Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 387
по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 49
вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Г.П.К., починала в хода на съдебното производство и на
нейно място на основание чл. 227 от ГПК са конституирани Т.Б.М. и Ф.Б.К., се
твърди, че поради констатирано онкологично заболяване – карцином на лявата
млечна жлеза на 23.02.2005 г. й била извършена радикална мастектомия като при
операцията й се установило, че заболяването е във втори „б” стадий. Твърди се,
че впоследствие били приложени нови три курса на химиотерапия и облъчване на
лявата гръдна стена, но въпреки лечението на 27.03.2007 г. при изследване на
скенер били установени метастази в белия дроб. Твърди се, че й било предложено
от завеждащия отделение в ОДОЗЦ „П.” ЕООД – д-р Т. да се включи в клинично
изпитване на препарата „епотилон” на „Б.Ш.Ф.” АГ като й било обяснено, че
същият може да се окаже ефективен за лечението на метастазите на карцинома на
млечната жлеза. Било й казано, че проучването е разрешено от ИАЛ и че ще бъде
застрахована в случай, че се появят усложнения в резултат на проучването.
Изложени са твърдения, че подписала информирано съгласие на 29.03.2007 г., но
никой не й съобщил и в документа не било записано за възможен риск от това,
което последвало. Твърди се в исковата молба, че клиничното изпитване започнало
с венозни вливания на препарата и й били направени пет такива. През целия
период стриктно спазвала определените правила. Заявени са твърдения, че по
време на лечението започнали да появяват изтръпване, „мравучкане”, отпадналост
в ръцете и краката, за които уведомила лекарите. Лечението продължило, но
симптомите се засилвали, появили се болки и след петото вливане на лекарството
лечението било прекратено поради поява на нежелана реакция „сензорна
полиневропатия”. В исковата молба се твърди, че въпреки сериозността на
заболяването, първоначалната ищца се намирала в сравнително добро общо
състояние, със запазена физическа активност и възможност да извършва всякакъв
вид движения, свързани с бита и работата й. След проведеното лечение с
препарата „епотилон” се влошило здравословното й състояние, болките и
изтръпване на ръцете и краката й се засилили, появила се слабост и лесна умора.
На 26.11.2007 г. била освидетелствана от ТЕЛК, който й определил 100% загубена
работоспособност от появата на „медикаментозна полиневропатия”. Било извършено
специализирано неврологично изследване на 27.03.2008 г., което потвърдило
новонастъпилото увреждане. В исковата молба се твърди, че „медикаментозната
полиневропатия” не се поддава на лечение и прогресивно се влошава като е
съпроводена с нощни болки, който не позволявали на първоначалната ищца да спи,
загуба на чувствителност на кожата и все по-ограничени движения. Твърди се, че
била в състояние да измине самостоятелно 5-10 метра, а за по-далечно разстояние
ползвала инвалидна количка. Нуждата й от чужда помощ била непрекъсната.
Обръщала се неколкократно към лекуващите лекари за изплащане на обезщетение,
поради необходимостта от пари, предвид затрудненията в предвижването, но
единственият отговор, който получавала бил „Ти сега пари ли искаш да изкараш?”.
Потърсила съдействие от ИАЛ, от дружеството производител, но не получила
такова. Твърди се, че се чувствала силно подтисната, изоставена от държавата, а
последиците за нея били силно ограничена физическа активност, загуба и на
най-малка надежда, че състоянието й може да се подобри, чувство на безизходица
и отчаяние. При тези твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на
исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество като застраховател по риска „ГО” да заплати сумата от 100 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в периода м. март – месец юли 2007 г. При условията на евентуалност сумата
се претендира от евентуалния ответник като възложител.
Ответникът З. „А.Б.” АД „К.О.Ц.- П.”
ЕООД, оспорва заявеният иск в писмен отговор, в който са наведени възражения
досежно тяхната основателност.
Евентуалният ответник „К.О.Ц.- П.” ЕООД, оспорва заявения иск в писмен
отговор с наведени възражения.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен застрахователен сертификат по застрахователна полица
№ 13190073440000001, от която се установява, че ЗПАД ”А. Б.” е застраховало „Ш.”
АГ, както и съзастрахованите медицински центрове, изследователите и медицинския
персонал, провеждащ изпитване № 309544 с наименование на проучването
„проспективно, многоцентрово, рандомизирано, паралелно – групово, 2-ра фаза
клинично изпитване за проучване ефективността, безопасността и поносимостта на
4 режима на приложение на 3 дози ZK219477/16 и 12 мг/кв.м. телесна повърхност като 3-часова инфузия и 22 мг/кв.м
телесна повърхност като 30-минутна или 3-часова инфузия/ при пациенти с
метастазирал тумор на гърдата. Периодът на застрахователното покритие е посочен
от 23.01.2007 г. до 31.12.2007 г. с ретроактивна дата – 01.01.2007 г. и
застрахователно покритие: гражданска отговорност към участниците в изпитването
за увреждане на здравето /вкл. смърт/ и други имуществени и неимуществени вреди
в резултат на изпитването.
Представени са и общите условия към договора за застраховка „Отговорност за
клинични изпитвания”.
Представен е формуляр за писмено информирано съгласие на Г.К. по изпитване № 309544/2005-003216-30 от
29.03.2007 г.
Представени са епикризи и множество медицински документи, досежно
здравословното състояние на Г.К. и извършени медицински изследвания.
По делото е изслушана комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица – д-р О.Д.М., онколог и д-р С.И.С., невролог. В заключението си
вещите лица са посочили, че причина за възникване на полиневропатията е
приложението на „епитилон”, съвпадащо по време с началото на клиничното
изпитание с този препарат. Вещите лица са посочили, че липсват данни от
медицинската документация за наличие на друга причина, водеща до полиневропатен
синдром.
Прието е и допълнително заключение на комплексната СМЕ.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели в
съдебно заседание от 12.05.2010 г., а именно – Й. П. В., сестра на
първоначалната ищца, Т.Н. Н., д-р А.Д.Т. и Б.М.П..
Свидетелските показания и приетите по делото медицински експертизи ще бъдат
обсъдени по-долу в мотивите на настоящото съдебно решение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът в настоящия му състав намира заявеното възражение от страна на
процесуалния представител на ответника
„К.О.Ц.- П.” ЕООД в съдебно заседание от 24.10.2010 г. /стр. 437/ и
поддържано в хода на съдебното производство, в което е изготвен доклад по
делото и е прието, че са предявени главен иск по чл. 49 от ЗЗД и евентуален по
чл. 226 от КЗ /отм./ за частично основателно. Изготвеният доклад по делото в
цитираното протоколно определение е с оглед депозирана молба на ищцовата страна
от 11.02.2009 г. След тази молба са депозирани обаче последващи две уточнителни
молби от 24.02.2009 г. /стр.115/ и от 14.05.2009 г. /стр.188/ и в двете молби
ищецът е заявил, че претендира алтернативно осъждане по иска по чл. 49 от ЗЗД в
случай, че „не са налице всички условия за изплащане на застрахователно
обезщетение” /молбата от 14.05.2009 г./ респ. „алтернативно в случай, че не
осъдите ЗАД „А.” да уважите иска към първия ответник” /молбата от 24.02.2009/.
Алтернативно обективно съединяване на искове е налице, когато ищецът предоставя на съда да
разгледа и уважи един от съединените искове. Допустимо е такова съединяване на искове,
когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания
на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите
притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите
основания ще му бъде признато претендираното право / РЕШЕНИЕ № 392
ОТ 18.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1487/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/. В настоящата хипотеза ищецът не е предоставил право на
преценка на съда да разгледа една от двете претенции. Използваната словестна
конфигурация, макар и неприцизна, в двете последни уточнителни молби водят до
извода, че разглеждането на иска по чл. 49 от ЗЗД е предпоставен от сбъдване на
вътрешно процесуално условие /не на преценката на съда/ – неоснователност на
иска срещу дружеството – застраховател т.е. налице е евентуално съединяване на
исковете, но в поредност, различна от възприетата от състава на съда в
определението му от 24.10.2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че е
сезиран с главен иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, съединен при условията на
евентуалност с иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора
за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Видно от представената по делото застрахователна полица ответникът
– застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска
отговорност» на «изследователите и медицинския персонал, провеждащ изпитване №
309544», имащи качеството «съзастраховани» и сочени от ищеца като пряк
причинител. Страните не са формирали спор относно обстоятелството,
че първоначалната ищца е била включена в клинично изпитване на препарата
„епитилон”, а това се установява и от представеното по делото и подписано от
страна на Г.К. съгласие.
Не се спори между страните, че в резултат на
електроневрографско изследване от 27.03.2008 г. е установена полиневропатия при
първоначалната ищца. Същото е установено и от вещите лица по изслушаната СМЕ. Заявено
в исковата молба е, че нежеланите реакции вследствие употребата на препарата
«епитилон» били описани в документа за информирано съгласие, но никъде не било
записано досежно възможния риск от това, което последвало. В т. 8 от формуляра
за информирано съгласие е посочено, че се наблюдават нежелани реакции,
изразяващи се в «усещане за тръпнене и мравучкане в длани и ходила, гадене,
повръщане, ставна болка, мускулна болка, диария, умора, косопад, повишаване
броя на червените кръвни телца, намаляване броя на белите кръвни телца». Съобразно
нормата на чл. 88 ал.1 т. 3 от Закона за здравето за получаване на информирано съгласие
лекуващият лекар трябва да уведоми пациента за потенциалните рискове, свързани с
предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и
нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства. Във формуляра за
получаване на информирано съгласие никъде не е посочен като възможен риск получаване
на „полиневропатия” у пациента с оглед приема на експерименталния лекарствен
препарат, въпреки, че същата е била предвидимо усложнение и не е могла да бъде
избегната в хода на лечението, с оглед изводите на СМЕ. Фактът, че „полиневропатията” е провокирана от приема на „епотилон” е
установен от вещите лица по СМЕ. Настоящият съдебен състав не кредитира
изявлението на вещото лице д-р С. в съдебно заседание от 04.07.2016 г.
/стр.1092/, че симптомите на невропатията били стриктно посочени във формуляра
и не било необходимо да се сочи медицинската диагноза. „Тръпненето” и
„мравучкането” са сетивни усещания и като такива могат да бъдат
предизвикани от различни фактори респ. да са симптом на различни болестни
състояния, но те по никакъв начин не могат да препокрият смислово диагнозата
„полиневропатия”. Никъде във формуляра за информирано съгласие не е посочено, че е
възможно пациентът да получи неврологична увреда на периферните нерви на
крайниците респ. в какво се състои тази неврологична увреда и евентуалните й
неблагоприятни последици. Обстоятелството, че с оглед приема на лекарството е
констатирано намаление на метастазите с около 30%, според настоящият съдебен
състав не освобождава медицинският персонал, участващ в проучването да
информира пациента за всички възможни и предвидими рискове от лечението. Право
на пациента е след получаване на тази информация, сам и по собствена воля да
прецени дали с оглед на тези рискове и странични ефекти би се включил в
проучването и дали би се съгласил да изтърпи тези неблагоприятни последици с
оглед бъдещ и евентуален благоприятен изход. Предвид което настоящият съдебен
състав намира, че медицинските специалисти, участвали в експерименталното
проучване са допуснали нарушение на нормата на чл. 88 ал.1 т. 3 от ЗЗ, което
предопределя противоправния характер на деянието им. Съвсем отделен въпрос, с
оглед данните по делото и предвид изводите на допълнителната СМЕ е, че
обективно полиневропатията е установена на 05.04.2007 г. без данни да са
предприети мерки за овладяване на състоянието на пациента. Диагнозата е
доказана инструментално чрез ЕМГ едва на 27.03.2008 г. В период от около
година, медицинският персонал се е задоволил само и единствено с документално
отбелязване и регистриране на засилващата се симптоматика на заболяването.
Съобразно Наредба № 19/02.08.2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Нервни болести” основната цел на тази специалност е висококвалифицирана
ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно
лечение, данни за поведение в тази насока от страна на медицинския персонал,
участващ в проучването не са ангажирани по делото.
Причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вредни последици
се установяват от изводите на СМЕ /основна и допълнителна/.
Причинените вредни последици се установяват от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът цени като обективни и непосредствени впечатления.
Показанията на свидетелката В., ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК в
логична последователност пресъздават състоянието на първоначалната ищца –
„постепенно се стигна до там, че тя не можеше да се изправи от леглото без
чужда помощ”, „тя казваше, че стъпалата са й огромна, горяща възглавница и все
едно стъпва върху начупени стъкла”, „ноктите на ръцете и краката й започнаха да
посиняват и падат”. Аналогични са и показанията
на свидетелката Н..
Доколкото понесените от първоначалната ищца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитетът
на нейното страдание с оглед понесените от същата болки и страдания, периодът, в
който същите са търпени справедливо би било да се присъди сума от 60 000 лв. като
за горницата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Конституираните в производството по реда на чл. 227 от ГПК ищци са
наследници от първа степен по права линия на първоначалната ищца, поради което
и с оглед нормата на чл. 5 от ЗН определеното обезщетение следва да се присъди
при равни квоти между двамата т.е. по 30 000 лв. за всеки един от тях.
Законна лихва в исковата молба не се претендира, поради което и с оглед
диспозитивното начало в процеса настоящият съдебен състав намира, че такава не
следва да се присъжда.
С оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие настоящият съдебен
състав намира, че не дължи произнасяне по заявения евентуален иск. Но само и
единствено за пълнота на мотивите и дори да се приеме, че е налице алтернативно
съединяване на претенциите заявеното възражение за липса на пасивна
материалноправна легитимация, заявено от ответника – болнично заведение е
основателно. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни
действия, същата е гаранционно-обезпечителна и обективна – възложителят
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа, поради което е необходимо вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Страните не са
формирали спор относно обстоятелството, че първоначалната ищца е била включена
в клинично изпитване на препарата „епитилон”. Не е част от спорния предмет по
делото и обстоятелството, че клиничното изпитване е организирано с оглед
възлагане от страна на дружество „Б.– Ш. Ф.” АГ. Ответникът – болнично
заведение не притежава качеството „възложител” на проекта респ. от наличните по
делото доказателства настоящият съдебен състав не може да обоснове връзка на
този ответник с процесното клинично изпитване. Обстоятелството, че медицински
специалисти, работещи по трудово правоотношение при този ответник са участвали
в проекта по клиничното изпитване респ. за целите на същото е ползвана
медицинската база и апаратура на това болнично заведение не обосновава връзка
на същото с проекта доколкото проведеното експериментално лечение от страна на
лекарите е с оглед участието им в проекта по клинично изпитване на
медикаментозния препарат, а не е по повод служебните им задължения по силата на
трудово или гражданскоправно правоотношение с този ответник.
При този изход на спора на ищеца не се следват разноски предвид липсата на
заявено искане в този смисъл.
На основание чл. 78 ал. 3 на ответника З. „А.Б.” се следват разноски в
размер на 258лв., , а на ответника „К.О.Ц.- П.” ЕООД се следва сумата от 2640
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът З. „А.Б.” следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС ДТ в размер на 2400 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.” ЕИК********, с адрес: *** да
заплати на основание чл. 226 ал.1 от КЗ на
Т.Б.М., ЕГН ********** и Ф.Б.К., ЕГН **********/конституирани на основание чл.
227 от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство Г.П.К./, и
двамата със съдебен адрес:*** – адв. М.Ц. сумата от по 30 000 лева за всеки един от двамата – обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от Г.П.К. в периода месец март – месец юли 2007 г.
с оглед участието й в клинично изпитване протокол 309544 като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН ********** и Ф.Б.К., ЕГН **********/конституирани на основание
чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство Г.П.К./,
и двамата със съдебен адрес:*** – адв. М.Ц. да заплатят на З. „А.Б.”, ЕИК********,
с адрес: *** на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК сумата от 258 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН ********** и Ф.Б.К., ЕГН **********/конституирани на основание
чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство Г.П.К./,
и двамата със съдебен адрес:*** – адв. М.Ц. да заплатят на „К.О.Ц.- П.”ЕООД,
ЕИК********, със съдебен адрес:*** – адв. Ю. К. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата от 2 640 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” ЕИК********,
с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата
от 2 400 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: