Решение по дело №1669/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Варна, чрез гл.юрк. Л. Т., против Решение № 740/06.06.2022г. на Районен съд - Варна, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1170/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 49/09.10.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ (сега ТД Митница - Варна), с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ****, гр.С., представлявано от П.Д.П., е наложена имуществена санкция в размер на 2042,91лв., представляваща 100% от размера на избегнатите държавни вземания. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 840,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че след като на основание чл.54 ЗАНН с влязла в сила резолюция е прекратена административнонаказателна преписка /АНП/ № 41/12.08.2020г., съставянето на нов АУАН е недопустимо, а издаденото въз основа на него НП - незаконосъобразно. Счита, че липсва законова пречка след прекратяване на АНП и при условие че не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН, да бъде съставен нов АУАН. Твърди и че ВРС неправилно е приел, че след като не е налична контролна проба за изследване, не следва да изпълнява указанията на касационната инстанция, с които делото е върнато за ново разглеждане. В тази връзка сочи, че след като ВРС не е изпълнил указанията на Адм.съд-Варна и не е назначил тройна експертиза по първоначално поставените задачи, спорът е останал неизяснен, т.к. са налице две експертизи с противоположни заключения относно вида на процесната стока и правилността на нейното класиране. В предходното производство пред ВРС по НАХД № 4446/2020г., съдът е пропуснал обстоятелството, че липсват данни проф. М.З. да е извършил химичен анализ на процесната стока, както и че не е ясно откъде и в присъствието на кого, вещото лице се е снабдило с проба, която да послужи за изготвяне на експертното заключение. Представеният от адв.Ж. протокол, не съдържа реквизити доказващи достоверността му. Оспорва и извода на ВРС, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение ВРС е пренебрегнал обстоятелството, че в съдебното производство е безспорно установено, че внасяната стока представлява пластична до твърда маслена маса, при стайна температура (25°C), с хомогенна и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслоявания, поради което и на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и ОБХС за позиция 1517, следва да се класира в код по ТАРИК *****, мито по отношение на трети страни 16%. Излага подробни съображения и за това, че експертизата, изготвена от проф.З., не отговаря на поставените въпроси, а представлява хипотетично изявление, неподкрепено с аргументи. Всъщност, от заключението на проф.З., прието по НАХД № 446/2020г., се потвърждава, че методът на изследването по АOCS Cс 16-60 е приложим за пластични и твърди мазнини като маргарин, шортънинги, краве масло и други, което е едно общо описание на обхвата на приложение, като не е упоменато палмово масло. Такова е и твърдението на ЦМЛ в изготвената МЛЕ, а именно, че натуралното палмово масло няма твърдост, т.е. то е полутечно. Тъй като процесният продукт има консистенция, той представлява не палмово масло, а модифициран продукт от палмово масло и негови фракции - пластичен шортънинг. Същественото за шортънингите е тяхната твърдост или пластичност. Прилагането на метод АOCS Cс 16-60 позволява да се определи твърдостта или консистенцията на изпитвания материал, като по тази начин дава информация за вида или начина на обработка - текстуриране, емулгиране и др. в зависимост от вида на продукта. Касаторът сочи също, че от представения по НАХД № 4446/2020г. протокол от проф.З., не може да бъде даден отговор на въпроса защо изследваната от него проба е описана с регистрационния номер на пробите, получени в Дирекция ЦМЛ, който номер се генерира автоматично. Сочи и че проф.З. не се е запознал с цялата административнонаказателна преписка, както и вътрешно - лабораторен метод РАП_66, основан на метод АOCS Cс 16-60.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.М. Х., която поддържа касационната жалба. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-292/22 и твърди, че същото е изцяло относимо и приложимо към спора, както и че от същото следва извод, че процесната стока е следвало да бъде класирана в позиция 1517 на КН. Твърди, че с изследването в ЦМЛ категорично се доказва допълнителна физична обработка на палмовото масло. Относно метода на изследване сочи, че според сертификата за анализ, който придружава стоката, самият производител е посочил методите АОСS като приложими за анализа на стоката. Сочи и че според мотивите на СЕС по дело С-292/22, митническата лаборатория може да разработва свои аналитични процедури, свои методи за изследване, когато няма нормативно установени такива, стига те да отговарят на изискванията на Комбинираната номенклатура, за да може впоследствие да се тарифира коректно продуктът. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, чрез адв.Ж., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх. № 49517/19.07.2022г. Счита, че обжалваното решение не страда от твърдените с жалбата пороци. Относно констатираната нередовност на НП поради прекратяване на първоначалната АНП с влязла в сила резолюция, сочи, че хипотезите по чл.54 ЗАНН не включват изправяне на допусната грешка в текста на АУАН, т.к. същата се отстранява по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Във връзка с тарифирането на процесната стока и приложената от ЦМЛ методология за изследване сочи, че същата е разработена от самата Лаборатория, за която към момента на изследването не е била акредитирана. Позовава се на изготвената СХЕ, според която няма научно или нормативно приети референтни стойности, според които може да се приеме, че чрез изследване с пенетрометър, може да се установи дали една мазнина е преминала през текстуриране или модифициране. Горното означава, че получените резултати от ЦМЛ няма с какво да бъдат сравнени, за да бъде дадено определение за вида на мазнината. Това е така, защото няма и нормативно утвърдена методология за изследване на палмов шортънинг. Твърди и че т.н. „текстуриране“ е упоменато само и единствено в ОБХС, които не са нормативен акт. Позовава се на практика на СЕС по дело С-423/10 и сочи, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило следва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите. В тази връзка счита, че ВРС правилно е приел, че митническите органи недопустимо са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерий - т.н. „текстуриране“.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Ж., която оспорва касационната жалба и поддържа подаденият отговор. В пледоария по същество сочи, че решението на СЕС по дело С-292/22 е неотносимо към спора. Твърди, че извършеното от ЦМЛ изследване, не може да доведе до твърдените от тях резултати за класиране на стоката в друг тарифен номер. Излага и подробни съображения за това, че разработената от ЦМЛ РАП № 66 не е и съобразена изцяло с цитираните в нея научни трудове, на които почива. Моли съдът да приеме, че така разработената РАП не отговаря на условието за достоверност на резултата и не може да доведе до извода, че изследваната проба е палмов шортънинг. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод рафинираното палмово масло да е било подложено на някаква допълнителна обработка. Счита, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред Районен съд – Варна е установено, следното:

На 04.03.2020г. „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД подало на МП Пристанище Варна митническа декларация с MRN ***** за режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка“. Декларацията касаела стока, описана като палмова мазнина *****36/39 - 1133 колета х 20 кг. нето тегло в товарен автомобил ТХ****ХК/ТХ****ЕЕ“, деклариран код по ТАРИК **********, произход Малайзия, мито по отношение на трети страни - 9,00%. Първоначално стоката била декларирана с декларация за режим „митническо складиране“ с MRN *****/19.12.2019г.

На 25.03.2020г. от стоката (по декларацията за складиране) били взети проби за проверка на тарифното класиране, за което бил съставен Протокол за вземане на проба №19/ 25.03.2020г. Пробите били изпратени за изследване до Централна митническа лаборатория с Придружително писмо № 32-95676/26.03.2020г. и Заявка за анализ и контрол № 19/25.03.2020г.

На 24.06.2020г. била изготвена Митническа лабораторна експертиза № 02_30.03.2020/24.06.2020г., според която, продукт с търговско наименование „*****36/39“, представлява висококачествено, текстурирано, палмово масло – шортънинг, със средна твърдост, отлична окислителна стабилност и подобрен срок на годност на готовия продукт. Било дадено заключение, че продуктът представлява палмов шортънинг - препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране.

За резултата от анализа бил уведомен директора на дирекция „Митническа дейност и методология“, който изпратил до директора на ТД Северна морска Становище за тарифно класиране peг. №32-181549/25.06.2020г., според което изпитаната проба от стока с търговско наименование „*****36/39“ представлява палмово масло, рафинирано, химически немодифицирано, но преминало през допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура, т.нар. текстуриране - палмов шортънинг, за влагане в хранителни продукти, например теста, и въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид ОБХС за позиция 1517, се класира в код *****на КН, който е различен от декларирания, както и че приложимият ТАРИК код е *****, с мито по отношение на трети страни 16,00 %.

Бил изведен извод, че декларираният код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени, но стоката представлява палмово масло, което освен рафиниране е претърпяло допълнителна необратима обработка за модификация на кристалната структура, а именно текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН. По MRN *****/04.03.2020г. за стоката било заплатено мито 9 % - 2626,60лв. и при дължимо мито 16% за код *****, дружеството следвало да доплати 4669,51лв. Прието било, че на 26.02.2020г. е извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ, за което срещу „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД бил съставен АУАН №40/18.07.2020г.

Във връзка с така съставения АУАН била образувана АНП № 41/12.08.2020г., която с Резолюция № 41/2020г./32-240495/18.08.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ била прекратена, поради неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. Конкретно е съобразено, че според описаната в АУАН №40/18.07.2020г. фактическа обстановка, установената дата на нарушението е 04.03.2020г. – когато е извършено декларирането с MRN *****, докато при изписване на деянието е отбелязана неправилна дата – 26.02.2020г.

След прекратяването на АНП № 41/12.08.2020г., срещу „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД бил съставен АУАН №52/27.08.2020г. – за нарушение „митническа измама“, извършено на 04.03.2020г., а въз основа на него било издадено НП № 49/09.10.2020г.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че процесуалните способи за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са предвидени в чл.52, ал.2 и чл.53, ал.2 ЗАНН. В хипотезата на чл.52, ал.2 ЗАНН, ако АНО установи, че актът не е предявен на нарушителя, той има задължение да го върне на актосъставителя, като по този начин се отстранява допуснатото съществено процесуално нарушение. Съответно, в хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При изпълнение на задълженията си по чл.52 ЗАНН, АНО е длъжен да се произнесе по АНП като провери законосъобразността и обосноваността на съставения акт, след преценка на възраженията и събраните доказателства, а ако е необходимо – да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, и след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и няма основания за приложението на чл.28 и чл.29 ЗАНН – да издаде наказателно постановление. В случай че при тази преценка АНО установи някоя от предпоставките по чл.54 ЗАНН, той е длъжен с мотивирана резолюция да прекрати производството. В случая първоначално образуваното АНП с АУАН № 40/18.07.2020г. е прекратено с резолюция № 41/2020/32-240495/18.08.2020г. на основание чл.54 ЗАНН. Резолюцията е влязла в сила и с нея е приключило производството по налагане на наказание по това нарушение. Образуваното след това ново АНП със съставяне на АУАН 52/27.08.2020г. и издаването въз основа на него на НП, е недопустимо. Наличието на резолюция за прекратяване на АНП за процесното нарушение, представлява обстоятелство по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 НПК, което изключва отговорността.

На следващо място ВРС е приел, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е възприел изцяло изготвената МЛЕ № 02_30.03.2020/24.06.2020г., според която консистенцията на изследваната проба представлява палмов шортънинг – препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране, представляващо крайна обработка за модификация на кристалната структура. Доколкото при първоначалното разглеждане на делото е била назначена СХЕ, по която вещото лице е заявило, че няма основания и доказателства, въз основа на които продуктът да се класифицира като шортънинг, както и че не съществува методика за определяне на вида на продукта по неговата твърдост, и в контекста на указанията в Решение на Адм.съд – Варна № 356/24.03.2022г. по КНАХД № 154/2022г. – за назначаване на тройна съдебно-химическа експертиза, ВРС е приел, че към момента такава експертиза обективно не е възможно да бъде назначена, поради липсата на проба.

Така, ВРС е приел, че следва да извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка е съобразил, че АНО е изследвал стоката при използване на метод, който е оспорен и за който са събрани доказателства, че не е приложим в случая, което води до извод, че МЛЕ не би могла да бъде безкритично кредитирана. При съпоставка между описанието на извършеното изследване по МЛЕ с РАП_66 – Работна аналитична процедура за доказване на текстурирани мазнини чрез пенетрация, ВРС е приел, че т.9.2 от процедурата не е спазена, т.к не е спазено предвиденото време за охлаждане.

Конкретно е съобразено, че според т.9.2. от РАП_66 – „Рекристализация и измерване на стойност на консистенцията“, тестовата проба се подлага на рекристализация чрез загряване на 70°C в термостатиращ сушилен шкаф до пълно стопяване /обикновено за 40-60 минути/. След това пробата се темперира 60 минути на 30°C. Тестовата проба се оставя на стайна температура /25°C /, докато достигне 25°C +/- 0,5°C, обикновено 3-4 часа. Измерва се температурата на пробата с термометър и ако не е в посочения интервал, се провежда допълнително темпериране. Измерването се извършва като с оста с конуса се спускат автоматично на свободно падане за точно 5 секунди, отчита се директно пенетрацията – дълбочината на потапяне в пробата за определено време при определена температура и чрез изчисления се определя стойността на консистенция. Според изготвената МЛЕ, при изследване на пробата е използвана инфрачервена спектрометрия, вътрешнолабораторния метод РАП_66 и AOCS Cc 16-60. В т.7.7, в „Показател за измерване; мерна единица“, при използване на метод AOCS Cc 16-60, било отразено „стойност на консистенцията след пълно стопяване до 70°C за 30 минути, охлаждане до 30°C за 60 минути и охлаждане при стайна температура (25°C) за 90 минути“ и резултат – „не може да бъде определено“. При съпоставка между описанието на извършеното от ЦМЛ изследване с РАП_66, ВРС е приел, че изискванията на процедурата не са спазени, т.к. в РАП_66 е предвидено пробата да се охлади до 25°C за 3-4 часа, а не е предвидено охлаждане на пробата при стайна температура за 90 минути. Така ВРС е извел извод, че резултатите от изследването не могат да се приемат за обективни.

По тези съображения ВРС е приел, че липсват безспорни доказателства за това, че процесният продукт действително представлява палмов шортънинг, още повече че в здравния сертификат и във фактурата, стоката е описана като рафинирано палмово масло, а не като шортънинг.

Така постановеното решение е неправилно.

Същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

Спорът, относно законосъобразността на НП № 49/09.10.2020г. е разгледан от ВРС, 23-ти състав, по НАХД № 1170/2022г., след като с Решение на Адм.съд – Варна № 356/24.03.2022г. по КНАХД № 154/2022г. е било отменено Решение № 260787/17.12.2021г. по НАХД № 4446/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на тройна СХЕ, която да установи характеристиките и свойствата на декларираната стока, съответно на кой код от КН отговарят, както да се извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията в мотивите на решението и да се произнесе по въпроса за съставомерността на деянието. В мотивите на отменителното решение изрично е посочено, че по делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката, декларирана от дружеството, претърпяла ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/.

Основателно е оплакването на касатора, че ВРС не е спазил указанията на касационната инстанция. Действително между страните е липсвал спор, че поради предоставянето им за изследване по различни административни и административнонаказателни дела, контролни проби повече не са налични, поради което и изследване от тройна СХЕ обективно не е било възможно да бъде проведено.

Указанията на Адм.съд-Варна в Решение № 356/24.03.2022г. по КНАХД № 154/2022г. далеч обаче не се изчерпват само с назначаването на тройна СХЕ. ВРС е следвало да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, да ги подложи на самостоятелен и задълбочен анализ в контекста на твърденията на страните, и съобразно правилата за тарифното класиране на стоките по КН, ОБКН и ОБХС, да отговори на въпросите как се разграничават позиции 1511 и 1517, респ. приложените от ЦМЛ методи за изследване могат ли да доведат до еднозначното класиране на процесната стока в една от тях.

В тази връзка основателно в единственото проведено открито съдебно заседание на 9 май 2022г., процесуалният представител на директора на ТД Митница - Варна е поискал спиране на производството до приключване на производството пред Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна по КНАХД № 373/2022г., респ. отправяне на ново преюдициално запитване.

Във връзка с отправеното преюдициално запитване от Адм.съд-Варна, пред СЕС е било образувано дело С-292/22. По същото СЕС е бил сезиран с въпроси, които по същество касаят критериите, по които се класират стоките в позиции 1511 и 1517 от КН и конкретно в коя от тях се класира стока, която освен през рафиниране е преминала и през процес на текстуриране, както и при липсата на регламентирани в КН, ОБКН и ОБХС, стандарти, методи, критерии и показатели за изследване консистенцията на палмовото масло, и за доказване преработката му чрез „текстуриране“, допустимо ли е за целите на тарифното класиране на стоките, съответно в позиция 1511 или позиция 1517, компетентните митнически органи сами да разработват и прилагат работни аналитични процедури – като приложената в случая РАП 66 версия 02/17.11.2020г. за доказване на текстуриране на мазнини чрез пенетрация, основана на официално публикуван метод AOCS Cc 16-16.

Така формулираните въпроси до СЕС, с които в рамките на въведеното с чл.267 ДФЕС производство за сътрудничество между националния съд и Съда на ЕС се иска тълкуване на позиции от КН, което да позволи правилното класиране на стоките, по същество пряко касаят спора между страните в настоящото производство, поради което неоснователно ВРС е оставил искането за спиране, респ. – за отправяне на ново преюдициално запитване, без уважение, по съображения, че стоките са с различен произход, както и че липсват доказателства процесната стока да е идентична със стоката, предмет на производството, по което е отправено преюдициалното запитване.

Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Въпросът за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване по друго дело в крайна сметка засяга прилагането на правото на ЕС, доколкото спирането на производството пред националния съд цели висящото пред него дело да бъде решено в съответствие с предстоящото преюдициално заключение на Съда на ЕС.

Правото на ЕС към момента не предписва и не съдържа процесуални правила, които хармонизират процесуалното право на държавите членки - било конституционно, административно, гражданско или наказателно, поради което приложимото национално процесуално право остава по принцип незасегнато от правото на Съюза - т.н. принцип на процесуалната автономия. Признатата от ЕС процесуална автономия на държавите членки обаче не е безусловна, т.к. в противен случай ефективното прилагане на правото на ЕС и неговото предимство, биха могли да бъдат заобиколени посредством приложението на определени процесуални норми и правила.

От постоянната практика на СЕС следва, че държавите членки са свободни да уредят във вътрешния си правопорядък приложимите административни и съдопроизводствени правила така, както намерят за добре, но при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност, т.е. СЕС поставя предели на процесуалната автономия на държавите членки. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Принципът на равностойността от своя страна изисква процесуалните средства за защита срещу нарушаването на правото на ЕС да бъдат еквивалентни на тези, предвидени при нарушаване на националното право. Освен това в случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, националните правоприлагащи органи са длъжни да тълкуват приложимата национална разпоредба по такъв начин, че тя в крайна сметка да се окаже в унисон с правото на ЕС.

От изложеното следва, че държавите членки са свободни да уредят във вътрешното си право въпроса за спиране на производството на основание преюдициално запитване, отправено по друго дело, в което се разглеждат тълкуването или валидността на приложим по делото закон, при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност - така в „Спиране на производството на основание отправено по друго дело преюдициално запитване“, д-р А.К., Европейски правен преглед, юни 2012г., както и цитираната в статията практика на Съда на ЕС.

Следва да се има предвид и че според чл.4, § 3, ал.1 ДЕС, съгласно принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от договорите. Според чл.4, § 3, ал.2 ДЕС, държавите членки вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Според чл.4, §3, ал.3 ДЕС, държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.

В този контекст, настоящият състав на Административен съд - Варна не споделя тълкуването, възприето от една част от съдебната практика, според което процесуалните норми на НПК - конкретно на чл.25, ал.1 НПК не следва да се тълкуват разширително и поради това не е допустимо спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.4 НПК, заради отправено преюдициално запитване по друго дело.

Всъщност, тълкуването на чл.25, ал.1, т.4 НПК в обратния смисъл - че е допустимо спиране на наказателното производство за заради отправено преюдициално запитване по друго дело, независимо от неговият характер - не е разширително, а е в смисъл, кореспондиращ пряко със задълженията по чл.4, § 3 ДЕС и с принципите на равностойност и ефективност, които поставят предели на процесуалната автономия на държавите членки и задължават националните правоприлагащи органи да възприемат такова тълкуване на приложимата национална норма, че тя да осигури ефективното прилагане на правото на ЕС и неговото предимство.

Спирането на производството до произнасянето на СЕС е способ, целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в тази връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС.

Ето защо, ВРС е бил длъжен да спре производството и да изчака произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено по КНАХД № 373/2022г.

Противно на застъпеното становище от адв.Ж. пред ВРС в с.з. на 09.05.2022г., преюдициалното запитване не само е допуснато, но е разгледано по същество и по същото СЕС се е произнесъл с Решение от 15 юни 2023г., с което в точки 38 и 39 е потвърдил досегашната си практика, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване.

Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението СЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. От своя страна позиция 1517 от КН, освен „маргарин“ тя включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“.

В този контекст, в точка 43 от решението СЕС е приел, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Освен това в разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Накрая, в нея се уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

Така, в точки 44, 45 и 46 от решението, СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка.

В заключение, в т.46 и 47 от решението е обоснован извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

Така в точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос (вж. по аналогия решение от 19 октомври 2017 г., ***, C556/16, EU:C:2017:777, т.53). По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

В заключение СЕС е постановил, че: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка.

Относно спора досежно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение, СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., *****, C330/13, EU:C:2014:1757, т. 51).

Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014г., *****, C330/13, EU:C:2014:1757, т. 54 и 55). На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Така, относно методите и критериите за преценка дали даден препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, СЕС е приел, че: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.

В обжалваното решение ВРС не е изследвал и отговорил аргументирано на релевантните за разрешаване на спора въпроси, поради което и доколкото делото вече е било връщано за ново разглеждане, на основание чл.227, ал.1 АПК настоящата инстанция следва да обсъди всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, в светлината на ОБХС и в контекста на твърденията и оспорванията на страните.

Всъщност, при съобразяване с тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 15.06.2023г. по дело С-292/22, релевантните към спора въпроси са два: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517 и 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване, са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

В тази връзка, настоящият състав намира следното:

Съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „Палмовото масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. От своя страна позиция 1517 включва „Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, докато термините на съответните остатъчни подпозиции 1511 90 99 и *****за продуктите, неупоменати, нито включени другаде, посочват само „други“. Към разглежданите позиции и подпозиции няма приложими раздели, глави, подпозиции или допълнителни бележки към КН.

Основната разлика между позиции 1511 и 1517 се свежда до това, че докато позиция 1511 обхваща „палмово масло и неговите фракции, рафинирани или не, но не химически променени“, позиция 1517 включва „препарати от […] растителни мазнини“.

Между страните не се спори, че процесната стока представлява продукт, който се състои само от едно масло – палмово масло, както и че същото е рафинирано. Какво представлява „препарат от единична мазнина или масло“ е определено в ОБХС за позиция 1517, пар.3: „Настоящата позиция включва и хранителните препарати, получени от една единствена мазнина (или от нейните фракции) или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др.

От друга страна в ОБХС за позиция 1517, пар.2 е посочено, че продуктите от тази позиция, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да се емулгирани (например с обезмаслено мляко), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) или по друг начин, или към тях да са добавени малки количества лецитин, нишесте, органични оцветители, ароматични субстанции, витамини, масло или други млечни мазнини (като се имат предвид ограниченията, предвидени в Забележка 1 в) от [Глава 15].

По този начин само една мазнина или масло, което е било обработено чрез текстуриране се счита за препарат и попада в позиция 1517. Достатъчно е даден препарат да е бил „обработен“ чрез емулгиране, избистряне, текстуриране и др. и не е необходимо да бъде химически модифициран.

Следва да се има предвид и че в ОБХС за позиция 1517, буква Б) се изброяват някои примери за препарати: „Хранителните смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 15.16, като имитацията на свинска мас (наречена също в някои страни заместител на свинката мас), течния маргарин, както и продуктите, наречени „shortenings“ (получени от масла или мазнини чрез текстуриране).

В ОБХС продуктите „shortenings“ са дадени като пример за текстурирани масла/мазнини. Въпреки това, както е посочено в цитирания по-горе пар.3 от ОБХС за позиция 1517, достатъчно е продуктът да бъде текстуриран, за да бъде препарат от позиция 1517, независимо дали е шортънинг, маргарин или друг специфичен препарат от мазнина или масла. Отнесено към тълкуването, дадено от СЕС по дело С-292/22, т.48, всъщност достатъчно е продуктът да е претърпял всяка, различна от рафинирането обработка, за да попадне в позиция 1517.

Както следва от пар.2 от ОБХС за позиция 1517, текстурирането от своя страна може да се изразява както във видоизменение на текстурата, така и на кристалната структура.

Както отбелязва Европейската комисия в предварителните си съображения към писменото становище по дело С-292/22 относно консистенцията на палмовото масло и научното определение за шортънинг (съгласно цитираните в становището публикации), шортънингът може да бъде определен като високоеластичен полутвърд хранителен продукт, съдържащ както течни (мазни), така и твърди мазнини, в който течността се блокира между мрежата от кристали. Важна роля на палмовото масло в шортънинга е осигуряването на плътност, консистенция и структура на продуктите. Шортънингът се използва често в сектора на печенето поради свойствата му на пластичност и кремообразуване, както и поради характеристиките на печене. Свойствата могат да бъдат подобрени и стабилизирани чрез процес на темпериране, който подобрява (кристалната) стабилност и консистенцията на (палмовия) шортънинг. Специфичните характеристики на консистентността на шортънинга могат да бъдат оценени технически, по отношение на плътността/твърдостта и крехкостта/компресирането.

Тези теоретични постановки относно шортънинга по същество не се оспорват от страните. Всъщност „МИЛКИ ГРУБ БИО“ ЕАД само твърди, че процесната стока е рафинирано палмово масло, което не е претърпяло допълнителна преработка.

В случая плътността/твърдостта на шортънинга на палмовото масло, е измерена от ЦМЛ посредством изследване с пенетрометър, в съответствие с разработената вътрешно-лабораторна процедура РАП_66 и метода Сс 16-60 на AOCS.

Неоснователно тези методи за изследване се оспорват от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, респ. се отхвърлят от проф.З. в изготвеното от него заключение по СХЕ при първоначалното разглеждане на спора от ВРС.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав споделя изцяло мотивите в Решение на Адм.съд-Варна № 356/24.03.2022г. по КНАХД № 154/2022г., в което са дадени указания за некредитиране на така изготвеното заключение и за наличие на основание за назначаване на тройна СХЕ. В допълнение следва да се посочи, че изследванията, които е извършил проф.З., според представения впоследствие протокол за изпитване – на мастнокиселинен състав, йодно число и температура на кипене на маслата, са неотносими към спора, т.к. касаят идентифициране на маслото - като палмово масло, че същото е рафинирано, както и че не е претърпяло химическа обработка (т.е. не е хидрогенирано) – все обстоятелства, по които страните не спорят – вж.стр.4 от МЛЕ.

В изготвеното заключение по СХЕ проф.З. е оспорил като неприложим метода AOCS Сс 16-60, поради това че не съществува методика за определяне на вида на продукта по неговата твърдост и както е указано в т.1 от метода, същият се прилага „за изследване на твърдостта на палмов или друг тип шортънинг, „…но само за твърдостта и никакъв друг показател, без да се определя вида на продукта“. Вещото лице е посочило също, че без референтни стойности за твърдост, не може да се определи при каква твърдост един продукт е палмово масло и при какви – е допълнително модифицирано.

В изготвеното заключение по СХЕ, в голяма степен поради некоректно формулираните въпроси, липсва какъвто и да било анализ на разработената от ЦМЛ РАП_66 и дали резултатите от нея могат да се ползват за целите на тарифното класиране на процесната стока.

Ето защо, с така даденото заключение по СХЕ не се опровергава приложението на метода, използван от ЦМЛ, т.к. според изготвената МЛЕ, а и в хода на административнонаказателното и на съдебното производство, митническите органи никога не са твърдяли, че чрез пенетрация са определили вида на продукта - че се състои от рафинирано палмово масло. Всъщност чрез използване на пенетрометър, ЦМЛ е установила извършването на допълнителна обработка на рафинираното палмово масло – текстуриране, която обработка следва да се разбира като всяка умишлена преработка на продукт, извършена с цел придаване на специфична консистенция на продукта, обикновено, но не задължително (вж. пар.2 от ОБХС за позиция 1517) включваща преработка с цел промяна на кристалната структура.

От МЛЕ е видно, че чрез пенетрация е извършено изпитване за определяне на консистенцията (твърдостта, пластичността) на продукта. Според т.6 от МЛЕ, консистенцията (текстурата) на изследваната проба, във вида, в който е представена, има стойност, характерна за пластични мазнини, шортънинги и маргарини. След разрушаване на структурата на пробата след стопяване (изтриване на кристализационната памет) и постепенно охлаждане при статични условия и стайна температура 25°C, консистенцията се променя и не се възстановява в първоначалната си форма (т.7 от таблицата). Наблюдава се полутвърда структура, съдържаща течна фаза и забележими кристали с много ниско сцепление между тях, поради което пенетрацията не може да бъде определена. Изведен е извод, че тази съществена промяна на консистенцията на пробата при описаните условия доказва, че продуктът „*****36/39“ е претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура, т.н. текстуриране.

Както е видно от описанието на метода АОСS Cc 16-60, същият осигурява измерване на твърдостта на пластифицираните мазнини чрез измерване на разстоянието, което дадено тегло с определена форма ще проникне в мазнина за определен период от време. При това описание очевидно методът не е приложим за изследване консистенцията на палмово масло, което дори рафинирано не е преминало през текстуриране, т.к. при стайна температура същото е полутечно.

Интерпретацията на метода АОСS Cc 16-60 и на РАП_66, както и констатираните от ВРС несъответствия между тях и изследването, извършено от ЦМЛ, не се споделят от настоящия състав.

Както е видно от т.4 от РАП_66 „Принцип на метода/реакции“, пенетрометърът измерва пенетрацията в 0,1mm и чрез изчисления (т.11.1) се определя стойност на консистенцията (С-стойност) в g/cm². Пробата се подлага на измерване на пенетрацията в състоянието, в което е представена. Измерването се провежда с пенетрометър и условия на измерване, специфицирани в метод АОСS Cc 16-60. След това пробата се подлага на: стопяване при 70°C (до 90°C за хидрогенираните шортънинги), с което се постига изтриване на „кристализационната памет“ на мазнината, охлаждане на 30°C за 1 час и темпериране на 25°C. Темперираната при 25°C проба се подлага отново за измерване на пенетрацията, при което: 1/ в случаите на рафинирана, избелена, дезодорирана и текстурирана палмова мазнина, нехидрогенирана, пенетрацията при условията, специфицирани в т.9, не може да бъде определена или С-стойността е по-малка от 100g/cm². Това доказва, че продуктът след стопяване не може да възвърне първоначалната си пластична консистенция.; 2/ в случаите на хидрогенирани текстурирани мазнини, консистенцията след стопяване и охлаждане е значително по-твърда, респ. С-стойността - значително по-висока от първоначалната.

От така посочените „принципи/реакции“ на метода следва, че принципът, на който се основава РАП _66, е да измери твърдостта на пробата два пъти в съответствие с метода АОСS Cc 16-60 - чрез измерване на пенетрацията: един път – в първоначалното й състояние и втори път – след топене на всички кристали (изтриване на кристалната решетка) и след това отново кристализиране чрез постепенно изстиване без охлаждане и разбъркване. След това се определя дали твърдостта/здравината се е увеличила.

Според т.9.1.6 и т.9.1.7 от РАП_66, при изследване на пробата в първоначално състояние, пенетрацията се отчита директно (Р в 0,1mm) и чрез изчисленията в т.11.1 се определя стойността на консистенцията С₁ в g/cm². Извършват се три измервания в различни точки от повърхността на тестовата порция и резултатът се осреднява.

Според т.9.2.1 от РАП_66, същата тестова проба се подлага на рекристализация чрез загряване на 70°C в термостатиращ сушилен шкаф до пълно стопяване – обикновено за 40 - 60 минути. Според т.9.2.2 от РАП, след стопяването, пробата се темперира 60 минути на 30°C. Според т.9.2.3 от РАП_66, при второто изследване – рекристализация и измерване на стойност на консистенцията С₂ в g/cm², тестовата проба се оставя на стайна температура 25°C, докато достигне тази стойност (обикновено 3-4 часа). Измерва се температурата на пробата с термометър и ако не е в интервала 25°C ± 0,5°C, се провежда допълнително темпериране. След това се извършва измерването по т.9.1.4 до 9.1.8, на което е била подложена пробата в първоначалното си състояние. Според вписаната Забележка 1: Ако за време по-малко от 5 секунди, конусът потъне или опре в дъното на съда, отчетената стойност от пенетрометъра не се приема и се докладва „При дефинираните условия пенетрацията не може да бъде определена“.

Според т.13.1 от „Интерпретация на резултатите“, когато директно измерената стойност на консистенцията С₁ на пробата е по-голяма от 100 g/cm² и получената стойност след рекристализация С₂ е по-малка от 100 g/cm² или „При дефинираните условия пенетрацията не може да бъде определена“, се доказва, че мазнината е претърпяла модификация на кристалната структура – т.н. текстуриране.

Според т.13.2, в случаите на хидрогенирани текстурирани твърди мазнини, когато измерената стойност на консистенцията С₁ е по-малка от С₂ - получената стойност след рекристализация, като и двете са по-високи от 1500 (твръда консистенция) [се] доказва, че хидрогенираната мазнина е претърпяла обработка за модификация на кристалната структура или т.н. текстуриране.

Видно от т.6 от МЛЕ, С-стойността на консистенцията на пробата в първоначалното й състояние (преди стопяване) е установена в 281 g/cm². Според т.7 от МЛЕ, С-стойността на консистенцията след пълно стопяване до 70°C за 30 минути, охлаждане до 30°C за 60 минути и охлаждане при стайна температура за 90 минути – не може да бъде определена.

Времето за охлаждане (темпериране) посочено в РАП_66 и това, посочено в МЛЕ, е време за постигане на съответна температура (25°C) при второто измерване - след пълно стопяване и разрушаване на кристалната решетка, при която температура се предполага постигане на определена твърдост/пластичност на консистенцията на мазнината/маслото, която се сравнява с първоначално измерената, и противно на изложеното от ВРС и от ответното дружество, неспазването на времето за темпериране след стопяване и охлаждане, не може да компрометира резултата от извършените изследвания до степен, налагаща пълно игнориране на заключението.

Това е така, защото от една страна не се оспорва С-стойността на пробата в първоначалното й състояние (преди стопяване), а от друга, не се твърди по-висока С-стойност от първоначалната след рекристализация, тъй като същата би била релевантна към препарат, преминал освен през процес на текстуриране, и през процес на хидрогениране – а в случая такива твърдения страните не правят.

Както бе посочено по-горе, разработената РАП_66, стъпвайки на метода AOCS Cc 16-60, предвижда двукратно измерване твърдостта на пробата в съответствие с този метод, като целта на това двукратно измерване е да се установи дали след стопяване и повторна рекристализация, твърдостта/здравината се е увеличила.

На практика с така разработената методика за изследване на пластични мазнини/масла чрез пенетрометър, ЦМЛ може да установи дали мазнината/маслото са текстурирани чрез кристализация, респ. дали освен текстурирани, продуктите са и допълнително хидрогенирани. Тези изводи, според даденото описание, се извеждат чрез измерване на С-стойността на консистенцията, която - както е видно от т.13.1 и т.13.2, след рекристализация може да бъде или по-малка от първоначалната, респ. да не може да бъде измерена - в случаите в които се касае само за текстуриране, или по-голяма от първоначалната - в случаите, в които освен текстуриране има и химическа модификация - хидрогениране. Т.к. в процеса на загряване на пробата до пълното й стопяване (съответно до 70°C и 90°C) се разрушава напълно кристалната решетка, независимо от времето за темпериране няма как С₂ да бъде равна на С₁.

След като обаче в случая безспорно не се касае за хидрогениран препарат - в който случай С-стойността след рекристализация би била по-висока от първоначалната, дори да се приеме, че при указаното в РАП време за темпериране (3-4 часа) би се получила консистенция, която е различна от тази, която се наблюдава след темпериране за 90 минути, вариантите биха били същите, като обсъдените в т.13.1 от РАП, т.к. палмовото масло не е хидрогенирано и по този въпрос липсва спор между страните.

Отделно, както следва от разработената РАП, целта на двукратното измерване на пенетрацията е да се установи текстуриране чрез кристализация. От ОБХС за позиция 1517 обаче следва, че текстурирането може да се изразява както в изменение на консистенцията, така и в изменение на кристалната структура. От изложеното следва извод, че дори да се възприеме за основателна и доказана защитната теза на дружеството - че неспазването на времето за темпериране при повторната кристализация е основание да не се приеме резултата от това изследване, то това означава, че не е доказано текстуриране чрез изменение на кристалната структура. Това обаче не изключва доказването на текстуриране чрез изменение на консистенцията, каквото в случая се установява от измерената стойност на пенетрацията на пробата в първоначалното й състояние - преди пълното стопяване.

Така, само резултатите от изследване на пробата в първоначалното й състояние са достатъчни за да се изведе извод, че пробата - рафинирано палмово масло е преминало и през обработка чрез текстуриране, т.к. установената стойност на консистенцията е характерна за пластични мазнини, и това заключение по никакъв начин не се опровергава от събраните доказателства.

От изложеното следва извод, че РАП_66 е подходящ метод за аналитична цел в случаите, в които твърдостта на консистенцията на мазнините/маслата се изследва чрез пенетрометър.

След като с това изследване се доказва допълнителна обработка чрез текстуриране - независимо дали чрез изменение на консистенцията или чрез изменение на кристалната структура, разработената от митническите органи лабораторна процедура се явява подходяща за определяне на обективните характеристики на стоките за целите на класирането им в позиция 1517.

Всъщност, още при описанието на външния вид и структура на пробата – т.1 от МЛЕ, е констатирано, че на външен вид същата представлява пластична до твърда маслена маса (при стайна температура 25°C), хомогенна структура, с гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. При това описание, при установената в т.6 от МЛЕ С-стойност на консистенцията при изследване с пенетрометър на пробата в първоначалното й състояние, фактът, че страните не спорят, че процесната стока не е допълнително хидрогенирана, както и в контекста на цитираната в МЛЕ информация от производителя – че продукт „*****36-39“ представлява „висококачествено, текстурирано, палмово масло“, обоснован се явява изводът, че митническите органи са доказали по безспорен начин, че процесната стока следва да се класира в позиция 1517 от КН, както и че нарушението „митническа измама“ е безспорно доказано.

Вярно е че цитираната в МЛЕ информация от производителя не е приложена към експертизата, но същата е служебно известна на съда, доколкото е представена по КНАХД № 330/2023г. по описа на Адм.съд-Варна (на доклад на същия състав). Това производство е между същите страни, поради което съществуването на цитираната в МЛЕ информация от производителя и нейното съдържание не се нуждаят от доказване.

Изготвеното от ЦМЛ заключение по МЛЕ не се опровергава от нито едно от събраните по делото доказателства. Не се сочи и друг подходящ метод за изследване твърдостта/пластичността на консистенцията, прилагането на който да води до различни резултати и изводи. Назначената по НАХД №4446/2020г. СХЕ е извършила изследване и по нея е дадено заключение, което освен всички недостатъци и пороци, констатирани в Решение № 356/24.03.2022г. по КНАХД № 154/2022г., е изследвало неотносими към спора въпроси.

Настоящият състав на Административен съд – Варна не споделя и мотивите на ВРС досежно недопустимост на административнонаказателното производство по АУАН № 52/27.08.2020г., респ. – незаконосъобразност на наказателното постановление, т.к. с влязла в сила резолюция било прекратено производството по АУАН № 40/18.07.2020г. Изводите на ВРС биха били верни само при идентичност на нарушенията по двата акта, а само фактът, че първият касае нарушение, извършено на 26.02.2020г., а вторият – нарушение, извършено на 04.03.2020г., изключва такава идентичност.

Като е стигнал до други изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е НЗПП в размер на по 80,00лв. за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 320,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 740/06.06.2022г. на ВРС, 23-ти състав, постановено по НАХД № 1170/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 49/2020/09.10.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ (сега ТД Митница – Варна), с което на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ****, гр.С., *****, представлявано от П.Д.П., на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2042,91лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ****, гр.С., *****, представлявано от П.Д.П. да заплати на Агенция „Митници“ разноски за производството в размер на 320 (триста и двадесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: