Решение по дело №225/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

93/13.2.2020г.

 

№..................                                            13.02.2020 г.                                           гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 225 по описа на ШРС за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17 – 0869 - 001303/23.06.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Б.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

            Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2017 г., около 19.00 часа, жалбоподателят С.Д. посетил магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. “Симеон Велики” в гр. Шумен, като паркирал собствения си лек автомобил “Мерцедес Е 280 ЦДИ” с ДК № Н 2690 ВР на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21. Пред въпросния магазин бил полицейски патрул при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Шумен – свидетелите П.С.П. и А.Н.Н., който извършвал проверка на автомобилите, паркирани на местата за хора са трайни увреждания. На жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателя Д. неправилно е паркирал на това място, предвидено за инвалиди. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1303, с бланков № 243612 от 14.05.2017 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата  на  чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17 – 0869 - 001303/23.06.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР –                    гр. Шумен, с което на С.Б.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелят А.Н.Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По отношение на нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление 17 – 0869 - 001303/23.06.2017 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –                    гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 746/01.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя П.П. и на свидетелят А.Н. се установява, че жалбоподателят С.Д. е паркирал управляваното от него МПС – собствения си лек автомобил “Мерцедес Е 280 ЦДИ” с ДК № Н 2690 ВР пред магазин “Кауфланд” на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че акт за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, бил е запознат непосредствено след това със съдържанието му, като не е направил възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в акта за установяване на административно нарушение. Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите П. и Н., които са категорични става ясно, че жалбоподателят Д. е паркирал управляваното от него МПС пред магазин “Кауфланд” на бул. „Симеон Велики“ в гр. Шумен на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян, и на въпроса притежава ли документ, даващ му право да паркира на това място, последният не им представил такъв. Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано.

Правилно е прието от административно-наказващия орган, че жалбоподателят като участник в движението е бил длъжен да се съобрази с пътен знак „Д21“, тъй като мястото, на което е била паркирано МПС, е определено за място за хора с увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътният знак „Д21“ указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. При липса на маркировка, определяща броя на местата за паркиране на инвалиди, то самата разпоредба на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП посочва „указва мястото или местата“. В процесния случай освен пътен знак „Д21“ и с допълнителна табела, е указан броя на местата, предназначени за паркиране на МПС, обслужващи хора с трайни увреждания.  Следователно правилно административно-наказващия орган е приел, че местата са четири за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди и че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил паркиран в района на знака за четири места за паркиране на инвалиди, поради което правилно е прието, че същият е нарушил нормата на  чл. 98,  ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

 Освен това, следва да се отбележи, че обстоятелството дали знакът е поставен правилно и при спазване на процедурните правила, е ирелевантно за настоящото производство. При поставен пътен знак, регулиращ движението, включително и знаци със специално предназначение, какъвто е „Д21“, всеки участник в движението е длъжен да се съобрази с него. Ако участник в движението намира, че даден пътен знак е неправилно поставен, следва да уведоми компетентните органи за това, но до премахването на знака е длъжен да се съобрази с него /в т. см. Решение № 272 от 17.10.2016 г. по к.а.н.д. № 243/2016 г. по описа на ШАС/.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по             чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че посоченото в наказателното постановление нарушение е формално и признаците на състава му не изисква настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да не паркира на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21. Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. В този смисъл съдът съобрази и обществената опасност на дееца, която не може да бъде преценена като ниска, с оглед представената по делото Справка за нарушител от региона. От същата се установява, че водачът е наказван многократно за различни нарушения на ЗДвП, по които са му били налагани различни наказания. Въпреки, че наложените наказания са били изтърпени то същите очевидно не са изиграли своята възпираща и превантивна роля над нарушителя, поради което и последващите, извършени от него деяния не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Още повече, административните съдилища изрично приемат, че „маловажността“ представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, обусловено от наличието на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от този вид /арг. от Решение № 266/2015 г. по КАНД № 236/2015 г. по описа на ШАС, Решение № 251/2015 г. по КАНД № 227/2015 г. по описа на ШАС, Решение № 172/2015 г. по КАНД № 146/2015 г. по описа на ШАС, Решение № 147/2015 г. по КАНД № 145/2015 г. по описа на ШАС и др./. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.      

Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателят, че към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение е бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението В настоящия случай следва да се приеме, че нарушителя е бил открит едва при извършване на проверката от полицейските служители при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен - на 14.05.2017 г., при която е констатирано и самото нарушение. От изложеното се налага извода, че посочения по-горе тримесечен срок не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, доколкото веднага след извършване на проверката още същия ден на място са предприети действия с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение и акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на 14.05.2017 г., т. е. преди изтичане на тримесечния давностен срок. Също така е спазен и визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН срок - наказателно постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта – на 23.06.2017 г.

Анотирана съдебна практикаСъдът, съобразявайки Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОС на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС счита, че към настоящия момент не са изтекли и сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност, тъй като относителната давност за наказателно преследване е три години /арг. от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, а абсолютната давност е четири години и шест месеца съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –          гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя  и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 0869 - 001303/23.06.2017 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Б.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

           

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: