МОТИВИ
към решение № 158 от 03.06.2020 г. по а.н.д. № 399
по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С.С.К. с ЕГН **********
***, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с
ал. 3, т. 1 от НК,
с налагане на административно наказание глоба.
Относно разглеждането на делото в
отсъствие на обвиняемия:
На досъдебното
производство с постановление от 14.04.2018 г., С.С.К. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено на 13.04.2018 г. в град Добрич престъпление
по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
С
привличането в качеството на обвиняем, С.С.К. се задължил да не променя
местоживеенето си и да се явява при призоваване, като постановлението за
привличане на обвиняем е било предявено на К. и получено от него лично,
удостоверено с подписа му.
Обвиняемият
посочил като постоянен и настоящ адрес ***.
Впоследствие, в хода на разследването
обвиняемият не е бил открит на посочения от него адрес, поради което същият е
бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 35092/16.12.2019 г. на ГД
„Национална полиция”. Видно от приложената по делото докладна записка с рег. № 255р-7180 от 20.11.2019 г.,
изготвена от Ст. Николов – командир на отделение при Второ РУ на МВР, от
проведен разговор с кмета на селото е установено, че обвиняемият С.К. не е на
територията на селото, а се намира в чужбина, като не се знае неговото
местонахождение, липсва и посочен телефон за връзка.
На 31.03.2020 г., на основание чл.
206 от НПК при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. „а“ от НПК,
на обвиняемия К. е било предявено ново, прецизирано обвинение, което е било
предявено на служебния защитник на обвиняемия – адвокат И.И.Ц. ***, като на
същата дата разследването е било предявено на служебния защитник.
На 06.04.2020 г. Районна прокуратура
– Добрич внесла в Районен съд - Добрич постановление по чл. 375 от НПК, като на
същата дата е било образувано производството по настоящото дело.
С разпореждане от 13.04.2020 г. на
съдия-докладчика по делото е било разпоредено да се изиска от Първо
РУ на МВР – Добрич справка, от която да е видно на какъв етап се намират
оперативно-издирвателните мероприятия по установяването на С.С.К. с ЕГН **********,
обявен за ОДИ с тел. № 35092/16.12.2019г. на ГД НП в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 385/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич с
определена мярка „Установяване на местонахождение“.
Също така било разпоредено, телеграмата за
ОДИ да бъде актуализирана, като след издирването на обвиняемия К., същият да
бъде доведен в Районен съд - Добрич, Наказателно деловодство за връчване на
призовка, постановление на Районна прокуратура – Добрич по чл. 375 от НПК от 06.04.2020
г. с изх. № 805/2018 г./06.04.2020 г. и препис от разпореждането на
съдия-докладчика.
Видно от приложеното по делото писмо от
Началника на Първо РУ на МВР – Добрич, С.С.К. е обявен за ОДИ с телеграма №
9714/30.04.2020 г. на ГД НП в качеството на обвиняем по настоящото дело с
определена мярка „Принудително довеждане“ в Районен съд – Добрич. Съгласно
писмото, от проведените мероприятия лицето не е установено. По непотвърдена
информация С.К. ***, ФР Германия, напуснал е страната през ГКПП – Русе Дунав
мост и към момента няма данни за завръщането му в Р България.
За съдебното заседание, проведено на
03.06.2020 г., призовката с адресат обвиняемия С.С.К. е била върната в цялост с
отметка от кметския наместник на с. Сливенци, общ. Добричка, че „лицето не е на
адреса“ /цитат/.
Или, в настоящия случай се установява, че
обвиняемият С.С.К. е бил уведомен за воденото срещу него наказателно
производство, не е бил намерен на посочения от него адрес и е променил същия,
без да уведоми съответния орган, като се намира извън пределите на страната и
местоживеенето му не е известно.
С оглед изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на
делото в отсъствието на обвиняемия няма да попречи за разкриване на обективната
истина, като са изпълнени условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК, поради което в съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 г. с участието
на служебния защитник е разгледал делото в отсъствие на обвиняемия, т.нар.
„задочно производство”.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият С.К. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
По пренията защитникът на обвиняемия К.
пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 13.04.2018 г. свидетелите * и *, и
двамата полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич били
в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич. Около 16:30 часа,
същите се намирали по ул. „Надежда“, когато покрай тях преминал лек автомобил
„Опел“ с рег. № ***. Полицейските служители решили да извършат проверка на
водача на автомобила, поради което го последвали и спрели със светлинен и
звуков сигнал по бул. „25-ти септември“, до сградата на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“.
В момента на спиране на автомобила,
свидетелите Димитров и Софийски забелязали, че пътуващият на предна дясна
седалка – обвиняемият С.С.К. изхвърля през прозореца на автомобила кибритена
кутийка. След проверка на съдържанието й, полицейските служители установили в
нея три броя полиетиленови пликчета, като едното пликче съдържало бяло прахообразно
вещество, а двете пликчета съдържали суха зелена тревна маса. Обвиняемият К.
заявил, че полиетиленовите пликчета са негови, като предал същите с протокол за
доброволно предаване
Обвиняемият К. бил отведен в Първо РУ на
МВР – Добрич, където при тестване с полеви тест за наркотици, бялото вещество
реагирало на амфетамин, а зелената суха тревна маса – на марихуана /канабис/.
Видно от заключението на вещите лица
по изготвена Експертиза № 71 от 23.01.2019 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна и Протокол за извършена експертиза № 19/НАР –
708 от 11.07.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР,
Център за експертни криминалистични изследвания, представената за изследване
суха, зелена растителна маса, съдържаща се в 2 /два/ броя прозрачни,
самозалепващи се полиетиленови пликчета, представлява части от растението Херба
Канабис Индика Сатива – марихуана /индийски коноп, канабис/, с общо нетно тегло
0,45 грама, разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,22 грама и 1 брой х
0,23 грама, като съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в
марихуаната във всяко от двете пликчета е 4,9%, а съдържанието на найлоновото
пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично
вещество-амфетамин с нетно тегло 0,49 грама, със съдържание на активен
компонент амфетамин – 7,6 %.
Съгласно заключението на вещото лице
по изготвената Експертиза № 71 от 23.01.2019 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване растителна маса
е изразходвана по време на анализите без остатък.
Общата стойност на наркотичните
вещества е 17,40 лева /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, съгласно протоколи
за оценка на наркотични вещества.
Марихуаната и амфетаминът са поставени
под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
С приемателно-предавателен протокол №
66816 от 27.11.2019 г., остатъкът от наркотичното вещество – амфетамин е бил
предаден за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства,
обективирани посредством обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното
производство и показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 385/2018г.
по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол
за разпит на обвиняем; Справка за съдимост № 933/2018г.; Справка за съдимост № 2493/2019г.; Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България; Характеристични данни за лице; Протокол за
разпит на свидетеля Д*; Протокол за разпит на свидетеля С*; Приемо-предавателен
протокол № 66816/27.11.2019 г.; Протокол
за доброволно предаване; Протокол № 071; Протокол за оценка на наркотични
вещества; Протокол за извършена експертиза № 19/НАР-708 и Протокол за оценка на
наркотични вещества, приобщени по приключване на съдебното
следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият С.С.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 13.04.2018 г. в град Добрич, без
надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с
нетно тегло 0.49 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин - 7.6 %,
на стойност 14.70 лева, марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.22
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 4.9 %, на
стойност 1.32 лева и марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0.23
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 4.9 %, на
стойност 1.38 лева, всичко на обща стойност 17.40 лева /седемнадесет лева и
четиридесет стотинки/, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и
гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са
безпротиворечиви, че обвиняемият С.С.К. е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като
същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението
посредством действие /съхранение в
дрехите си/, което обективира принадлежността на вещите.
Видно от заключението на вещите лица
по изготвена Експертиза № 71 от 23.01.2019 г. на Базова научно-техническа
лаборатория при ОД на МВР – Варна и Протокол за извършена експертиза № 19/НАР –
708 от 11.07.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР,
Център за експертни криминалистични изследвания, представената за изследване
суха, зелена растителна маса, съдържаща се в 2 /два/ броя прозрачни,
самозалепващи се полиетиленови пликчета, представлява части от растението Херба
Канабис Индика Сатива – марихуана /индийски коноп, канабис/, с общо нетно тегло
0,45 грама, разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,22 грама и 1 брой х
0,23 грама, като съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в
марихуаната във всяко от двете пликчета е 4,9%, а съдържанието на найлоновото
пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично
вещество-амфетамин с нетно тегло 0,49 грама, със съдържание на активен
компонент амфетамин – 7,6 %.
Безспорно е и, че марихуаната и
амфетаминът са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка
с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено
от обвиняемия С.К. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че марихуаната и амфетаминът са едни от най-леките
наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, тяхната
стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства,
поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира,
че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия С.С.К., по следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за
деяние, свързано с държането на малко количество наркотични вещества – амфетамин
с нетно тегло 0.49 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин - 7.6
%, на стойност 14.70 лева, марихуана с нетно тегло 0.22 грама, със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол – 4.9 %, на стойност 1.32 лева и марихуана
с нетно тегло 0.23 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 4.9 %, на стойност 1.38 лева, всичко на обща стойност
17.40 лева /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/. Наред с това, следва да
се отбележи, че оценката на наркотичните вещества по реда на приложение № 2 към
ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от
съществуващия нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на
наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая
сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите,
свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно
посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето.
Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече
в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност.
Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с
висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност
или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че
се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е
жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от
незначителното количество и стойност на държаните от обвиняемия наркотични
вещества, то степента на обществената опасност и морална укоримост на
конкретното деяние, не е по-ниска от обикновените
случаи. Освен това, пренасяйки наркотичното вещество в чужд автомобил, без
знанието на водача му, обвиняемият е създал предпоставки за злепоставянето му и
за евентуални последващи проблеми от семеен и правен характер и за него.
От друга страна, данните за личността
на обвиняемия К. не са безупречни. Видно от приложената по делото
характеристика, изготвена от съответния полицейски инспектор, обвиняемият
поддържа връзки и се движи в среди на криминално проявени лица, който факт не
следва да бъде подминаван безкритично.
Приемайки обществената опасност за
функция на ценността на защитения обект – в случая живота и здравето на
гражданите, респективно на степента, в която тези блага са поставени в опасност,
поради изложените по-горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че
процесната проява притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно
въздействие, дори само поради факта, че е могла да стане достояние на
неопределен кръг лица, да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи
за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това хипотезата
по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
ниската правна култура на обвиняемия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено
деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността
на дееца – чисто съдебно минало и липса на образувани други наказателни
производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 354 а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. С.С.К. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат
от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи обвиняемия С.С.К. от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока – спрямо С.С.К. няма образувани други досъдебни производства. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието
е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно
която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и
друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и
с оглед признаването на обвиняемия С.С.К. за виновен, съдът го осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 149.67 лева /сто четиридесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр.
с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с решението съдът постанови предметът на
престъплението: остатък от наркотичното вещество – амфетамин, предаден за
съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с
приемателно-предавателен протокол № 66816 от 27.11.2019 г. да се отнеме в полза
на държавата, като след влизане в сила на решението, наркотичното вещество да
се унищожи.
С решението, съдът постанови веществените
доказателства по делото – опаковки от изследваните наркотични вещества, след
влизане в сила на решението да се унищожат, а препис от решението, след
влизането му в сила, ведно с копие от приемателно-предавателен протокол № 66816
от 27.11.2019 г. да се изпратят на Агенция „Митници” – София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен
съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към
решението са изготвени на 15.06.2020 г.