РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 01.02.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 13645 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 430 от ТЗ, за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от 17.02.2020 г. на РС София, 55 с-в, постановена по
реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4223/2020
г.
Производството
е образувано е по искова молба на У.Б. АД, ЕИК *****, с адрес ***, срещу
Г.В.Г. ЕГН **********,
адрес ***, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца суми от 44
361.12 лв., представляваща главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018 г., ведно със законна лихва от
28.01.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019 г.
до 15.11.2019 г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1
916.69 лв. за периода 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер
на 1 682.03 лв. за периода от
15.11.2019 г. – 27.01.2020 г.
Ответникът Г.В.Г. е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е сключил договора като
търговец, поради което отговорността имму като физическо лице не може да бъде
ангажирана. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че не е ясно как са
отразени плащанията в счетоводството на ищеца.
В допълнителна искова молба ищецът У.Б. АД, твърди, че ответника е
солидарен длъжник, т.е. встъпил в дълга на кредитополучателя по чл. 101 от ЗЗД.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното.
От приложеното ч. гр.д. № № 4223/2020 г. на РС София, 33 с-в, заявителят У.Б. АД е депозирал заявление по
реда на чл. 417 от ГПК против В.Т.*ЕООД ЕИК ******и Г.В.Г., като съдът е издал заповед
за незабавно изпълнение от 17.02.2020 г. на РС
София, 55 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 4223/2020 г. срещу В.Т.*ЕООД – в качеството на кредитополучател, както и срещу ответника по
настоящото дело Г.В.Г. – в качеството на солидарен длъжник, за солидарно
осъждане да заплатят исковите и по настоящото дело суми в размер на 44 361.12 лв.,
представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0007/291/30032018 от 30.08.2018 г., ведно със законна лихва от 28.01.2020 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г., договорна
лихва върху просрочена главница в размер на 1 916.69 лв. за периода 15.11.2019
г. – 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер на 1 682.03 лв. за периода от 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г., като в
срока по чл. 414 от ГПК кредитополучателя В.Т.*ЕООД не е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, а
възражение е депозирал ответника Г.В.Г., в качеството на солидарен
длъжник.
Видно от представения
Договор за банков револвиращ
кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018 г. ищецът
предоставил кредит на
кредитополучателя В.Т.*ЕООД в
размер на 45 000 лв. за оборотни
средства. Договорът е подписан и от ответника по насстоящото
дело Г.В.Г., в
качеството на солидарен длъжник. Според чл.
7.1 от договора срокът за погасяване на кредита бил 30.03.2021 г. Съгласно чл. 4 от същия кредитополучателя заплаща
на Банката годишна лихва в размер на 6.042 %, а според чл. 4.2 от договора лихвеният процент при
просрочена главница е равен на годишния лихвен процент и 2% надбавка за
просрочие. Според чл. 4.3 е предвидена и наказателна лихва с фиксиран лихвен
процент 5% върху наличния кредит.
По делото е изслушано
заключение на вещото лице по ССЕ от 17.01.2022 г. Вещото лице е извършило
проверка при ищеца и е установило, че вземанията на ответниците са разделени по
главница и лихви, така както са претендирани и по заповедното производство.
Посочва, че ищецът У.Б. АД е изпълнил задължението си да предостави на В.Т.*ЕООД за периода 30.03.2018
г. – 31.05.2018 г. сума в размер на 45
000 лв., представляващ уговорен
размер на кредита. Налице са данни за извършени плащания към датата на
депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК, като платените суми са в
общ размер на 4 266.07 лв., от които за главница са в размер на 638.88 лв. и за
за 13 бр. вноски за договорно лихва в размер на 2 695.94 лв., наказателна лихва
в размер на 31.25 лв. и такса за управление в размер на 900 лв.
Последното плащане е на 30.04.2019 г. в размер на 638.88 лв., с която сума са погасени вземания за главница.
Размерът на дължимите суми е както следва - 44 361.12 лв., представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018 г., договорна лихва в
размер на 692.04 лв. за периода
от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г., договорна лихва върху просрочена главница в
размер на 1 845.27 лв. за периода 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г., наказателна
лихва в размер на 1 072.50 лв.
за периода от 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г. Според вещото лице счетоводните
записвания по договора за кредит са водени редовно.
С оглед установеното
от фактическа страна между страните е налице договорно правоотношение по договор за кредит, със страни – ищецът като кредитор, както и В.Т.*ЕООД, като кредитополучател. Ответникът по делото Г.В.Г. има качеството на солидарен длъжник. Видно от ССЕ ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на В.Т.*ЕООД
за периода 30.03.2018 г. – 31.05.2018
г. сума в размер на 45 000 лв., представляващ уговорен размер на
кредита. В същото време последното плащане по кредита е било извършено на 30.04.2019 г. в размер на 638.88
лв., с която сума са погасени частично вземания за главница. След тази дата са преустановени плащанията по
кредита. Кредитът е бил обявявен за предсрочно изискуем с редовно връчено на
ответника /лично/ уведомление на 26.11.2019 г. За пълнота на изложението следва
да се има предвид и че дори връчването за предсрочна изискуемост да не беше
редовно, към момента като падежът на договора е настъпил на 30.03.2021
г.
На следващо място
съдът намира, че от данните по делото не се установява длъжникът да е изпълнил
задължението си да заплати дължимите суми по кредита след последната погасена
вноска, както и няма твърдения в тази насока. Затова съдът намира исковете за
доказани по основание, доколкото е
налице фактическия състав на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, според който с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. За размера на исковете съдът
кредитира неоспорената ССЕ, според която те са както следва - 44 361.12 лв., представляваща главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018 г., договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019 г.
до 15.11.2019 г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 845.27
лв. за периода 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г., наказателна лихва в размер на 1 072.50 лв. за периода от 15.11.2019
г. – 27.01.2020 г. Затова съдът намира
исковете за основателни за тези размери, а до пълните предявени размери
исковете подлежат на отхвърляне.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че
е сключил договора като търговец, поради което отговорността имму като
физическо лице не може да бъде ангажирана, по следните съображения. Ответникът е подписал договора за
кредит в качеството на солидарен длъжник, т.е. встъпил е в дълга на
кредитополучателя по реда на чл. 101 от ЗЗД. Според тази разпоредба трето лице
може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора
или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може
да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Видно от
текста на процесния договор настоящия случай е именно такъв.
С оглед изхода на
делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноски по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 6 058.80 лв.,
представляващи платена държавна такса, депозит за вещо лице, адвокатско
възнаграждение, ведно с включени разноски по ч.гр.д. № № 4223/2020 г. на СРС, 55 с-в.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете на У.Б. АД, ЕИК *****, с адрес ***, срещу Г.В.Г. ЕГН **********, адрес ***, за
признаване за установено, че Г.В.Г. дължи
на У.Б. АД, суми от 44 361.12 лв., представляваща главница
по Договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018 г.,
договорна лихва в размер на 687.08 лв.
за периода от 14.05.2019 г. до 15.11.2019 г., договорна лихва върху просрочена
главница в размер на 1 845.27 лв. за периода 15.11.2019 г. – 27.01.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 916.69 лв., дължи наказателна лихва в размер на 1 072.50 лв. за периода от 15.11.2019
г. – 27.01.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 682.03 лв., за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение от 17.02.2020 г. на РС
София, 55 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по гр.д. № 4223/2020 г.
ОСЪЖДА Г.В.Г. ЕГН **********, адрес ***, да заплати на У.Б. АД, ЕИК *****, с адрес ***,
суми в размер на 6 058.80 лв.,
представляващи разноски по делото, с включени разноски по ч.гр.д.
№ № 4223/2020 г. на СРС, 55 с-в.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: