Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 192 / 17.11.2023 г. по АНД № 436 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 01 / 17.03.2023 г. на началника на Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

Касаторът – началникът на Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра – моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, и да потвърди наказателното постановление; претендира също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 01 / 17.03.2023, издадено от касатора, на ответника, за нарушение на чл. 84, ал. 2, пр. 3 във вр. с чл. 84, ал. 1, пр. 3 („ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч“) във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 65, т. 4 и т. 10 ЗЛОД, на основание чл. 96, ал. 1 ЗЛОД, е постановено следното: на ответника е наложена глоба в размер на 100 лв. съгласно чл. 84, ал. 2, пр. 3 ЗЛОД и лишаване от право на ловуване за срок от 3 г. съгласно чл. 94, ал. 1 ЗЛОД; отнети са в полза на държавата, в съответствие с чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗЛОД, следните вещи: 1 бр. ловно огнестрелно оръжие, карабина „Мозберг-патриот“, калибър 308 WIN, сер.№ MPR0314810; 1 бр. оптичен прицел марка „Solognac“; 1 бр. фенер „CONVOY L-21 В“; 1 бр. батерия „INR 21700“; 16 бр. патрони (кал. 308 WIN); 1 бр. пълнител.

Съществената част от мотивите на въззивното решение, визираща правнозначимите факти, се свежда до следното: „Свидетелите Т.Г. и Я.С. са полицейски служители [...] На 07.02.2023 г. в тъмната част на денонощието участвали в специализирана полицейска операция [...] Приблизително около 21,50 часа в землището на с. *****, общ. ****, обл. Силистра, по земен път между земеделските земи, възприели светлините от движението на моторно превозно средство, от което изкуствен източник на светлина в зелен цвят осветявал терена. [...] карабината [...] е била сглобена [...] без заключващ механизъм на спусковата скоба, няма данни в цевта да е имало боеприпас, но имало поставен пълнител с 3 бр. патрони. [...] Карабината е била в калъфа, но същият е бил отворен и формално не се е намирала извън него. [...] Карабината се е намирала на задната седалка в автомобила, където седели други две лица, установени от контролните органи. [...] Д. Д. управлявал МПС в съседен ловно стопански район, след като напуснал своя. [...] Д. Д. е имал издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, както и разрешение за индивидуален лов. [...] НП е издадено в хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН [...] актосъставителят е посочил, че ловното оръжие е в сглобено състояние, поставено върху разкопчан и разтворен калъф, а АНО е използвал формулировката на закона относно дефиницията за ловуване по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, тоест че огнестрелното ловно оръжие е извадено от калъф. Актосъставителят приел, че е налице ловуване без издадено по съответния ред писмено разрешение за лов, а АНО е приел, че нарушителя ловува извън определените в разрешителното места. [...]“.

Районният съд е отменил наказателното постановление със следните мотиви: «[...] От АНО не е взето предвид обстоятелството, че времето било лошо и видимостта – намалена. Д. Д. управлявал МПС в съседен ловно стопански район, след като напуснал своя. Горните обстоятелства са били от значение за оценка на обществената опасност на деянието и дееца [...] извършеното не представлява административно нарушение, тъй като липсва обективен съставомерен белег: ловното оръжие да е извадено от калъф и сглобено. При описание на нарушението са налице отклонения от императивни изисквания на ЗАНН чл. 42 и чл. 57. Установените и описани факти от актосъставителя не отразяват точно фактическата обстановка, а тези посочени от АНО представляват съществено изменение в обстоятелствата част. Реално жалбоподателя е бил ограничен във възможността да разбере в каква точно простъпка е обвинен. В стремежа си АНО да отстрани нередностите по акта е пропуснал да обсъди дали не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН [...]».

Въззивното решение е неправилно с оглед на съображенията, изложени по-долу.

На първо място, според чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД ловуването е дефинирано като престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Цитираната легална дефиниция възпроизвежда идеята на законодателя да свърже ловуването с наличието на ловно оръжие, поставено във висока степен на готовност да бъде използвано. В случая такава готовност е съществувала. Процесната карабина е била сглобена, без заключващ механизъм на спусковата скоба и с поставен пълнител патрони. Обстоятелството, че карабината е била поставена в отворен калъф, с нищо не променя нейната готовност да бъде използвана. Защото няма никакво значение фактът – от гледна точка на достъпа до оръжието – дали последното лежи върху отворения калъф или до него, щом е сглобено, – и в двата случая еднакво бързо оръжието може да бъде взето и използвано. С оглед на това, фактите на разглеждания казус налагат да се приеме, че процесната карабина е била в състояние, което може да бъде приравнено на изваждане от калъф. Обратната теза е формалистична и осуетява целта на закона, а именно: да бъде дефинирано ловуването чрез презумпция, базирана на степента на готовност на ловното оръжие за употреба.

На второ място, предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, допустими са разликите в правната квалификация на нарушението, изписана в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение. Не е допустимо да има съществени различия във фактическото описание на нарушението. В конкретния случай действително в акта за установяване на административно нарушение е отбелязано, че ловното оръжие е поставено върху разкопчан и разтворен калъф, докато в наказателното постановление е изписано, че огнестрелното ловно оръжие е извадено от калъфа. Както вече се спомена в предходни редове, процесната карабина е била приведена в състояние, което трябва да се приравни на изваждане от калъф. С оглед на това, гореописаната разлика във фактическите описания на нарушението, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, се явява несъществена.

На трето място, разпоредбата на чл. 57 ЗАНН урежда реквизитите на наказателното постановление. Всред тези реквизити не фигурира обосновка относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Ако последният е бил приложим, то тогава наказателното постановление би се оказало неправомерно издадено от гледна точка на материалния закон. В случая обаче не е така. Лошото време и намалената видимост снижават вероятността за отстрелване на дивеч. Това обаче не е мотивирало нарушителя да затвори калъфа на процесното оръжие, т.е. да се откаже от ловуването, което сочи на повишена обществена опасност на дееца. Управлението на моторно превозно средство в ловно-стопански район, съседен на района, за който е било издадено разрешителното за индивидуален лов, не би могло да обоснове смекчаваща отговорността причина, поради която оръжието не се е намирало в затворен калъф. Ето защо се налага изводът, че не са налице фактически основания за квалифициране на деянието като маловажен случай.

С оглед на установените от районния съд факти, настоящият състав приема, че тези факти са субсумирани правилно от административнонаказващия орган под хипотезисите на разпоредбите, изписани в наказателното постановление. Липсват данни за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса. Следователно наказателното постановление трябва да бъде потвърдено.

Предвид основателността на касационната жалба, настоящата инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., дължимо от ответника на юридическото лице, в чиято структура попада касаторът.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63в във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 192 / 17.11.2023 г. по АНД № 436 / 2023 г. на Силистренският районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 01 / 17.03.2023 г. на началника на Районно управление – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.

ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: