№ 169239
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20171110148364 по описа за 2017 година
Настоящото дело е приключило пред първостепенния съд с постановяването на решение №
1607 от 31. 01. 2025 г. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба с вх. номер 98263 от
19. 03. 2025 г. от ищеца Н. М. Н.. С разпореждане № 141340 от 11. 09. 2025 г. съдът остави
без движение въззивната жалба, констатирайки нередовности - че не е представена в цялост,
а само първи лист, който е неподписан, липса на препис за насрещната страна и липса на
документ за внесена държавна такса в необходимия размер 235 лева.
Преписът от разпореждането с указания за отстраняване на нередовности беше надлежно
връчен на въззивника-ищец чрез процесуалния му представител адв. Н. М. на посочения от
страната съдебен адрес на 18. 10. 2025 г. В рамките на срока за изпълнение на дадените
указания със заявление с вх. номер 348927 от 24. 10. 2025 г. въззивникът-ищец иска да
продължаването на "всички срокове", произтичащи от връчените му на 18. 10. 2025 г.
съдебни книжа. Позовава се на изключително високата правна и фактическа сложност,
комплицираност и трудоемкост на подлежащите на изпълнение указания и т.н., на
комплексните последици от световната пандемия от ковид-19 в съчетание с последвалите
тежки грипни епидемии, на подривна дейност на ислямистки държави и мафиотски
структури, целящи манипулирането на редица съдебни дела, както и на голямата
натовареност на въззивника-ищец и процесуалния му представител, поради която са им били
връчени твърде много съдебни книжа. Формулирано е поредно искане по чл. 95 ГПК да бъде
предоставена правна помощ в полза на ищеца.
Със заявление с вх. номер 350856 от 27. 10. 2025 г. след изтичането на срока за изпълнение
на указанията въззивникът-ищец отново прави искане за продължаване на срока, този път с
твърдения за внезапно тежко заболяване. Заявява, че оттегля пълномощията на адв. Н. М. и
прави поредно искане да му бъде предоставена правна помощ по чл. 95 ГПК. Прилага
болничен лист № ***, според данните от който въззивникът-ищец се е разболял от "други
вирусни инфекции с неуточнена локализация" и му е бил определен "домашен" режим на
лечение (лекарят не е отбелязал дали стаен или амбулаторен) през периода 27. 10. 2025 г. -
31. 10. 2025 г.
1
Със заявление с вх. номер 353906 от 29. 10. 2025 г., подадено по пощата от въззивника-ищец
чрез адв. Н. М., е представен документ за внасянето на държавна такса по платежна сметка
на Софийския градски съд (макар и в заявлението погрешно да е посочен Софийският
апелативен съд, от платежното нареждане е видно, че държавната такса е била заплатена
тъкмо по сметка на Софийския градски съд) в размер на 225 лева без в платежния документ
да е конкретизиран номерът на делото, във връзка с което се заплаща държавна такса.
Заявено че освен това, че се прилагат "Нов пълен комплект от надлежно подписана
Въззивна жалба" и "Препис от Въззивната жалба за връчване на ответната страна",
каквито обаче липсват приложени. Това заявление е подадено чрез пощата, като пощенското
клеймо е от 27. 10. 2025 г.
При това положение администриращият съд намира следното. Първо, във връзка с
поредните искания на въззивника-ищец да му бъде предоставена правна помощ, съдът
намира, че вече се е произнесъл по съответни искания и съответните определения са влезли
в сила (т. I, л. 24 и л. 359). Първоинстанционният съд вече изложи подробни мотиви към
протоколните определения от последното открито съдебно заседание, проведено на 15. 01.
2025 г., поради какви причини ищецът не отговаря на изискванията за предоставяне на
правна помощ, които е излишно да бъдат преповтаряни. След като въпросът за
предоставянето на правната помощ е бил решен с влезли в сила определения и не са налице
каквито и да били нови обстоятелства, които биха могли да обусловят пререшаването му, то
съдът намира, че не дължи каквото и да е произнасяне по поредните искания на въззивника-
ищец за предоставянето на правна помощ. Тук следва да бъде отбелязано единствено, че не
са налице предпоставките на чл. 253 ГПК.
Второ, във връзка с исканията за продължаването на сроковете за изпълнение на указанията,
администриращият съд намира следното. Доводът за трудоемкост и фактическа и правна
сложност на указанията и процесуалните действия е неоснователен, защото представянето
на подписана жалба, препис от нея и документ за внесена държавна такса в изрично
указания от съда проблем, не съставляват каквото и да е особено затруднение. Що се отнася
до голямата натовареност на въззивника-ищец и процесуалния му представител през
едноседмичния срок за изпълнение на указанията, съдът намира, че молителят не е
представил доказателства в подкрепа на тези твърдения. Дори и да беше представил такива
доказателства, за да е налице основание за продължаването на срок по смисъла на чл. 63, ал.
1 ГПК, необходимо е да са били налице уважителни причини. Ако ищецът сам се е
поставил в положение да води извънредно много дела, то той сам е създал препятствието за
изпълнение на указанията и то не би могло да съставлява уважителна причина по смисъла
на закона (actio libera in causa). Въззивникът-ищец не представя и доказателства за каквато и
да било подривна дейност на религиозни организации или разузнавателни учреждения.
Световната пандемия от ковид-19 премина пет години преди съобщаването на указанията на
въззивника-ищец, а ежегодните грипни епидемии са обичайни и не могат да обусловят
наличието на уважителни причини за продължаването на указания срок, освен ако не са
представени надлежни доказателства за боледуването на самия въззивник-ищец и неговия
2
процесуален представител, което боледуване да прави невъзможно осъществяването на
процесуални действия. Такива доказателства въззивникът-ищец се е опитал да представи с
второто заявление, с което иска продължаване на срокове. Ала това заявление е просрочено:
то е подадено два дни след изтичането на срока. Не може да се иска продължаването на
срок, който вече е изтекъл (чл. 63, ал. 1 ГПК). Освен това от приложения към него болничен
лист се установява, че въззивникът-ищец се е разболял също два дни след изтичането на
срока, а не през време на течението му, което да го е възпрепятствувало да изпълни дадените
указания. На последно място, не всяко боледуване обуславя невъзможност за страната да се
яви пред съда, съответно невъзможност да осъществява процесуални действия. Когато е бил
определен домашен режим на лечение, както е видно от приложения болничен лист, за да се
приеме, че действително е налице такава невъзможност, към болничния лист трябва да бъде
приложено и нарочно удостоверение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Въззивникът-ищец не е приложил подобно удостоверение. Поради всички тези
съображения администриращият съд намира, че следва да остави без уважение исканията за
продължаването на срока за изпълнение на указанията във връзка с отстраняването на
нередовностите по въззивната жалба.
Трето, във връзка с постъпилото чрез адв. Н. М. заявление, с което се твърди, че са били
изпълнени дадените от администриращия съд указания, съдът приема следното. Предвид
вече обсъденото във връзка с исканията за предоставяне на правна помощ и продължаване
на срокове, съдът намира, че това заявление, подадено на 27. 10. 2025 г. по пощата два дни
след изтичането на срока, е просрочено. При това положение то не следва да бъде зачитано
от съда предвид нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК и актуалната съдебна практика. Дори и съдът
да следваше да го зачете, самото уточнително действие щеше да е нередовно. От една
страна, не е ясно и не може да бъде изяснено в колко точно часà на 27. 10. 2025 г. адв. Н. М.
го е подала по пощата и дали към този точен момент на 27. 10. 2025 г. въззивникът-ищец
вече е бил оттеглил пълномощието или не. От друга страна, не са приложени цялостна
подписана въззивна жалба, нито препис от нея. Внесената държавна такса е в размер на 225
лева, а не в целия указан от администриращия съд размер 235 лева.
Поради всички изложени причини съдът намира, че не дължи ново произнасяне по
исканията по чл. 95, ал. 1 ГПК, защото не са налице предпоставките на чл. 253 ГПК, че
следва да остави без уважение исканията за продължаване на срокове и че следва да върне
въззивната жалба поради неизпълнение на указанията за отстраняването на нередовности.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника-ищец Н. М. Н. за продължаване на
срока за изпълнение на указанията за отстраняването на нередовностите по въззивната
жалба, направени със заявление с вх. номер 348927 от 24. 10. 2025 г. и заявление с вх. номер
3
350856 от 27. 10. 2025 г.
ВРЪЩА въззивната жалба.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на Н. М. Н..
Служебно изготвеният препис да е адресиран до Н. М. Н. лично, а не чрез адв. Н. М., на
посочения от него съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4