Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти
гр.състав, в публичното заседание осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №2934 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П.Е.К., чрез адв. Кр. Д.,***, с която се твърди, че ищецът е
работи на длъжност ”мл. полицейски инспектор”, в Първо РУ- ОД на МВР- гр.
Плевен. Твърди се, че за периода 01.04.2016-30.04.2019г, ищецът е положил общо
1508 часа нощен труд, както следва:
за календарната 2016 година: за м.
април- 56 часа, м. май- 34 часа и за м.
юни- 48 часа, за м. юли.- 88 часа, за м.август- 64 часа, за м. септември- 14 часа, за м. октомври – 88
часа, за м. ноември- 50 часа и за м. декември -80 часа;
за
календарната 2017г- за м. януари- 94 часа, за м. февруари- 104 часа, за м.
март- 104 часа, за м. април.- 50 часа, за
м. май- 70 часа, за м. юни- 42 часа, за м. юли.- 64 часа, за м.август-
80 часа, за м. септември- 64 часа, за м.
октомври – 58 часа, за м. ноември- 62 часа и за м. декември -66 часа;
за
календарната 2018г- за м. януари- 94 часа, за м. февруари- 64 часа, за м. май-
11 часа, за м. юни- 2 часа, за м. юли.- 8 часа, за м.август- 12 часа.
Твърди
се, че нормалната продължителност на работното време, регламентирана в чл. 187
от ЗМВР-8часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Твърди
се, че на основание
чл. 187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители, се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8- 12- или 24- часови
смени- сумарно за тримесечен период, като работата извън редовното работно
време, се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск- за работа в работни
дни, и с възнаграждение за извънреден труд, за работа в почивни и празнични
дни, за служители с ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд,
за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди се също, че на основание чл.
179, ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд на
официални празници, които се изчислява на основание Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. Твърди се също, че на основание чл.9, ал.2 от НСОРБ, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време-или 1,143. твърди се, че в случая положеният от ищеца
нощен труд от 1508 часа, за периода 01.04.2016-30.04.2019г., следва да се преизчисли с коефициент
1,143, и възлиза на 1724 часа, което води до извънреден труд от 216 часа, който
следва да му бъде заплатен допълнително. Твърди се, че часовата ставка на
ищеца, съобразно заплатата му е 6 лв., поради което, за 216 часа извънреден
труд, на ищеца се дължи сумата от 1296лв. В заключение
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, на
основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, сумата от 1296лв.,
съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, в резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.04.2016-30.04.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане и сумата от
200лв.- лихва за забава върху главницата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че
исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил
служител на ОДМВР- ПЛЕВЕН, като е заемал
различни длъжности. Не се спори, че за процесния период, ищецът е осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени графици, на дневни и нощни смени, при сумарно
изчисляване на работното време, на осн. чл. 187, ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че
съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите
на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член
предвижда, че работата извън редовното работно време, се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Оспорва се
твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в процесния период,
отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните
наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./
обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм. дело №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която
наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба
№8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2. Наредба
№8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от
деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31.
ал.2 от Наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил,
че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно
разпоредбата на чл.9. ал.2, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е посочен коефициент
1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да
бъде приложен. Посочва, че ограничението в Наредба №8121з-592/2015г и в Наредба
№ 8121з-776/2016г, е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент
1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2
от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което
от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния
период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби,
издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е
стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период.
Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд
положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с допълнително
възнаграждение. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период, за
положен нощен и извънреден труд. Посочва се, че на ищеца е заплатен положеният
от него нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление
и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране
на заплащането. Счита, че труда, положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде
отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. По отношение
на иска за заплащане на лихва за забава, се посочва,
че същият не е конкретизиран, като не е
посочен падежа на задължението.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск, като след приемане на
съдебно-счетоводната експертиза прави искане за изменението му и вместо
първоначално посочената сума от 1296 лева да се счита предявен за сумата от 1457
лева, а искът за лихва за забава да се счита предявен за 279,33 лева вместо
първоначално посочената сума от 200 лева. Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове, поддържа писмения отговор и представя писмени бележки
в този смисъл.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.179,
ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 01.04.2016г.
до 30.04.2019г. ищецът е работил на длъжност „Младшиполицейски инспектор“ в Първо
РУ при О.н.М.П. По
делото страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта (за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно или 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3,
изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 01.04.2016г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59).
С §4 от Заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи ( в
сила от 02.08.2016г.).
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период от 01.04.2016г. до 30.04.2019г. са
действали, както следва:
за периода от 01.04.2016г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
за периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.;
за периода от 02.08.2016г. до 30.04.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Текстовете на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
По отношение на представеното с отговора писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (л.13), съдът счита, няма нормативна сила, но
сочи, че са налице противоречиви разбирания относно наличието на извънреден
труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време
(чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл.142, ал.2 КТ работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, в сила от 01.01.2018г. при сумирано изчисляване на работното време
по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време
за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО).
Съгласно чл.9а, ал.4 (в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, когато се полага нощен
труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г (в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО,
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от
05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (в сила от 17.07.2018 г.) в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. Следователно
следва да бъдат признати за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При така изложените изменения на нормативната база,
претенциите на ищеца следва да бъдат разделени на периода : от 01.04.2016г. до
01.01.2018г., като за този период липсва изрично законово правило, което да
урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване на нормата
работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ; за периода 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО и за периода от 17.07.2018 г. до 30.04.2019г.
извънредният труд се отчита с превръщане на нощните часове в дневни – по
аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО.
Съдът счита, че за периода от 01.04.2016г. до 01.01.2018г.
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Следва
обаче да се има предвид, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Ето защо съдът намира, че правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41
от 2017г.) от НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018г.), но не и за
положените за периода от 01.07.2018г. до 17.07.2018г. часове нощен труд
(съобразно график за месец юли 2018г.), тъй като те попадат в отчетния период
от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действа
новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.).
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването
на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени
в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се
вземат предвид само за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г., а за остатъка
от исковия период (01.04.2016г. – 01.01.2018г. и 01.07.2018г. – 30.04.2019г.)
същите следва да се вземат предвид.
С оглед направеното възражение за изтекла давност по
отношение на периода 01.04.2016г. – 13.05.2016г., съдът счита, че следва да се
вземе предвид втория вариант на заключението на вещото лице, а именно за
периода 13.05.2016г. – 30.04.2019г. Главницата за този период е 1457 лева, като от
тази сума следва да се извади главницата за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г.
по чл.9г НРБПО в размер та 182,72 лв. и остава разликата от 1274,28 лева, до
който размер е основателен иска за главница. Във втори вариант, вещото лице е
изчислило лихвата в размер на 279,33 лева, от която следва да се приспадне
разликата по чл.9г НРБПО в размер на 19,85 лева и остава сумата 259,48 лева, до
който размер е основателен предявеният иск за лихва.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
уважената и отхвърлена част на иска. Ищецът е представил договор за правна помощ с
договорено възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че
договореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и не следва да бъде
намалявано. Общо разноските на ищеца
са в размер на 540 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение и 140 лева
възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената и отхвърлена част на иска, на
ищеца се дължат разноски в размер на 477 лева. Разноските на ответника са в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на делото, разноските
на ответника са в размер на 11,66 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 109,97
лв. върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.***, с адрес ***представлявана от К. ***ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.1 вр. с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 1274,28 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 13.05.2016г.-30.04.2019г. вкл., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от 13.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата до 1457 лева и за периода от
01.04.2016г. до 13.05.2016г. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.***, с адрес ***представлявана от К. ***ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.1 вр. с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 259,48 лева представляваща лихва върху неизплатения
извънреден труд като за разликата до 279,33 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.***, с адрес ***представлявана от К. ***ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата общо 465,34 лв.
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.***, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 109,97 лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: