О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № / 2021г.
Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
януари , през две хиляди двадесет и
първа година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.№ 2229/2020г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе
предвид следното: Производството е по реда на чл.145 във връзка с Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за
условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване
Образувано е по жалба, подадена от С.Н.Н. ЕГН ********** ***, срещу Решение №РД-Е126-40/21.02.2020г.
на Управител на НЗОК, с което е разрешено възстановяване на разходи на
осн.чл.12 от Наредба № 5 от
21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при
трансгранично здравно обслужване от бюджета на НЗОК в размер от 78.45лв., за
получена и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент
/ЕО/ №987/2009, по време на престой на
територията на Федерална Република Германия.
В жалбата е въведено искане за освобождаване
от задължение за заплащане на дължимата държавна такса. Представена е
декларация за материално и гражданско състояние, в която е отбелязано, че
жалбоподателката не получава месечен доход, няма сключен граждански брак, не
притежава недвижими имоти, МПС, дялове и
акции в търговски дружества и парични влогове.
Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.2 ГПК, приложима съобр. чл.144 АПК, такси и разноски не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Като при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема
предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост. Представена
в конкретния случай е декларация, за която законът позволява страната да се
ползва от данните в нея само досежно своето имуществено състояние, доколкото
изрично в разпоредбата на чл.83, ал.2, т.2 от ГПК това е конкретно
регламентирано. За всички останали предпоставки, а именно : доходите на лицето
и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др.,
страната следва да представи съответните доказателства, издадени от
компетентните органи. Законът не предвижда възможност тези обстоятелства да се
установяват чрез представянето на декларация. Жалбоподателката не е представила
доказателства за установяване на тези факти. Представени са документи на немски
език, поради което не може валидно, съобр. чл.4 ал.1 от ГПК да се установи относимостта
им към предмета на спора и производството по неговата допустимост. Предвид
гореизложеното е дадена допълнителна възможност на жалбоподателката да заплати
държавната такса, която е формирана в абсолютен минимум от 10 лв. и е
съобразена с имущественото състояние на гражданите или да представи доказателства,
сочещи на наличие / липса на сключен граждански брак, съставени от компетентен
орган; здравословно състояние, чрез представяне на доказателства на български
език- Решения на ТЕЛК, епикризи, анамнези и др., актуални към датата на подаване
на жалбата. Съдът е обвързан от
посочените правни основания, предполагащи наличие в кумулация на всички
предпоставки, цитирани по-горе и не разполага с основание да допуска изключение.
Така мотивиран съдът е постановил Разпореждане №11322/15.10.2020г.,
с което е указано на жалбоподателката, в 7-дневен срок от получаване на съобщението: 1/ Да представи
доказателства, сочещи на внесена държавна
такса в размер от 10,00лв. (десет лева), по сметка на Административен съд – Варна, при
БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF; 2/ Да посочи административен адрес / не пощенска кутия/ и
телефон с цел валидно връчване на съобщения; 3/ Да представи препис от жалбата
за ответника; 4/ Да представи всички доказателства, приложени към жалбата в
превод на български език; 5/ Да представи доказателства, сочещи на наличие / липса
на сключен граждански брак, съставени от компетентен орган; здравословно
състояние, чрез представяне на доказателства на български език- експертни
решения на ТЕЛК, епикризи, анамнези и др., актуални към датата на подаване на
жалбата, както и да заяви упражнява ли дейност като едноличен търговец.
Указано й е
също така, че ако в посочения срок не изпълни указанията от т.1 и т.2 ,
жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството- прекратено, съответно ако не представи доказателствата,
упоменати в т.5 в срок, молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса
ще бъде оставена без уважение.
Съобщението първоначално е изпратено
на посочената в жалбата пощенска кутия, като единствен посочен от
жалбоподателката съдебен адрес за връчване. От там съобщението е върнато с
отбелязване: „ пратката не е потърсена от получателя“. С Разпореждане №
12868/20.11.2020г. е постановено връчване
по реда на чл.18а ал.9 от АПК, съобразно който, когато страната не може да бъде
намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се
пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени
в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок.
Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или на съда.
Отделно, чрез национална база данни
е установен постоянен адрес ***, на който също е изпратено съобщение и от
където на 17.12. 2020г. е върнато с отбелязване, че адресът е посещаван на
25.11.2020г., 04.12.2020г. и 12.12.2020г. /събота/, но лицето не е открито.
Съобщенията са залепени и на вратата на апартамента на 17.12.2020г.
Отново на 18.12.2020г.
съобщение за постановеното разпореждане е пуснато в пощенската кутия, посочена
в жалбата в присъствието на пощенски служител, за което е извършено отбелязване
върху уведомлението, върнато на същата дата № JL37Е7FХ.
В срока определен от съда с оглед първото
връчване , осъществено на 17.12.2020г. по реда на чл.18а ал.9 от АПК е изтекъл
на 29.12.2020г., доколкото това е първия присъствен ден, седми по ред от
предоставения седемдневен срок за изправяне на нередовността. Към настоящия
момент е изтекъл и срокът, предоставен допълнително с оглед осъщественото на
18.12.2020г. пускане на съобщението в пощенската кутия, посочена от
жалбоподателката.
До настоящия момент указанията не са изпълнени, съответно пречките по
нередовността и недопустимостта на жалбата не са отстранени.
Предвид гореизложеното и в съответствие с
разпоредбата на чл.158,ал.3 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
Воден от гореизложените мотиви, съдът О П
Р Е Д
Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата, подадена от С.Н.Н. ЕГН **********
***, срещу Решение №РД-Е126-40/21.02.2020г. на Управител на НЗОК, с което е
разрешено възстановяване на разходи на осн.чл.12 от Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата
на пациентите при трансгранично здравно обслужване от бюджета на НЗОК
в размер от 78.45лв., за получена и заплатена необходима медицинска помощ,
оказана по реда на Регламент /ЕО/ №987/2009, по време на престой на територията на
Федерална Република Германия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2229/2020г., по описа на Административен съд – гр.Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: