Р E Ш Е Н И Е
№ 104
гр.Плевен, 02.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
Членове: Снежина
Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Веска Андреева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 912 описа на Административен съд - Плевен за 2022 год.и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 553 от 24.10.2022 г.,
постановено по анд № 20224430201425/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 22-0938-000925 от 9.05.2022 г. на Началник сектор
ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на Н.Е.М., ЕГН **********,***, на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това, че на 21.02.2022 г. в 17,25 часа на ул.“Хаджи Димитър“ до № 18 с
посока на движение ул. „Пирот“, управлява л.а. Ауди А3 с рег.№ ***, което не е
негова собственост, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
за проба за алкохол, за което е съставен АУАН и му е издаден талон за
медицинско изследване, а при дадената кръвна проба в ЦСМП – Плевен същата е
отчела наличие на алкохол в кръвта 0,56 промила.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Е.М., чрез адвокат П.М.Б.
от Адвокатска колегия – Враца, който счита същото за постановено в нарушение на
закона и при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила.
Описва подробно фактическата обстановка.
Счита, че поведението на М. не
съставлява административно нарушение, т.к. деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП не е
извършено. Счита въззивното решение за
необосновано, т.к. не са обсъдени доводите на защита по спорните обстоятелства
по делото, което е основание за отмяна на обжалваното решение. Сочи, че съдът
не е обсъдил доводите относно антидатирането на наказателното постановление,
макар изрично да е посочено в решението като довод на защитата. Посочва, че на М.
са издадени три наказателни постановления от един и същи служител на сектор
Пътна полиция, връчени му едновременно, с поредни номера, но със съществени
разлики в датата на издаването им. Навежда доводи, че въпреки, че в жалбата, с
която е сезиран съда, са поставени тези съображения и са развити подробни
доводи в това отношение и в хода на съдебното следствие, тези аргументи са
едностранно подминати от въззивния съд, което повлиява на правото на защита на привлеченото
лице и това нарушение е съществено, т.к. е лишен от възможността аргументите да
бъдат обсъдени от една инстанция от триинстанционното административно
наказателно производство, а самите аргументи по своето естество обуславят
евентуалната възможност да е налице злоупотреба със служебно положение, водеща
до грубо нарушение правото на защита на наказаното лице и следва да бъдат
обсъдени от съдебната власт, чиято функция е именно да гарантира спазването на
законността и пресичането на подобен вид недобросъвестно поведение от страна на
административните органи. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че
връчването на нечетлив акт не води до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, ако същият е бил изчетен. Твърди, че М. не е отказал получаването на копие от акта,
даже обратното, имал е желанието да се възползва от възможността да възрази
срещу него пред административнонаказващия орган, но нечетливостта на АУАН го е
довела до невъзможност да обоснове аргументите си, т.к. не е знаел срещу какво
точно се защитава. В тази връзка счита за несправедливо едно лице да черпи
благоприятни последици от незаконосъобразното си поведение, а другата страна да
черпи неблагоприятни последици от добросъвестното си такова. Счита за
неправилни изводите на съда за направата на корекции в акта именно с цел
гарантирането правата на наказаното лице. Счита, че тези дописвания, без
поставянето на подпис от извършилия ги, опорочават допълнително и без това
строго формалната процедура. Сочи, че в множество съдебни актове, включително и
на наднационални съдилища, нечетливостта на акта е приравнено на неговата
липса. Поддържа всички аргументи, представени с жалбата срещу процесното
наказателно постановление, както и тези, развити в хода на въззивното
производство. В заключение моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и се
представлява от адв.Б., който поддържа жалбата на заявените в нея основания,
моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП, претендира
разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
21.02.2022 година, в град Плевен, полицейският служител Б.М. изпълнявал задълженията си по спазване
правилата за движение по пътищата в град Плевен с позивна 24 - спазване на
правилата за паркиране. Около 17:25 часа свидетелят М. се намирал в района на 9
- ти квартал в град Плевен, ул. „Хаджи Димитър“. Извършвал обход със служебния
автомобил. По същото време, свидетелят М. видял мъж, който пресичал пешеходната
пътека, отпивайки от кенче с бира. След като свидетелят М. отминал пешеходеца и
пътеката, в огледалото за обратно виждане видял, че същият мъж се качва в лек
автомобил „Ауди“ паркиран, малко по- надолу по улицата. Водачът привел в
движение лекия автомобил „Ауди“ в посока към улица „Пирот“ в град Плевен.
Полицейският служител Б. го последвал и не след дълго успял да го спре за
проверка. Междувременно М. поискал съдействие от свои колеги за извършване на
проверка на водача. Свидетелят Б. изискал от водача на лекия автомобил „ Ауди“
документи за проверка непосредствено след спирането му, но той не представил
СУМПС. След направена справка с ОДЧ и служба за граничен контрол било
установено, че жалбоподателят притежава СУМПС образец Великобритания, както и
че считано от датата на завръщането си в Република България - 21.11.2021 година
до момента на проверката не подменил чуждестранното свидетелство за управление
на МПС с образец България. На подадения от свидетеля Б. сигнал за съдействие се
отзовал полицейският служител С.К.. Последният подканил М. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 75 10 е фабр. № ARBA-0164.
М. отказал, поради което на същия бил издаден талон за кръвна проба № 0064953.
Жалбоподателят отказал и изпробването му за употреба на наркотични вещества е
техн. средство Дрегер Дръг тест 5000 с фаб,. № ARLK0013. На 21.02.2022 година
непосредствено след проверката, на М. бил съставен АУАН с бланков номер 573335 за
нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 - отказ да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол и нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 - отказ да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
двете, реализирани на 21.02.2022 година. Въз основа на този акт е издадено
Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022 година , с което е санкциониран
жалбоподателя с глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДП .
Съдът установил още, че на 3.05.2022 година бил
съставен АУАН с бланков номер 610947 за извършено нарушение но чл. 162 ал. 1
ЗДП за това, че на 21.02.2022 година в град Плевен, М. управлявал МПС с
чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваването му в
Република България за повече от 3 месеца. Въз основа на този акт е издадено
Наказателно постановление № 22-0938-000924/30.05.2022
година, с което М. е санкциониран с глоба в размер на 100 лв.
В деня на проверката - 21.02.2022 година, въз основа
на издадения талон за медицинско изследване № 0064953 М. ***. Химик в УМБАЛ „
Георги Странски“ ЕАД взел две кръвни проби, които били подложени на химическо
изследваме от химик в БНТЛ при ОД на МВР Плевен. Резултатът от същото,
обективиран в нарочен протокол № А - 42/01.03.2022 година установил наличие на
алкохол 0,56 промила в кръвта на М.. Въз основа резултатите от извършеното
химическо изследване, на 25.03.2022 година свидетелят Б. М. съставил АУАН №
123426/25.03.2022 година за извършено от М. *** нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1
ЗДП - управление на МПС след употреба на алкохол в размер на 0,56 промила.
Актът за установяване на административно нарушение бил сведен до знанието на
жалбоподателя по местоработата му в град Плевен на улица „Българска авиация“
където бил установен от Б.. Последният му го прочел на място, след което Н.М.
го подписал собственоръчно. На 9.05.2022 година е издадено наказателно
постановление № 22-0938- 000925 от 9.05.2022 година на Началник сектор в ОДМВР
- Плевен, сектор ПП - Плевен, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер
на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. Ill т.
1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите С.К. и Б. М., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът намерил депозираната от Н.Е.М. *** жалба против Наказателно постановление
№ 0938-000925 от 09.05.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор
ПП - Плевен за неоснователна. Съдът изложил мотиви, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.
Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от полицейски инспектор в сектор „ Пътна полиция „ при ОД
на МВР- Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Предвид спецификата на конкретното нарушение, а именно такова по чл. 5 ал. 3 т.
1 от ЗДвП, чиято обективна страна изисква установяването на концентрация на
алкохол в кръвта на конкретно лице и този процес сам по себе си изисква време
за надлежното обработване на взетите проби, съдът приел, че правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е пристъпил
към съставянето на акт за този вид нарушение след резултата от извършеното
химическо изследване, т. е на 25.03.2022 година. Съдът приел за неоснователни
възраженията на пълномощника на М. затова, че е нарушено правото на защита на М.
и същият не бил разбрал в какво всъщност е обвинен, като взел предвид показанията
на свидетеля Б. М., който посочил, че лично установил и посетил местоработата
на жалбоподателя М. ***, лично го
запознал с АУАН бланков № 123426 от 25.03.2022 година, като му изчел
съдържанието му. За удостоверяване на този факт жалбоподателят лично положил
подписа си в графата нарушител на гърба на акта. Възражението, че
предоставеният му втори екземпляр е нечетливо, поради което и било нарушено
правото му да разбере в какво е обвинени съдът възприел като несъстоятелно.
Като такова съдът възприел и възражението във връзка с направеното дописване с
химикал в предоставения на М. екземпляр от АУАН, като взел предвид показанията
на свидетеля М., че именно той направил същото дописване, няколко часа след
срещата си с жалбоподателя именно, за да знае в какво е обвинен. Съдът изложил
и съображения, че издаденото впоследствие Наказателното постановление №
0938-000925 от 9.05.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП
- Плевен, съдържа конкретни данни за времето и мястото на извършване на
нарушението – 21.02.2021 год., в град Плевен, ул. „Хаджи Димитър“ до № 18 в
посока към улица „ Пирот“ в съответствие с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, както и
пълно описание на нарушението - управление на МПС лек автомобил „ Ауди“ с per. № *** след употреба на алкохол в
размер на 0,56 промила , установено с химическа експертиза на химик при БНТЛ
Плевен.
Съдът приел за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на принципа Non bis in idem, тъй като наказващият
орган е образувал ново производство при наличие на друго, което вече е в ход и
се обжалва. Съдът приел, че на
21.02.2022 година в град Плевен са констатирани три нарушения със сочен автор М..
Съставен е АУАН с бланков номер 573335 за нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 -
отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и
нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 - отказ да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и двете, реализирани на 21.02.2022
година. Въз основа на този акт е издадено Наказателно постановление
№22-0938-000923/09.05.2022 година и санкционира жалбоподателя с глоба в размер
на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДП . На 03.05.2022 година бил съставен
АУАН с бланков номер 610947 за извършено нарушение по чл. 162 ал. 1 ЗДвП за
това, че на 21.02.2022 година в град Плевен, М. управлявал МПС с чуждестранно
национално свидетелство, без да е подменено след пребиваването му в Република
България за повече от 3 месеца. Въз основа на този акт е издадено Наказателно
постановление № 22- 0938-000924/30.05.2022 година и санкционира М. с глоба в
размер на 100 лв. Цитираните две наказателни постановления санкционират нарушения, различни от това,
описано в обжалваното наказателно постановление № 22-0938-000925/09.05.2022
година. Съдът направил извод, че обективирането на няколко нарушения, извършени
в един и същи ден, от едно и също лице в различни АУАН и последвали ги
наказателни постановление не съставлява нарушение на принципа Non bis in idem.
След съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният
съд направил извод, че наказателното постановление е издадено и в съответствие
с материалния закон. Изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП
забранява на участниците в движението по пътищата да управляват пътно превозно
средство след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Събраните
в хода на съдебното дирене доказателства според решаващия състав на РС доказват
по несъмнен начин, че М. е осъществил
всички признаци на визираното в посочената по-горе разпоредба на ЗДвП
административно нарушение. На 21.02.2022 година в град Плевен управлявал МПС
лек автомобил „ Ауди с per. № EH 6242ВХ с концентрация
на алкохол в кръвта 0.56 промила. В подкрепа на този извод се позовал на
заключението по изготвената химическа експертиза в съответствие с всички
правила на ЗАНН и Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване на
алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози. Съдът намерил за
неотносимо към предмета на доказване заключението по изготвената на 19.07.2022
год. - пет месеца след взимането на кръвна проба на жалбоподателя, установяващо концентрация 0,51 промила предвид
данните, установени от химик в БНТЛ
Плевен за започнало разлагане на пробата, въпреки правилното й съхранение. При
така изложените правни и фактически съображения съдът направил извод, че с
поведението си М. е осъществил от обективната и субективна страна признаците на
посочените в акта и наказателното постановление нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1
ЗДП. Според РС конкретното нарушение не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай предвид забраната на чл. 189з
ЗДП, съгласно която за извършени нарушения по ЗДП не се прилагат разпоредбите
на чл. 28 и чл. 58 Г ЗАНН.
На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното
НП.
Касационната инстанция намира оспореното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Правилно е установено, че наказаното лице е осъществило
нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП,
с който е въведена забрана за водачите на ППС да управляват пътно превозно
средство под въздействие на алкохол. В конкретния случай, от събраните по
делото доказателства се установява, че на процесните дата и място касаторът е
управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с
рег.№***, след като е установен от
свидетеля М. да употребява алкохол. Свидетелят съобщава при разпита си в
съдебно заседание , че по време на дежурство е забелязал пешеходец, който
„надигаше кенче с бира“. След като подминал пешеходеца, забелязал, че той се
качил в лек автомобил „Ауди“, което провокирало свидетеля да отбие, да спре, да
изчака автомобила на М. да подмине и свидетелят тръгнал след него. Спрял
автомобила и се обадил на други полицейски служители за съдействие. Водачът
отказал проба за алкохол с техническо средство, и му бил издаден талон за
кръвна проба. На водача е взета кръв в ЦСМП и видно от приложения на л.18 от
въззивното дело Протокол за химическо изследване №А-42/2022 год., е
констатирано наличието на етилов алкохол в кръвта на М. с концентрация 0,56 промила.Това установено
количество алкохол попада в предметния обхват на нормата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, съставлява доказан обективен елемент от състава на тази
норма и влече последиците, регламентирани в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП-ангажиране
на административнонаказателната отговорност на касатора.
Действително, при изследване на
контролната проба с №0064953-3 повече от три месеца след вземане на кръв, по
искане на касатора, е установено чрез газхроматографския метод наличието на
етилов алкохол в концентрация 0,51 промила, което показва отклонение от
резултата от първоначалното изследване от 1.03.2022 год. с 0,05 промила.
Последното е без правно значение за съставомерността на констатираното деяние,
предвид че разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП запретява употребата на
алкохол и санкционира всяка установена концентрация на алкохол в кръвта в
границите между 0,5 и 0,8 промила, в който предметен обхват попадат както
резултатите от първоначалното изследване на кръвта, така и резултатите от
контролната проба.
Правилни са изводите на въззивния съд и в
този смисъл неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални
нарушение в хода на административнонаказателното производство. В съставения
АУАН съдът констатира, че действително е
извършено дописване на правната квалификация на констатираното нарушение, което
се установява от приложения от касатора във въззивното производство втори
индигиран екземпляр от съставения акт-л.47 от делото. Самият факт, че М.
представя копие на акта с дописана с
химикал правна квалификация на деянието означава, че дописването е било
извършено преди предоставяне на касатора на екземпляр от този акт, а не
впоследствие, поради което той е бил информиран своевременно за допълването на
акта и е знаел правната квалификация на вмененото му деяние. В показанията си
пред съда М. е заявил, че той е направил дописването, намерил е отново М.,
дописал е неговият екземпляр още същия ден, когато е съставил акта. Действително
приложеното по делото индигирано копие е доста нечетливо-четат се имената на
актосъставителя и собственото и
фамилното име на свидетеля по акта, чете се датата на нарушението и отделни думи от описание на нарушението. Но
от показанията на свидетеля М. в съдебно заседание пред въззивния съд се
установява, че той е прочел съдържанието на акта на М.. А св. К. от своя страна
съобщава, че акта е предявен на водача. Правото
на защита на М. би било нарушено в
случай, че той изобщо не е наясно за
какво му е съставен акта, за какво нарушение е привлечен към отговорност. В
случая обаче, чрез изчитането на съдържанието на акта на привлеченото лице той
е бил наясно както с фактите и обстоятелствата във връзка с вмененото деяние,
така и с правната квалификация на деянието, която вече четливо е дописана
по-късно през деня в съставения акт за нарушение. Затова касационната инстанция
възприема като правилни изводите на въззивния съд, че в конкретния случай,
предвид запознаването на М. със съдържанието на акта за нарушение чрез
прочитането му от неговия съставител, не е възпрепятствано, нито ограничено
правото на защита на М..
Не е допуснато нарушение и на принципа non
bis in idem. На л.7, 8 и 9 от въззивното дело са приложени трите издадени срещу
М. наказателни постановления. С първото като номер НП №22-0938-000923/9.05.2022
год. е ангажирана отговорността на М. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДП
– отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотици. С НП
№22-0938-000924/30.05.2022 год. е ангажирана отговорността на М. за управление
на МПС, без да притежава валидно СУМПС-нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, за
което е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. И третото НП е
процесното, с което е ангажирана отговорността на М. за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация 0,56 промила. Т.е. касае се три съвсем
различни по своя характер и обективни особености нарушения, констатирани на една дата и място. Аргументи в посока на
извода, че се касае за отделни административни нарушения биха могли да се
изведат и от Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Няма доказателства, че процесното НП е
антидатирано. Вярно е, че трите цитирани НП, които са издадени за трите
констатирани при проверката нарушения са с поредни номера и с различни дати, но
по делото не е поискано, нито приложено доказателство-например копие на
регистър или друг документ, от който да се установи поредността на вписване на
съответните издадени НП и хронологията, в която са записани, за да може да се
направи категоричен извод за антидатиране на НП. Противно на оплакванията на
касатора, в НП са описани доказателствата, станали основание за ангажиране
отговорността му-съставения при проверката акт за нарушение, издадения талон за
медицинско изследване, протокола за химическо изследване, описани в
обстоятелствената част на НП.
Ето защо, като е достигнал до извод за съставемореност
и доказаност на вмененото на М. нарушение и за липса на допуснати нарушения в
процедурата по издаване на НП, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и
правилно решение, което следва да ес остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553/24.10.2022
год., постановено по анд № 20224430201425/2022 год. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.