№ 6308
гр. С, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ . Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110165655
по описа за 2021 година
Предявени са евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Съдът е сезиран с предявен от Е Е П., с ЕГН: ********** установителeн иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Индивидуален договор за потребителски кредит SO №2645, сключен на 03.08.2021г. между
Е Е П. и „ф-ма“ ЕООД, поради неспазване на императивните изисквания към договора за
потребителски кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
от ЗПК доколкото договора не предоставя на кредитополучателя всички сведения, които
могат да имат отражение върху обхвата на задълженията и са допуснати нарушения при
определяне на ГЛП и ГПР, както и поради противоречие с добрите нрави на клаузата, с
която е уговорен ГЛП в размер на 37.87% и ГПР.
В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на
чл.1 от Индивидуален договор за потребителски договор за потребителски кредит SO
№2645/03.08.2021г. сключен на 03.08.2021г. между Е Е П. и „ф-ма“ ЕООД, с която е
уговорено заплащането на допълнителна услуга „експресно разглеждане на искане за
потребителски кредит“ с договорено месечно заплащане на тази услуга в размер на 97.08
лева, поради противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която правна норма
забранява начисляване на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на
кредита и поради това, че противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ф-ма“ ЕООД е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за
нарушаване на разпоредбите на ЗПК, като излага подробни доводи за пълно съответствие на
договора с императивните изисквания на закона и с добрите нрави. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендират разноски.
1
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Индивидуален договор за потребителски кредит № SO
№2645/03.08.2021г., сключен между „ф-ма“ ООД, ЕИК *****, в качеството на заемодател и
Е Е П., с ЕГН: **********, в качеството на заемополучател, се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит, по силата на който „ф-ма“ ООД е отпуснало на Е Е П. паричен
заем в размер на 1200 лв. за срок от 36 месеца. По силата на уговорките между страните,
обективирани в процесния индивидуален договор за заем, ответникът, в качеството си на
заемополучател, се задължил да върне на ищеца, в качеството му на заемодател сумата,
предмет на процесния договор за паричен заем, заедно с възнаградителна лихва в размер на
37,87 % годишно, при общ годишен процент на разходите, равняващ се на 45,19 %. В
договора е записано, че общия размер на всички плащания с включена такса експресно
разглеждане е 5520лв. В т.10 на чл.2, ал.1 от договора е инкорпориран погасителен план от
който се установява, че предоставената в заем сума следва да се върне на 36 погасителни
вноски, всяка в размер на 153,33лв. и една последна в размер на 153,45лв., включващи
отделно посочени суми за главница- 33,33лв., лихва – 22,92лв. и такса експресно
разглеждане 97,08лв. в чл.3, ал.1 и ал.2 от договора е посочено, че е сключен при Общи
условия, които са предоставени на потребителя и същия се е запознал с тях предварително.
В т.12 на представените ОУ е вписано, че такса експресно разглеждане означава такса за
допълнителна, незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя за експресно
разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на заявлението с искане за
потребителски кредит до 15 минути от изпращане на заявлението.
В трите алинеи на чл.1 на договора е посочено, че с подписване на договора
кредитополучателят заявява, че преди подписването е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга експресно разглеждане, която е изцяло предоставена и за която дължи
разсрочено такса в размер на 97,08лв. месечно.
Страните не спорят, че представения по делото договор, с екземпляр от който
разполагат и кредитодателя и кредитополучателя е сключен по реда, предвиден в ОУ – чрез
подаване на електронно заявление, с предоставяне на данни за кредитополучателя и
подписване на договора по предвидения за това ред с въвеждане на код, получен чрез смс.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответното дружество е предоставило на ищеца
заемната сума, предмет на процесния договор за паричен заем.
Процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за
потребителски кредит- /ЗПК/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му
разпоредби. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
професионалната или търговската си дейност. Доколкото няма данни ищцата да е сключила
договора в обслужване на професионална или търговска дейност, спрямо нея намира
приложение предоставената от ЗПК потребителската защита.
2
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между „ф-ма“ ООД и Е Е П. Индивидуален договор за
потребителски договор за потребителски кредит SO №2645/03.08.2021г.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно договора между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от
37,87 %. В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва/а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази
насока са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр.
д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Kъм момента на
сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 37,70 % годишно е по-голяма от
трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните
уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите.
Спорел чл. 11, ад. 1, т. 10 ЗПК в договорите за потребителски кредит следва изрично
да бъде посочен годишният процент на разходите, както и е необходимо посочването на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. В настоящия случай след изследване на съдържанието на
договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / като глобален израз на всичко
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
3
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен
смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и
на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената
на ресурса. В ОУ е включена обща декларация, че ГПР е изчислен в съответствие с
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, но отново не е посочено какво конкретно се
включва в него. Поради изложеното следва да се приеме, че кредитното правоотношение
между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
ГПР е основен елемент на правоотношението, а в договора не е посочено какво се включва в
размера му.
Съгласно ал.2 на разпоредбата Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. В договора е вписано, че кредитополучателят е избрал предоставяне
на допълнителна услуга експресно разглеждане, за която следва да заплаща по 97,08лв.
месечно или общо 3494,88лв. за срока на договора. Видно е, че тази такса надхвърля почти
трикратно размера на предоставения кредит – от 1200лв. в договора никъде не е записано
нито какво представлява услугата, нито какъв е общия размер на таксата. В представения
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
– на стр.2 е записано, че таксата за експресно разглеждане е 97,08лв. като не е записано, че
се касае за месечна вноска, а на стр.3 в раздела за ГПР е вписан размер на таксата от
3494,88лв. В този формуляр никъде не е записано какво точно представлява услугата и
какви конкретни дейности, които да налагат такса 3 пъти размера на кредита, ще бъдат
извършени. В представените ОУ е дадена дефиниция на допълнителната услуга експресно
разглеждане, от която се установява, че оценката за предоставяне на кредита се извършва за
15 минути, ако кредитополучателя е избрал тази услуга.
Съгласно посоченото в чл. 10а ЗПК кредиторът по договор за потребителски кредит
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, доколкото те са
свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Настоящия състав намира, че на първо място
чл.10а ЗПК забранява събирането на посочената такса, доколкото същата представлява
такса, свързана с усвояване на кредита. Името на таксата сочи, че обезпечава дейността на
служители на ответника по оценяване на имотното и финансово състояние на лицето,
искащо кредит, т.е. дължи за действия от преди сключване на договора. Проучването на
кредитополучателя следва да бъде извършено именно тогава. Според разпоредбата на чл. 16
ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
4
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в
друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособностга на
потребителите. След като по отношение на кредитора има законоустановено изискване за
извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидената такса за
експресна оценка не следва да се дължи, доколкото в договора не е посочено за какви
действия, извън законово изискуемите се дължи. Предоставената бързина при дължимите
съгласно закона действия, не може да обоснове такса в сочения размер, а и закона не
предвижда изключения от забраната за събиране на такса за усвояване на кредита, т.е.
нормата не предвижда срочността като елемент на дължимото поведение. Следователно
предвидената такса за експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и на
основание чл.10а, ал.2 ГПК е недължима. Таксата е такава, свързана с усвояване на кредита,
поради което чл.1 от договора заобикаля разпоредбата на чл. 10а ЗПК и същата е нищожна.
Клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави – абсурдно е да се
събира такса за предоставяне на дължима по закон услуга, макар и в кратки срокове, която
да е в размер на почти 3 пъти размера на предоставяния кредит.
Поради посочените пороци на Индивидуален договор за потребителски договор за
потребителски кредит SO №2645/03.08.2021г. следва да се приеме, че същия е нищожен на
основание чл.22 ЗПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него съдебни разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна такса и
480лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което обаче настоящия състав
намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатките възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по неоценяем иск е в размер на 600лв.
Предвид гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
по иск на Е Е П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ул.“Д“ №, вх., ет., ап. срещу „ф-ма“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.“Л“, бл., ет.1, офис 11,
Индивидуален договор за потребителски договор за потребителски кредит SO
№2645/03.08.2021г., сключен на 03.08.2021 г. между Е Е П., в качеството й на
кредитополучател и „ф-ма“ ЕООД, като кредитодател.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ж.к.“Л“, бл., ет.1, офис 11, да заплати на Е Е П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ул.“Д“ №,
вх., ет., ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 50лв. за
5
заплатена държавна такса и 480лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6