Р Е Ш Е Н И Е
№ / 12.07.2018 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.06.
2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 11
по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 12 810,04 евро с левова равностойност 25 054
лв.
Ищецът „С.”
ЕООД твърди в исковата молба, че с договор за цесия от 26.10.2017г. е придобил
от „ПИБ“ АД вземането си към Г.В.Г., произтичащо от Договор №
13КР-АА7351/16.04.2008г. за предоставяне на кредит (сключен между Банката, като
кредитодател и Г.В.Г. - като кредитополучател), обезпечен с договорна ипотека,
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 67, том I, peг. № 635, дело № 62 от 2008г. на нотариус Е. Т., peг. № ** в НК,
вписан в Сл. Вп. - гр. Стара Загора с вх. peг. № 4268 от
17.04.2008г., акт №116, том IV, дело №
2783/2008г.
Сочи, че
първоначално, с посочения Договор за предоставяне на кредит „ПИБ“ АД е
предоставила кредит в размер на 14 950 евро на кредитополучателя Г.В.Г.,
при условия и срок на връщане на кредита, описани подробно в договора.
Посочва,
че с Договор за цесия от 26.10.2017г. (с нотариална заверка на подписи, peг. № 6864 от
09.11.2017г., извършена от Нотариус Д. Ж., peг. № ** на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. София и с нотариална заверка на подпис, peг. № 10006 от
17.11.2017г., извършена от Нотариус Б. Г., peг. № ** на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр.Стара Загора, договорът е вписан в Служба по
вписванията - Стара Загора с вх. peг. №13622 от 11.12.2017г., т.V, Акт №39). „ПИБ“ АД е прехвърлила вземанията си към Г.В.Г.,
произтичащи от Договор №13КР-АА7351/16.04.2008г. за предоставяне на кредит на
„С.“ ЕООД, като длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия.
Съгласно
този договор за цесия, ищцовото дружество придобило всички вземания към
горепосочения длъжник (ответник в настоящото производство), произтичащи от процесния
договор, като към 26.10.2017г. непогасените суми по този договор били в размер
на 12 510,04 евро, разпределени както следва: главница - 11 360,29
евро; договорна лихва – 892,31 евро; комисиона за управление – 257,44 евро.
Сочи, че
съгласно чл.99, ал.2 във вр. с ал.3 и ал.4 ЗЗД, с прехвърлянето на вземането и
съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне от предишния кредитор,
новият кредитор „С.“ ЕООД е придобил и всички права, които предишният кредитор
е имал срещу горепосочения длъжник, заедно със съответните привилегии и
обезпечения, както и правото да иска изпълнение от длъжника, съобразно правата
си.
Ищецът
сочи, че в чл.29.2., б.„а“ от процесния договор е уредено правото на
кредитодателя с писмено предизвестие да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем при настъпването на определен юридически факт, а именно, ако
кредитополучателят не извърши, което и да е плащане по договор, повече от 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Твърди, че
към момента на сключване на договора за цесия (26.10.2017г.), длъжникът Г.В.Г.
е бил в забава с общо 10 /десет/ броя погасителни вноски, дължими съгласно
Договор № 13КР-АА7351/16.04.2008г за предоставяне на кредит, а именно:
- 135.78
евро, дължими на 16.01.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.02.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.03.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.04.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.05.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.06.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.07.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.08.2017г.;
- 135.78
евро, дължими на 16.09.2017г. и
- 135.78
евро, дължими на 16.10.2017г.,
т.е.
предвидената в чл.29.2., б. „а" от Договора за предоставяне на кредит
хипотеза се е осъществила и новият кредитор, с уведомление за предсрочна
изискуемост, отправено до длъжника Г.В.Г. (получено лично от него на
30.11.2017г.) е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е дал на длъжника и
допълнителен 7-дневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението,
да изпълни задължението си за плащане.
Заявява,
че въпреки изтеклия допълнителен срок за плащане, даден с горепосоченото
уведомление, ответникът Г.В.Г. не е извършил никакво плащане.
Моли съда
да осъди Г.В.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „С.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. З., ул. „Г.И.“ № **, офис *, представлявано от управителя Н. Д. Н. ЕГН **********,
сумата от 11 360,29 евро /единадесет хиляди триста и шестдесет евро и 29
евроцента/, представляваща дължима и неизплатена главница по Договор №
13КР-АА7351/16.04.2008г. за предоставяне на кредит (сключен между „ПИБ“ АД,
като кредитодател и Г.В.Г. - като кредитополучател), както и сумата от 892,31
/осемстотин деветдесет и две евро и 31 евроцента/ евро, представляваща
договорна лихва; сумата от 300 /триста/ евро, представляваща наказателна лихва;
сумата от 257,44 /двеста петдесет и седем евро и 44 евроцента/ евро,
представляваща комисионна за управление, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на настоящия иск в съда до датата на
извършване на окончателното плащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Посочва,
че въпреки че е получил горепосочения кредит от „ПИБ" АД, не се е
възползвал от него.
Сочи, че
причината да вземе този кредит е, че С.Р.Ж. го помолил да изтегли кредит и да
му услужи с кредита, защото той работел и можел да докаже пред банката доходи,
а пък Станко Русев Желязков нямал такива.
В подкрепа
на твърдението си посочва факта, че във връзка с получения кредит, за
обезпечаване на вземанията на банката по кредита, С.Р.Ж. и Д.И.Ж. са учредили
ипотека върху техен недвижим имот с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 67, том I, per. №
635, дело №62 от 2008г. на нотариус Е. Т., peг. № *** в НК,
вписан в СлВп - гр.С. З.с вх. peг. № 4268 от 17.04.2008г., акт № 116, том IV, дело №2783/2008г.
Заявява,
че повечето погасителни вноски по този кредит са правени от С.Р.Ж. и Д.И.Ж. или техни роднини, което
доказвало, че те са се възползвали от сумата по кредита. Счита, че предявеният
срещу него иск е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба,
в която заявява, че ответникът признава, че е получил процесния кредит, но
твърди, че не се е възползвал от него. Счита това обстоятелство за правно ирелевантно,
защото получаването на кредита и неиздължаването му, е направило същия изискуем
и дължим. Банката кредитор е продала вземането си, ответникът изрично е бил
уведомен за сключения договор за цесия и същият остава длъжник спрямо цесионера
- ищец по делото.
Твърди, че
до настоящия момент ответникът все още не е извършил никакво плащане.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намира за установено следното:
Съдът
намира, с оглед на изложените от ищеца обстоятелства, че са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за общата сума от 12 810.04 евро, с левова равностойност
25 054 лв.
Не се
оспорва обстоятелството, че ответникът е страна по Договор №13КР-АА7351/16.04.2008г за предоставяне
на кредит (сключен между ПИБ АД, като кредитодател и Г.В.Г. - като
кредитополучател), обезпечен с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 67, том I, peг. № 635,
дело № 62 от 2008г. на нотариус Е. Т., peг. № ** в НК, вписан в Сл. Вп. - гр. С.
З. с вх. peг. № 4268 от 17.04.2008г, акт №116, том IV, дело № 2783/2008г.
Не се
оспорва обстоятелството, че по силата на този договор, „ПИБ“ АД е предоставила
кредит в размер на 14 950 евро на кредитополучателя Г.В.Г., при условия и срок
на връщане на кредита, описани подробно в същия договор.
Безспорно
е и обстоятелството, че с Договор за цесия от 26.10.2017г. „ПИБ" АД е прехвърлила
вземанията си към Г.В.Г., произтичащи от Договор № 13КР-АА7351/16.04.2008г. за
предоставяне на кредит на ищеца „С.“ ЕООД ЕИК *********, както и че длъжникът е
надлежно уведомен за извършената цесия с писмо от ПИБ до ответника, получено от
последния на 27.10.2017г.
С
уведомление, прието като доказателство по делото, връчено на ответника Г.В.Г.
на 30.11.2017г., същият е уведомен за обявяване на всички вземания на кредитора
„С.“ ЕООД за изцяло и предсрочно изискуеми.
С оглед
изясняване на фактическите обстоятелства по делото е назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и
добросъвестно дадено. Същото не е оспорено от страните по делото.
От
представените по делото писмени доказателства и приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, се установява размерът на неиздължената част от
главницата, размерът на начислената договорна и на наказателната лихва.
Видно от
заключението на вещото лице, първоначално подписаният Договор за предоставяне
на кредит от „ПИБ“ АД в размер на 14 950 евро на кредитополучателя Г.В.Г. е следвало
да бъде издължен до 16.04.2028 г., съгласно приложен към делото погасителен
план /лист от 18 до 22/, или 240 погасителни вноски по 135,78 евро /месечно/.
Експертът
е установил, че до 16.01.2017 г. общо са погасени 104 погасителни вноски и остават дължими 136
броя погасителни вноски по 135.78 евро /главница и лихва/. Броят на вноските по
процесния договор, които не са издължени към дата 26.10.2017г. е 10 броя –
вноски от м.януари 2017г. до м. октомври 2017г. включително, като съгласно
погасителния план към 16.01.2017г. непогасената главница е в размер на
11 478 евро.
Видно от
заключението на експертизата, непогасената лихва за периода 01.01.2017 г. -
26.10.2017г. е в размер на 922,55 евро (деветстотин двадесет и две евро и
петдесет и пет евроцента),съгласно предоставена справка от ПИБ АД , а размерът на наказателната лихва е 300 евро
по счетоводни данни на ищеца.
Вещото лице
в заключение е посочило, че към датата на депозиране на исковата молба в съда /09.01.2018 г./ от „С.”
ЕООД, главницата по кредита е в размер на 11 478,26 евро, а по данни на ищеца размерът на
главницата е 11 360,29 евро и лихва в размер на 892,31 евро лихва.
Съдът намира, с оглед данните по делото, че предявените искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД са основателни и доказани.
Съдът
счита, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен и
категоричен начин , че ищецът не е
изпълнил задълженията си по договора за кредит да заплати в уговорените срокове
дължимите погасителни вноски на Банката. Безспорно е и обстоятелството, че с
Договор за цесия от 26.10.2017г. „ПИБ" АД е прехвърлила вземанията си към Г.В.Г.,
произтичащи от Договора за кредит на ищеца „С.“, за което длъжникът е надлежно уведомен с писмо
от ПИБ АД до ответника, получено от последния на 27.10.2017г. В хода на
съдебното производство се установи, че ищецът е обявил всички вземания по
договора за кредит за предсрочно изискуеми на осн.чл.29.2, б.“а“ от договора за
кредит, за което е уведомил ответника, видно от представеното уведомление на
30.11.2017г., като е дал 7-дневен срок за изплащане на всички дължими по договора
суми /л.15 от делото/.
Ответникът
не доказа, че е заплатил на „ПИБ“ АД или на „С.“ ЕООД дължимите по договора
суми, т.е. че е заплатил претендираните суми, както и не доказа основанията,
поради които счита, че исковете са неоснователни.
Водим от
всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, както следва: главница в
размер на 11 360.29 евро по Договор
№ 13КР-АА7351/16.04.2008г. за предоставяне на кредит, сумата 892.31 евро,
представляваща договорна лихва, сумата
300 евро, представляваща наказателна лихва, сумата 257.44 евро,
представляваща комисионна за управление.
С оглед
изхода на спора, ответникът Г.В.Г. следва да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 5 502,16 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Г. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати „С.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „Г. И.“ № **, офис **, представлявано от управителя Н. Д. Н. ЕГН **********
следните суми:
-
сумата от 11 360,29 евро /единадесет хиляди триста и шестдесет евро
и 29 евроцента/, представляваща дължима и неизплатена главница по Договор №
13КР-АА7351/16.04.2008г. за предоставяне на кредит (сключен между „ПИБ“ АД,
като кредитодател и Г.В.Г. - като кредитополучател), ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2018г. до пълното изплащане на сумата,
-
сумата 892,31
евро /осемстотин деветдесет и две евро и 31 евроцента/, представляваща
договорна лихва;
-
сумата 300 евро
/триста евро/, представляваща
наказателна лихва;
-
сумата 257,44
евро /двеста петдесет и седем евро и 44 евроцента/ представляваща комисионна за управление.
ОСЪЖДА Г.В.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати „С.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. „Г. И.“ № **, офис **, представлявано от управителя Н. Д. Н. ЕГН
**********, сумата от 5 502,16 лева
(пет хиляди петстотин и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :