Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……………г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия М. СТОЙКОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойкова
в.гр.дело № 15634 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 200453 от 23.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 75908/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, са отхвърлени
предявените от В.Д.Б., Е.А.Г.-В., Ф.М. Б.А.Ф., А.Я.В., Р.Д.Д. и Л.А. Д., като
собственици на самостоятелни обекти в сграда, находящ се в гр. София, ул. „******срещу
„С.Д.-*“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, а.. 1, вр. чл. 265, а..
1, пр. 2 ЗЗД за сумата в размер на 7570 лв., представляваща стойност за
отстраняване на проявили се недостатъци при извършени СМР по сградата, находяща
се в гр. София, ул. „******.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство В.Д.Б., Е.А.Г.-В.,
Ф.М. Б.А.Ф., А.Я.В., Р.Д.Д. и Л.А. Д.. В жалбата се излагат оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа
се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по
делото, като е игнорирал представените от ищците доказателства, в частност изготвената
частна техническа експертиза, в която били изброени всички констатирани от експерта недостатъци, както и необходимите
видове работи по вид, количество и цени, които следва да бъдат извършени, за да
бъдат поправени тези недостатъци. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че срокът
за подаване на исковата молба е преклудиран. В тази връзка се сочи, че
разрешението за ползване на сградата е от 29.12.2011 г., а исковата молба дори
да се приеме, че е подадена на 29.12.016 г. отново е в 5-годишния гаранционен
срок. По тези съображение е отправено искане до въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове.
В
срока по чл. 263, а.. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който същата
се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства и закона. Твърди се, че от събраните пред районния съд
доказателства не се установявало ищците да са претърпели вреди от некачествено
изпълнени строителни дейности на ответника. Иска се
оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция, след като е
констатирал, че исковата молба е нередовна, на основание чл. 129, а.. 4, вр.
чл. 2 ГПК съдът е дал указания всеки
един от ищците да посочи на кой или на кои самостоятелни обекти в сградата е
собственик, както и да посочи размера на припадащите се към тези обекти идеални
части от общите части на сградата.
В изпълнение на дадените указания, въззивният
съд е допуснал уточнение на претенцията на ищците, както следва: за В.Д. Б.–
сумата от 608,63 лв. ; Е.А.Г.-В. – сумата от 392 лв.; Ф.М. Б.А.Ф.- сумата от
1165 лв.; А.Я.В.- сума в размер на 1390,50 лв.; Р.Д.Д. -сумата от 585,91 лв.; Л.А.Д.-
сумата от 1059,80 лв.
Не е спорно по делото, а и от приетия
предварителен договор от 01.02.2009 г., се установява, че ищецът А.Я.В. се е
задължил да учреди в полза на ответника „С.Д.“ ЕООД вещно право на строеж за
построяване на луксозна масивна жилищна сграда с гаражи и офиси (магазини)
върху нов обединен парцел, състоящ се от дворното място, собственост на
ответника и дворното място, собственост на ищеца, находящи се на ул. „Плана
планина“ № 5 и № 3. Съгласно раздел V, т. 55 от договора ищецът се е
задължил да построи качествено и в срок, в напълно завършен вид със свои
материали, организация и работна ръка, в напълно завършен вид общите части и
обектите в сградата на собственика, при спазване видовете довършителни работи,
материали, тяхната стойност и качество, дадени в Приложение № 1, неразделна
част от договора. В раздел VІ, т. 70 от
договора е посочено, че инвеститорът – ищец носи отговорност за всички
строителни, монтажни и довършителни работи в гаранционните срокове, определени
в Наредба №
2 за гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съоръжения и строителни
обекти и ЗУТ. С раздел VІ, т. 70 от
договора ищецът се е задължил в случай на недостатъци, появили се в срока на
гаранцията, да ги отстрани изцяло за своя сметка във възможно най-кратки
срокове.
От нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство № 119, том V, рег. № 8132,
дело № 827/2010 г., съставен на 16.07.2010 г. от нотариус И. Н., рег. № 040 на
Нотариалната камара се установява, че част от ищците, а именно А.Я.В., Е.А.Г.-В.,
Л.А.Д. и „Г.И.“ ЛТД (по отношение на който производството впоследствие е
прекратено) са учредили право на строеж на ответника „С.Д.“ ЕООД, а последният
се е задължил да построи и да предаде на ищците конкретно посочените
индивидуално-обособено обекти, напълно годни за обитаване и с разрешение за
ползване от държавна приемателна комисия във вида и според клаузите на
предварителния договор от 01.02.2009 г.
От приетите писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на етап „груб строеж“, № 56,
том VIII, рег. № 14283,
дело № 1293/2011 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж №
55, том VIII, рег. № 14282,
дело № 1292/2011 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 19,
том I, рег. № 484,
дело № 17/2013 г., се установява, че в последствие строителят „С.Д.-*“ ЕООД е
продал на ищците Ф.М. Б.А.Ф. и В.Д.Б. описаните в нотариалните актове
индивидуално-обособени обекти, намиращи се в сграда.
От разрешение за ползване № ДК-07-С-291/29.12.2011
г. се установява, че на 29.12.2011 г. строителният обект е въведен в
експлоатация.
От представения по делото протокол
от проведено на 15.11.2016 г. общо събрание на собствениците на индивидуални
обекти в процесната сграда на ул. „******, се установява, че е взето решение да
бъде уведомен изпълнителя на строежа – „С.Д.-*“ ЕООД писмено да предприеме
необходимите действия по отстраняване на вредите, като в случай, че не се предприемат действия от
страна на С.Д.-*“ ЕООД в определения седмичен срок, собствениците дават
съгласие да бъдат предложени оферти от други строители за отстраняване на
вредите, както и да бъдат предприети съответните действия по търсене на съдебна
отговорност от изпълнителя. Взето е и решение за избиране на ищеца В. Д.Б. за управител на етажната собственост с
правомощия да предприеме действия по събиране на оферти за извършване на
ремонтни работи.
С писмо от 21.11.2016 г., изпратено
до ответника чрез телепоща, ищците са поканили ответника в едноседмичен срок да
отстрани недостатъците по хидроизолацията и мазилката на процесната сграда.
Видно от известие за доставяне, същото е получено на 22.11.2016 от лице Б..
Пред първа инстанция са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на св. А.В.. От показанията й се установява,
че 2016 г. ищците я извикали във връзка с паднала ограда между процесния блок и
съседния. Свидетелката посочва, че изготвила частна експертиза, в която
отразила всички констатирани от нея дефекти по сградата.
Пред настоящата инстанция на
основание чл. 195 ГПК е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която средната пазарна
стойност на материалите за труд, необходими за отстраняване на твърдяните с
исковата молба недостатъци е в размер на 2772,45 лв. (от които 1892,50 лв. за
труд и 879,95 лв. за материали).
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество на спора, с оглед наведените от страните доводи във въззивната жалба,
съдът намира следното:
За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. (в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. №
5558/2014 г. по описа на ВКС, І ГО, Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. №
195/2010 г. по описа на ВКС, ІV ГО). В случая съобразно изложеното в исковата молба и молба-уточнение от
22.10.2020 г., депозирана пред въззивната инстанция в изпълнение на дадените от
съда указания, ищците обосновават качеството си на кредитор за вземане за
имуществени вреди следствие на гаранционната отговорност на строителя, която се
носи от ответното дружество. При така очертаното спорно материално субективно
право следва да се приеме, че предявеният иск намира своето правно основание в
нормата на чл. 20, а.. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., вр. чл. 163, а.. 3 ЗУТ. Констатираната
неточност, изразяващи се в не съвсем прецизната правната квалификация дадена от
първоинстанционния съд обаче не води до недопустимост на постановения съдебен
акт, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по релевантните за спора
факти и в съответствие със заявения от ищците петитум в исковата молба.
Разпоредбите
на чл. 160 и сл. ЗУТ и чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003
г. уреждат
гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършено от него
строителство. Тази гаранционна отговорност е уредена с императивни норми на
закона като същата обезпечава нормалното функциониране и ползване на
завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след
приемането им и въвеждане в експлоатация – чл. 160, а.. 3 ЗУТ и при
проява на недостатъци в гаранционния срок се дължи отстраняването им за сметка
на строителя /какъвто е настоящият случай/ и обезщетение за причинените вреди –
чл. 163, а..
3 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 163, а.. 3 ЗУТ сочи, че
строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от
свои действия или бездействия, която отговорност е във връзка с чл. 20, а.. 1 от Наредба №
2/31.07.2003 г.
По
предявения иск с правно основание чл. 163, а.. 3, вр. чл. 160, а.. 3 от ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г. в тежест на ищците е докажат, че са собственици на
индивидуални обекти в сграда с режим на етажна собственост със съответните
идеални части от общите части на сградата; че сградата е била построена от
ответника; че в сроковете по чл. 20, а.. 4 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г. са се проявили скрити дефекти след приемането и
въвеждане в експлоатация на сградата, чието възстановяване е на стойност
претендираната по исковата молба сума.
В случая по
делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищците са собственици на индивидуални обекти в сграда в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******, заедно със
съответните идеални части от сградата; че ответникът е строител на процесната
сграда, както и че същата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от
29.12.2011 г. От този момент са започнали да текат гаранционните срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи по сградата съгласно чл. 160, а.. 3 ЗУТ,
вр. чл. 20, а.. 3 и а.. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Исковата молба е
депозирана на 22.12.2016 г., което е в рамките на гаранционните срокове
съгласно ЗУТ и посочената наредба.
Спорните по
делото въпроси са дали в гаранционния срок са се появили твърдяните в исковата
молба дефекти по сградата, както и дали ответникът е бил надлежно уведомен за
същите.
Съгласно
чл. 154, а.. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е.
да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищците не представят несъмнени
доказателства за настъпили в гаранционния срок дефекти по процесната сграда.
Показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка Вапороджиева са общи и неконкретизирани, и не се
подкрепят от другите доказателства по делото. Същевременно от страна на ищците не са
ангажирани други доказателства, в подкрепа на твърденията им, че са настъпили
предявените в общите части на сградата недостатъци. Представената от ищците
частна съдебно техническа експертиза въззивният съд не обсъжда, доколкото
същата не е възложенапо реда и правилата на ГПК, съгласно чл. 195 ГПК. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а
именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е
недоказан. Ищците не успяха да докажат по несъмнен начин обстоятелството, че в
гаранционния срок са се появили твърдяните дефекти по процесната сграда.
На
следващо място съдът намира и че по делото
липсват доказателства за уведомяване на ответника, респ. на негов законен
представител, или пълномощник, за твърдяните от ищците дефекти по процесната
сграда. Изпратената от ищците писмена
покана с искане в едноседмичен срок ответното дружество да отстрани
недостатъците по хидроизолацията и мазилката на процесната сграда, е получена на 22.11.2016 г. от лице, за което
няма данни да е надлежно
упълномощено да действа от името на ответното дружество, в каквато насока са и релевираните
от ответника възражения.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 88/1984 г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност
включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието
на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който
период гарантът носи имуществена отговорност за недостатъци и повреди при
условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й
употреба. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на
гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното
задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е
основание за търсене на обезщетение (решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. №
2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
Липсата
на два от елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 163, а.. 3, вр. чл. 160, а.. 3 ЗУТ,
вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – настъпване в сроковете по чл. 20, а.. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на твърдяните скрити дефекти в
общите части на сградата, като и надлежното уведомяване от страна на ищците в
рамките на гарахционния срок , е основание за отхвърляне на претенцията за
ангажиране на отговорността на ответника-строител.
С оглед
изложеното исковете по чл. 163, а.. 3, вр. чл. 160, а.. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. се явяват неоснователени, поради
което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради
съвпадение между крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд,
решение № 200453 от 23.08.2019 г., постановено по гр.д. № 75908/2016 г. по
описа на СРС, 45 състав, следва да се бъде потвърдено изцяло.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, а.. 3 ГПК въззвиаемият има право
на направените в производството разноски в размер на 2000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200453 от 23.08.2019
г., постановено по гр.д. № 75908/2016 г. по описа на СРС, 45 състав, с което са
отхвърлени предявените от В.Д.Б., Е.А.Г.-В., Ф.М. Б.А.Ф., А.Я.В., Р.Д.Д. и Л.А.
Д. срещу „С.Д.“ ЕООД, осъдителни искове, но с правилна правна квалификация чл.
163, а.. 3 ЗУТ, вр. чл. 20, а.. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003, за осъждане
на С.Д.“
ЕООД да заплати на ищците на ищците общо сумата от 7570 лв., представляващи
стойност на разноски за отстраняване на проявили се в гаранционния срок дефекти
на СМР по отношение на жилищна сграда на адрес: гр. София , ул. „******, както следва: за В.Д. Б.– сумата от 608,63 лв.; Е.А.Г.-В.
– сумата от 392 лв.; Ф.М. Б.А.Ф.- сумата от 1165 лв.; А.Я.В.- сума в размер на
1390,50 лв.; Р.Д.Д. - сумата от 585,91 лв.; Л.А.Д.- сумата от 1059,80 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Б.,
Е.А.Г.-В., Ф.М. Б.А.Ф., А.Я.В., Р.Д.Д. и Л.А. Д., да заплатят на „С.Д.-*“ ЕООД,
на основание чл. 78, а.. 3 ГПК сумата от 2000 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.