Р Е Ш Е
Н И Е
№ 266
гр. Перник 12.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 308 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 53/17.01.2019г., постановено по гр.д. № 1640/2018г. по описа на Пeрнишки районен съд е отхвърлен предявеният
иск по чл. 45 ЗЗД от Л.Х.Г., в
качеството му на управител на “Данал” ЕООД, против Г.И.М.
за заплащане на сумата от 2000,00 лв. – представляваща, имотна вреда от
присвоена от ответника сума от касата на ищеца, за което има влязло в сила
споразумение по НОХД № 4551/2015г. на СРС. Със същото решение ответникът е
осъден да заплати на “Данал”ЕООД, сумата от
449.14лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода
от 16.08.2015г. до 31.10.2017г., като е
отхвърлен искът за обезщетение за забава за разликата до пълния му предявен
размер от 503.78лв., както и за периода от 01.11.2017г. до 05.02.2018г. С
решението е осъден Г.И.М. да заплати на “Данал”ЕООД
съдебни разноски в размер на 21.15лв.
В установения от закона срок е
постъпила въззивна жалба от Г.И.М., чрез адв. М.К.
*** относно частта от първоинстанционното решение, с
която са уважени исковете. В жалбата са
изложени съображения за недопустимост на съдебното решение в оспорената му
част, тъй като искът за лихва за забава
е недопустим отделно от иска за главницата. Също така възразява, че решението е
неправилно, в осъдителната му част. Прави се искане същото да бъде отменено и
искът да се отхвърли. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
Въззиваемото дружество “Данал”ЕООД
не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.08.2009г. ответникът
е бил дневна смяна на работа на бензиностанция, стопанисвана от ищеца.
Изпълнявал длъжността ** по трудов договор. На същата дата извадил пари от
касата в размер на 2000лв., но вместо да ги пусне в сейфа, ги взел със себе си,
след което не се явил на работа и спрял да отговаря на мобилния си телефон. С
влязло в сила споразумение по НОХД № 4551/2015г. по описа на СРС е осъден за
това, че е присвоил сума в размер на 2000.00лв., с която е нанесъл вреда на
ищеца.
Ответникът е оспорил иска с твърдения,
че не е причинил на ищеца описаните в исковата молба вреди. Представя платежно
нареждане от 27.10.2017г., от което е видно, че е заплатил по НОХД №
4551/2015г. по описа на СРС сума в размер на 2000.00лв.
За да уважи иска за присъждане на
лихва, районният съд е приел, че е налице споразумение по НОХД № 4551/2015г.,
влязло в сила на 31.10.2017г.. Съдът е обвързан от него относно извършения от
ответника деликт на 16.08.2009г., противоправността
му и виновновността на ответника. Задължителната сила
на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и
вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, съгласно чл.
300 от ГПК. Имуществените вреди са възстановени и е одобрено споразумение. Въз
основа на това първоинстанционният съд е приел, че за
неизпълнение на парично задължение ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, т.е. от деня на непозволеното увреждане- 16.08.2009г.
Доколкото сумата от 2000.00лв., претендирана като
главница в настоящето производство, е била вече заплатена и на 31.10.2017г. е
одобрено споразумение по НОХД № 4551/2015г. по описа на СРС и е разпоредено
сумата да се преведе на ищеца, е прието, че за периода от 16.08.2015г. до
31.10.2017г. акцесорният иск за лихва е основателен и
е уважен в размер на 449.14лв.
Решението на районния съд е валидно.
По допустимостта :
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като с определение от 13.08.2018г., постановено по
делото, районният съд е прекратил производството по иска за лихва за забава.
Настоящият съдебен състав намира този
довод за неоснователен. Видно от определение от 13.08.2018г., постановено по ГД
№ 1640/2018г. производството по делото е прекратено по отношение на втория
предявен иск с исковата молба за присъждане на сума в размер на 1400лв.,
представляваща разноски по НОХД №4551/2015г. по описа на СРС, ведно със
законната лихва върху тази сума в размер на 364.34лв. за периода от
17.07.2015г. до 05.02.2018г. Предмет на това прекратяване не е била заявента претенция за присъждане на лихва върху сумата от
2 000 лв., предвид на което и се налага извод, че районният съд се е
произнесъл по иск, по който е бил надлежно сезиран и решението е допустимо.
По отношение законосъобразността на обжлваното решение, въззивният
съд на основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът е разширил състава
на имуществените вреди и не се е съобразил с влязлото в сила споразумение по
НОХД № 4551/2015г., с което окончателно
е уредена обезвредата за извършеното престъпление. Твърди
се, че е налице нарушение на чл. 300 от ГПК, което води до неправилност на
съдебния акт в обжалвана му част.
Съдът счита така предявеното
възражение за неоснователно. Действително, както въззивникът
сочи във въззивната жалба и в писмената си защита,
сред предпоставките за сключване на споразумение за решаване на делото в
наказателния процес по чл.381 и сл. от НПК е изискването имуществените вреди, прчинени от престъплението да бъдат реално възстановени или
обезпечени (чл.381, ал.3 НПК). Като за неимуществените вреди това изискване не
важи – съгласно чл. 382, ал. 10 НПК за тях може да бъде предявен отделно граждански
иск пред граждански съд.
В настоящия случай пред граждански съд
е предявен иск за заплащане на лихва за забава плащането на главницата,
представляваща имуществена вреда от извършеното престъпление. Безспорно лихвата
за забава също има имуществен характер. Тя обаче не е обхваната от хипотезата
на чл. 381, ал.3 НПК и не е част от обезвредата,
която се дължи за осъщественото престъпление. Предварителното условие за
решаване на наказателното дело със споразумение е възстановяването или
обезпечаването само на съставомерните имуществени
вреди. Това са вредите, които се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с извършеното противоправно деяние – в случая това е сумата от
2000,00лв., която деецът е присвоил. Юридическият факт, от който произтича
задължението за обезпечаване на съставомерните
имуществени вреди по смисъла на чл.381, ал.3 НПК, е осъществяването на състава
на престъплението по чл.201, пр.1, алт.1
и 2 от НК. Същото задължение е обхванато от постигнатото споразумение по НОХД №
4551/2015г. по описа на СРС и е съобразено и от гражданския съд по гр.д. № 1640/2018г. по описа на ПРС.
От своя страна задължението по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата представлява необходимата последица
от неизпълнението на едно парично задължение. Законната мораторна
лихва е форма на договорната отговорност, специфична за паричните задължения.
Кредиторът винаги има право на законна мораторна
лихва, без да е необходимо тя да е уговорена. Това правило се прилага без да се
провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото
парично задължение – сделка, непозволено увреждане или др. В настоящия случай
юридическият факт, от който произтича задължението за заплащане на законната
лихва върху главницата от 2000,00лв., е ненавременното, забавеното изплащане на
главното задължение, а не самото престъпление, от което произтича това главно
задължение. Извършването на престъплението тук играе единствено ролята на
началния момент, от който започва да се начислява законната лихва, съгласно чл.
84, ал.3 ЗЗД. Сумата, която се дължи като законна мораторна
лихва обаче не представлява съставомерна имуществена
вреда, произтичаща от довършването на състава на престъплението по НК и не е
част от задължението по чл.381, ал.3 НПК за възстановяване на причинените от
престъплението имуществени вреди. Следователно няма
пречка да бъде предявен граждански иск за обезщетяване на вредите, причинени от
неизпълнението на едно парично задължение, призтичащо
от деликт. Като обезщетението във формата му на
законна мораторна лихва ще бъде дължимо от датата на
извършването на деянието до окончателното му изплащане.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на
районния съд в обжалваното решение като правилни, законосъобразни и основани на
събраните по делото доказателства.
По силата на
чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
включва установяване на следните обстоятелства: вреда, противоправно
поведение на ответника, както и причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и причинената вреда. Вината, по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД,
се презюмира. В конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства безспорно е доказано противоправно
поведение на ответника, в резултат на което е причинена вреда на ищеца. Налице
е неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, т.е. от деня на непозволеното
увреждане- 16.08.2009г. Сумата от 2000.00лв., претендирана
като главница в настоящето производство е заплатена и на 31.10.2017г. е
одобрено споразумение по НОХД № 4551/2015г. по описа на СРС и е разпоредено
сумата да се преведе на ищеца, както и е прието, че за периода от 16.08.2015г.
до 31.10.2017г. акцесорният иск за лихва е
основателен и е уважен в размер на 449.14лв. Налице
са елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предвид на което и
правилно искът е уважен.
По
възражението във въззивната жалба касателно
присъдени съдебни разноски, при този изход на делото се приема, че същото е
неоснователно.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като такива не
са направени.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от
17.01.2019г., постановено по гр.д. № 1640/2018г. по описа на Пернишки районен
съд, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: