонаментен план и дължимата месечна абонамента такса. В т.8 от
първоначалния договор за мобилни услуги е посочен идентификационен номер на
активна СИМ карта , която Т.Д.Т. е получила при сключването,даващо й достъп до
мобилната мрежа на оператора. Следователно мобилния оператор е изпълнил
задълженията си по договора/допълнителното споразумение за мобилни услуги, като
е осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани
далекосъобщителни услуги.Насрещните задължения за ответника по споразумението
за мобилни услуги са да заплаща месечната абонаментна такса, както и мобилните
услуги,извън пакет,когато такива са използвани. Съгласно т.23,б.“б“ от Общите
условия на „Т.Б.“ ЕАД, които са приети от потребителя, месечният абонамент
осигурява достъп до услугите,за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери , съгласно избрания от него
абонаментен план.Следователно месечните абонаментни такси се дължат по силата
на самото сключване на допълнителното споразумение за мобилни услуги след
като Т.
е получила достъп до мрежата на
оператора.С оглед на това за ответника, като потребител е възникнало задължение
да заплаща уговорените абонаменти такси в уговорения размер. В настоящият
случай няма допълнително потребление и вземаното от 80.34лв., представлява
единствено абонаментни такси за период
от 05.09.2018год. до 04.12.2018год. Абонаментните такси се дължат
ежемесечно по силата на сключения договор/допълнително споразумение. В
първоначалния договор е индивидуализирана активната СИМ карта, която ответника
е получил,даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. Ответникът е
изпълнявал задължението си, като за срокът от издаването на фактурите,
индивидуализиращи тези вземания до настоящия момент, ответникът не е възразил
или оспорил, че няма достъп до мобилната мрежа на оператора.Предвид на това
вземането на ищеца в размер от 80.34лв., представляващо единствено абонаментни
такси за период от 05.09.2018год. до
04.12.2018год. се явява доказано по основание и размер и дължимо от ответника.
По
отношение на неустойката в размер на 62.46лв. Така претендираната
неустойка е основана на споразумение между Т. и КЗП, като същата представлява и
част от уговорената в Раздел четвърти, точка четири неустоечна
клауза.Както е уговорено в неустоечната клауза по процесния договор, неустойката се дължи при прекратяването
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на
задълженията на потребителя по него. Нарушението на договорно задължение за
заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани услуги е уговорено като
самостоятелно основание за възникване на вземане за неустойка.Процесната неустойка е претендирана
в размер на три абонаментни такси, съгласно сключената Спогодба между „Т."
и КЗП. В настоящия случай те са равни на три абонаментни такси без ДДС. Съгласно трайната съдебна практика, когато
неустойката се претендира в намален размер, съгласно сключената Спогодба, тя не
е нищожна и не е неравноправна. Същата в такъв размер не е необосновано висока,
не излиза извън присъщите и обезпечителна, санкционна и обезщетителна
функция. Поради което съдът намира, че не е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, нито е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 ЗЗП. Обезщетителната
функция на процесната неустойка цели компенсиране на
претърпените от ищеца вреди за накърнения му интерес под формата на пропуснати
ползи от неосъщественото му правно очакване да получи месечните плащания за
периода, за който процесния договор/допълнително споразумение
са сключени. Доколкото неустойката е формирана от сбора на 3 месечни абонаментни
такси, чийто размер е индивидуално договорен и избран от потребителя, съдът
счита, че размерът им е бил предварително определяем. В настоящия случай
размерът на претендираната неустойка не надвишава
сборът на три абонаментни такси без ДДС. Така по допълнителното споразумение
абонаментната такса е в размер на 24.99лв. , а без ДДС 20.82лв. или за три
месеца възлиза в размер на 62.46лв. Ето защо съдът приема , че и това вземане
се явява доказано по основание и размер и като такова дължимо от ответника.
По
отношение на претенцията за 256лв., представляваща неплатени лизингови вноски :
От
представения договор за лизинг , подписан от ответника се установява, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора за лизинг, като е предал устройството на
ответника. Съгласно чл.4 от договора за лизинг с подписването на договора, лизингополучателят декларира, че получава описаното
устройство във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо,заедно с цялата
документация, включително гаранционна карта. Т.е. договорът за лизинг има и
характер на приемо-предавателен протокол в тази си част. Договорът за лизинг е сключен на
24.12.2017год. за срок от 23 месеца и е прекратен с изтичането на уговорения
срок. Следователно, падежът на всички лизингови вноски е настъпил и те са
изискуеми на общо основание. Въпреки неплатените лизингови вноски, устройството
все още не е върнато на мобилния оператор.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването
му, лизингополучателят е декларирал получаването на
вещта, поради което, съдът приема, че лизингодателят
е изпълнил това си задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това ползване.
Наличието на финансово - кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването - лизингови вноски, разкрива характеристиките на
договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата
недействителност. Напротив, договорът валидно обвързва страните по него, поради
което и при липса на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски, същите
са дължими от ответника. Така претендираните лизингови
вноски, съобразно ангажираните по делото доказателства са изискуеми, тъй като
договорът е прекратен с изтичане на неговия срок и падежът на лизинговите
вноски е настъпил на общо основание. С оглед на изложеното и тази претенция
съдът намира за доказана по основание и размер.
По
отношение на претенцията за заплащане от ответника на сума, представляваща
разликата между цената на устройството и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг.
Предоставянето
на процесното устройство на преференциална цена е обусловено
от срока, за който е сключен договора/допълнителното споразумение за мобилни
услуги, избрания абонаментен план и поради следващата от това сигурност за
увеличаване на имуществото на ищеца за две години напред от датата на сключването
им. Процесната сума за разлика е начислена на
основание раздел IV, чл. 5 от Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги . Тази сума
цели да обезщети мобилния оператор за това, че е направил значителна отстъпка
от пазарната цена на устройствата, разчитайки, че ответникът ще заплаща
месечните абонаменти за сроковете, за които договора/споразумението за мобилни
услуги са били сключени. Нещо повече, от начина на формиране на процесната суми следва заключението, че неизпълнението на
договорните задължения от страна на ответника не просто води до претърпени
вреди за мобилния оператор, но и до неоснователно обогатяване за ответника,
който се ползва от направените отстъпки от пазарните цени на мобилните
устройства, без да изпълнява поетите задължения. Така заявената претенция съдът
намира за доказана по основание , но не и по размер. Както сочи и ответникът
липсва яснота по въпроса за начина по който е формирана тази сума по размер.
Няма ангажирани доказателства, относно цената на устройството без абонаментен
план с оглед на която съдът не може да изведе извод за доказаност на тази претенция по размер. Ето защо намира
тази претенция за недоказана като дължима от ответника.
С
оглед гореизложеното следва да се уважи претенцията до размера от 398.97лв.
представляваща сбор от следните
вземания: 80,34 лв. - неплатени
месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги за номер +*; 62,46 лв. - неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги за номер +*;256,17 лв. - неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг за номер +*, като
за горницата до претендираните 497.21лв.
представляваща сума от 98.24лв., формирана
от разликата между цената на устройството и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг, следва да се
отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената
част от иска, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни
разноски, предвид представения по делото
списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи. Общият размер на разноските в исковото производство възлиза в размер от 685лв. Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от
527.99лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство, съобразено на предмета на настоящото производство. В
настоящото производство е уважена претенция на ищеца за част от вземането за
което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №9373/2020год.
Разноските в заповедното производство възлизат в размер от 385лв. Съобразно
уважената част от иска, следва да се присъдят разноски за заповедното производство
или в размер от 308.93лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен
адрес:***,от една страна и ответника
Т.Д. Тодоров, ЕГН********** с
адрес: ***, п.к. 9157 от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в
размер на 398.97лв. представляваща
сбор от следните вземания: 80,34
лв. - неплатени месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги за номер +*; 62,46
лв. - неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
за номер +*;256,17 лв. - неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за номер +*, ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-10.08.2020год. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело №9373/2020год. на ВРС,като за
горницата до претендираните 497.21лв. или за сумата
от 98.24лв., формирана от разликата
между цената на устройството и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, отхвърля иска, на основание чл.415,ал.4 във вр. чл.422
от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Д. Т., ЕГН********** с адрес: ***,
п.к. 9157 да заплати на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес:***, сумата от 385лв., представляваща сторени за настоящото производство разноски и
сумата от 308.93лв. представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 9373/2020 г. на ВРС, съобразно
уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: