Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
24.06.2022 година гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна Колева
секретар:
Димитрина Димитрова
прокурор:
Дарин Христов
като разгледа докладваното
от съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 395 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, вр. чл.285,
ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано
е по касационна жалба от И.Г.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, против
решение № 1913/02.12.2021 г. по адм.д. № 1906 по описа на Административен съд –
Бургас за 2021 г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от П. иск
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД ИН) за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 лв. за периода от
17.08.2020 г. до 07.07.2021 г., в Затвора Бургас, като неоснователен.
В
касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното
решение. Основните възражения са свързани с наличието на насекоми в
спалните помещения в затвора. Касаторът оспорва извода на съда, че за процесния
период в затвора са били предприети мерки за обезпаразитяване. Твърди, че този
извод не отговаря на действителното положение. Намира действията на
администрацията в тази насока за недостатъчни. Сочи, че твърденията му се
потвърждавали от показанията на разпитания свидетел С., както и от
представените от него образци от тези вредители. Сочи още практика на
Административен съд – Бургас, съгласно която възраженията за наличие на
сочените вредители са приети за основателни. Изтъква, че единствено ответникът
е оправомощен и разполага с практическа възможност да обезпаразити, тъй като
лишените от свобода нямат достъп до препарати и пособия.
На
следващо място излага възражения относно невъзможността за получаване на
колетни пратки и незаконосъобразна конфискация на 20 лв. лични средства от
страна на ответника.
Възразява
срещу графика за свиждания, като изтъква, че предвидените свиждания са
недостатъчни. Това ограничавало възможността за сдобиване с вещи от първа
необходимост, които не били налични в лавката.
Излагат
се твърдения за недостатъчна и нискокалорична храна в менюто на лишените от
свобода.
Оспорва
извода на първоинстанционния съд, че ползването на преносим компютър и интернет
не са в списъка с позволени вещи, съгласно чл.122 от ЗИНЗС и чл.82, ал.7 от
ППЗИНЗС. Твърди, че такива са от първа необходимост за изтърпяващите наказание
лишаване от свобода.
Иска
се, касационният състав да отмени обжалваното решение на Административен съд –
Бургас и да разреши на касатора да си закупи преносим компютър. Иска да бъде
изяснен въпросът относно получаването на колетни пратки в затвора, чрез които
лишените от свобода получавали вещи и хранителни продукти от първа
необходимост. Съдът да установи, има ли забрана за получаване на такива пратки,
ако има такава да бъде отменена.
Иска
да се видоизмени незаконосъобразната разпоредба на ответника, ограничаваща
ползването на душ с топла вода два пъти седмично, което било недостатъчно.
Прилага
доказателства.
С вх.№ 4057/28.04.2022 г. по делото е
постъпила „жалба, възражение, допълнение“. Оспорва се първоинстанционното
решение като несправедливо, необективно, с явно отсъствие на безпристрастност и
справедливост и при явно игнориране на доказателствата, от една страна, а от
друга при безкритично кредитиране на доказателствата, представени от ответника.
Твърди се още, че решението е нищожно и недопустимо. Основните възражения са
идентични с тези в касационната жалба. Възразява се срещу състава и
количеството на хранителното меню, както и срещу шума в коридорите и
помещенията. Ищецът П. сочи още възражения относно липсата на условия за
двигателна активност, необоснована употреба на помощни
средства от администрацията и продължителна изолация, без възможност за
общуване и други действия и бездействия, които уронват човешкото
достойнство.
Със същите възражения се оспорва и
писменият отговор на касационната жалба. Спалният инвентар в килията не
отговарял на нормативните изисквания.
Прилага доказателства.
С
вх.№ 4175/03.05.2022 г. по настоящото дело е постъпила жалба датирана 20.04.2022
г. с приложени писмени доказателства. Касационният жалбоподател сочи, че при
постановяване на първоинстанционното решение не били взети предвид всички
изпратени от него жалби. Твърди, че за периода 05.08.2020 г. – 20.04.2022 г.
общо 36 писма изпратени до него или от него били изгубени. Сочи, че прилага 10
жалби до ГД ИН, част от които били приложени по адм.д. № 1906/21 г., а друга
част не били приложени. Всички те касаели условията на живот в затвора за
периода 05.08.2020 г. – 20.04.2022 г., като едновременно сочи, че оплакванията
в жалбите са относими за периода 17.08.2020 г. – 07.07.2021 г. Прилага още и
възражение относно седмичното меню в затвора.
На
следващо място касаторът е представил и друго становище с приложени доказателства,
датирано от него – 25.05.2022 г., в което отново заявява, че оспорва
първоинстанционното съдебно решение и иска съдът да осъди ответника ГД ИН да
прекрати своите действия и бездействия от незаконосъобразен и нецелесъобразен
тип, които са в явно нарушение на нормалността на условията в Затвора Бургас по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и съответно ответникът да бъде осъден да приведе
условията в затвора в съответствие с нормите на закона, Конституцията и
международното право. Излага възражения относно хранителното меню, като сочи,
че е опасно за здравето на лишените от свобода. Сочи, че ГД ИН е извършил
документно престъпление, тъй като е фалшифицирал седмичното меню. Иска да бъдат
подобрени медицинските грижи в затвора. Иска да бъде преместен в Затвора Стара
Загора, където имало специализирана ортопедична болница. Иска да ползва отпуск
за лечение във ВМА и болница Токуда. Отново иска ГД ИН да бъде осъден да
приведе битовите условия в норма и оспорва размера на прозореца и обзавеждането
в килията си. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 лв. за нарушеното му право на непрекъснат
сън в продължение на 8 часа, поради шум в коридорите и помещенията и наличието
на насекоми в килията. Сочи, че разполага с компетентност да установи горните
обстоятелства и прилага непреведен документ, за който сочи, че е диплом за
военен санитар. Прилага ръкописен анализ на седмичното меню в затвора и ръчно
изготвени скици на прозореца и обзавеждането на помещението, което обитава.
Прилага жалби от други лишени от свобода до ГД ИН относно лошите условия в
затвора, както и медицински документи за извършени прегледи през 2013 г.
Прилага лист с непреведен текст с телефонни номера и интернет адреси, за който
твърди, че е документ на Затвора в Хага.
С
вх. № 5152/01.06.2022 г. ищецът е депозирал уточнение/допълнение по
касационното дело, като сочи, че предявеният иск в размер на 150 лв. е
символичен и е поради нарушаване правото на 8 часа непрекъснато време за сън
поради неблагоприятните условия в Затвора Бургас, а именно: наличие на инсекти –
хлебарки и дървеници, които нарушавали спокойствието, причинявали
психологически неудобства, не позволявали провеждането на нормални отдих,
почивка, сън в килия № 226. Липсата на сън се дължала и на перманентния шум,
тъй като ответникът не съблюдавал за тишината. Намира, че това е индиректна
форма на пасивно мъчение, изтезание, нечовешко отношение. Заявява искания в две
точки: 1. Да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде решено
по същество. Отново описва липсата на санитарни принадлежности и наличието на
насекоми; 2. Да бъде приведено седмичното меню с нормативните изисквания.
Представя служебна бележка, съгласно която на 09.06.2021 г. внесъл за ползване
портативен телевизор и радио.
С
приложение, което сам е номерирал № 60, отново излага възражения относно
качеството и количеството на менюто в затвора. Прилага снимки, етикети и личен,
ръкописен анализ на продуктите.
На
14.06.2022 г. (в срока за решаване на делото) в деловодството на съда е било депозирано
становище (датирано от П. 08.06.2022 г.), в което сочи, че му бил изпратен
протокол от съдебното заседание, ведно със справка от ГД ИН вх.№
4684/18.05.2022 г., но не получил доказателство вх. № 4577/16.05.2022 г.
Оспорва справката от ГД ИН относно размера на прозореца в помещението, което
обитава, като намира, че размерът не е достатъчен за добро проветряване и
слънчева светлина.
На
следващо място изтъква, че липсва становище на ГД ИН относно хранителното меню
в затвора за периода 17.08.2020 г. – 07.07.2021 г. и относно наличието на
система за звукова сигнализация (бутон-звънец) в килиите, с който лишените от
свобода да могат незабавно да установяват връзка с персонала на затвора.
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и направените искания. Сочи
доказателства относно хранителното меню, размерите на прозореца и наличието на
насекоми в килията. Сочи, че има искания за установяване на факти относно
условията за двигателна активност, площадка за престой на открито и наличието
на достатъчно спортни уреди. Иска установяване на факти относно отоплението в
затвора и относно обзавеждането на помещението. Твърди, че изпратени от него и
до него писма са загубени и няма достъп до интернет за представяне на жалби.
Ответникът по касация – ГД ИН С., редовно призован, не
изпраща представител. Представя писмен
отговор, с който оспорва касационната жалба. Намира, че твърденията на ищеца са
недоказани. Сочи, че първоинстанционният съд е направил пълен и задълбочен
анализ на събраните доказателства, както и на показанията на разпитания
свидетел, въз основа на които правилно отхвърлил ищцовата претенция. Иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд – Бургас, ХХVI-ти касационен състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди изложените възражения, отговора на ответника и становището
на прокурора в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съгласно чл.285, ал.1, изр.1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда
по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на
административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен
състав на същия съд.
На основание чл.218, ал.1 от АПК, съдът следва да обсъди
само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
Производството пред Административен съд – Бургас било
образувано по искова молба на И.Г.П.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с която се претендира
заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 150 лв. настъпили по време на престоя на ищеца в Затвора
Бургас през периода от 17.08.2020г. – 07.07.2021г. Ищецът е претендирал също
така и заплащането на сума в размер на 20 лв., която не му била възстановена от
затворническата администрация по банковата му сметка, като сочи, че се касае за
своеволно присвояване.
С оглед исковата молба и последващите писмени и изложени в съдебно
заседание уточнения, първоинстанционният съд приел, че фактическите основания,
на които ищецът основава своя иск се отнасят до битово-хигиенните условия в
затвора, медицинското обслужване и възможностите за комуникация, както следва:
- помещение № 226, което обитава, било пълно с хлебарки и
кръвосмучещи насекоми – дървеници, които представлявали заплаха за здравето му
и хигиената в помещението и му причиняват психически и здравословни смущения;
- възразява срещу възможността за ползване на душ и подаването на
топла вода два пъти седмично, което счита за недостатъчно;
- възразява срещу липсата на тишина в коридорите на затвора, както
и за липсата на достъп до стационарния телефон и до интернет като средство за
комуникация, като в тази връзка искането му е да се предостави възможност за
ползване на устройство – лаптоп, позволяващ такъв достъп;
- оплаква се от невъзможност за получаване на колетни пратки,
съдържащи дрехи и пособия от първа необходимост, които според него биват
връщани, както и от невъзможността за ползване на отпуск;
- оплаква се от липсата на полагане на адекватни здравни грижи в
Затвора Бургас и посочва, че му е била назначена планова хирургическа операция за
23.09.2020 г., която не била извършена до настоящия момент;
- счита, че поставянето му в такива условия на живот, е в
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което се иска да бъде осъден ответника да
заплати претендираната сума, която да обезщети причинените му неимуществени
вреди, настъпили в резултат на описаните условия;
- претендира и заплащането на сума в размер на 20лв., която не му
е била възстановена от затворническата администрация по банковата му сметка,
като според ищеца се касае за случай на своеволно присвояване;
- иска съдът да постанови преместването му от Затвора Бургас в
Затвора Стара Загора.
С обжалваното решение Административен съд – Бургас
отхвърлил предявения иск изцяло. Съдът приел, че представените доказателства не
водят до извод през процесния период ищецът да е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се приеме, че за него са
настъпили неимуществени вреди.
Решението е правилно.
Касационният състав намира, че съдът е събрал всички доказателства, относими
към заявените от ищеца претенции и след като ги обсъдил поотделно и в цялост, правилно
установил фактите по делото. Възприемайки фактическа обстановка, съдът формирал
обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се
споделят от настоящата инстанция.
Относно битовите условия:
Въз основа на събраните доказателства,
първоинстанционният съд правилно приел, че обитаваното от ищеца помещение отговаря
на изискванията за изискуема минимална жилищна площ на един обитател, както и
на изискванията на чл.21 от ППЗИНЗС за обзавеждане. Ищецът имал неограничен
достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за
хигиенизиране с подаване на топла вода, два пъти седмично по график, каквато е организацията на водоподаването на цялата
територия на затвора. Касационният състав намира, че тази организация е
съответна на изискването на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, съгласно който на лишените от свобода се създават условия за къпане не
по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното
бельо.
С касационната жалба е отправено искане касационният
състав да видоизмени незаконосъобразната разпоредба на
ответника, ограничаваща ползването на душ с топла вода до два пъти седмично, тъй
като било недостатъчно. Посочи се, че минималният брой дни, в които на лишените
от свобода следва да се осигурят условия за лична хигиена, чрез ползване на
топла вода, е установен с разпоредба в подзаконов нормативен акт. В това
производство съдът не разполага с правомощия по контрол за законосъобразност на
подзаконови нормативни актове. В случай, че въз основа на нормативната
разпоредба е издаден акт на компетентния орган, с който се определя честотата
на подаване на топла вода, то законосъобразността на същия също не може да бъде
предмет на настоящото дело. Оспорването на разпоредби от подзаконови нормативни
актове, както и актове, издавани по приложението им се извършва по друг ред,
поради което този съд не може да разгледа и да се произнесе по това искане.
По искане на ищеца, в касационното производство, беше
изискана и представена от ответника справка относно размера на прозореца в
помещението, което П. обитава. Тази справка постъпи по делото два пъти: като
копие по факс с вх.№ 4577/16.05.2022 г.
и в оригинал по поща с вх. № 4684/18.05.2022 г. Същата съдържа информация единствено
относно наличния прозорец в помещението на ищеца. Посочено е, че в помещение №
226 е изградено 1 бр. прозоречно тяло от PVC дограма, съставено от два отварящи се
прозореца. Размери: дължина 120 см. и височина 60 см., което се равнява на 0,72
кв.м. Касационният състав намира, че доколкото ищецът е настанен сам в спалното
помещение и същото отговаря на изискванията за минимална площ от 4 кв.м. на
един обитател, то размерът/площта на наличния прозорец е достатъчна за
осигуряване на нормална дневна осветеност и проветряване.
В касационното производство ищецът е представил ръчно
изготвена рисунка/скица на прозорец, като твърди, че е този в помещението,
което обитава. Вписани са размери (без височина), които са с минимална разлика
от тези посочени от ответника. По изложените по-горе съображения може да се
приеме, че дори с посочените от ищеца размери, с оглед площта на помещението и
факта, че П. го обитава сам, в отворено положение този прозорец осигурява
достатъчно свеж въздух и проветряване, както и (в затворено и отворено
положение) необходимото количество осветеност, чрез дневна светлина.
Тук следва да се отбележи, че с изх.№
1019/27.05.2022 г. на ищеца бяха изпратени, исканите от него, протокол от
съдебно заседание от 26.05.2022 г. и писмени доказателства (справката относно
прозореца) от ответника с вх.№ 4577/16.05.2022 г. и вх.№ 4684/18.05.2022 г. В
съпроводителното писмо е изрично описано съдържанието на пратката. Ищецът
твърди, че не е получавал копието на справката, изпратена по факс вх.№
4577/16.05.2022 г. Доколкото с двата входящи номера по делото е постъпила една
и съща справка, която съдържа напълно идентична информация, както и факта, че
всъщност ищецът сочи, че разполага с копие на оригинала, касационният състав
намира, че дори соченият вх.№ да липсва, правото му на защита не е било
нарушено и същият разполага с исканото от него доказателство/справка,
респективно с нужната информация.
На следващо място правилен е изводът на първоинстанционния
съд и относно липсата на бездействие на затворническата
администрация за дезинфекция на помещенията, поради което имало хлебарки,
бълхи, дървеници. В първоинстанционното производство
е безспорно установено, че първоначално тази дейност се е осъществявала от
служители на затвора, а впоследствие от външен доставчик, поради което не е
налице твърдяното бездействие. По делото са представени протоколи за извършена
дезинсекция и дератизация, включваща хлебарки, бълхи, дървеници, мухи, комари,
оси, извършвана почти ежемесечно.
Относно насекомите, по делото показания е дал свидетелят С.,
Същият сочи, че не е ходил в килията на ищеца и не знае къде се намира. Били в
различни коридори. Описва, че насекоми имало и в неговата килия и в други
помещения, които е обитавал, но не дава сведения конкретно за помещението на П..
Доколкото показанията на свидетеля не съдържат информация за наличието на
насекоми в помещението на П., то правилно съдът не ги взел предвид. На следващо
място свидетелят посочил, че администрацията обработва с препарати против
насекомите, но смята, че е недостатъчно.
Въз основа на представените договори и изготвените въз основа
на тях протоколи, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че
затворническата администрация не бездейства, напротив от страна на ГДИН са извършени
действия по подобряване хигиената и здравословните условия на спалните
помещения. Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че борбата с
този тип паразити не винаги е достатъчно ефективна и успешна, независимо от
положените за това усилия.
В подкрепа на твърдението за бездействие по отношение борбата
с насекомите в спалното помещение, което обитава, в касационното производство,
ищецът представя докладна записка до началника на затвора, съгласно която,
поради изчерпване на финансов ресурс е приключил договор за дезинсекция и
дератизация за 2020 г., като поради оплакване на лишените от свобода са били
отпуснати допълнителни средства в размер
на 984 лв. за закупуване на препарат за намаляване на популацията на инсекти в
Затвор Бургас.
Указания в тази насока били дадени на началника на затвора с
писмо изх.№ 9472//29.09.2020 г. от главен директор на ГД ИН, съгласно което във
връзка със зачестилите оплаквания от увеличение на популацията от дървеници и
хлебарки следва да се предприемат всички необходими мерки от териториалните
служби. Указано е да се извършва постоянен контрол от отговорните служители в жилищните
и общите помещения, относно поддържаната хигиена, както и съхранението на
хранителни продукти; при новопостъпилите да се извършва задължителна санитарна
обработка, постелният инвентар и дрехите на лишените от свобода да бъдат изпарявани,
при необходимост да се извършва дезинсекция.
Касационният състав
намира, че въз основа на тези доказателства може да бъде потвърден изводът, че
затворническата администрация е предприемала мерки за осигуряване на средства и
препарати за обезпаразитяване, като е отчитала оплакванията на лишените от
свобода.
Неоснователно е възражението за наличието на шум в
коридора. При разпита на свидетеля С. в първоинстанционното производство,
същият сочи, че винаги има някой луд да вика, да крещи, но нямало какво да се
направи. С времето отшумявало и спирало. Касационният състав намира, че
наличният шум в коридорите не е поради незаконно бездействие на затворническата
администрация, а се дължи на поведението на лишените от свобода, като самите те
следва да съблюдават за спазване на необходимата тишина.
Относно възможностите за комуникация:
Въз основа на доказателствата, правилно Административен съд – Бургас приел,
че твърденията за ограничения, налагани от
затворническата администрация относно възможностите и начините за комуникация,
кореспонденция и колетни пратки, са недоказани. Касационният състав споделя
извода, че по делото няма доказателства, въз основа на които да се приеме
наличие на незаконосъобразни действия и/или бездействия на ответника по
отношение на И.П. с цел отказ за изпращане, предаване или получаване на
кореспонденция или колетна пратка. Правилно съдът приел за доказано, че на лишените
от свобода било разрешено да комуникират толкова често, колкото желаят чрез
писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата си,
други лица или представители на външни организации, както и да имат свиждания с
тях. С изрична заповед на началника на затвора, предвид извънредното
положение обявено в страната поради епидемията от COVID-19, за
запазване на социалните контакти на лишените от свобода била предоставена
възможност за видеоконферентна връзка „SKYPE“ по график утвърден от
началника на затвора.
Правилен също е изводът на съда относно възражението
на П. за липсата на достъп до интернет и възможността за сдобиване с преносим
компютър. Съдът е посочил, че в Глава девета, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в Глава втора, раздел
първи от ППЗИНЗС законодателят е изброил изчерпателно правата и
задълженията на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода, като достъпът до
интернет не бил уреден. От друга страна преносим компютър не бил сред вещите
разрешени за ползване от министъра на правосъдието https://justice.government.bg/home/index/e38c0810-572f-4ff6-8420-c49dd7c8c675?top=1).
Тук следва се посочи, че в касационната жалба е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение, след което касационният състав да разреши на ищеца
да си закупи преносим компютър. С правомощия по разрешаване набавянето на вещи,
които лишените от свобода смятат, че са им необходими, касационната инстанция
не разполага.
Не може да бъде удовлетворено и искането на ищеца касационният
състав да установи има ли забрана за получаване на колети и пощенски пратки и
ако такава е налице да я отмени. Такова установяване също е извън правомощията
по касационен контрол на първоинстанционния съдебен акт. На първо място е
налице забрана за фактически установявания в касационното производство, а на
второ място актът, с който би могла да бъде наложена такава забрана подлежи на
контрол за законосъобразност по друг ред.
Относно медицинското обслужване:
В тази част решението на първоинстанционния съд също е
правилно. По делото няма да данни, въз основа на които да се направи извод, че по
отношение на медицинското обслужване в затвора има неглижиране или пропуски.
Съдът приел и кредитирал медицинската справка за здравословното състояние на
ищеца. Изложил мотиви, че няма данни за спешни състояния и необходимост
от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало подадени жалби
от страна на ищеца за отказ от предоставяне на здравни грижи. Този извод е
правилен.
Доказан бил медицински преглед при специалист
ортопед-травматолог с поставена диагноза – изкълчване на лакътна става, за
която травма анамнезата сочи, че е получена преди осем години, не е лекувана,
като е дадено мнение за оперативно лечение в планов порядък. Като недоказано,
съдът приел твърдението, че планова операция не била насрочвана, а единствено
бил извършен преглед, приключил с мнение за оперативно лечение. По тези
съображения правилно съдът съобразил, че не е налице твърдяното бездействие на
затворническата администрация да изведе ищецът за провеждане на оперативно
лечение, след като такова не е било назначавано посредством медицинско
направление. Касационният състав споделя и мотивите, изложени в обжалваното
решение, според които не било доказано и твърдението за по-късно влошаване на
състоянието на лакътната става. Извършен бил медицински преглед, при който не
се констатирало изменение спрямо предходното състояние на ставата. Прегледът
приключил със заключение, че не се налага спешна операция.
В
едно от множеството уточнения, становища, възражения и допълнения, П. е заявил
искане да бъде преместен в Затвора Стара Загора, където имало специализирана ортопедична
болница. Искане за преместване в друг затвор е било отправено
и до първоинстанционния съд, който посочил, че не разполага с компетентност да
се произнесе. Следва да се изясни, че нито първоинстанционният съд, нито
настоящият състав е компетентен да се произнесе по подобно искане. То се явява
извън компетентността на съда по ЗИНЗС.
Произнасяне по искането за ползване на отпуск за лечение във ВМА и
болница Токуда също не е в компетентността нито на първоинстанционния, нито на
касационния съд в настоящото производство.
Относно искането за връщане на 20 лв.:
В първоинстанционното производство ищецът е
претендирал връщане на сума в размер на 20 лв., за които твърдял, че са негови
лични средства, конфискувани от затворническата администрация неправомерно. По
отношение на това искане административният съд съобразил, че съгласно чл.125 от ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и след
завеждането му е недопустимо изменение извън случаите на чл.214 от ГПК,
съгласно който в първото заседание за разглеждане на делото ищецът
може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът
прецени това за уместно, както и без да изменя основанието може да измени
своето искане. Касационният състав намира, че правилно съдът приел, че предявената
имуществена претенция не попада в тази хипотеза, тъй като по своя характер не
представлява изменение на първоначалния иск по своето основание, нито по своя
петитум, а напълно самостоятелен иск с отделно фактическо основание и размер,
подлежащ на друга преценка за допустимост на предявяване пред съд. Правилно е
посочено, че след като съдът не е приел за съвместно разглеждане в
производството този иск, респ. не е допуснал изменение на иска, то той не дължи
произнасяне по него, вкл. по отношение на неговата допустимост.
Относно останалите твърдения, възражения и искания
отправени с уточнения,
становища, възражения и допълнения към касационната жалба:
С касационната жалба и последвалите уточнения, становища, възражения
и допълнения, ищецът П. прави множество различни твърдения, възражения
и искания за осъждане на ответника, за извършване на проверки, за изясняване и установяване
на факти относно новите твърдения и изясняване и установяване на факти свързани
с възраженията в исковата молба. Новите твърдения, с които ищецът обосновава претърпените
неимуществени вреди са свързани с качеството и количеството на хранителното
меню в затвора, липсата на достатъчно възможности за физическа активност,
липсата на нарочен бутон в килиите, чрез който лишените от свобода, при нужда
да се свързват с администрацията на затвора, необоснована
употреба на помощни средства от администрацията и продължителна изолация, без
възможност за общуване. Сочи още, че не е получил или не са били
получени, изпратени от него и до него писма, общо 36 в периода 05.08.2020 г. – 20.04.2022 г., който е различен от
исковия 17.08.2020 г. – 07.07.2021 г.
Тези твърдения, възражения и искания не са били отправяни
с исковата молба пред първоинстанционния съд. Съдът не е бил сезиран с тях, не
е разглеждал същите и не е събирал доказателства относно основателността им. Тези
твърдения, възражения и искания се правят за първи път с касационната жалба.
Разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК указва, че касационната инстанция обсъжда само
посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а според чл.220 от АПК, касационната
инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите,
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С оглед посочените разпоредби, настоящият касационен състав намира, че
доколкото нововъведените твърдения,
възражения и искания не са били предмет на
първоинстанционното исково производство, поради което съдът не е разглеждал
същите и не е събирал доказателства относно основателността им и същите не са
обсъждани в обжалваното решение, то предвид чл.218, ал.1 от АПК, те няма как да
бъдат разгледани за първи път в това производство. Следва да се отбележи още,
че ответникът не се е защитавал и не е ангажирал доказателства срещу тези нови
твърдения, възражения и искания.
На основание изложеното, следва да се приеме, че по
делото не е доказано ищецът И.Г.П., при изтърпяване мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Затвора Бургас, през периода 17.08.2020 г. –
07.07.2021 г., да е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което правилно
първоинстанционният административен съд е отхвърлил исковата претенция.
Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Предвид изхода на спора то е основателно. На основание
чл.286, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Размерът им следва да се
определи по чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от НПП, а именно 100
лева, която сума следва да се заплати от ищеца в полза на ответника.
Предвид
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1913
от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело № 1906 по описа на Административен
съд – Бургас за 2021 г.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН ********** да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – С. възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: