Решение по дело №632/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20191310100632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                              16.06.2020 г.                         гр.Белоградчик

                                      В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав

На десети юни                                           две хиляди  и двадесета  година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 632 по описа за 2019 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                Предявени са обективно съединени  искове : по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 211.94лв. с пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 266 ЗЗД по договор за предоставяне на мобилни услуги  от 25.07.2016г. и в р-р на 77.87 лв. – по договор за лизинг от 24.11.2016г.

                В предявената от  Теленор България  ЕАД - София  искова молба се излага: Между ищеца и ответника Е.В.А. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги    на 25.07.2016г. с предпочетен номер + +359*********.

На 24.11.2016г. м/у страните са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********. Сключен е на същата дата и  договор за лизинг, като ищеца е предоставил на абоната-ответник устройство TABLET nJoy Tityos 10 4G Metal.

Ищеца е изпълнил задълженията си по договорите.

Ответника не е платил задълженията си по фактури : от 01.07.2017г. в р-р на 159.29лв., претендирана в р-р на 103.15лв./поради частично плащане/ за отчетен период 01.06.2017г. – 30.06.2017г.  с падеж на плащане 16.07.2017г., фактура от 01.08.2017г. в р-р на 91.82лв. за отчетен период 01.07.2017г. – 31.07.2017г.  с падеж на плащане 16.08.2017г., фактура от 01.09.2017г. в р-р на 16.97лв. за отчетен период 01.08.2017г. – 31.079.2017г.  с падеж на плащане 16.09.2017г., фактура от 05.11.2017г. в размер на 77.87лв. с отчетен период 05.10.2017г – 04.11.2017г. с падеж на плащане 19.11.2017г.

Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника  дължи изпълнение на парично задължение в размер на  211.94лв.   неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги  от 25.07.2016г. с предпочетен номер + +359********* и 77.87 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер + +359*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д.   483/2019г. по описа на БРС.

              Особения представител на ответника е подал отговор иск. молба в срока по чл. 131 ГПК. В отговора е налице признание предявения иск. Предвид признанието на предявения иск от страна на ответника и предвид  искането от страна на ищеца за постановяване на решение спрямо ответника при признание на иска, в с.з. на 10.06.2020г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено решение срещу ответника в хипотезата на чл. 237, ал.1 ГПК. От страна на ответника е направено признание на иска, а от страна на ищеца е поискано постановяване на съдебно решение при признание на иска. Съдът намира, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 237 ГПК - не е налице пречка за постановяване на решение при признание на иска и предвид изискванията на чл. 237 ал.3 ГПК.

             При горните мотиви, съдът постановява решение при признание на иска срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

    С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. № 483/2019г. разноски в общ размер - 385.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 75.00лв. – държавна такса, 300.00лв. – възнаграждение за особен представител и  360.00лв. – адвокатско възнаграждение

                                   Водим от горното, съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И  

 

             Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че Е.В.А. с ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите : 211.94лв.  неплатени месечни абонаменти такси и използвани услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги от 25.07.2016г. с предпочетен номер + +359********* и 77.87 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.11.2016г. с предпочетен номер + +359*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

    Осъжда Е.В.А. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България  ЕАД, ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 483/2019г. разноски в общ размер - 385.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 75.00лв. – държавна такса, 300.00лв. – възнаграждение за особен представител и  360.00лв. – адвокатско възнаграждение

             Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 Районен съдия: