№ 6579
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110100146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Ф.“ ООД срещу „Т.к.“
ЕООД за признаване за установено, че за ищцовото дружество съществува правото на
парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по по ч. гр.дело № 39870/2021 г. по описа на СРС за сумата 480,00 лева за главница,
представляваща неизплатена продажна цена по договор за търговска продажба и доставки
на стоки, обективиран във Фактура № **********/28.08.2020 г., с 762,86 лева за мораторна
лихва, начислена считано от падежа на плащане по всяка фактура, предмет на заповедта за
изпълнение, за общ период от 06.08.2020 г. до 21.06.2021 г. Поддържа се, че вземането
произтича неизпълнение на задължение за плащане на продажна цена по сключен между
длъжника и кредитора договор за търговска продажба. Поради неплащане в срок е
начислена лихва за забава. Във връзка с възражение по чл. 414 от ГПК на „Т.к.“ ЕООД
ищецът не възразява, че са извършени частични плащания, но остава неплатена и спорна
сумата 480 лв. по фактура № **********/28.08.2020 г., и 762,86 за лихви. Претендира
съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба на 24.02.2022г., в законоустановения
срок е подал отговор. Признава иска и сочи, че е извършено плащане за сумата 2366,92 лв., с
която погасява сумата 480 лв. по фактура № **********/28.08.2020 г., 762,86 за лихви и
съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не оспорва извършеното плащане, но счита за
непогасено акцесорното вземане за съдебната разноска за платена държавна такса, няма
претенции за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване всички правнорелеватни факти за възникване на спорното право.
1
От ч.гр. дело № 39870/2021 г. по описа на СРС се установява, че в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
съгласно която длъжникът „Т.к.“ ЕООД да заплати на кредитора „Ф.“ ООД сумите: 15440,00
лева за главница, представляваща продажна цена по договор за търговска продажба и
доставки на стоки, обективиран във Фактура №**********/06.08.2020 г., Фактура №
**********/10.08.2020 г., Фактура № **********/28.08.2020 г., Фактура №
**********/02.12.2020 г., Фактура № **********/14.12.2020 г., с 762,86 лева за мораторна
лихва, начислена считано от падежа на плащане по всяка фактура за общ период от
06.08.2020 г. до 21.06.2021 г., както и съдебни разноски за сумата 324,06 лева, платена
държавна такса, и 800,00 лева -адвокатско възнаграждение. Ответникът в срока по чл. 414 от
ГПК заплатил парични вземания, удостоверени в заповедта за изпълнение, но спорно е
останало, доколкото не е платено в цялост паричното вземане, за което е предявен иска по
реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК, а именно за сумата 480,00 лева за главница, представляваща
неизплатена продажна цена по договор за търговска продажба и доставки на стоки,
обективиран във Фактура № **********/28.08.2020 г., и 762,86 лева за лихви за забава.
Ответникът представя три броя платежни нареждания, от които се изяснява, че на
24.02.2022 г. е заплатил на ищеца сумата 1124,06 лева, като заявил изрично какво погасява с
нея – разноски по ч.гр.дело №39870/2021 г. на СРС, претендирани по гр. д. №146/2022 г. на
СРС; сумата 480,00 лева по Фактура № **********/28.08.2020 г. и сумата 762,86 лева –
лихви по ч.гр.дело №39870/2021 г. на СРС, претендирани по гр. д. №146/2022 г. на СРС.
Дългът на ответното дружество, предмет на разглеждане в настоящото производство, без
съдебни разноски, е 1242,86 лв. и погасен изцяло. Съдебните разноски, сторени от ищеца в
хода на заповедното производство, е сумата общо 1124,06 лв. и също погасена в хода на
процеса.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото към момента на приключване на устни състезания,
като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, предявените искове подлежат на
отхвърляне.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според чл. 76, ал.2 от
с.з., когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Разноските
по смисъла на тази норма са извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната
изискуемост и ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото съдебно
производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва след влизане в сила на
решението по делото. В този смисъл е недопустимо по отношение на тях да се прилага
правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. №
11197/2012 Г. на СГС и др. Страните не спорят, че ответникът е погасил изцяло паричните
вземания, предмет на заповедта за изпълнение, но следва да се отчете изрично заявеното
какво плаща, както и изрично посоченото какво ищецът претендира. Ето защо, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът, доколкото е дал повод за водене на делото, трябва да
възстанови сторената съдебна разноска за платена държавна такса пред исковия съд – сумата
25,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.“ ООД, с ЕИК: ............., със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу „Т.к.“ ЕООД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление:
адрес, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „Т.к.“ ЕООД, с ЕИК: ............, че
за „Ф.“ ООД, с ЕИК: ............., съществува правото на парично вземане за сумата 480,00 лева
за главница, представляваща неизплатена продажна цена по договор за търговска продажба
и доставки на стоки, обективиран във Фактура № **********/28.08.2020 г., и сумата 762,86
лева за мораторна лихва за общ период от 06.08.2020 г. до 21.06.2021 г., удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 39870/2021
г. по описа на СРС, поради извършено от „Т.к.“ ЕООД в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „Т.к.“ ЕООД, с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на „Ф.“ ООД, с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 25,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3