Р Е Ш Е
Н И Е
№ 195
гр. С., 14.02.2020
година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,
в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в
състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 5064/2019
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 3 000 лева.
В
исковата молба ищецът твърди, че работи като полицай в група „Охрана на
обществения ред” сектор „Охранителна полиция” при РУ на МВР гр.С..
На
01.08.2019 г., по време на изпълнение на служебните си задължения, бил изпратен
заедно с колегата си на сигнал за висока музика, която нарушавала нощната
тишина. На мястото на посочения адрес имало шумна група, която празнувала.
Поканили собственичката на апартамента Д.Г.Т. да слезе с тях до служебния
автомобил, за да й съставят протокол за предупреждение. Заедно с нея слязло и
лицето П.Д.Т.. Когато започнали да съставят документите за предупреждение на Д.Т.,
П.Т. започнал да им пречи да си вършат работата. Отправили му устно
предупреждение, но същият продължил, за което решили да му съставят акт за
неизпълнение на полицейско разпореждане. В този момент Т. се опитал да избяга и
да се прибере, поради което се наложило да го задържат. При поставянето на
белезниците, същият му нанесъл удар назад с главата в областта на лявата
половина на челото, с глава. В това време Д. се опитвала да го освободи, като
му дърпала ръцете, за да не му бъдат поставени белезници, при което го наранила
в областта на шията и ръцете.
Ищецът
посетил съдебен лекар, който след извършен преглед установил: бледосинкави
кръвонасядания в областта на лявата половина на челото с умерено изразен
болезнен травматичен оток на тъканите върху площ с размери около 3-
На
база на тези действия било образувано БП № 967/2019 г. на РУ-МВР-С., което
приключило с осъдителна присъда, а именно със споразумение по НОХД 1166/2019 г.
на СлРС. На П.Д.Т., за извършеното от него деяние по чл. 131, ал.1 т.1, вр. чл.
130, ал.2 от НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години, а за
извършеното от него деяние по чл. 269, ал.1 от НК - наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изпълнение било отложено с три години
изпитателен срок. На осн. чл. 23, ал.1 от НК му било определено едно общо
наказание, а именно: лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение се отлага за изпитателен срок от три години.
На
Д.Г.Т., за извършеното от нея деяние по чл.131, ал.1 т.1 вр. чл. 130, ал.2,
било наложено наказание „Пробация” с определени пробационни мерки за срок от
шест месеца, а за извършеното от нея деяние по чл.269 ал.1 от НК й било
наложено наказание „Пробация” за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал.1 от НК й било определено едно общо наказание, а именно: Пробация с определени
пробационни мерки за срок от шест месеца.
Твърди,
че до настоящият момент ответниците по делото не го били обезщетили като
пострадал съобразно чл.45 от ЗЗД .
В
резултат на причинените му увреждания ищецът твърди, че болките продължили
около седмица. В същото време се почувствал и огорчен с оглед служебното му
положение и уронване авторитета му на полицай.
Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците
П.Д.Т. и Д.Г.Т. да му заплатят сума в размер на 3 000 лева, по 1 500 лева всеки
един от тях, представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 01.08.2019 г., до
окончателното изплащане на присъдената сума, както и всички разноски направени
в настоящото производство.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Д.Г.Т. чрез адв.
М.К. от АК – С., в който сочи, че в исковата молба не става ясно, кой от
ответниците, кое от описаните в исковата молба телесни увреждания е нанесъл на
ищеца, тъй като всички са описани общо и от кои от всичките описани телесни
увреждания му продължават болките и страданията. В тази връзка се моли съда да
укаже на ищеца да отстрани тези нередности. Ако съдът счете, че няма такива, то
относно допустимостта и основателността на исковата молба, счита същата за
допустима и частично основателна, като прави възражение относно размера на
претендираната претенция за неимуществени вреди и счита същите за прекалено
завишени. В тази връзка счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл. 127 и следва да се върне на ищеца за отстраняване на нередностите. Ако
съдът не уважи това искане счита, че исковата претенция за прекалено завишена.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника П.Д.Т. чрез
назначения му особен представител адв. П.М. ***, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Сочи се, че доколкото за деянието по настоящото дело
има одобрено споразумение по НОХД № 1166/2019 на РС - С. и предвид чл. 383. ал.
1 от НПК, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда то счита, че последните като елементи на
фактическия състав на твърдения деликт се явяват безпротиворечиво доказани и
евентуалното им оспорване е несъстоятелно и неоснователно, поради което и не ги
оспорва.
В
качеството си на особен представител на ответника обаче оспорва наличието на
причинна връзка между деянието и твърдените вреди, както и наличието на самите
вреди. В случай, че ищеца при условията на пълно и главно доказване, докаже
наличието на твърдените вреди, както и причинната връзка между деянието и
вредите, оспорва размера на претендираните неимуществени вреди - в общ размер
на 3000 лв. за двамата ответници, като намира иска за прекомерен и
неоснователен. Счита главния иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли като такъв. Поради неоснователността на главния иск счита, че
неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху
притендираната главница.
Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове - главен и акцесорен, като
недоказани и неоснователни. Не възразява по отношение на доказателствените
искания направени в исковата молба.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като
основателен и доказан.
Ответникът
редовно призован, не се явява. Представлява се от особен представител, който
поддържа отговора на исковата молба и счита иска за прекомерен.
Ответницата
редовно призована, се представлява от процесуален представител, който счита
размера на иска за неоснователен и прекомерно завишен и моли същият да бъде
намален.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
работи като полицай в група „Охрана на обществения ред” сектор „Охранителна
полиция” при РУ на МВР гр.С..
На
01.08.2019 г., по време на изпълнение на служебните си задължения, бил изпратен
заедно с колегата си на сигнал за висока музика, която нарушавала нощната
тишина. На мястото на посочения адрес имало шумна група, която празнувала.
Поканили собственичката на апартамента Д.Г.Т. да слезе с тях до служебния
автомобил, за да й съставят протокол за предупреждение. Заедно с нея слязло и
лицето П.Д.Т.. Когато започнали да съставят документите за предупреждение на Д.Т.,
П.Т. започнал да им пречи да си вършат работата. Отправили му устно
предупреждение, но същият продължил, за което решили да му съставят акт за
неизпълнение на полицейско разпореждане. В този момент Т. се опитал да избяга и
да се прибере, поради което се наложило да го задържат. При поставянето на
белезниците, същият му нанесъл удар назад с главата в областта на лявата
половина на челото, с глава. В това време Д. се опитвала да го освободи, като
му дърпала ръцете, за да не му бъдат поставени белезници, при което го наранила
в областта на шията и ръцете.
По случая е образувано бързо
производство № 967/2019 г. на РУ-МВР – С., вх. № 2504/2019 г. по описа на РП С.
и в хода на досъдебното разследване била назначена и извършена съдебно -
медицинска експертиза.
Видно от становището на вещото лице, при прегледа на пострадалия са установени бледосинкави
кръвонасядания в областта на лявата половина на челото с умерено изразен
болезнен травматичен оток на тъканите върху площ с размери около 3-
Видно
от НОХД № 1166/2019 г. по описа на СлРС, със споразумение от 16.08.2019 г.
ответниците са се признали за виновни и са им наложени наказания, както следва:
За извършеното престъпление по чл. 131, ал.1 т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК, на П.Д.Т.
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години, а за извършеното от
него деяние по чл. 269, ал.1 от НК - наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, чието изпълнение било отложено с три години изпитателен срок. На
осн. чл. 23, ал.1 от НК му било определено едно общо наказание, а именно:
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение се отлага за
изпитателен срок от три години.
На
Д.Г.Т., за извършеното от нея деяние по чл.131, ал.1 т.1 вр. чл. 130, ал.2,
било наложено наказание „Пробация” с определени пробационни мерки за срок от
шест месеца, а за извършеното от нея деяние по чл.269 ал.1 от НК й било
наложено наказание „Пробация” за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал.1 от НК й било определено едно общо наказание, а именно: Пробация с определени
пробационни мерки за срок от шест месеца.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. С.Й., старши полицай в РУ – С., сочи,
че същият е бил нощна смяна с колегата си Т.С. Колегите му дежурния ги бил
изпратил на сигнал за нарушение на нощната тишина, като те поискали съдействие
от тях неколкократно, тъй като имали проблем с домакина и живущата на адреса.
При пристигане на място видял, че до патрулния автомобил има лице от женски
пол, която била хванала колегата В. за врата и го дърпала. Цялата ситуация е
била за това, за да предотврати поставянето на белезници на нейния приятел.
Заявява, че с колегата с когото бил на смяна издърпали госпожата, а другите му
колеги задържали лицето, което нарушавало обществения ред. Заявява, че колегата
му В. бил одраскан по врата, зачервен бил в областта на челото и по ръцете.
Оплаквал се, че го боли главата. Същият не се е чувствал особено приятно, тъй
като след ситуацията колегите му в районното коментирали случая и го
подигравали, че една жена ще го надере и набие.
Видно от показанията на свид. Я.З., същият работи в ГООР
като командир на отделение към РУ – С.. Заявява, че били двамата с колегата си В.
в екип като били изпратени от дежурния на сигнал за силна музика в кв.
„Дружба”. При пристигане на място, се качили на адреса и почукали няколко пъти
на вратата. Установили лице Д., която излязла от апартамента и я помолили да си
даде личната карта и да слезе с тях до патрулния автомобил. В момента, в който
тръгнали да слизат, от апартамента излязъл господин, който започнал да ги
обижда. Заявява, че и двете лица били във видимо нетрезво състояние. До
пристигането им до патрулния автомобил лицето продължавало да ги обижда и след
като го предупредили, че за това, че нарушава обществения ред, ще му бъде
съставен акт, лицето казало на съпругата си да му даде ключовете, защото си
тръгва. Разпоредено му било да не напуска мястото на проверката, но същият
тръгнал да се прибира. Отправено му било още едно предупреждение, при което с
колегата си излезли от автомобила, дръпнали го и започнали да му извиват
ръцете. Лицето оказвало яростна съпротива. В този момент съпругата му се
нахвърлила върху колегата му и го надрала по лицето и ръцете. След като
разбрал, че нещата ще ескалират, свидетелят поискал съдействие от други колеги,
които пристигнали на място. Заявява, че при поставянето на белезници на лицето,
същото се изправило и със задната част на главата, ударило по челото колегата
му В..
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която сочи, че охлузванията
в областта на шията и горните крайници, както и кръвонасяданията в областта на
същите са причинили на освидетелствания болки и страдания. Установените увреждания
са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари с такива предмети
или стискане и дърпане по начин и време, както съобщава и самият
освидетелстван.
Вещото
лице сочи, че уврежданията на пострадалия при правилно протичане на
оздравителните процеси, заздравяват за срок от около една седмица. Не се очаква
да настъпят някакви усложнения в оздравителния период.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и
способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви, взимнодопълващи се и кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като няма
основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на
експерта.
Установеното от фактическа
страна, мотивира следните правни изводи
Безспорно
се установи в производството, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 1166/2019
г. по описа на СлРС, ответниците са се признали за виновни за извършени
престъпления по чл. 131, ал.1 т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 269, ал.1
от НК, като им са наложени съответните наказания.
От показанията на разпитания по делото свидетел З.се
установи, че същият работи в ГООР като командир на отделение към РУ – С..
Заявява, че били двамата с колегата си В. в екип като били изпратени от
дежурния на сигнал за силна музика в кв. „Дружба”. При пристигане на място, се
качили на адреса и почукали няколко пъти на вратата. Установили лице Д., която
излязла от апартамента и я помолили да си даде личната карта и да слезе с тях
до патрулния автомобил. В момента, в който тръгнали да слизат, от апартамента
излязъл господин, който започнал да ги обижда. Заявява, че и двете лица били
във видимо нетрезво състояние. До пристигането им до патрулния автомобил лицето
продължавало да ги обижда и след като го предупредили, че за това, че нарушава
обществения ред, ще му бъде съставен акт, лицето казало на съпругата си да му
даде ключовете, защото си тръгва. Разпоредено му било да не напуска мястото на
проверката, но същият тръгнал да се прибира. Отправено му било още едно
предупреждение, при което с колегата си излезли от автомобила, дръпнали го и
започнали да му извиват ръцете. Лицето оказвало яростна съпротива. В този
момент съпругата му се нахвърлила върху колегата му и го надрала по лицето и
ръцете. След като разбрал, че нещата ще ескалират, свидетелят поискал
съдействие от други колеги, които пристигнали на място. Заявява, че при
поставянето на белезници на лицето, същото се изправило и със задната част на
главата, ударило по челото колегата му В..
Св. Й., старши полицай в РУ – С., сочи, че бил нощна
смяна с колегата си Т.С. Колегите му дежурния ги бил изпратил на сигнал за
нарушение на нощната тишина, като те поискали съдействие от тях неколкократно,
тъй като имали проблем с домакина и живущата на адреса. При пристигане на място
видял, че до патрулния автомобил има лице от женски пол, която била хванала колегата
В. за врата и го дърпала. Цялата ситуация е била за това, за да предотврати
поставянето на белезници на нейния приятел. Заявява, че с колегата с когото бил
на смяна издърпали госпожата, а другите му колеги задържали лицето, което
нарушавало обществения ред. Заявява, че колегата му В. бил одраскан по врата,
зачервен бил в областта на челото и по ръцете. Оплаквал се, че го боли главата.
Същият не се е чувствал особено приятно, тъй като след ситуацията колегите му в
районното коментирали случая и го подигравали, че една жена ще го надере и
набие.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се
елементи от визирания в закона фактически състав за ангажиране отговорността на
ответниците за причинено непозволено увреждане на ищеца: противоправно
поведение на ответниците, причиняване на вреда на ищеца, изразяваща се в леки
телесни повреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредата,
както и вина.
Влязлото в сила споразумение
на
наказателния съд има за
гражданския съд същата задължителна сила, каквато, съгласно чл.
300 от ГПК има
постановената присъда.
Съдът след като направи анализ на събраните по делото
доказателства приема за установени обстоятелствата, от които може да се направи
обоснован извод, че противоправното поведение на П.Д.Т., е в пряка причинна
връзка с настъпилите на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания. Ответникът е ударил с глава В., поради което след това е изпитвал
болки в главата имал кръвонасядания в
областта на лявата половина на челото с умерено изразен болезнен травматичен
оток на тъканите, като болките се засилвали при допир и раздвижване на главата,
видно от приетото като доказателство съдебно- медицинско удостоверение.
П.Т. се е признал за виновен в това, че на 01.08.2019 г.
причинил на длъжностно лице И.В. при изпълнение на службата му лека телесна
повреда, изразяваща се в бледо синкаво кръвонасядане в областта на лявата
половина на челото , довели до болки и страдания на пострадалия- престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл. 130, ал.2 от НК Тази лека телесна повреда е в
резултат на удар с глава в областта на
челото на В..
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи
за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението се определя от съда съгл. чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
На ищеца е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота, като
деянието е извършено спрямо длъжностно лице „полицай” в група "Охрана на обществения ред"
сектор "Охранителна полиция" при РУ на МВР- С.. и задълженията му са били свързани с опазване
на обществения ред.
С оглед на специфичната дейност, която
извършват служителите на Министерството на вътрешните работи, свързана със
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението, ЗМВР им предоставя особена закрила, постановявайки
в чл. 5, че при изпълнение на служебните си задължения те са физически
неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона, като нарушавайки
това основно законово положение ответникът е накърнил физическата
неприкосновеност на ищеца, в качеството му полицейски орган, с което си
поведение е демонстрирал незачитане на установения в Република България правов
ред, отнасяйки се с неуважение към представител на правоохранителните органи,
което неминуемо е рефлектирало и върху достойнството на ищеца. Последният
бидейки полицейски орган, овластен от закона да защитава гражданите от
престъпни посегателства, сам се е оказал обект на престъпление.
Установи се ,че оздравителния процес не е
продължил дълго, но увреждането е дало
негативно отражение както върху психиката на ищеца. Същевременно въпреки не
особено високия интензитет на понесените болеви усещания и пълното
възстановяване на ищеца от физическите травми, то с оглед на общественото му
положение към момента на извършване на деянието от първия ответник, а именно – удар
в главата на ищеца, срамът и унижението от случилото се трудно ще се заличат от
съзнанието му. Ето защо отчитайки всички тези обстоятелства съдът намира искът за обезвреда за основателен в
пълен размер на сумата 1 500 лева.
По отношение на предявеният иск против Д.Т., същият се явява също основателен.
Д.Г.Т. се е признала за виновна в това, че на 01.08.2019
г. в гр. С., причинила на длъжностно лице И.В. при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностни охлузвания ,
одрасквания на шията,
кръвонасядания в областта на
предмишничната повърхност на дясната
мишница, одрасквания, повърхностни охлузвания под формата на одрасквания ва
областта на задната повърхност на лявата предмишница, употребила сила, увиснала
на врата на В., дърпала, бутала и го драскала с цел да принуди орган на властта
да пропусне нещо по служба.
Неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства, в случая ответницата е причинила на ищеца леки телесни повреди и
с действията си е накърнила честта и достойнството му. Съдът като взе предвид
претърпените от него негативни преживявани, вследствие противоправното поведение
на ответницата трудовата дейност на
ищеца, свързана с изпълнение на служба и функцията му по предотвратяване на
правонарушенията на обществения ред, възрастта му, счита, че
предявеният иск по отношение на Т. следва да се уважи в пълния претендиран размер от 1500 лева.
Съдът при определяне на обезщетението се съобрази с начина
на извършване на увреждането, болките и страданията, претърпени както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие, както и със съдебната практика
за определяне размера на обезщетенията при лека телесна повреда.
Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му.
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволеното увреждане се смята в
забава и без покана. Това акцесорно задължение следва да бъде присъдено върху
присъдените суми считано от 01.08.2019 г.
до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в
производството съразмерно с уважената част от иска в размер на 500 заплатено адвокатско
възнаграждение, както и възнаграждение за особен представител в размер на 300
лева.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника Т.
за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение, тъй като са предявени
искове срещу две лица и минималното възнаграждение за всеки иск съгласно
Наредба № 1/2004 г. е в размер на по 335 лева за всеки иск.
Ответниците на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят д.т. по сметка на СлРС в размер на по
60 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Д.Т.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** офис № 11 чрез адв. Е.П. ***00 лева/хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея, считано от момента на деликта – 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, разноски в размер на 250 лева и
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Т.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** офис № 11 чрез адв. Е.П. ***00 лева/хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея,
считано от момента на деликта – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски в размер на 250
лева.
ОСЪЖДА
П.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 60 лв.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Д.Г.Т.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС д.т. в размер на 60 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: