РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4327 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „В.А.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Ц. срещу С.Б.В.
с ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415 ГПК, вр.чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 1867,99 лева, от които: сума в общ размер на 1 441,35 лева, представляваща
задължение по следните фактури за месечен наем, а именно: фактура № ********** от 29.11.2017 г. на стойност 206,54 лева -
представляваща задължение за половин месечен наем за Ноември 2017 г.; фактура № ********** от 04.12.2017 г. на стойност 413,08 лева; фактура № ********** от 10.01.2018 г. на стойност 413,08 лева; фактура № ********** от 14.02.2018 г. на стойност 413,08 лева; сума в
размер на 230,54 лева, представляваща задължение за месечни консумативни
разноски по фактура № ********** от 27.02.2018 г.; сума в размер на 196,10 лева, представляваща законна лихва за
забавено изпълнение по главниците на дължимите фактури, издадени от ищеца, на
основание Договор за наем на недвижим имот от 15.11.2017 г., считано от падежа на всяка една от фактурите
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно, със законна лихва за забава
върху главниците на посочените фактури от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на дължимата сума ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1624/2019 г. на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването
на вземането си. Излага, че на
15.11.2017 г. между страните е сключен Договор за наем на недвижим имот, по
силата на който ищецът в качеството си наемодател е предоставил на ответника в
качеството си на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим
имот, а именно: стая/офис № 408, находящ се на четвърти етаж в Административна
делова сграда с адрес: ***, с площ от 44.00 кв. метра, срещу месечен наем в
размер на 344,23 лева без включен ДДС или 413,08 лева с ДДС. Сочи се, че със
сключване на договора ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
уговорения с договора месечен наем платим до 15-то число, както и задължението
си да заплаща месечните консумативни разноски, свързани с наетия имот. Твърди
се, че месечните консумативни разноски за електроенергия, водоснабдяване,
отопление и охлаждане са платими до 21-во число на месеца следващ месеца през,
който са разходвани. Излага се, че месечните консумативни разноски се измерват
по индивидуални измервателни уреди и се заплащат ежемесечно от ищеца на
съответните доставчици, след което се префактурират на ответника. Сочи се, че
месечните наемни вноски и месечните консумативни разноски се заплащат от
ответника по указана в договора за наем банкова сметка ***. Твърди се, че
имотът е предаден за ползване на ответника от влизане в сила на договора за
наем на недвижим имот - 01.11.2016 г.
Излага се, че ответникът е получил ежемесечно издаваните от ищеца
фактури, като в деня на получаване от управителя на административната сграда,
същият е уверил, че всички дължими суми
ще бъдат изплатени. Сочи се, че в
началото на месец март 2018 г. ищецът, след неуспешен опит да се свърже по
телефона с ответника е установил, че същият е напуснал наетото помещение без да
го предизвести за това. Излага се, че ищецът е приел това за намерение от
страна на ответника да бъде прекратен сключения между страните договор. Твърди
се, че от този момент ищецът е преустановил издаване на данъчни фактури на
ответника. Поради изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи следните суми по издадените фактури, а именно: по фактура №
**********/29.11.2017 г. сума в размер на 206,54 лева, представляваща
задължение за половин месечен наем за ноември 2017 г.; по фактура № **********/04.12.2017 г. сума в
размер на 413,08 лева, представляваща задължение за месечен наем за месец
декември 2017 г.; по фактура № **********/10.01.2018 г. сума в размер на 413,08
лева, представляваща задължение за месечен наем за месец януари 2018 г. и по
фактура № **********/14.02.2018 г. сума в размер на 413,08 лева, представляваща
задължение за месечен наем за месец февруари 2018 г.; по фактура номер **********/27.02.2018
г. сума в размер на 230,54 лева. Твърди, че ответникът дължи и лихва за забава
по всяка една от фактурите, както следва: по фактура № **********/ 29.11.2017
г. на стойност 206,54 лева - лихва в размер на 26,90 лева за периода от 29.11.2017
г. до 12.03.2019 г.; по фактура № **********/ 04.12.2017 г. на стойност 413,08
лева - лихва в размер на 51,87 лева за периода от 16.12.2017 г. до 12.03.2019
г.; по фактура № **********/ 10.01.2018 г. на стойност 413,08 лева - лихва в
размер на 48,31 лева за периода от 16.01.2018 г. до 12.03.2019 г.; по фактура №
**********/14.02.2018 г. на стойност 413,08 лева – лихва в размер на 44,75 лева
за периода от 16.02.2018 г. до 12.03.2019 г.; по фактура № ********** от
27.02.2018 г. на стойност 230,54 лева – лихва в размер на 24,27 лева за периода
от 27.02.2018 г. до 12.03.2019 г. поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В срока за отговор особеният представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявената искова
претенция е допустима и основателна на база на представените по делото
доказателства. Счита, че с оглед безспорното установяване на размера на
претендираното вземане, след което да се постанови решение, с което да се
потвърдят сумите по исковите претенции в доказаните размери.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли
съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 1624/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 944/15.03.2019 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело сума в
общ размер на 1867.99 лв., състояща се от главница в размер на 1671.89 лв. и
законна лихва за забава в размер на 196.10 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 46.70 лв. – държавна
такса и сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Видно е от
приложения по делото Договор
за наем на недвижим имот от 15.11.2017 г., че ищецът в качеството си на
наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно
и безвъзмездно ползване на недвижим имот, а именно: ***, с площ от 44 кв.м., със срок на договора до 15.11.2018 г. и месечен наем в размер на 344,23 лв. без ДДС,
включващ и „такса поддръжка“, касаеща консумативите
за общите части на сградата. Установява се от договора за наем, че страните са уговорили и: плащане на депозит в размер на 1 месечен наем при
подписване на договора; плащане на месечни вноски до 15-то число на текущия
месец по посочена банкова сметка; ***
– наем, консумативи и предоставени от наемодателя услуги се начислява ДДС, в т.
ч. е уговорено и,
че консумативи за ел.енергия, вода, отопление и охлаждане се заплащат по
показания от индивидуални измервателни уреди, с ДДС, които се фактурират ежемесечно, и наемателят се задължава да
ги заплаща отделно от наемната цена по банков път, в три дневен срок от издаването на фактура, но не по-късно
от 21-во число на месеца, в който са фактурирани.
Приобщени като доказателство по делото
са и фактура № ********** от 29.11.2017 г. на стойност 206,54 лева; фактура № ********** от 04.12.2017 г. на стойност 413,08 лева; фактура № ********** от 10.01.2018 г. на стойност 413,08 лева; фактура № ********** от 14.02.2018 г. на стойност 413,08 лева и фактура
№ ********** от 27.02.2018 г. на стойност 230,54 лева, представляваща
задължение за месечни консумативни разноски, от които се установява, че ищецът
е издавал фактури на ответника за процесните суми.
Установява
се от приложените по делото фактури, издадени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, „ВиК ЕООД Плевен и „Топлофикация Плевен“ ЕАД какви разходи за ток, вода и
отопление е платил ищеца за сграда, находяща се в *** за м. януари 2018 г..
Видно е от представените по делото
показания на електромери, водомери и ИРУ, измерени от всяко едно търговско
помещение в процесната сграда и какви са били задълженията на ответника за
консумативи за процесния период –януари 2018 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да
установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника по договор за наем, по силата на което е предоставил
собствения си имот за ползване на ответника срещу наемна цена в претендирания
размер, собствената си изправност по договора за наем, че претендираните
разходи по фактура №32858/27.02.2018 г. са свързани с ползването на вещта и се
дължат в посочения размер, както и размерът на претендираното обезщетение за
забава.
Съответно в тежест
на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Събраните в хода на производството писмени доказателства, обусловят
несъмненият извод за наличие на валидно наемно правоотношение между страните, действало
в рамките на исковия период. По силата на последното, наемателят е получил
правото на временно възмездно ползване върху недвижим имот – ***, с площ от 44 кв.м.
Между страните не
се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е
издавал на ответника фактури за дължимия месечен наем и консумативи, съобразно
уговореното в договора за наем.
С оглед на
представените по делото доказателства, а именно: договор за наем и фактури за начисляване на задължения
по месеци и по пера, съдът приема че ищецът при
условията на пълно и главно доказаване е установил качеството си на кредитор -
наемодател, своята изправност по договорите, както и обстоятелството, че има
изискуемо вземане спрямо наемателя - ответник за исковия период – период, в който безспорно договорът между страните е бил в
сила. Размерът на дължимите суми за наем е
изрично уговорен в договора и той е бил в размер на 413,08 лв. месечно с ДДС.
Издадените и представени по делото фактури представляват доказателство както за
наличието на облигационните правоотношения между страните, така и за размера на
вземанията на ищеца – за наем и за консумативи по посочените пера. В случая е приложимо разрешението на
Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, а
именно, че фактурата „може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор между страните, доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията
на страните и време и място на издаване.“
Същевременно ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал
доказателства за престиране на уговорената наемна цена, нито консумативните
разходи за електроенергия, топлоенергия и вода за претендирания в исковата
молба период. В тази връзка, решаващият състав приема, че предявените на това
основание искове се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД неплатеното
в срок парично задължение следва да се изплати ведно с обезщетение за забава,
изчислено в размер на законната лихва върху дължимата главница. Претенциите за
обезщетение за забава като доказани и по размер, следва да бъдат уважени в
заявените им размери.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено
искането и за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба до окончателното плащане на същата.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 96.70 лв.
За исковото производство, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 871,30 лв.,
от които 100,30 лева за държавна такса, 400 лева за адвокатско възнаграждение и
361 лева за възнаграждение за особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Б.В.
с ЕГН ********** *** дължи на „В.А.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Ц., сума в общ размер на 1867,99 лева, от които: сума в общ размер на 1 441,35 лева, представляваща
задължение по следните фактури за месечен наем; сума в размер на 230,54 лева,
представляваща задължение за месечни консумативни разноски по фактура №
********** от 27.02.2018 г.; сума в размер на 196,10 лева, представляваща лихва
за забава върху главниците на дължимите фактури, считано от падежа на всяка една от фактурите
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава
върху главниците по процесните фактури от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.В.
с ЕГН ********** *** да заплати на „В.А.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Ц., сумата от 96,70 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1624 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.В.
с ЕГН ********** *** да заплати на „В.А.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Ц., сумата от 871,30 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: