№ 750
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500969 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Д. П. с ЕГН-
**********, Д. В. Д. с ЕГН-********** и Д. Д. Д. с ЕГН-**********, тримата от гр.Б., кв.В,
В. з., ул. *, № *, заявена чрез пълномощника адв.Христофор Кондев от АК-Бургас против
Решение № 763/26.04.2022г. по гр.д. № 1690/2021г. на РС-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на въззивниците по
чл.40 ЗУЕС в качеството на първите двама на етажни собственици, а на третата като
ползвател на Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор № 07079.602.254.1.83 по
КККР на гр.Бургас, представляващ апартамент № ** на ет.**, бл.** в ж.к.С., гр.Б., за отмяна
поради незаконосъобразност на Решението по т.4 от Общото събрание на Етажната
собственост на бл.67, в ж.к.С., гр.Б. проведено на 12.02.2021г., касаещо месечните парични
вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло уважен. По-
конкретно се навежда, че съдът приема в обжалваното решение, че по несъмнен начин
делото е установено, че ищците попадат в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС с оглед
твърденията на въззивниците, че апартаментът е необитаем от 2007г., но от друга страна
приема, че така атакуваното решение на ОСЕС за заплащане на месечни такси от общо 6лв.,
от които 4,50лв. за управление и от 1,50лв. за чистачка не следва да бъде отменяно защото
не е незаконосъобразно. Сторен е анализ на събраните писмени и гласни доказателства по
делото, за липса на потребена ел.енергия, вкл. и показания на касиера и домакина на блока,
че процесния апартамент е необитем. Цитира се съдебна практика по приложението на
чл.51, ал.2 ЗУЕС. Посочва, че въпреки горното ответната ЕС начислява и търси такси
ежемесечно от въззивниците за необитаемия апартамент като в тази връзка моли на
осн.чл.266 ГПК да бъдат приети като доказателства таблица № 1 и таблица № 2 за
1
задълженията за заплащане на дължими такси на етажните собственици в бл.83,
ж.к.Славейков за м.май 2022г.. Навеждат се нарушения при свикването и провеждането на
оспореното ОСЕС-неуведомяване на въззивниците за насроченото събрание, въпреки
посочения тел.за връзка,вписан в домовата книга, нарушение на чл.13, ал.7 ЗУЕС относно
съдържанието на протокола от събранието, нарушения относно кворума, начина на
провеждане/с оглед възражението, че ЗУЕС не предвижда друго освен присъствено
провеждане на събрание; при отразяване гласуването на етажните собственици и подписите
срещу резултата, като навежда разминаване в посочените цифри; навежда разлики в
отразяването в протокола от ОС на ид.ч. от общите части на част от апартаментите с
данните по домовата книга, както и липса на отразяване на общите части за някои от
апартаментите. Посочват се пропуски и противоречия в заключението по СТЕ. Твърди се, че
съдът не е коментирал и изложил анализ на всички изложени в исковата молба възражения.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
За въззиваемата Етажна собственост на бл.67 в ж.к.С., гр.Б. чрез упълномощения
процесуален представител адв.Н.Кожухаров от БАК е подаден писмен отговор, с който
въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Посочва, че правилно съдът е
приел, че решението по т.4 за дължимите такси за поддръжка и управление е
законосъобразно, като е констатирал че по силата на чл.51, ал.2 ЗУЕС въззивниците не
дължат заплащане. Допълва, че това решение не се взема от ОСЕС за всеки отделен
апартамент, а за общо и по принцип за цялата сграда, в която има 90 самостоятелни обекта и
ОС не може да предвиди кой обект за какъв период ще бъде обитаем или необитаем, още
повече че броят на обитателите е динамична, променлива величина. Посочва, че
въззивниците не са изпълнили задължението си да отразят в домовата книга времето, през
което не ползват апартамента, съобразно чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС и не могат да черпят права от
собственото си неправомерно поведение. Възразява се, че въззивниците не са били
уведомени за общото събрание, като се посочва, че посоченият от въззивницата тел.номер в
домовата книга е бил изключен при двукратното му намиране, като се твърди, че той не се
ползва от нея, като се допълва и че в исковата молба тя е посочила съвсем друг тел.номер за
контакт. Посочва се и че въззивниците не са изпълнили задължението си по чл.13, ал.2
ЗУЕС указващ, че собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или
ще отсъства повече от един месец е длъжен да уведоми писмено управителя на ЕС за това и
да посочи ел.поща и адрес, на който да бъде уведомяван. Излага подробни съображения за
хронологията по свикване на оспореното ОС и законността на провеждането му. Сторен е
подробен анализ на събраните по делото доказателства и съдържанието на протокола от
ОСЕС. Възразява по приемането на представените с въззивната жалба таблици, т.к. не носят
подпис на лицето, което ги е съставило, поради което няма яснота от кой са изготвени и за
какво точно се отнасят. На следващо место счита таблиците за неотносими към предмета на
делото, тъй като са съставени през м.май 2022г., а предмет на настоящото производство е
законосъобразност на решение по т.4 от ОСЕС, проведено на 07.02.-12.02.2021г.. Не се
сочат доказателства и не са отправени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда,
подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.40 ЗУЕС.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано
по искова молба от В. Д. П. с ЕГН-**********, Д. В. Д. с ЕГН-********** и Д. Д. Д. с ЕГН-
**********, първите двама като съсобственици, а третата като ползвател на апартамент №
83 с идентификатор № 07079.602.254.1.83 на ет.18, в сграда в режим на етажна собственост
на бл.67, ж.к.Славейков, гр.Бургас. Оспорено е решение касаещо разходите за управление и
за поддържане на общите части по т.4, взето на Общото събрание на ЕС, проведено на
12.02.2021г. като незаконосъобразно , поради нарушения в процедурата по свикването и
2
провеждането на ОС.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба ответната
Етажната собственост, с който исковата претенция се намира несоснователна. Твърди се, че
процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС е спазена.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявеният иск по чл.40 ЗУЕС като
неоснователен, поради недоказаност на наведените в исковата молба фактически
твърдения. Посочено е, във връзка с твърденията в исковата молба, че апартаментът на
въззивниците ищци е трайно необитаем, поради което те считат че не следва да заплащат
такси за разходи за поддръжка и управление е неотносим в производството по чл.40 ЗУЕС,
към законосъобразността на решението, тъй като то е взето в рамките на компетентностите
на общото събрание на етажната собственост и при необходимия кворум.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
препраща своята към нея. В допълнение може да се посочи, че предявеният иск по чл.40
ЗУЕС е допустим – ищеците бидейки както следва първите двама етажни собственици, а
третата/тяхна дъщеря/-ползвател на самостоятелен обект на собственост – апартамент в
процесната етажна собственост и в рамките на преклузивния срок са оспорили решенията на
ОС на ЕС, взети на 12.02.2021г.. От представените писмени доказателства, приети и
неоспорени от страните се установява законосъобразно и изпълнено съгласно посочената в
специалния закон ЗУЕС процедура свикване на ОС/. Доколкото въззивниците твърдят че
апартаментът им е трайно необитаем, но не ангажират доказателства, че са изпълнили
задължението си по чл.13, ал.2 ЗУЕС да уведомят писмено за това управителя на ЕС, като
посочат изброените алтернативи в закона за кореспонденция и уведомяване, правилно е
прието от БРС, че за ЕС е налице задължение спрямо тях да извърши уведомяване по общия
ред на чл.13, ал.1 ЗУЕС, чрез залепване на покана, което е и сторено, видно от приложена
покана, съдържаща необходимите реквизити и съдържание и протокол за залепването й.
Представеният протокол от процесното ОСЕС отговаря на изискванията на чл.16,
ал.5 ЗУЕС относно неговото съдържание, тъй като съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения.
От оповестяването на протокола за ищците е възникнала възможността в срока по
чл.16, ал.9 ЗУЕС да оспорят писмено съдържанието му, включително достоверността на
отразените в него решения. При липса на оспорване по на протокола, той се е стабилизирал
като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена
3
сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършено съобразно
отразеното в него.
Така видно от съдържанието на протокола на процесното ОС са присъствали
собствениците на 68,412 % ид.ч. от общите части в сградата, представляващи 59 броя
апартаменти, а по т.4 от дневния ред са били взети решения, с които са били определени по
размер месечните парични вноски за управлението и поддържането на общите части на
сградата и във фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: 6,50 лева за поддържане на фонд
„Ремонт и обновяване“ (съобразно ид.ч. на отделните собственици в общите части на ЕС);
4,50 лева за управление; 1,50 лева за чистачка; и 5,00 лева такси асансьор - абонамент
/преглед/ аварийно разговорно устройство и същите да се заплащат със сумата от наема,
останалите средства - ток, ремонт и консумативи да се изчисляват месечно на база
изразходваните средства и брой живущи. Решението по тази точка е взето в рамките на
правомощията на общото събрание и с необходимото мнозинство, като за установяването
му е допустната, приета и правилно кредитирана СТЕ. Настъпването във времето или
отпадането на определените в чл.51, ал.2, или ал.3 ЗУЕС предпоставки релевира към
евентуално предявени по съдебен ред претенции на етажната собственост по реда на чл.38
ЗУЕС но не и към претенция по чл.40 ЗУЕС и не представлява основание за
незаконосъобразност на решение на ОС на ЕС, с което са определени размерите им. Тук
следва да се посочи, че хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС касае само разходи за поддръжка и
управление, но не и разходите по чл.50 ЗУЕС-за фонд „Ремонт и обновяване“, които се
дължат от етажните собственици независимо от това дали самостоятелния обект е обитаем
или не.
В протокола са вписани датата и мястото на провеждането на ОС, дневният ред,
явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. Установено е, че протоколът е изготвен в
срока по чл.16, ал.6 ЗУЕС, подписан е от председателстващия събранието и протоколчика и
е оповестен при спазване на процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Следва да се посочи, че в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът следи за спазване на
процедурите по ЗУЕС относно свикването и провеждането на ОС на ЕС, но няма
правомощия да се намесва и разглежда целесъобразността на взетите от ОС решения. С
оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че според съда искането за отмяна на
решение на ОС би могло да се основава само на процесуална незаконосъобразност на
решението, състояща се в опорочена процедура по свикване или провеждане на ОС, а не и за
неговата целесъобразност. Съдебната практика в тази насока е категорична, тъй като
нормите на чл. 40 и следващите от ЗУЕС регламентират правото на всеки от етажните
собственици да оспори решение на общо събрание на етажните собственици относно
неговата законосъобразност. В този смисъл с исковата претенция съдът извършва контрол
единствено относно законосъобразността на приетите решения на общото събрание на
етажните собственици, без да се произнася относно тяхната целесъобразност. Вън от
контрола за законосъобразност съдът не може да упражнява контрол върху решенията на
органа, взети по целесъобразност. Поради изложеното съдът намира и тези оспорвания за
неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция изцяло
споделя изводите в обжалваното решение, че искът за отмяна на взетите на 12.02.2029 г.
решения на ОС на процесната ЕС е неоснователен, поради което същото следва да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззиваемиата
страна има право да й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски,
които съобразно представените доказателства са в минимален размер на 300лв. за заплатено
адв.възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 763/26.04.2022г. по гр.д. № 1690/2021г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в
гр.Б., кв."В.", В. з., ул. * №*, да заплатят на собствениците от Етажната собственост на
сграда, находяща се на адрес в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.67, представлявана от
Управителя Стоян Кирилов Николов, сумата от 300лв., представляваща направените във
въззивното поризводство разноски за заплатено адв.възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5