Р Е Ш Е Н И Е
Номер 435 14.03.2017 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Бургас
ХХХІІІ наказателен състав
На петнадесети
февруари Година
2017
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното НАХД № 293
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С.А.К.
против Наказателно постановление № 2754-F209969/09.09.2016 г. на
заместник-директор на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005
г. на МФ на основание чл. 355, ал. 2 от КСО на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. В жалбата се твърди, че
при издаване на АУАН и НП не са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; че
преди издаване на НП административнонаказващият орган не се е произнесъл по
подаденото от жалбоподателя възражение; че нарушението е маловажно, тъй като жалбоподателят
е внесъл дължимите здравноосигурителни вноски, както и е подал декларация
образец № 1 за съответния период, макар и със закъснение. Твърди се също така,
че жалбоподателят е пенсионер по инвалидност с 99 % нетрудоспособност, като
същият се е забавил да подаде декларацията, поради многократните му болнични
престои за диагноза и лечение в България и в чужбина през съответния данъчен
период. Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание, поддържа жалбата,
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният
представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
тъй като административното нарушение е безспорно установено, като жалбоподателят
е следвало при невъзможност да подаде лично декларацията да упълномощи друго
лице да извърши съответното действие, за да спази закона. Представена е
административнонаказателната преписка.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок от лице, имащо право на жалба и съдържа необходимите реквизити.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съдът намира за установено следното:
Видно от приложения по делото Акт за установяване на административно
нарушение № F209969, същият е съставен на
25.04.2016 г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-
Бургас, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, срещу
жалбоподателя С.К. за това, че в качеството си на
самоосигуряващо се лице е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО като не е
подал в срок данни с декларация образец № 1 в ТД на НАП – Бургас за м. август
2015 г.
в законоустановения срок- до 25.09.2015 г. В акта е посочено, че декларацията е
подадена на 25.04.2016 г. и е приета с вх. № 023581603986735. В АУАН като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1
и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, като същият е бил
съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на същата дата срещу
подпис, без възражения от негова страна.
Въз основа на така съставения АУАН, на
09.09.2016 г. заместник- директорът на ТД на НАП - Бургас (надлежно упълномощен
с нарочна заповед) е издал обжалваното наказателно постановление, в което е
пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на осн. чл. 355, ал. 2 от КСО на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв.
Съгласно чл. 355, ал. 2 от КСО в редакцията, действала към момента на констатиране на нарушението и издаване на наказателното постановление, се наказва с глоба 250 лв. физическо лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице. Съгласно изменение на закона, влязло в сила от 01.01.2017 г., това деяние отново е административно нарушение, но по чл. 355, ал. 1 КСО и за него е предвидено наказание глоба от 50 до 500 лв.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на материалния закон, касаещо качеството, в което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, а от там и на правната квалификация на вмененото му нарушение, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Както
в АУАН, така и в наказателното постановление жалбоподателят е посочен като
„самоосигуряващо се лице“, като по смисъла на чл.
5, ал. 2, изр. първо от КСО „самоосигуряващ
се“ е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В
същото време обаче при вписване на правната квалификация на нарушението е
посочен и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, която
разпоредба определя срока, в който работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения следва да подават декларация образец № 1, като
жалбоподателят не попада в кръга на задължените по този текст субекти. Относима
за него, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредбата, задължаваща самоосигуряващите се лица да
подадат декларация образец № 1 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях. Такава нарушена с деянието законова разпоредба
не е посочена нито в акта, нито в наказателното постановление, което води до
извод за неправилно приложение от страна на АНО на материалния закон по
отношение нарушените с деянието законови разпоредби. Неправилното приложение на
материалния закон, освен че не съответства на фактическото съдържание на
деянието, е в противоречие и с водещата квалификация на нарушението като такова
по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, създавайки съмнение относно това в какво качество е
бил санкциониран нарушителят.
С
оглед на гореизложеното и тъй като съдът не може да измени основанието за
налагане на административно наказание в случаите, в които наказващият орган е
определил неправилно приложимия материален закон, наказателното постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Независимо
от горното следва да се посочи, че според съда деянието съставлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл.
28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като жалбоподателят все пак е подал
декларация образец № 1, макар и след предвидения за това срок, т.е. същият е
изпълнил вмененото му задължение като самоосигуряващо се лице, а освен това от
нарушението няма настъпили никакви общественоопасни последици, тъй като
дължимите от него осигуровки са внесени. Според съда извършеното нарушение не
се характеризира с такава тежест и степен на обществена опасност, които да
обусловят налагане на предвидената в чл. 355 ал. 2 от КСО административна
санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият съдебен
състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на горецитираната
правна норма, поради което административнонаказващият орган е следвало да я
приложи и да не наложи административно наказание на нарушителя, което е още
едно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 2754-F209969/09.09.2016 г. на заместник-директор на ТД на НАП -
Бургас, с което за нарушение на чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.
2, ал. 1 и чл.
3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, на основание чл. 355, ал. 2 от КСО на С.А.К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 (двеста и
петдесет) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА