РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224100500055 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл. 17 от ЗЗДН.
С решение № 133 от 25.11.2021 година, постановено по гр.дело № 567/2021 година
по описа на Районен съд – Павликени, е прието, че И.С.К. е извършил акт на домашно
насилие /физическо насилие/ по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН спрямо малолетното си дете
И.И.К. и са наложени следните мерки - задължен е И.С.К. да се въздържа от извършването
на домашно насилие спрямо детето; постановена е забрана за К. да приближава жилището,
находящо се в село ..., общ. Павликени, обл. Велико Търново, ул. „..“ № .., обитавано от
И.И.К. за срок от два месеца считано от 21.10.2021 година – датата на издаването на
заповедта по чл. 18 от ЗЗДН. Въз основа на това решение е издадена заповед за защита на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. На И.С.К. е наложена и ГЛОБА в размер на 200 лева.
Ответникът К. е осъден да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 25,00 лв. и
разноски в полза на молителя в размер на 600,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Против решението е постъпила въззивна жалба от И.С.К.. Обжалва се изцяло
постановеното решение като се навеждат оплаквания за необоснованост,
незаконосъобразност, неправилност и нарушение на порцесуалните правила. Приетата от
съда фактическа обстановка не кореспондира на събраните по делото доказателства.
Навеждат се аргументи за липсата на домашно насилие от страна на жалбоподателя спрямо
1
детето И.И.К.. Излага свой анализ на доказателствата и твърди, че от съвкупната им
преценка не би могло да се направи извод да е извършил твърдения акт на домашно
насилие. Претендира се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на
районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение, с което да
отхвърли молбата за защита от домашно насилие.
От молителя - ответник по жалбата П.Е.И.., действаща като майка и законна
представителка на малолетното дете И.И.К. не е постъпил отговор на възивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция:
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Ответникът по жалбата не се явява, а се представлява от пълномощника адв. Й.Й..
Заявяват, че оспорват жалбата като неоснователна поради което следвало да бъде оставена
без уважение. Решението на първоинстанционния съд било постановено в унисон със закона
и на основата на точен анализ на събраните доказателства. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.1 от ЗЗДН от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице процесуални нарушения при неговото постановяване, което да
обуславят недопустимост на решението. Неоснователни са наведените от жалбоподателя
възражение в тази насока. Съдът с решението се е произнесъл по цялото искане за защита
срещу домашно насилие проявена спрямо малолетното дете на страните. Неоснователно е
възражението, че детето не е конституирано като страна. Напротив именно детето е страна –
молител в производството, но поради това, че е малолетно и няма правно валидна воля, като
негов процесуален представител се явява неговата майка и законна представителка П.Е.И..,
която от своя страна е упълномощила адв. Й. именно в това си качество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е била подадена от
П.И., като майка и законна представителка на малолетния И.И.К., молба с правно основание
чл. 8, т. 1 вр. чл. 4 чл. чл. 3, т. 1 от ЗЗДН против И.С.К.. П.И. и И.С.К. живели на семейни
начала, от което съвместно съжителство имат родено дете И.И.К., роден на ... г. С молбата е
поискано да бъде издадена заповед за защита срещу И.С.К.. В молбата се излагат следните
твърдения: Двамата родители се разделили и през 2018 година в РС Павликени било
одобрено споразумение по между им, с което упражняването на родителските права спрямо
детето било предоставено на майката П.И., било определено местоживеене при майката. За
2
бащата – ответника по молбата бил определен режим на лични отношения всяка втора и
четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, като всяка втора
седмица срещите се осъществявали на територията на с. ... и гр. Павликени в присъствие на
майката. Бащата имал право да взема детето при себе си през лятото за срок от 20 дни. През
2021г. детето била при ответника от 01.08.2021г. до 20.08.2021 година в гр. Поморие.излагат
се твърдения, че през този период майката нямала контакт с детето, поради възпрепятстване
от страна на бащата. На 20.08.2021г. към 17:00ч. ответникът върнал детето в с. .... То
побързало да се прибере. По време на къпане на детето в банята майката забелязала от
вътрешната страна на ръката кръвонасядания с оток, за които детето обяснило, че по време
на престоя при своя баща бил системно тормозен, обиждан и му бил нанасян побой с ръце и
юмруци. Бил удрян в главата, ръцете и опашната област. Оплакал се от болка, а в лява
част на главата майката напипала подутина. Детето станало тревожно, затворило се в себе
си, бил емоционално рухнал. Твърденията са, че описаните действия се случили в периода
от 12 до 18 август 2021 година в гр. Поморие. Ответникът удрял детето по гръдния кош и
главата с ръце с разтворени длани или свити в юмрук, стискал го за ръцете, ритал го с крак в
областта на опашната кост. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с пълно
описание на случилото се. Изхождайки от твърденията в молбата съдът на основание чл. 18,
ал.1 вр. чл. 19 вр. чл. 20 от ЗЗДН издал три заповеди за незабавна защита срещу И.С.К. с
налагане на следните мерки по ЗЗДН – задължава И.С.К. да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо малолетния И.И.К. и забранява на И.К. да приближава жилището,
находящо се в село ..., общ. Павликени, ул. „..“ № ..обитавано от И.И.К. за срок до
постановяване на крайния съдебен акт о делото.
В съдебното заседание пред първата инстанция ответникът чрез своя процесуален
представител и лично оспорва молбата като неоснователна. Сочи гласни доказателства.
Твърде, че след 20 август 2021 година не е имал контакт с детето, тъй като е отказан от
бабата. Твърди, че социалните служби са запознати със случая и поради факта, че има
образувано дело между страните по чл. 127 от СК.
С обжалваното решение подадената молба била уважена и била издадена
горепосочената заповед за защита с конкретно посочени мерки.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Великотърновският окръжен
съд намира следното:
Молбата, въз основа на която е образувано производството по ЗЗДН, е подадена от
лице, на което е предоставена възможност по смисъла на чл. 8 от ЗЗДН да иска налагане на
мерки за защита по реда на същия закон срещу лица по чл. 3 т. 1 от закона. С оглед
посочения период, за който се твърди да е осъществен спрямо малолетния И.К. акт на
домашно насилие, молбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Целта на Закона за защита срещу домашно насилие е да се осигури бърза и адекватна
3
защита на пострадалите от такова насилие. Касае се за особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки отношения помежду си -
съпружески или родствени и за които е характерно, че биват осъществявани най-често в
домашна среда, в отсъствието на свидетели, които евентуално биха могли да ги установят
чрез своите показания пред съда. Поради тази причина законодателят изрично е предвидил,
че при липса на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 о ЗЗДН се ползва със
самостоятелна доказателствена сила – чл. 13, ал. 3 от същия закон. Ето защо молителят
следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърдяното от нея – че
ответникът е извършил спрямо малолетния И. акт на домашно насилие по обективни
признаци. Събраните по делото доказателства, наред с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
установяват следната фактическа обстановка:
Безспорно са обстоятелствата, че жалбоподателя и П.И. – майка на малолетния И., са
живели на семейни начала и имат родено дете И.И.К.. Двамата родители през 2018 година се
разделят и съгласно споразумение по между им, одобрено от съда и обективирано в
протокол от 07.06.2018 година по гр.д. № 87/2018г. по описа на РС – Павликени,
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е предоставено на майката
П.И., като е местоживеенето му е определено при майката в село ..., общ. Павликени , ул.
„...“ № .. Определен е режим на лични отношения с бащата И.К. – всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, като всяка втора седмица от
месеца срещите ще се осъществяват на територията на село .... и град Павликени в
присъствието на майката, а всяка четвърта седмица от месеца срещите ще се осъществяват
без ограничения, както и 20 дни през лятото, като за 2018г. бащата ще вземе детето при себе
си от 01-20 август 2018г.- След навлизане на детето в училищна възраст бащата да вижда и
взема детето при себе си всяка четна година Коледната ваканция, а всяка нечетна година –
Великденските празници. Определена е и месечна издръжка, която да заплаща бащата – 130
лв.
От приетото като доказателство Съдебно – медицинско удостоверение№ 129/2021г.
от 23.08.2021г. на съдебен лекар д-р Г. от гр. Велико Търново, на посочената дата
малолетният И.К. е освидетелстван и е установено от съдебния лекар, че в средната трета на
дясната мишница по вътрешната повърхност са налице точковидни кръвонасядания с
диаметър 1,5 см., жълто-зелен цвят, четири броя с оток на меките тъкани, в лявата теменна
половина на главата се установява отток с диаметър 3см., болезнен при палпация, болки в
опашната област. Детето е посетило на същата дата и личен лекар, който установил същите
наранявания, описани в амбулаторен лист №006169 от 23.08.2021г.
От събраните гласни доказателства се установява, че на 20.08.2021 към 17:00 часа
бащата довел детето в село ... и то слязло от колата, прибрало се в къщата без обичайната
емоционална прегръдка. При къпането същата вечер детето се оплакало от болка в главата,
по дупето, а майката забелязала синини по дясната ръка под мишницата. Пред майката и
бабата по майчина линия /Н. М., разпитана като свидетел/ разказало, че бил удрян от баща
си по главата и дупета и го стискал по ръцете. Като свидетел е разпитата Н. К. – живееща на
4
семейни начала с ответника. Свидетелката отрича да е имало такива действия от страна на
бащата спрямо детето. Сочи, че са взели двамата с ответника детето от с. ..., посетили са
другата баба в гр. Павликени. Стояли са в гр. Поморие. Тя се е грижила за детето през деня,
а ответникът е ходил на работа. Детето нямало телефон за връзка с майка си и не искало да
им се обажда, тъй като го заплашвали, но не говори за конкретни заплахи. Като свидетел е
разпитан и К. К. – приятел на ответника. Сочи, че е видял детето на 20.08.2021година и то
му било споделило, че не иска да се прибира в Павликени. Свидетелят твърди, че не бил
виждал синини по детето, не е чувал бащата да обижда детето и не е виждал да го удря.
По делото е представен социален доклад от ДСП Павликени. Извършено е обстойно
обследване. Проведен е разговор с майката, бабата и детето. Детето пред социалния
работник споделило, че е бил при баща си 20 дни, но не му било хубаво, защото го „бият,
той и жена му“, но не знае защо. Харесвало му че бил на морето. В социалния доклад е
отразено още, че детето е пестеливо при разказ за заниманията с бащата, докато разказва с
подробности за живота си в село .... Разговорът е проведен в присъствието на бабата по
майчина линия.
Тази фактическа обстановка е установена и от първоинстнационния съд при правилен
и обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на
която е стигнал до правни изводи кореспондиращи с нея. Първоинстнационният съд е приел,
че въз основа на тези факти следва да бъде направен извод, че И.С.К. през посочения в
молбата период е осъществил действия, които се характеризират като проява на домашно
насилие, а именно физическо посегателство – удари с ръце и стискане с ръце, които са
причинили описаните травматични увреждания. Категорично е установено, че са налице
травматични увреждания, които да са получени чрез такива действия и същите са със
давност така както се посочва от молителя – преди 20.08.2021 година. Същите към момента
на освидетелстването са били във възстановително оздравителен процес. Настоящата
съдебно инстанция изцяло споделя тези изводи и не намира за основателни възраженията и
оплакванията в жалбата за неправилни фактически и правни изводи. Съдът приема, че
липсват преки доказателства относно авторството на деянието, но при съвкупния анализ на
събраните косвени доказателства /показанията на свидетелите, данните от социалния
доклад, заключението в съдебномедицинското удостоверение/ може да бъде направен извод,
че ответникът е осъществил действията, характеризиращи се като физическо посегателство
спрямо детето И. През този период от време то е контактувало единствено с бащата и
неговата съжителка. Травматичните увреждания съответстват да са причинени по начина,
който самия пострадал съобщава. Сочените от ответника доказателства не опровергават
изложеното в молбата и представената декларация по чл. 9 от ЗЗДН и стоят изолирано от
останалите такива.
С оглед изложеното молбата се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена. Правилно е определен вида на наложените мерки – тези по чл. 5, ал. 1 т. 1 и т. 3 от
ЗДНН, както и срока на мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗДНН. По отношение на първата
наложена мярка съдът е определил срок, но тя по своето естество е безсрочна. В този смисъл
5
е и решението на районния съд и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133 от 25.11.2021 година по гр.д. № 567/2021 година
по описа на Районен съд – ПАВЛИКЕНИ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6