Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 24.09.2020г. /двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 451 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против „А.К.“ЕАД ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като се иска: 1. да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №НК-**/09.06.2020г. на „А.К.“ЕАД ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; 2.да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ в отдел „Автотранспорт“, сектор „Специализиран транспорт“ на „А.К.“ЕАД ***; 3. да бъде осъден „А.К.“ЕАД *** да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 09.06.2020г. до 09.12.2020г., в размер на сумата от 19 200 лева, ведно със законната лихва и законните последици.
Ищецът твърди, че незаконосъобразно е уволнен в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.1, т.3 от КТ вр. с ал.2 на същия член и чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №5 от 20.02.87г. на Министъра на народното здраве и ЦС на БПС, за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1 КТ.
Твърди, че страда от исхемична болест на сърцето, в най-тежката й проявна форма - „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“. Релевира, че този факт е бил известен на работодателя му и обективиран в Експертно решение №612/01.04.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ЕООД гр.К.. Сочи, че преди издаването на заповедта е следвало да се изиска и предостави становище от Инспекция по труда, както и от ТЕЛК, каквото отсъства, поради което и работодателят му е издал една незаконосъобразна заповед.
Релевира, че според обстоятелствената част на заповедта за уволнение наказанието „уволнение“ му е наложено за „деяния“, които бил осъществил на 05.02.2020г. и за периода 01.01.2020 до 07.02.2020г., което е станало известно на работодателят му непосредствено след „извършването“ на тези „деяния“, за което свидетелства и заповед по чл.193 КТ, за предоставянето от него на обяснения от 13.02.2020г. Въпреки това обаче, работодателят е постановил заповедта си №НК-**/09.06.2020г. в нарушение на изискването на чл.194, ал.1 КТ и при изтекъл преклузивен срок от 2 месеца от откриване на нарушението и узнаване на работодателя му за извършеното деяние.
Намира, че при постановяване на заповедта за уволнение е нарушен основния принцип на правото „non bis in idem“, доколкото за същите „нарушения“ вече е бил наказан със Заповеди: №НК-*/27.02.2020г. и №НК-**/05.06.2020г., поради което и е незаконосъобразно повторното му наказване, но вече с дисциплинарно наказание „уволнение“.
По съществото на спора, заявява че не е вършил нарушение на трудовата дисциплина, като е спазвал работното си време, за което и се е регистрирал при влизане в „А.К."ЕАД, както и при напускане в края на работното време. Не е напускал работното си място, като е изпълнявал трудовите си функции, произтичащи от длъжността му, в това число и като е влизал/излизал от АВТОБАЗА 1 и 2 на „Автотранспорт“, площадка „А.К.“ЕАД.
Твърди, че не е нарушавал пропускателния режим, което и би било невъзможно, тъй като контрол на вход/изход КПП на площадката се осъществява от служители на полицията, които и биха предотвратили нарушение, ако такова е бил понечил да върши.
Ответникът в отговора си по реда и в срока по чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищеца е законосъобразно. Намира предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за допустими, но неоснователни. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като от Регионалната картотека на медицинската експертиза, към РЗИ Враца е получено в „А.К.”ЕАД единствено писмо с Peг. № Вр.-Изх.-5453/03.07.2020 г. /техен Вх. № 2548/10.07.2020 г., с което е изпратено Експертно решение № 1088/18.06.2020 г.. Сочи, че други експертни решения на ТЕЛК от Регионалната картотека на медицинската експертиза, към РЗИ Враца към 09.06.2020г. /датата на уволнителната заповед/ в „А.К.“ЕАД не са получавани.
На следващо място се излагат доводи, че не са били изтекли сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като ищецът за периода от м. февруари до м. юни 2020г. е отсъствал от работа поради отпуск, което е било специфично условие за спиране на сроковете по чл.194 от КТ.
Релевира се, че са неоснователни твърденията на ищеца по т.3 от исковата молба, а именно че бил наказан два пъти за едно и също, като са нарушени базисни принципи на правото, доколкото, за налагане на дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал.1, т.3 от КТ е необходимо да бъде налице обективно утежняващ признак „повтаряемост”, неколкократност на извършеното нарушение. Твърди се, че е налице „системност“, а именно три или повече нарушения на трудовата дисциплина от ищеца за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването, на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ изисквал поне едно от нарушенията, обуславящи системността, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му, като обективно утежняващ признак, да се вземат предвид и нарушенията на трудовата дисциплина, за които дисциплинарно наказание е наложено, но не е заличено. Тъй като не всички констатирани нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Д.В. са били наказани към 09.06.2020 г. със влезли в сила заповеди, работодателят е упражнил дисциплинарната си власт и е санкционирал виновното лице с наказания, които съответстват по тежест на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Сочи се, че са неоснователни твърденията на ищеца по т.4 от исковата молба, че същият не е нарушавал трудовата дисциплина, тъй като е спазвал работното си време, като се е регистрирал при влизане в „.А.К.” ЕАД, както и при напускането в края на деня, че не е напускал работното си място, като е изпълнявал трудовите си функции, произтичащи от длъжностната характеристика. Излагат се доводи, че наложеното дисциплинарно наказание е във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, при безпротиворечиво установени действия, сочещи за грубо нарушение на трудовата дисциплина и несъвместими с КТ, Инструкция за пропускателен режим в „А.К.” ЕАД, ид. № УС.ФЗ.Ин.015/03 и Правилник за вътрешния трудов ред в „А.К.” ЕАД, ид. № ДОД.АД.ПК.057/08..
Релевира се, че тъй като иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, то неоснователни са и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
При условията на евентуалност, в случай че исковата претенция бъде уважена като основателна и доказана, се моли да бъде приспаднато от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ обезщетението получено от ищеца, за времето през което е бил в отпуск по болест. Излагат се съображения, че размера на БТВ по чл.228, ал.1 от КТ на ищеца за м. май 2020г. е в размер на 2901,96 лв., поради което максималният размер, който може да бъде присъден е не повече от 17411,76 лв., с оглед на което претендираният размер над тази сума за максималния срок е неоснователна.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. М., който поддържа предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да уважи същите. Претендира разноски.
Ответникът „А.К.“ЕАД *** се представлява от юрисконсулт В. Б., която моли, предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото безспорно е установено, че между ищеца Д.П.В. и ответника „А.К.“ЕАД *** е съществувало трудовоправоотношение, прекратено със Заповед №**/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***.
От приложено по делото трудово досие, съдържащо Трудов договор №200/24.11.2017г., сключен между ответника „А.К.“ЕАД *** и ищеца Д.П.В. , се установява, че последният е назначен на длъжност „Ръководител сектор „Специализиран транспорт““. Трудовият договор е изменен с Допълнително споразумение №274 от 18.02.2020г..
Със Заповед №АД-423 от 13.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД *** са изискани обяснения, на основание чл.193 от КТ от Д.П.В., на когото са поставени 17 /седемнадесет/ броя въпроси, касателно спазването от последния на пропускателния режим на територията на „А.К.“ЕАД, досежно регистрирани или липса на регистрирани от система АПС влизания и/или излизания в АТ-1 и АТ-2, в периода от 08.01.2020г. до 06.02.2020г.. По посочените въпроси В. е депозирал обяснения на 19.02.2020г., в които сочи, че в деня на постъпването му на робата в „А.К.“ЕАД е бил инструктиран да се регистрира в АТ-2 при идване и при напускане на работното място. В периода от 06.07.2019г. до 08.01.2020г. е бил в продължителен отпуск по болест и ако е имало други разпореждания не е бил запознат с тях. Отново със Заповед №АД-425 от 13.02.2020г. и Заповед №АД-1204 от 05.05.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД са изискани обяснения от В., депозирани от последния на 19.02.2020г. и на 05.06.2020г.. В първите е обяснил, че на 05.02.2020г. при напускане на АБ-11 при преминаване на АПС при АТ-1 е регистрирал освен своя пропуск и този на колегата си, който е управлявал служебния автомобил, с който са се придвижвали. Във вторите е заявил, че не може да даде обяснения защо не е отчетено от системата напускането на работното му място. Категоричен е, че е напуснал работното си място, след края на работния ден, като е поставил личния си пропуск на устройството за регистрация.
Видно от представена Заповед №НК-* от 27.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД е, че на ищеца Д.П.В. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, за извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, нарушение на чл.4.1.8 от Инструкцията за пропускателния режим в „А.К.“ЕАД, както и нарушение на т.6.2 и т.6.3 на Допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт в дружеството.
По делото се установи от представена Заповед №НК-** от 05.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, че на ищеца Д.П.В. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за извършено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ и чл.80, ал.6, т.6.1, пр.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „А.К.“ЕАД, нарушение на чл.5.4, пр.2 от Инструкцията за пропускателния режим в „А.К.“ЕАД и Приложение 9 към него, както и нарушение на т.6.3 и т.6.3.2 на Допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт в дружеството.
От Заповед №НК-**/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, се установява, че на основание чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.3 от КТ, на ищеца Д.П.В. с ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, за системни нарушения на трудовите задължения чрез неспазване на работното време, като е прекратено трудовото му правоотношение с място на работа „А.К.“ЕАД *** на длъжност Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ в отдел „Автотранспорт“ сектор „Специализиран транспорт“. Това обстоятелство, досежно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от ответника е отразено и в представените и приети по делото копия на страници от трудова книжка №4 на Д.П.В. и от приложена справка регистрирани трудови договори от ТД на НАП Велико Търново офис Враца.
Прието по делото като доказателство е и Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К. на ищеца В., видно от което на последния е определена 80 % трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, считано от 01.04.2020г. до 01.04.2021г., като му у определена диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“. Върху решението е отбелязано от служителите на РКМЕ гр.В., в изпълнение на задълженията им по чл.71, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, че същото е влязло в сила на 15.04.2020г..
По делото е приет, представен от ищеца Протокол №38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „А.К.“ЕАД, от който се установява, че комисията е приела Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К. и е предложила Д.П.В., работещ в „А.К.“ЕАД като Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ да бъде трудоустроен от 20.05.2020г. до 01.04.2021г.. Протоколът е подписан освен от комисията, но и от запознатите лица, а именно освидетелствания В. и прекият му ръководител св.Б..
От приложено по делото писмо с вх. №2980 от 11.08.2020г. от Регионална здравна инспекция-В. и съответните разписки към него, е видно, че Експертно решение №1088 от 18.06.2020г. е изпратено на „А.К.“ЕАД ***, ТП на НОИ – В. и Д.П.В. на 03.07.2020г..
Приложено по делото е и Експертно решение №1088 от 18.06.2020г. от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К., от което се установява, че на ищеца Д.В. е определена 80 % трайно намалена работоспособност, с диагноза „Увреждания на лумбо-сакралния плексус“.
В периода от 07.05.2020г. до 31.05.2020г. ищецът е бил в отпуск по болест, видно от приложени по делото Болничен лист №Е20196752795 от 07.05.2020г. и Болничен лист №Е20200017973 от 18.05.2020г., изпратени с писмо вх. №2981/11.08.2020г. на ТП на НОИ-В.. Поради това за месец май 2020г. на В. е изплатена сумата 1481,99 лева, която е преведена на 17.06.2020г.. Другите парични средства не са превеждани на ищеца поради заболяване в периода от 12.03.2020г. до 07.06.2020г..
Също така ищецът Д.П.В. е ползвал законоустановен годишен отпуск, за времето от 30.01.2020г. до 03.02.2020г.; от 07.02.2020г. до 10.02.2020г.; от 14.02.2020г. до 17.02.2020г.; от 02.03.2020г. до 05.03.2020г.; от 05.03.2020г. до 09.03.2020г.; от 23.03.2020г. до 06.04.2020г.; от 06.04.2020г. до 22.04.2020г. и от 30.04.2020г. до 04.05.2020г., видно от приложените към трудовото досие заповеди – Заповед №3242 от 29.01.2020г.; Заповед №4047 от 05.02.2020г.; Заповед №5262 от 14.02.2020г.; Заповед №6891 от 26.02.2020г.; Заповед №8104 от 05.03.2020г.; Заповед №12135 от 25.03.2020г.; Заповед №15916 от 29.04.2020г. и Заповед №10898 от 19.03.2020г..
Към представеното от ответника трудово досие на ищеца, прието по делото е приложена справка за контрол на достъпа/справка за преминаване в периода от 01.01.2020г. до 09.06.2020г. за лицето Д.П.В.. В самата справка са отбелязани регистрираните в системата входове и изходи за посочения период.
От приложено по делото Удостоверение с Рег. №У-01-574 от 08.07.2020г., издадено от „А.К.“ЕАД *** се установява, че брутното трудово възнаграждение за м. май 2020г. на Д.П.В. е било в размер на 2901,96 лева.
По делото е разпитан като свидетел Е. В. Б. - пряк ръководител на ищеца. От показанията на последния се установява, че автотранспорта в „А.К.“ЕАД се дели на две автобази или два сектора. Едните помещения били на ЕП-1, където има будка, в която стои полицай и на ЕП-2, където няма полицай. На ЕП-1 на самата будка се намират АПС-те за регистрация, а на ЕП-2 те се намират монтирани на самата врата. Работното място на ищеца е на Автобаза 2, но се е налагало ходене по работа до Автобаза 1, като е било необходимо да се чекира, че излиза от едната автобаза и влиза в другата. Твърди, че ищецът е преминал обучение и че е бил инструктиран с режима на предвижване на територията между двете автобази. Полицаят на ЕП-1 проверява само автомобилите. Бил уведомен, че В. е нарушавал инструкцията за пропускателния режим. Заявява, че подписът срещу „Пряк ръководител“ в представения му Протокол №38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „А.К.“ЕАД е негов, както и че е бил запознат със същия. Запознат е, че в него е описано приетото от Служба трудова медицина в „А.К.“ЕАД - Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К., но не го е виждал.
Разпитан като свидетел е и А. М. М., служител в „А.К.“ЕАД на длъжност „Специалист експлоатация сигнално-охранителни системи“. От показанията на последния се установява, че служебните му задължения, изискват да следи за пропускателния режим. Твърди, че на Автобаза 1 и 2 има технически средства, които служат за контрол на пропускателния режим. Познава ищеца Д.П.В. по визия и твърди, че е засичал нарушения на пропускателния режим от него. Установил нарушенията със системите за видеонаблюдение. Естеството на нарушенията се изразявало в системно неизпълнение от страна на В. на задължението му да се чекира със служебна карта при напускане на работното му място. Уведомил ръководителя си за констатираните нарушения, като видеозаписите били свалени на технически носители.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като кореспондиращи си и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.
В хода на делото е извършен и оглед на веществено доказателство видео носител – 1 бр. флашка, която съдържа видеозаписи от камери, монтирани по данни на ответника във връзка с пропускателния режим при АПС на АБ-1 и АБ-2, за които се твърди, че установяват извършвани дисциплинарни нарушения от ищеца, описани в уволнителната заповед. Извършено е непосредствено възприемане на записите от съда с участието на двете страни, чрез оглед по реда на чл.204 от ГПК, чрез пряко възпроизвеждане на видеозаписите, посредством съответните технически средства. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства, досежно възпроизвеждането на факти от значение за делото или от които могат да се направят доказателствени изводи за тези факти /в този смисъл Решение № 136/11.04.2011 г., по гр.д. № 602/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК отм./.
От огледа се установи, че на флашката са записани видеофайлове, показващи две камери, едната обхващаща тротоар и част от будка, а другата обхваща „Т“-образно кръстовище с пешеходна пътека и знак „Стоп“. На файловете са отбелязани дати - 29.01.2020г. и 05.02.2020г.. На същите се наблюдават лица, които чекират пропуски и преминават, като са наблюдават и различни лица, които чекират по два пропуска или не чекират нито един пропуск и също преминават. Представителят на ответника посочва едно от лицата с оплешивяване и заявява, че това е ищецът Д.П.В., като впоследствие посочва друго лице с прошарена коса и също заявява, че е В..
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три обективно кумулативно
съединени трудови искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Същите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са основателни.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
Съгласно чл.344, ал.1, т.1 от КТ, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест относно всички обстоятелствата, които обуславят наличието на хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а именно извършени от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина, както и че заповедта за уволнение е мотивирана. В тежест на ответника бе да докаже, че са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, както и че наложените наказания на ищеца са за извършени от последния различни нарушения. В тежест на работодателя „А.К.“ЕАД ***, бе да докаже и всчки обстоятелства, обуславящи законността на извършеното уволнение, включително че е преодоляна закрилата на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, а именно, че е получено разрешение от инспекцията по труда и че е изискано мнение на ТЕЛК, досежно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е извършено нарушение на чл.194, ал.1 от КТ, както твърди ищецът и при наложеното му със Заповед №НК-** от 09.06.2020г. дисциплинарно наказание „уволнение“ не е бил изтекъл преклузивният срок от 2 /два/ месеца от откриване на нарушенията или узнаването на работодателят за тях. Съгласно чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 /два/ месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 /една/ година от извършването му. В действителност в уволнителната Заповед №НК-**/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД е посочено, че ищецът е извършил нарушения на 05.02.2020г., в перида от 01.01.2020г. до 07.02.2020г. и на 24.02.2020г.. За извършените нарушения в периода от 08.01.2020г. до 06.02.2020г., на ищеца в двумесечния срок от откриване на нарушенията му е наложено наказание със Заповед №НК-* от 27.02.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***. По отношение на нарушението от 05.02.2020г., санкционирано със Заповед №НК-** от 05.06.2020г., наказанието е наложено в срок по-голям от два месеца от откриването му. Същото е констатирано от Ръководител управление „Сигурност“, за което е съставен доклад с рег. №С-114 от 07.02.2020г., от която дата следва да се приеме, че същото е установено и са започнали да текат сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, като двумесечният срок от откриване на нарушението, следва да изтече на 07.04.2020г.. В конкретния случай обаче, ищецът Д.П.В. е ползвал законоустановен годишен отпуск, за времето от 07.02.2020г. до 10.02.2020г.; от 14.02.2020г. до 17.02.2020г.; от 02.03.2020г. до 05.03.2020г.; от 05.03.2020г. до 09.03.2020г.; от 23.03.2020г. до 06.04.2020г.; от 06.04.2020г. до 22.04.2020г. и от 30.04.2020г. до 04.05.2020г., видно от приложените към трудовото досие заповеди, а от 07.05.2020г. до 31.05.2020г. той е бил в отпуск по болест, видно от приложени по делото Болничен лист №Е20196752795 от 07.05.2020г. и Болничен лист №Е20200017973 от 18.05.2020г.. През това време, съгласно чл.194, ал.3 от КТ, сроковете по ал.1 на чл.194 от КТ не текат, поради което и двумесечният срок от откриване на нарушението се удължава. Поради това, съдът приема, че констатираното на 07.02.2020г. нарушение от 05.02.2020г., е налоежно в срок от 2 /месеца/ от откриването му, доколкото е налице многократно спиране на същия, през времето, в което В. е бил законоустановен отпуск.
За нарушението от 24.02.2020г., санкционирано със Заповед №НК-** от 09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД ***, също не е бил изтекъл двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ, доколкото същото е установено от Началник отдел „Автотранспорт“, за което е изготвен доклад с ретг. №АВТ-73 от 20.04.2020г.. В действителност в посочената Заповед №НК-** от 09.06.2020г. освен това нарушение, което е санкционирано в двумесечния срок от откриването му, са включени и другите две нарушения, за които вече ищецът е бил наказван със Заповед №НК-* от 27.02.2020г. и Заповед №НК-** от 05.06.2020г.. Последните две нарушения, включени в уволнителната заповед са били извършени преди повече от 2 /два/ месеца от постановяването й. Дисциплинарното наказание „Уволнение“ е наложено със Заповед №НК-** от 09.06.2020г. на Изпълнителния Дрикетро на „А.К.“ЕАД ***, за извършени от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Практиката на ВКС, обаче е константна, че системността изисква поне три нарушения на трудовата дисциплина, от които поне едно да не е наказано, за да може при преценка на тежестта му, като обективно утежняващ признак, да се вземат предвид и нарушенията на трудовата дисциплина, за които дисциплинарни наказания са наложени, но не са заличени /Решение № 1718 от 9.12.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2001 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Т. М.; Определение № 1003 от 3.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 744/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К. Ю. и др. /. По отношение на другите две нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи системността се изисква, след като са санкционирани да не са заличени по реда на чл.197, ал.1 от КТ, след изтичане на една година от налагането им. В конкретния случай е видно, че за нарушенията, санкционирани със Заповед №НК-* от 27.02.2020г. и Заповед №НК-** от 05.06.2020г. не е изтекла една година, преди същите да бъдат включени в уволнителната Заповед №НК-** от 09.06.2020г..
Предвид горното, съдът намира, че ответникът не е постановил Заповед №НК-16 от 09.06.2020г. в нарушение на изискването на чл.194, ал.1 от КТ и при изтекъл преклузивен срок от 2 /два/ месеца от откриване на нарушенията или узнаване за същите.
Видно от нормата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.
Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, предвижда в случаите на чл.330, ал.2, т.6, че работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда, работник или служител, който е трудоустроен /т.2/ или страда от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването /т.3/. Също така ал.2 на чл.333 от КТ създава задължение за работодателя в случаите на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ да изиска и мнението на ТЕЛК. По този начин законодателят е създал закрила за тези работници и служители, които са били трудоустроени или страдат от заболяване, включено в Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
С исковата
молба, ищецът е представил Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., издадено му
от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К., видно от което на последния е
определена 80 % трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, считано
от 01.04.2020г. до 01.04.2021г., с диагноза „Остър трансмурален инфаркт на
миокарда на долната стена“. Това експертно решение е прието по делото, като не
е оспорено от ответника. Неоснователно е възражението на последния в
представената писмена защита, че същото не е годно да докаже, че ищецът към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил неработоспособен, с
намелена работоспособност, както и че страда от определени заболявания по
Наредба №5/1987г., тъй като липсвали доказателства, че същото е влязло в сила.
В самото експертно решение, което не беше оспорено от ответника е отбелязано от
служителите на РКМЕ гр.В., в изпълнение на задълженията им по чл.71, т.3 от
ПУОРОМЕРКМЕ, че същото е влязло в сила на 15.04.2020г.. На следващо място, ответникът
„А.К.“ЕАД *** не е оспорил и наличието на посоченото в Експертно решение №0612
от 01.04.2020г. на ТЕЛК заболяване у ищеца, както и наличието на каквото и да е
било друго заболяване, за което последният е освидетелстван. Решението на ТЕЛК
има доказателствено значение и е приравнено на другите медицински
документи/решение № 156 от 6.6.2012 г. по гр.д. №1845/2010 г. на Четвърто Г.О.
на ВКС/. Поради това съдът, кредитира експертното решение, че ищецът страда от
посоченото в него заболяване – „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на
долната стена“, като общоизвестно е, че това заболяване представлява исхемична
болест на сърцето, включена в чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №5/1987г.. По делото е
приет като доказателство, представен от представителя на ищеца Протокол
№38/15/20.05.2020г. от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „А.К.“ЕАД,
от който се установява фактът, че комисията е приела Експертно решение №0612 от
01.04.2020г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К. и е
предложила Д.П.В., работещ в „А.К.“ЕАД като Ръководител сектор „Специализиран
транспорт“ да бъде трудоустроен от 20.05.2020г. до 01.04.2021г.. Протоколът е
подписан освен от членовете на комисията, но и от запознатите лица, а именно
освидетелствания В. и прекият му ръководител св.Б.. Този протокол беше оспорен
от представителя на ответника като неотносим към спора, тъй като от РЗИ не е
изпращано на „А. К.“ Експертно решение №0612 от 01.04.2020г., което да е влязло
в сила, а било изпратено друго експертно решение. Съдът намира, че този
протокол е относим към предмета на спора, доколкото с него се доказва знанието
у работодателя за наличието на твърдяното от ищеца заболяване. Не беше оспорена
автентичността или верността на протокола, поради което същият е приет от съда
и следва да бъде кредитиран като писмено доказателство, представляващо
официален свидетелстващ документ, който е издаден от лекарска комисия,
съставена в Служба трудова медицина към ответника „А.К.“ЕАД. С протокола освен
освидетелстваното лице Д.В. е запознат и прекият му ръководител Е. Б., който
при предявяване на протокола в съдебно заседание потвърди, че подписът срещу
„Пряк ръководител“ е негов. Без значение е по какъв начин Експертно решение
№0612 от 01.04.2020г. е попаднало в Служба трудова медицина към „А.К.“ЕАД.
Достатъчно е, че на същото е отбелязано, че е влязло в сила и съответната
лекарска комисия при ответника е приела това решение. Като се вземе предвид, че
посоченото Експертно решение №0612 е издадено на 01.04.2020г., Протокол №38/15/
от лекарска комисия към Служба трудова медицина – „А.К.“ЕАД е от 20.05.2020г.,
като на 21.05.2020г. с него е запознат и прекият ръководител на ищеца и всичко
това е станало преди постановяване на Заповед №НК-**/09.06.2020г. на
Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД, с която на Д.П.В. с ЕГН:********** е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, за системни нарушения на
трудовите задължения чрез неспазване на работното време, като е прекратено
трудовото му правоотношение с място на работа „А.К.“ЕАД *** на длъжност
Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ в отдел „Автотранспорт“ сектор
„Специализиран транспорт“, то съдът намира, че за ответника е действала
разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, вменяваща му в задължение да изиска
предварително разрешение на инспекцията по труда и мнението на
трудово-експертната лекарска комисия. По делото не са ангажирани доказателства,
ответникът да е изпълнил тези свои задължения, поради което не е преодоляна и
закрилата за ищеца по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ. В конкретния случай е налице
знание у работодателя „А.К.“ЕАД, че работникът Д.П.В. е страдал от заболяване,
включено в Наредба №5/1987г., за което му е било издадено Експертно решение
№0612 от 01.04.2020г., издадено му от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К.
и е бил предложен за трудоустрояване от Служба трудова медицина на
20.05.2020г.. Но дори и да не е знаел това обстоятелство, неизпълнението на
задължението на работника или служителя да уведоми работодателя и да представи
медицински документи за заболяването няма правно значение и защитата се прилага
/решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г. о. на
ВКС/.
Ето защо съдът намира, че не е
преодоляна предварителната закрила по чл. 333 от КТ при уволнението на ищеца и
уволнението е незаконосъобразно именно на това основание.
По тези съображения искът за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта, с която е извършено се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед основателността на главния иск признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта на работодателя, с която е извършено, основателен се явява и акцесорният иск за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ в отдел „Автотранспорт“ сектор „Специализиран транспорт“ в „А.К.“ЕАД ***.
По иска по чл.344, ал.1, т.3:
Видно от разпоредбата на чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ищецът може да иска обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.
От представените и приети по делото писмо с вх. №2977/11.08.2020г- от ТД на НАП Велико Търново офис В. и констатацията от трудовата му книжка, се установи, че същият не е работил по трудово правоотношение от датата на уволнението си до датата на приключване на съдебното дирене, т. е. от уволнението ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза, с което искът е доказан по основание.
Брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението – м. май 2020г. е в размер на 2901,96 лева, съгласно приетото Удостоверение с Рег. №У-01-574 от 08.07.2020г., издадено от „А.К.“ЕАД ***.
Тъй като крайният момент, към който се произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване на съдебното дирене, искът следва да бъде уважен за периода от 10.06.2020 г.-датата следваща уволнението до 24.09.2020 г.-датата на приключване на съдебното дирене по делото. Брутното трудово възнаграждение на ищеца за този период, изчислено на месечна база 2901,96 лв., се равнява на 9892,92 лева. Именно до този размер следва да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Основателно се явява възражението на представителя на ответника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, тъй като съгласно от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение, което се дължи за предявените обективно съединени искове е в общ размер на 1434,65 лева, съразмерно на уважената част от исковете. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното между Д.П.В. и процесуалният му представител възнаграждение е в размер на 2000 лева. Предвид на това и като съобрази НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът „А.К.“ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.П.В. сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар до размера на сумата 1434,65 лв., а по сметка на Козлодуйския районен съд сумата 555,71 лв. за държавна такса /80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 80 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 395,71 лв. върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: ***, извършено със Заповед №НК-**/09.06.2020г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ЕАД *** с ЕИК:********* и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител сектор „Специализиран транспорт“ в отдел „Автотранспорт“ сектор „Специализиран транспорт“ в „А.К.“ЕАД ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ „А.К.“ЕАД *** с ЕИК:********* да заплати на Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата 9892,92 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за периода от 10.06.2020 г.-датата, следваща датата на получаването на заповедта за уволнение до 24.09.2020 г.-датата на приключване на съдебното дирене по делото, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.06.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за размера от 9892,92 лева до пълния предявен размер от 19200,00 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК А.К.“ЕАД *** с ЕИК:********* да заплати на Д.П.В. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата 1434,65 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК А.К.“ЕАД *** с ЕИК:********* да заплати по сметка на Козлодуйския районен съд сумата 555,71 лв., представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, относно присъденото обезщетение за работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: