Р Е Ш Е Н И Е

 

№          22.01.2020г.    гр.Харманли

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                               граждански състав

на  двадесети декември                                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                                      Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №1018 по описа на РС-Харманли за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявен е иск по чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК за съдебна делба. Предявен е и насрещен иск по чл.23 ал.1 от СК. Отправено е и искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Производството е в първа фаза по допускане на съдебна делба.     

     

               Подадена е искова молба от ищцата Ж.Г.Г. с ЕГН: ********** ***, действаща чрез пълномощника си В.Л., против ответника Д.Т.Г., ЕГН: **********,***, в която се твърди, че страните са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение № 133 от 25.09.2017 г. по гр.д. № 829/2017 г. по описа на РС - Харманли, с което решение била прекратена и СИО по между им по отношение на придобитият по време на брака недвижим имот, а именно: УПИ VІІІ-2352, в кв.42, по ПУП на гр. Харманли, одобрен със Заповед № 626/1979г., представляващ дворно място застроено и незастроено, цялото с площ от 440 кв.м., а съгласно СКИЦА на ПИ № 15-660626-14.09.2018 г., представляващ ПИ с идентификатор 77181.16.91 с площ от 444 кв.м. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 444 кв.м., ведно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА, а съгласно скица на сграда № 15-660645-14.09.2018 г. с идентификатор 77181.16.91.1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 100 кв.м., на един етаж, и ГАРАЖ, а съгласно скица на сграда № 15-660651 -14.09.2018г., представляваща СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 77181.16.91.2 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 37 кв.м. на един етаж.

                Съсобствеността между страните била възникнала по следния начин: по време на брака страните придобили правото на собственост върху делбения имот на основание възмездна сделка в режим на СИО, прекратена чрез развод, като понастоящем между страните била налице обикновена съсобственост. Страните не можели да постигнат съгласие за доброволна делба на съсобствения имот, поради което претендира да бъде допусната съдебна делба на същия между съсобствениците при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за ответника.

 

             В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д.Т.Г., с който заявява, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна, поради което я оспорва изцяло. Процесният имот бил придобит по време на брака им, но бил негова лична собственост. Сумата за него била изплатена по реда на ЗУЖВГСЖСВ, а средствата били изцяло от неговите родители. Моли да му бъдат присъдени разноски по доказан размер.

 

              Ответникът Д.Т.Г., ЕГН **********,*** предявява и насрещен иск срещу ищцата Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***. Твърди, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила Решение № 133/25.09.2017г., постановено по ГД № 829/2017 по описа на РС-Харманли. По силата на Нотариален акт № 84 т.ІІІ, д.438/2002 г.на Нотариус М. Д. с район на действие района на РС-Харманли, вписан в АВ  - вх. № 796 от 21.03.2008 акт 198 т.2 д.471/02 г. за покупко-продажба на недвижим имот по ЗУЖВГСЖСВ бил собственик на УПИ VІІІ-2352 в кв. 42 по ПУП на гр.Харманли, одобрен със Заповед № 626/79г., с площ от 440 кв.м., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА и ГАРАЖ, при граници: от две страни улици, Коста Михайлов и Господин Петров Митев. Този имот бил идентичен с ПИ 77181.16.91.1 по кадастралната карта и регистри,одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК. Видно от Нотариалния акт, средствата за закупуването на имота били изцяло по ЗУЖВГСЖСВ. Те били дарени от родителите му за задоволяване на жилищните му нужди. Имали личен характер, което и определяло, че имотът е негова личната собственост. Моли съдът да постанови решение, с което да признае, че имотът придобит по време на брака е лична негова собственост.

 

              В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си В.Л., в който изразява становище, че предявеният насрещен иск е недопустим, и неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Твърди, че процесният имот бил придобит по време на брака и съсобствеността между страните била възникнала по време на брака им. Те придобили правото на собственост върху процесния имот на основание възмездна сделка /видно от НА/ с лични средства на страните и имотът бил в режим на СИО. С оглед изложеното моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да им се присъдят разноски.

 

            В съдебно заседание страните поддържат заявените от тях претенции и отговори, като от страна на ищцата Ж.Г. е отправено и съответно прието за разглеждане в настоящия процес искане по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на привременни мерки чрез осъждане на ответника Д.Г. да й заплаща сумата от 150 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот, считано от предявяване на иска до окончателно приключване на делото за делба.

 

 

             Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и вземайки предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 

              Не е спорно, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 01.03.1984 г. с акт за брак №23/01.03.1984 г. на Община Харманли, е прекратен с развод с Решение № 133/25.09.2017г., постановено по ГД № 829/2017 по описа на РС-Харманли, влязло в сила на 25.09.2017г. Това се потвърждава от приетото като доказателство Решение № 133/25.09.2017г., постановено по ГД № 829/2017 по описа на РС-Харманли.

                По време на брака си страните придобили с договор за продажба на недвижим имот по ЗУЖВГСЖСВ от 21.08.2002г., сключен с Нотариален акт №84, том III, рег.№ 5292, дело №438 от 2002 г. на М. Д.-нотариус рег.№419 на Нотариалната камара с район на дейстивие района на Районен съд Харманли следния недвижим имот: УПИ VІІІ-2352, в кв.42, по ПУП на гр. Харманли, одобрен със Заповед № 626/1979г., представляващ дворно място застроено и незастроено, цялото с площ от 440 кв.м., а съгласно СКИЦА на ПИ № 15-660626-14.09.2018 г., представляващ ПИ с идентификатор 77181.16.91 с площ от 444 кв.м. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 444 кв.м., ведно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА, а съгласно скица на сграда № 15-660645-14.09.2018 г. с идентификатор 77181.16.91.1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 100 кв.м., на един етаж, и ГАРАЖ, а съгласно скица на сграда № 15-660651 -14.09.2018г., представляваща СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 77181.16.91.2 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК с площ от 37 кв.м. на един етаж. Имотът е закупен за сумата от 6000 лв. съгл. нот.акт.

              Въз основа на молба от отв.Д.Г. до Местната комисия по чл.8 ал.2 от ЗУЖВГМЖСВ при Община Харманли от 25.02.2004г. на същия е изплатена компенсация по ЗУЖВГМЖСВ от Община Харманли в размер на 5 653.29 лв., видно от приетото като доказателство преводно нареждане до „Банка ДСК” ЕАД.

              Видно от писмо с вх.№10951/12.12.2019г. на Община Харманли, отв.Д.Г. е получил левова компенсация за закупеното от него жилище, описано в Нотариален акт №84/21.08.2002г. Посочено е още, че същият е включен в окончателния списък по чл.7 от ППЗУЖВГМЖСВ, утвърден на 22.10.2003г. като титуляр по ЖСВ с 188443 лихвочисла, както и че левовата компенсация в размер на 5653.29 лв. е изплатена на 25.02.2004г. на основание чл.7 от ЗУЖВГМЖСВ.

              Съгл. писмо с изх.№479/21.11.2019г. на „Банка ДСК” ЕАД към 21.08.2002г. има действащ жилищно-спестовен влог №17323/********** с титуляр Д.Г. с остатък по него 17.08 лв. Отразено е също, че към 21.08.2002г. жилищно-спестовният влог е бил многогодишен по смисъла на ЗУЖВГМЖСВ, трета категория, с време на престояване 12 години, с натрупани 188443 лихвочисла. Според писмото на 25.02.2004г. по влога е получен кредитен превод на сума в размер на 5653.29 лв., представляващ индексация на посочените лихвочисла, като на 26.02.2004г. отв.Д.Г. е закрил влога, изтегляйки цялата сума по него.

                 Съгласно заключението по съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Д.Т., средната наемна цена за ползване на ½ ид.ч. от  процесния делбен имот, възлиза на сумата от 205 лв., от които 61.40 лв. за поземления имот, 18.50 лв. за стопанската постройка и 125 лв. за жилищната сград. Вещото лице е посочило, че коригирано с коефицент за пазарно търсене за наеми обезщетението възлиза в размер на 160 лв. месечен наем за ½ ид.ч. от целия имот. Съдът възприема това заключение по съдебно- оценителна експертиза като изготвено обективно съобразно поставената задача и от компетентно вещо лице.

                По делото са събрани и гласни доказателства, като св.И.Иванов, брат на ищцата твърди, че къщата била закупена за 20 000 лв., от които 15 000 лв. били дадени на заем от св.Иванов на двамата вече бивши съпрузи. От друга страна св.Г.Г., брат на ответника, заявява, че къщата била купена през 2002г. за 5500 лв., които св.Г.Г. дал в заем на бившите съпрузи, като уговорката била да му бъдат върнати  след изплащането на лихвоточките. От показанията на св.М.Господинова и св.Г.Г. се установява, че процесният имот се ползва от отв.Д.Г., както и че ищцата Ж.Г. след раздялата си с ответника не посещава имота и не живее в него.

               

                При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                Доколкото насрещният иск по чл.23 ал.1 от СК е преюдициален за изхода на спора, касаещ изследване и произнасяне по въпроса за собствеността, то същият следва да бъде разгледан преди иска за делба. По този насрещен иск отв.Д.Г. претендира да е индивидуален собственик на процесния делбен имот, представляващ ПИ с идентификатор 77181.16.91, с площ от 444 кв.м. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, ведно с построените в него: сграда с идентификатор 77181.16.91.1, с площ от 100 кв.м. и сграда с идентификатор 77181.16.91.2, с площ от 37 кв.м. Като основание за правото си собственост на този имот същият сочи придобиването му с изцяло лично имущество, а именно дарение на паричните средства за закупуването му от страна на родителите му по реда на ЗУЖВГМЖСВ.

                 С т.4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност.  Прието е, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

                 Съгласно разпоредбите на чл. 21 ал.1 СК в сила от 01.10.2009 г., съотв. чл.19 ал.3 от СК (отм.), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 СК, съответно чл.19 ал.3 от СК (отм.), съвместният принос се предполага до доказване на противното. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК. Т.е. презумпцията по чл. 21 ал.3 от СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта. Тук следва да се отбележи също, че за заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е бил и бракът между страните по делото (сключен през 1984г. и прекратен през 2017г. съгл. Решение № 133/25.09.2017г., постановено по ГД № 829/2017 по описа на РС-Харманли), се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност съгл. параг.4 от ПЗР на СК, предвиждащ прилагането на правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.                

               Съдът не намира за оборена презумпцията на чл.21 ал.3 от СК, тъй като не се доказа по делото продажната цена по сделката от 21.08.2002г. да е била платена с изцяло лични средства на отв.Д.Г. – дарени му от страна на родителите му. Плащането на цената в брой в деня на сключване на договора (съгл. данните в нотариалния акт) сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, т.е. трансформацията е възможна, но при доказване произхода на средствата. Както се посочи преценката за характера на вложените средства е към момента на сключване на сделката, т.е. към момента на придобиването.  

                Действително фактът,че ответникът Д.Г. е бил титуляр на жилищно-спестовен влог, открит преди брака, е установен по делото. Представени са доказателства, удостоверяващи и проведена процедура по обезщетяване на ответника по реда на ЗУЖВГМЖСВ, а именно заявление от отв.Д.Г. до Местната комисия по чл.8 ал.2 от ЗУЖВГМЖСВ при Община Харманли от 25.02.2004г., писмо с вх.№10951/12.12.2019г. на Община Харманли, писмо с изх.№479/21.11.2019г. на „Банка ДСК” ЕАД, видно от които към 21.08.2002г. ответникът е имал действащ жилищно-спестовен влог №17323/**********, многогодишен, трета категория, с време на престояване 12 години. Съгл. чл.3 ал.1, т.3 от ЗУЖВГМЖСВ гражданите по чл. 2, притежаващи жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., се подреждат в групи по време на престояване на жилищно-спестовните им влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г., както следва:  трета група - с влогове, престояли от 10 до 15 години. Следователно и имайки предвид че съгл. чл.1 от ЗУЖВГМЖСВ този закон определя условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г., то следва да се приеме, че ответникът действително е имал открит такъв вид влог още през 1978г., т.е. преди сключването на брака през 1984г., доколкото според данните от писмото на „Банка ДСК” ЕАД влогът му е многогодишен, трета категория, с време на престояване 12 години към 31 декември 1990 г. Но това не доказва автомативно, че имотът е закупен с изцяло лични негови средства, дарени от родителите му.  Тази преценка следва да се направи към момента на сключване на сделката и изплащането на цената, доколкото в нотариалния акт е отбелязано, че плащането на цената е станало в деня на подписването на договора за продажба. В този смисъл е и Решение №428/2015/11.04.2016 по дело №6452/2013 на ВКС, ГК, IV г.о.  Очевидно е, че заплатената по договора от 21.08.2002 г. продажна цена от 6000 лева не е идентична и няма произход от паричните средства, изплатени на отв.Д.Г. като финансова компенсация (5653.29 лв.) за натрупани лихвоточки по личния му ЖСВ на 25.02.2004г., две години след сключване на договора за продажба. Няма как това да се случи, доколкото по делото са налице данни, че сумата от 6000 лв. е изплатена в брой в деня на сделката на 21.08.2002г., а компенсацията от 5653.29 лв. е получена доста след това – на 25.02.2004г. С оглед на това съдът счита, че не е доказано именно получената на 25.02.2004г. сума да е вложена като продажна цена по договора. Не се доказа и че продажната цена е била дадена в заем на ответника от св.Г.Г., негов брат, доколкото в тази насока се ангажираха противоречиви гласни доказателства – от една страна св.Г.Г., който твърди, че именно той е дал на съпрузите заем за купуването на къщата, и от друга страна св.И.Иванов, брат на ищцата, който също твърди, че им е дал в заем сума, нужна за закупуването на имота. И двамата свидетели са роднини на страните по делото, с оглед на което съдът счита, че са заинтересовани от изхода на делото, поради което и с оглед на противоречивите данни, които се съдържат в показанията им, съдът не ги кредитира с доверие. Дори и да се приеме, че показанията на някой от тях отразяват действителното фактическо положение по делото, съдът счита, че отново не се установява и доказва харакатера на тези парични средства, представляващи продажната цена по сделката, да е личен, доколкото и двамата сидетели твърдят „аз им дадох една част от тях”, „аз им предоставих средствата, аз им дадох тези пари”. Т.е. дори и да се приеме за вярна тезата на един от тях, то парите са били дадени в заем на двамата съпрузи съвместно за задоволяване на семейни задължения, свързани с покриване на жилищните им нужди, което отново идва да покаже, че средствата за закупуването на имота са били семейни, а не лични. В случая би бил приложим чл. 32,ал.2 СК, според който задължението за връщането на заетата сума е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона, доколкото се касае за задължение, поето за задоволяване на нужди на семейството. Тук следва да се отбележи и че без значение за оборване на презумпцията по чл.21,ал.3 СК е и начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ, тъй като изплащането на заема със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността.

              С оглед на така изложеното остава приложима презумпцията на чл.21 ал.3 от СК, според която съвместният принос на съпрузите в придобиването се предполага до доказване на противното. По силата на тази презумпция и предвид липсата на доказатества, които да я оборят, следва да се приеме,че продажната цена по договора от 6000 лева е изплатена изцяло с парични средства със семеен произход и при съвместен принос на двамата съпрузи. Презумпцията е оборима и тежестта за оборването й се носи от твърдящия трансформация на лични средства - отв.Д.Г.. Последният обаче не успя да я обори, поради което и остава недоказан искът му по чл.23 ал.1 от СК, че е станал индивидуален собственик на процесния имот по силата на договора за продажба от 2002 г. с оглед придобиване на имота чрез пълна трансформация на негови лични средства. Това обуславя отхвърлянето на същия като неоснователен.

               С оглед неоснователността на насрещния иск по чл.23 ал.1 от СК, съдът намира за доказано, че процесният делбен имот е бил придобит чрез покупко-продажба от страните по делото по време на брака им в режим на съпружеската имуществена общност съгл. чл.21 ал.1 от СК, която е прекратена с прекратяване на сключения между тях граждански брак с горепосоченото решение по допускане на развода, влязло в сила на 25.09.2017г. съгл. чл.27 ал.1 от СК. С прекратяването на брака страните са станали съсобственици на придобития по време на брака недвижим имот, притежаващи равни права в съсобтвеността, т.е. по ½ идеална част всеки от тях съгл. чл.28 от СК.           

               Следователно и по изложените съображения за процесния делбен имот се установи и доказа по несъмнен начин съсобствеността му между страните по делото, подлежаща на ликвидиране по реда на чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК, тъй като законът не предвижда друго и извършването на делбата не е несъвместимо с естеството и предназначението на веща.

                Предвид липсата на съгласие между страните за доброволното ликвидиране на съсобствеността върху съсобствения имот, съдът счита, че следва да се допусне съдебна делба при посочените  по-горе квоти, а именно по ½ ид. ч. за Ж.Г. и ½ ид.ч. за Д.Г..

               Доколкото е отправено и искане за определяне на привременни мерки по реда на чл.344 ал.2 от СК, съдът следва да разгледа същото и да се произнесе по него с настоящото решение по допускане на делбата. Съгласно посочената разпоредба в решението си по допускане на делбата или по-късно, ако всички съсобственици не ползват съсобствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от съсобствениците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В случая се установи по делото съгл. неопроверганите показания на св.М.Господинова и св.Г.Г., че процесният делебен имот се обитава единствено от ответника Д.Г., който ползва същия след развода и живее в него при завръщанията си в РБългария, т.е. и след предявяване на настоящия иск. Не се доказа по делото ищцата Г. да е посещавала имота и да е живяла в него след развода на страните и след предявяване на настоящия иск за делба. Следователно и на основание горепосочената правна норма другият съсобственик – ищцата Ж.Г. има право да получи обезщетение за ползването на нейната ½ ид.ч. от имота, от което е лишена. Съгласно приетото заключение по съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице Д.Т., средната наемна цена за ползване на ½ ид.ч. от  целия делбен имот, ведно с постройките в него, възлиза на сумата от  160 лв. Следователно и обезщетението по чл.344 ал.2 от ГПК за процесния имот, на което има право ищцата Г., възлиза на сумата от 160 лв. Поради това и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 ГПК), претенцията й по чл.344 ал.2 от ГПК следва да се уважи в пълния й предявен размер от 150 лв., независимо че вещото лице е установило за дължима по-голяма по размер сума.

               По искането за разноските съдът ще се произнесе с решението си по извършване на делбата съгл. чл.355 от ГПК и според стойността на дяловете.

               Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

                  ДОПУСКА, на основание чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК, съдебна делба между Ж.Г.Г., ЕГН: ********** *** и Д.Т.Г., ЕГН:********** *** върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.16.91 по КК и КР на гр.Харманли, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр.Харманли, ул. „Александър Стамболийски” №., с площ от 444 кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор 77181.16.91.1, със застроена площ от 100 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда и сграда с идентификатор 77181.16.91.2, със застроена площ от 37 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, при съседи на ПИ: 77181.16.99, 77181.16.90, 77181.16.92, 77181.16.117, при квоти: 1/2 (една втора) идеална част за Ж.Г.Г. и 1/2 (една втора) идеална част за Д.Т.Г..

 

              ОСЪЖДА  Д.Т.Г., ЕГН:********** ***, на основание чл.344 ал.2 от ГПК, да заплаща на Ж.Г.Г., ЕГН: ********** *** сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) месечно, представляваща обезщетение за ползването на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.16.91 по КК и КР на гр.Харманли, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр.Харманли, ул. „Александър Стамболийски” №.., с площ от 444 кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор 77181.16.91.1, със застроена площ от 100 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда и сграда с идентификатор 77181.16.91.2, със застроена площ от 37 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, при съседи на ПИ: 77181.16.99, 77181.16.90, 77181.16.92, 77181.16.117, считано от предявяване на иска за делба на 03.10.2018г. до окончателното извършване на делбата.

 

                  Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.             

 

 

                                                                                                        СЪДИЯ: