Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14 22.01.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Ели Каменова
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№823 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите
от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд №1235 от 19.09.2019г. постановено по гр.д.№47/2019г. по описа на
същия съд, по предявените от Ц.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „Е.Т.Е.“ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“ №5,
представлявано от А.И.М., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ, е
признато за незаконно и е отменено уволнението, постановено със Заповед №24/06.11.2018г на управителя А.И.М.,
възстановен е Ц.И.И., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност
„търговски представител“ и е осъден ответника „Е.Т.Е.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“№5, представлявано от А.И.М.,
да заплати Ц.И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 3060лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода
от 07.11.2018г до 05.05.2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба 07.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата
от 3060 лв. до претендираните 15
000лв искът е отхвърлен. Със същото
решение е отхвърлен предявения от Ц.И.И. с ЕГН ********** ***
срещу „Е.Т.Е.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“Т.М.“№5, представлявано от А.И.М., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД - за
заплащане на сумата от 15 166лв., представляваща неустойка по т.3 от
допълнително споразумение от 09.05.2018г към трудов договор за периода от
07.11.2018г. до 23.04.2019г. Ответното дружество „Е.Т.Е.“ЕООД с ЕИК *********,
е осъдено да заплати на Ц.И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 440.80лв.,
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, а в полза на РС-П. да заплати
държавна такса в размер на 222.40лв. и 100 лв. за вещо лице. Със същото решение
е осъден Ц.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Е.Т.Е.“ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“№5, сумата от 291.85лв., сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, като на основание чл.242, ал.1, предл.трето от ГПК е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Решението се обжалва в частите с които са уважени предявените от ищеца искове, с въззивна жалба с вх.№22807 от 01.10.2019г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответното дружество „Е.Т.Е.“ ЕООД-гр.П.
чрез пълномощника си адв. Н.Б., с доводи за порочност като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. По отношение
уважените срещу дружеството искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ се коментира,
че същото е неправилно като на първо място
се сочи, че трудовият договор е прекратен на
06.11.2018г. което следвало да бъде съобразено при обсъждане на
релевантните за спора обстоятелства, а не месец септември, както е прието от
съда. Счита жалбоподателят, че като
работодател е спазил изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/
по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, като издадената заповед е мотивирана с намаляване
обема на работа, а не поради твърдяното от ищеца “постигнати ниски нива на
обороти“ и че съобразно намалените доставки е взето решение от едноличния
собственик на капитала по реда на чл.147 ал.2 от ТЗ, което касае
целесъобразността на организиране на търговската дейност на дружеството и не
подлежи на преценка по законосъобразност. На второ място се поддържа, че макар
съдът да е съобразил съдебната практика по чл.328 ал.1 т.3 от КТ относно
изискването единствено за намаляване обема на работа като основание което да
има траен характер, но въпреки това не съобразил
изводите на приетата съдебно-икономическа експертиза и описаните от вещото лице
обороти /приходи от продажби/ по месеци за цялата 2018г., математически
вариращи в широки граници, но при очевиден факт-след м.септември обема на приходите
отбелязва рязък и постоянен низходящ тренд, от 399хил.лв. на 172хил.лв. през
м.октомври; на 14хил.лв. през м.ноември, когато е съкратен ищеца и на 8 хил.лв през м.декември.
Счита жалбоподателят, че посочените цифри ясно показват намаляването обема на
работа и че същото има траен характер, като експертизата е била приета по
делото без възражения, но съдът не се е съобразил с резултатите от същата.
Счита, че макар правилно съдът да не е възприел тезата на ищеца, че е бил
търговски пълномощник само в една от сферите на дейност на дружеството-търговия
с кафе, съдът не съобразил оспореното от работодателя като нищожно
„допълнително споразумение“ от 09.05.2018г. и по аргумент на по-голямото
основание по ТР №90 от ТР 05.09.1957г. ОСГК на ВС. Счита за неправилен извода
на съда, че не отчита намалените в цялост обороти на дружеството за сметка на което
е боравил с обороти по месеци избирателно-като сравнява оборотите през м.октомври само с м.юни, за да ги
определи като значителни още повече, че намаляването обема на работа не е
неясно понятие и не се нуждае от тълкуване и че намаляване на обема на работа
винаги предполага по-малко по обем трудови задължения на конкретния работник,
както е в случая. Предвид изложеното се поддържа,че неоснователно е постановено
и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност /главен
счетоводител/-неправилно посочена на стр.7 от решението и за изплащане на
обезщетение за оставане без работа в размер на 3060лв. Моли да се отмени
решението в атакуваните части и се отхвърлят
претенциите с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Ц.И. чрез пълномощника му
адв. Г.У., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и постановено в
съответствие с материалния и процесуален закон и е съобразено със събраните
доказателства и след извършен изчерпателен анализ на фактологията и правната
специфика на закона, както и е съобразено със съдебната практика.Доводите,
изложени в жалбата се квалифицират като правно несъстоятелни. Моли да се
потвърди обжалваното решение и се присъдят на страната съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
Няма направени от страните доказателствени
искания по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба,
подадена от „Е.Т.Е.“ ЕООД, и постъпилия отговор и прие за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.225
ал.1 от КТ, по чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата си молба против „Е.Т.Е.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Т.М.“ №5,
с управител А.М., ищецът Ц.И.И., ЕГН-********** *** чрез адв. Г.У. ***,
поддържа, че на 06.11.2018г. със заповед №24 бил освободен от работа като
търговски представител на дружеството на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа, като трудовият му договор с дружеството бил
сключен на 24.04.2018г. Твърди, че задълженията му като търговски представител
се изразявали в продажба и дистрибуция на клиенти на кафе „Б.“, внасяно в Р
България от работодателя му с цел продажба и дистрибуция. Твърди още, че работната
заплата на ищеца била в размер на 510лв. Твърди, че на 09.05.2018г. сключил
допълнително споразумение към трудов договор с работодателя си пред
нотариус А.И., според клаузите на което
се променял размера на трудовото му възнаграждение от 510лв на 2500лв,
регламентиран бонус /допълнително трудово възнаграждение/ от 600лв при
достигане на оборот от продажби по-голям от 5000лв, както и неустойка при
предварително прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя в
размер на 2500лв за всеки един от месеците, влизащи в периода на действие на
едногодишния срок на споразумението. Твърди ищецът, че от постъпването на
работа до 06.11.2018г. съвестно е изпълнявал трудовите си задължения,
дистрибутирал е въпросната марка кафе на
територията на цялата страна и е
постигнал нива на обороти на продажбите много надвишаващи 5000лв и наложил на
много клиенти марката кафе “Б.“ и успешно разширявал клиентската мрежа. Счита, че
работата в предприятието не само че не е намаляла, но се е увеличила
благодарение на увеличения от него оборот като продажбите на кафе силно нарастнали.
Счита, че заповедта не е съобразена с актуалното състояние на търговските
дейности на дружеството, че работникът е освободен в момент, в който продажбите
вървят и дружеството разширява клиентската си мрежа, ползваща продукта.Твърди,
че уволнението е предизвикало у него психологически и физически стрес,
засегнато лично и професионално
достойнство, унизен авторитет, изграждан с години и че предишната му работа
била свързана също с дистрибуция като предпочел работа при настоящия
работодател предвид по-доброто заплащане. Моли да се признае уволнението му за
незаконно и се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност и му се присъди обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 от КТ за срок от 6/шест/месеца в размер на 15000лв за периода 07.11.2018г. до
05.05.2019г. ведно със законната лихва както и неустойка по т.3 от споразумението към трудов договор от 09.05.2018г.
за времето от 07.11.2018г. до 23.04.2019г. (6месеца и 2 дни) в размер на
15166лв, изчислени на база месечно брутно
трудово възнаграждение /БТВ/ от 2500лв, ведно с лихвата от завеждане на
исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника по иска „ Е.Т.Е.“
ЕООД чрез пълномощника си адв. Н. Б. ***, в който се излагат доводи за
неоснователност на заявените искови претенции.
На първо място се поддържа, че
дружеството-работодател е спазило изискванията за прекратяване на ТПО на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Уточнява, че уволнението на ищеца е поради
намаляване обема на работа; че съобразно намалените доставки е взето решение в
тази насока от едноличния собственик на капитала по чл.147 ал.2 от ТЗ и че в
случая се касае за целесъобразността на организиране на търговската дейност на
дружеството, която не подлежи на преценка по законосъобразност.Оспорва се
представеното от ищеца „допълнително споразумение“ без номер и дата към трудов
договор №0055/2018г. от 24.05.2018г., доколкото то било сключено от лице без
представителна власт-Е.А.К., което не е управител или пълномощник на
дружеството и че тя няма как да ангажира с действията си отговорността на
работодателя, тъй като същата е била лице по трудов договор с идентична на ищеца
позиция-търговски представител, категория „Техници и приложни специалисти“,
предвид и на съдържанието на трудовия й договор от 18.10.2017г. и длъжностната
характеристика към него. Като трети довод се поддържа, че допълнителното
споразумение не е доведено до знанието
на работодателя по никакъв начин, нито за периода след сключването му е
изплащано на ищеца месечно възнаграждение
в описаните размери-2500лв; че съдържанието на споразумението няма обвързващ за
дружеството характер и е изпълнено с
фактически грешки и неясноти и че негов предмет не е изпълнение на трудова
функция с поетите параметри по КТ, а да “предлага и разпространява кафе“
представляващо облигационно задължение
по смисъла на чл.280 и следващите от ЗЗД; че с него се изменя договореното, но
без да се посочва в кой член от трудовия договор за месечното трудово
възнаграждение /МТВ/; че е уговорена неустойка до края на едногодишния трудов договор,
какъвто процесният не е. Посочва се още, че в случая е налице диспозитивен
частен документ /правна сделка/, който не съдържа волеизявление от страна на
дружеството и е неотносим към спора; че макар да има формална доказателствена
сила предвид заверката на подписите, същият няма материална доказателствената
сила; че не е валиден и не обвързва работодателя и че представлява облигационно
съглашение с елементи по чл.23 във връзка с чл.280 от ЗЗД и страни Е.К. и Ц.И.,
за съществуването на което дружеството е разбрало при връчване на книжата по
делото и като такова същото е нищожно по смисъла на чл.26 от ЗЗД. По същество
работодателят поддържа, че искът за заплащане на неустойка е неоснователен и че се базира на оспореното от
дружеството и неотносимо допълнително споразумение, което не е част от
действащото между страните трудово правоотношение /ТПО/; че подобно задължение
дружеството не е поемало на 09.05.2018г. и в последствие не е било известено,
че има и че не се обосновават от ищеца юридическите факти, касаещи дружеството
и регламентирани по чл.92 от ЗЗД, като срокът за който е начислена неустойката
– до 23.04.2019г. не кореспондира със съдържанието на процесния трудов договор /ТД/
№0055 от 24.04.2018г., доколкото същият бил сключен за неопределен срок-чл.67
ал.1 т.1 от КТ и при условията на чл.70 ал.1 от КТ със 6-месечен срок за
изпитване. На четвърто място, като неоснователни се квалифицират исковете по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Като ирелевантни се определят в тази връзка
изложените доводи от ищеца за постигнати обороти и предизвикат стрес и че
ищецът сам си противоречи предвид посочената от него единствена причина за
напускане на предишната си работа, а именно по-доброто заплащане предложено му
от настоящия работодател. Като неоснователен и недоказан се определя иска по
чл.225 ал.1 от КТ, определен на база несъществуващо трудово възнаграждение от 2500лв месечно. Предвид изложеното дружеството
ответник моли да се отхвърлят предявените срещу него искове.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
Установява се от доказателствата, че между страните по
делото на 24.04.2018г. е сключен
безсрочен трудов договор на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ със срок за
изпитване, уговорено в полза на работодателя до 23.10.2018г. или за 6месеца /чл.70
ал.1 от КТ/, по силата на който ищецът Ц.И.И.
е назначен да изпълнява длъжността „търговски представител“ с код по НКП
-33223003, категория персонал „ техници и приложни специалисти“, при 8 /осем/
часов работен ден и с основно МТВ от 510лв. В договора изрично е отразено, че
работникът е запознат с длъжностната характеристика на заеманата от него
длъжност, с Правилника за ВТР и ВПРЗ на предприятието.Трудовият договор е
двустранно подписан, като е уговорено работникът да постъпи на работа на дата
24.04.2018г. Установява се, че за месец април 2018г. са регистрирани
най-ниските за цялата календарна 2018г. /общо за 10-те месеца-м.януари до месец
октомври включително/ нива на приходи от основната дейност на дружеството (транспортни
услуги, търговия с кожи и кафе)-общо приходи от продажби на стоки без ДДС -
9200.38лв, формирани от приходи от
продажби на кафе от 2538.32лв (за предходния м. март същите са от 2381.65лв) и от
приходи от продажби на други стоки от 6662.06лв /виж заключението на експерта М.Л.-л.51-л.55/, тоест въпреки намалените в
пъти /над 17-седемнадесет пъти/ приходи от продажби от основната дейност на
дружеството по показатели / общо приходи от продажба на стоки и приходи от
продажба на други стоки без приходите от кафе-последните бележат стабилитет по приходи към този момент/,
в сравнение с първите три месеца (януари, февруари и март-виж заключението) работодателят назначава нов работник.
Установено е още, че към този момент –сключването на ТПО с ищеца, длъжността “търговски
представител“ се изпълнява и от още един работник-Е.К., което се признава от
работодателя в отговора на исковата молба, както и че последната е останала на
същата длъжност и след прекратяването на ТПО с ищеца и до 28.08. 2019г./виж пак
заключението на експерта Л./.
Според представената длъжностна характеристика на
длъжността “търговски представител“ с която запознат ищеца, което не се оспорва от работника,
трудовите му задължения са посочени в 7(седем) пункта /л.20/, между които са и т.2
-да следи дистрибуцията на фирмените продукти в обектите;3.-да осъществява
директни продажби в търговските обекти; 5. следи сроковете за разплащане с клиентите и ги
предизвестява за настъпването на падежа; 8.изготвя ежедневен отчет за дейността
си по зададена форма, която предоставя на прекия си ръководител; изготвя
справки, анализи, препоръки, касаещи търговската дейност на фирмата и други.
Отговорностите на търговския представител са, че отговаря за продажбите на дребно и на едро за дадена
територия; отговаря за всички отчети за продажбите в и извън търговските
обекти; изпълнява набелязаните обеми за продажба и набелязаните цели за
дистрибуция и други. Никъде в длъжностната
характеристика за изпълнявана от ищеца работа в дружеството не е
залегнало единствено задължение като изискване да извършва само и единствено
продажба и дистрибуция на кафе „Б.“-внос в страната. Според приетото по делото
заключение на експерта М.Л. по назначена от Пазарджишки районен съд съдебно-икономическа
експертиза, ответното дружество “Е.Т.Е.“ ЕООД има основна дейност, както се
посочи по-горе-транспортни услуги, търговия с кожи и с кафе /л.51-л.55/.
Установява се, че трудовото правоотношение на ищеца за
длъжността “търговски представител“е прекратено от работодателя „Е.Т.Е.“ ЕООД
на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, с мотиви-намаляване обема на работа, като
заповедта е издадена и е връчена на
работника срещу подпис на дата 06.11.2018г. или след малко повече от
6/шест/месеца след сключването на безсрочния трудов договор с ищеца.
По делото е приложено
допълнително споразумение към трудов договор №0065 от 24.05.2018г. с
което на ищеца е възложено да изпълнява дейност по предлагане и
разпространяване на кафе „Б.“ като при
достигане на оборот от 5000лв на месец, на изпълнителя да се заплаща месечно трудово възнаграждение от
2500лв, плюс допълнителен бонус от 600лв
при достигане на оборот над 5000лв, но въззивният
съд не обсъжда клаузите му, тъй като документът както и клаузите му не са
предмет на въззивното производство, доколкото искът за претендираната неустойка
по т.3 от допълнително споразумение е отхвърлен изцяло, както и е отхвърлена
претенцията по чл.225 ал.1 от КТ за размера на обезщетението за разликата над
3060лв/ на база МТВ от 510лв по трудовия договор/ и до размера на 15000лв /на база МТВ
от 2500лв по допълнителното споразумение/ като в посочените отхвърлителни
части решението на първоинстанционния
съд е влязло в законна сила като необжалвано от страна на работника Ц.И..
От изслушаното заключение, изготвено от експерта М.Л. по назначена съдебно-икономическа
експертиза от първоинстанционния съд, което въззивният съд възприема изцяло
като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява
следното: Във връзка с обема на работа на дружеството през календарната
2018г., е установено реализирани от дружеството приходи от продажби на
стоки, както следва: за м.януари-156887.08лв-общо
приходи на стоки без ДДС, формирани от 2097.07лв приходи от продажба на кафе
плюс 154790.01лв приходи от продажби на други стоки; за м. февруари- общо приходи-270303.04лв, формирани от 1778.74лв от
продажба на кафе плюс 268524.30лв-продажба на други стоки; за м.март съответно-11262.07лв общо приходи, формирани от
2 381.65лв от продажба на кафе плюс 8880.42лв-продажба на други стоки; м.април /в края на който месец ищецът
постъпва за първи път на работа в дружеството/- 9200.38лв общо приходи,
формирани от 2538.32лв от продажба на кафе плюс 6662.06лв от продажба на други
стоки /това са най-ниските показатели на приходите от продажби за календарната
2018г. до месеца предхождащ прекратяването на ТПО-м.октомври включително/; м.май-17818.90лв общо приходи,
формирани от 9895.83лв от продажба на кафе плюс 7923.07лв от продажба на други
стоки; м.юни-13041.75лв общо приходи,
формирани от 6047.58лв от продажба на кафе плюс 6994.17лв от продажба на други
стоки; м.юли-160218.80лв общо
приходи, формирани от 13472.08лв от продажба на кафе плюс 146746.72лв от продажба
на други стоки;м.август-142949.05лв
общо приходи, формирани от 6321.66лв от продажба на кафе плюс 136627,39лв от продажба
на други стоки; м.септември-399138,87лв
общо приходи, формирани от 7643,26лв от продажба на кафе плюс 391495,61лв от продажба
на други стоки; м.октомври-172933,34лв
общо приходи, формирани от 12314,98лв от продажба на кафе плюс 160618,36лв от продажба
на други стоки; м.ноември-14829,50лв
общо приходи, формирани от 14829,50лв от продажба на кафе /ТПО на ищеца И. вече
е прекратено-в началото на месеца, считано от 06.11.2018г./; м.декември-8536,27лв общо приходи
формирани от 8536,27лв от продажба на кафе.
По отношение на ръста на продажбите на кафе за 10/десет/-месечен период от време, сравняван
спрямо м. март 2018г., експертът е установил увеличение за м. април /възникването на ТПО с ищеца/ спрямо м. март с 10.66%, съответно за м.май-увеличение от 415% спрямо
м.март; за м.юни-увеличение с 253.92%
спрямо м.март; за м.юли-увеличение с
565.66% спрямо м.март; за м.август-увеличение
с 265.43% спрямо м.март; за м.септември-увеличение
с 320.92% спрямо м.март; за м. октомври-
увеличение с 517.08% спрямо м.март; за
м.ноември-увеличение с 622.66% спрямо м.март, за м.декември-увеличение с 358.42% спрямо м.март. Или
тенденцията в продажбите на кафето за
периода от м.март 2018г. включително и до месеца през който е прекратено ТПО е трайно
средномесечно увеличение от по 54.33% ръст спрямо м.март 2018г.
Ръстът на
приходите от кафе спрямо предходния
месец също е в положителна насока –увеличение
10.66% за м.април спрямо м.май; 290% увеличение за м.май спрямо м.април; 123% за
м.юли спрямо м.юни; 21% за м.септември
спрямо м.август; 61% за м.октомври спрямо м.септември и 21% за м.ноември спрямо
м.октомври. За периода е налице известен отрицателен ръст и то само за два
месеца до прекратяването на ТПО-за м.юни /минус 39%/ спрямо м.май и за м.август
–минус 53% спрямо м. юли, като
отрицателният ръст се компенсира от положителния ръст през останалите 6 /шест/ месеца
като общата тенденция е за трайно и непрекъснато нарастване на приходите от
кафе средномесечно с 54.33%. Приходите от продажбата на кафе за десетте месеца
на 2018г. /м.януари -м.октомври/ са от 64491,17лв или средномесечно от по 6449,12лв.
Приходите от останалите продажби на други стоки за първите 10месеца на 2018г. /
до месеца, предхождащ прекратяването на ТПО/ са в общ размер на 1 289
262.11лв. или ежемесечно средно по 128926.21лв.
За м.
февруари 2018г. (268524.30лв)
е налице ръст на приходите от продажба на други стоки спрямо м.януари
(154790.01лв) с 173.40%; за м.март
(8880.42лв) е налице отрицателен ръст спрямо м. януари с 94.27% и спрямо февруари с 96.70%; за м. април (6662.06лв) спрямо м.януари
е налице отрицателен ръст с 95.70%, и спрямо м.март-отрицателен ръст с 25%; за м.май (7923.07лв) е налице отрицателен ръст спрямо м.януари от
95% и положителен ръст спрямо м.април с
119%; за м.юни (6994.17лв) спрямо
м.януари е налице отрицателен ръст с 95.5%, а спрямо м. май е също отрицателен
ръст с 11.73%; за м.юли (146746.72лв)
спрямо м.януари е налице незначителен отрицателен ръст от 5.2%, а спрямо м.юни-положителен ръст
от 2098,13%; за м.август 2018г. (136627.39лв) е налице незначителен
отрицателен ръст спрямо м.януари от
11.74%, а спрямо м.юли-незначителен отрицателен ръст от 6.90%; за м.септември (391495.61лв) спрямо м.
януари е налице положителен ръст от 252.92%, а спрямо м.август-положителен ръст
от 286.54%. За месеца предхождащ уволнението на ищеца -м.октомври /160618.36лв/ е
налице ръст спрямо януари от 103.77%, а спрямо септември е налице отрицателен
ръст с 58.93%.
Отнесено към показателя
месечни общи приходи от продажба на стоки за същия период от време се установява, че за първите 10месеца /м.януари-м.октомври
включително/ на 2018г. общия размер на приходите от продажба на всички стоки е от 1353753.28лв или
средномесечно по 135375.33лв. Динамиката на приходите и тенденцията отчитана
последователно по месеци не са нито само възходящи нито само низходящи величини,
но определено и преобладаващо е налице трайна тенденция за растеж на приходите
по всички параметри за календарната 2018г. като цяло /за през месеците,
предхождащи датата на прекратяването на ТПО на ищеца/ и предвид липсата на
данни за приходите от продажби на дружеството за предходната 2017г.. Така за месец февруари (270303.04лв) е налице растеж с 172,29%, спрямо м.януари
(156887.08лв); за м.март (11262.07лв
) спрямо м.януари е налице отрицателен ръст от 92.83% и спрямо предходния месец февруари е
отрицателен ръст от 95.84%; за м. април (9200.38лв) –спрямо
м.януари –отрицателен ръст от 94,14% и спрямо преходния месец март-отрицателен
ръст от 18.31%; за м.май (17818.90лв) спрямо
м.януари- отрицателен ръст от 88.67% и спрямо предходия месец април-положителен
ръст от 193.68%; м.юни (13041,75лв) спрямо м.януари-отрицателен ръст от 91.69%, а
спрямо предходен месец май-отрицателен ръст от 26.81%; м.юли (160218.80лв)-спрямо
м.януари –увеличение с 102.12%; спрямо предходен месец юни- увеличение от 1228.51%; м.август (142949.05лв) спрямо м.януари незначителен отрицателен ръст от 8.89%, а
спрямо предходен месец юли – също незначителен отрицателен ръст с 10.78%; м.септември (399138.87лв) спрямо м.януари-положителен ръст с
254.42%, а спрямо предходен месец август-положителен ръст с 279.22%; м.октомври (172933.34лв) спрямо м.януари-положителен
ръст с 110.22%, а спрямо предходен месец септември- отрицателен ръст с 56.68%.
На база средномесечни приходи за десетте месеца на
2018г. тенденцията е положителна и също е налице трайна тенденция за растеж на
приходите-по отношение на приходите от продажбата на кафето /средномесечно от
по 6449.12лв/, за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври или за
повече от половината месеци.По отношение на продажбите на други стоки-също е налице
трайна тенденция за растеж на приходите /средномесечно от по 128926.21лв/ за
месеците-януари, февруари, юли, август, септември и октомври, също за повече от
половината месеци за изследвания период.
Ако се извърши съпоставка по тримесечия –януари,
февруари и март; април, май и юни; юли, август и септември; и самостоятелно за
месец октомври 2018г. се установява, че за
първото тримесечие /януари, февруари и март/ общо приходите от продажба на
стоки са от 438452.19лв, формирани от 6257.46лв от кафе и 432194.73лв от
продажба на други стоки, или средно на тримесечие по 146150.73лв /общо приходи/
за месец, формирано от приходи за кафе
от 2085.82лв и приходи от продажба на други стоки- 144064.91лв; за второто тримесечие /април, май и юни/
общо приходите са от 40061.03лв, формирани от продажби на кафе-18481.63лв и
21576.30лв от продажба на други стоки
или средно за това тримесечие общи приходи от по 13353.68лв за месец, формирани
от 6160.53лв продажби от кафе и 7192.10лв от продажба на други стоки; за
третото тримесечие /юли, август и септември/ общо приходите са от
702306.72лв, формирани от продажби на кафе-27437лв и 671869.72лв от продажба на други стоки или средно за това
тримесечие общо приходи от по 234102.44лв за месец, формирани от 9145.67лв от
кафе и 223956.57лв от продажба на други
стоки. По отношение на общите приходи
от продажба на стоки най-нисък размер са установени за второто
тримесечие, като за първото тримесечие е
налице растеж с над 10/десет/ пъти спрямо второто тримесечие, а през третото
тримесечие приходите са 17 пъти /седемнадесет пъти/ повече в сравнение с
второто /най-слабото по растеж/ тримесечие и с повече от 1,6пъти /едно цяло и
шест десети/ пъти спрямо първото тримесечие. По отношение приходите от кафе, реализираните такива през второто тримесечие са с повече от
2.95пъти / две цяло и деветдесет и пет стотни пъти/ в сравнение с първото
тримесечие, а през третото тримесечие приходите от кафе са 4.39пъти /четири
цяло и тридесет и девет стотни пъти/ по-високи от първото тримесечие и 1.48пъти
/едно цяло и четиридесет и осем стотни пъти/ по-високи от второто тримесечие. По отношение приходите от
продажби на други стоки, тенденцията е същата-най-слабо по приходи е второто тримесечие от 21576.30лв, като приходите от първото
тримесечие са нараснали с повече от 20пъти /двадесет пъти/ спрямо второто
тримесечие, а през третото тримесечие приходите са нараснали с над 31пъти /тридесет
и един пъти/ спрямо второто тримесечие и с над 1,55пъти/едно цяло и петдесет и
пет стотни пъти/ в сравнение с първото тримесечие.
Показателите за м.октомври като общи приходи,
формирани като приходи от продажба на
кафе и продажби на други стоки сравнени
на база средно за месец от тримесечията сочи
общи приходи от 172933,34лв
или повече от средното за първото тримесечие
/146150.73лв/ и за второто тримесечие /13353.68лв/ и по-малко спрямо
средномесечното за третото тримесечие /234102.44лв/; по отношение на приходите
от кафе за м.октомври /12314.98лв/ същите растат с 5.91 /пет цяло и деветдесет
и една стотни/ пъти в сравнение със средните показатели за първото тримесечие,
растат с около 2/два пъти/ в сравнение средното за второто тримесечие и растат с 1.35 пъти/ едно цяло и тридесет и
пет стотни пъти/ в сравнение средните показатели за третото тримесечие.По
отношение съпоставката между приходите от продажби на други стоки приходите за м.октомври от 160618.36лв са с
1.11 /едно цяло и единадесет стотни пъти/ по-големи от средномесечното за
първото тримесечие /144064.91лв/, спрямо средномесечното за второто тримесечие
/7192.10лв/, приходите за октомври месец са с 22.33 /двадесет и две цяло и
тридесет и три стотни пъти/ по-големи, а спрямо средномесечното за третото
тримесечие растежът на доходите е с
0.72пъти.
Установява се от заключението на вещото лице, че за
месеца предхождащ уволнението /м.октомври 2018г./ ищецът е получил месечно
брутно трудово възнаграждение от 510лв, включващо основната работна заплата при
което обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане на работника без работа в
резултат на незаконно уволнение е в размер на 3060лв. Вещото лице е установило,
че в дружеството има сключени трудови договори за длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ –два договора, трудов
договор за длъжността „технически секретар“, като към 28.08.2019г. длъжността „търговски
представител“ е само една и се е заемала от
Е.К. по договор от 18.10.2017г. като липсват данни ищецът да е заемал
различна длъжност от сключената по трудовия му договор, а именно „търговски
представител“.
По делото са разпитани двама свидетели Е.К. и М.П., като първата свидетелка се намира в
трудовоправни отношения с дружеството-ответник по исковете. Заявява, че е
работила като търговски пълномощник в ответното дружество. Коментира факти и обстоятелства във връзка с
приложеното по делото допълнително споразумение и нейното участие по изработването и подписването му с ищеца, и че за
съществуването му не е било уведомено счетоводството на дружеството. Вторият
свидетел .П. установява, че е бил дългогодишен клиент на предходното дружество, в което е работил
ищеца и че последният е напуснал за да отиде в настоящото дружество с цел да
реализира по-високи доходи като постигне по-високи бонуси в работата си и за повече пари. Установява, че ищецът се е
занимавал с дистрибуция и продажба на кафе „Б.“ и е предлагал на свидетеля да
закупи такъв продукт и че последният се е съгласил, като конкретните договорености били извършвани
между свидетеля и Е.К., включително и по отношение на смяната на кафемашините,
бонусите които ще се плащат, но като краен резултат договор не бил подписан. Знае,
че ищецът е работил преди това в друга фирма също за продажба на кафе и че там
свидетелят е бил негов клиент.Причината поради която ищецът напуснал предишната
фирма била да започне работа при настоящия работодател за да получава повече
пари и да постигне нивата в продажбите
на кафе заради бонусите, които му били определени в сключения между страните
договор, затова предложил на свидетеля да работят отново заедно. Третата
свидетелка Л.Ш., изпълняваща длъжността „счетоводител“ в ответното дружество
установява, че обслужва счетоводно фирмата от 2014г. и до момента, без да има с
нея сключен трудов договор и че за периода м.май 2018г. до м.ноември на същата
година не знае друго лице освен управителя да представлява фирмата, да е
пълномощник, мениджър или директор. Обяснява, че тя е упълномощена да представлява дружеството пред НАП и
Агенцията по вписванията с електронен подпис. По отношение на допълнителното споразумение
към трудовия договор на ищеца пояснява, че документът не е изготвян от нея и че
ведомостите за заплати са в счетоводството на фирмата при нея и че фирмата се
занимава основно с транспортна дейност
плюс допълнително продажба на кожи за производство на мебели и продажба на
кафе.Заявява, че не знае ищецът да е получавал някакви парични средства извън
това което свидетелката му е начислявала по трудовия договор.
Извършена е констатация по трудовата книжка на ищеца в
производството пред първата инстанция след изтичането на 6-месечния срок по
чл.225 ал.1 от КТ според която
последното отразяване в същата е прекратеното му ТПО от 06.11.2018г. като
липсват данни ищецът да е започнал работа при друг работодател.
Тази фактическа обстановка възприе въззивният съд.
I.Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките
на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма
и при наличие на правен интерес за ищеца Ц.И. да установи незаконност на
уволнението си и да иска да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му
без работа за срок от 6/шест/ месеца съгласно чл.225 от КТ както и да му се
присъди обезщетение за неустойка по чл.92 от ЗЗД.
II.По същество първоинстанционното решение е правилно в
обжалваните му части.
Съгласно трайната съдебна практика на Върховния
касационен съд на Р България намаляването обема на работа се отнася не към
дейността на работодателя изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция.Това предполага да е налице намаляване на работата,
която се изпълнява от работника на тази трудова функция и да съществува
обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира
работния процес.Фактът на наличието на връзка между намаления обем на работа и
трудовата функция на уволнения работник
следва да бъде доказана в процеса от работодателя. Съдебната практика
приема още, че ако такава връзка не е
доказана, то не е установено потестативното право на работодателя за уволнение
на работника по чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Съдебната практика приема, че
намаляването обема на работа следва да има дълготраен, а не временен характер и
че именно намаляването обема на работа да се е отразило на конкретно
осъществяваната от ищеца трудова функция. Посочено е още, че пораждането в
полза на работодателя на потестативното право за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение в хипотеза при
намаляване обема на работа е свързано с настъпили в предприятието
промени, отнасящи се до намаляване на производствената програма, на
количеството на произвежданата и отчетената продукция, спадналия обем на
стокооборота, на извършените услуги и други, като според естеството на извършваната дейност и включените в трудовата
функция на уволнения работник задължения, намаляването на обема на работа следва да е обективно и
фактически да съществува като то не следва да се отнася до дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция, и как намаляването на обема на работа на предприятието се е
отразило на дейността, в която е бил
зает до уволнението съответния работник или служител. Посочено е още, че
работодателят при условията на пълно и главно доказване следва да установи
доказана трайна тенденция за намаляване обема на работа и тя да е засегнала
точно трудовата функция на ищеца.Съдебната практика приема още, че е необходимо
именно към момента на прекратяване на трудовото правотоношение да се е
осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение и че
моментът към който следва да се преценява намаляването обема на работа е този
на предприетото уволнение. Сочи се още, че в хипотеза на намалени средномесечни
приходи от продажби на стоки в рамките на няколко или на две календарни години,
само намаляването на нетните приходи на дружеството не може да бъде единствен
критерий за преценка за наличие на намаляване на обема на работа защото той
може да се дължи на намаляване на цените на стоките и услугите, а не на
намаляване на обема на продажбите на стоки и услуги; че намаляването обема на работа
представлява едно фактическо състояние, обусловено от конкретни причини и води
до намаляване необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи
задача нейното или тяхното осъществяване; че
намаляването обема на работа следва да се установи като обективен факт
към момента на предприетото уволнение, като фактическия състав на това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение изисква при изследване на
елементите му да се проследи процеса на намаляване на обема на работа да се
отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана
чрез дадена трудова функция,като намаляването на обема на работа следва да се
установи с конкретни количествени показатели-нетен размер от приходите от
продажби, размер на приходите по видове дейности, количество подадени стоки,
себестойност, списъчен състав на персонала за два последователни периода и дали
това намалване в случая е довело до намаляване
обема на работа на търговския представител в ответното дружество.
В този смисъл са: решение на ВКС на РБ №29 от
08.02.2011г. по гр.д.№265/2010г., 4-то г.о.; решение на ВКС №94 от 28.03.2014г.
по гр.д.№2623/2013г., 4-то г.о.; решение №234 от 30.07.2015г. на ВКС по
гр.д.№5251/2014г., 4-то г.о.; решение на ВКС №1371 от 14.07.2004г. по
гр.д.№2416/2002г., 3-то г.о.; решение на ВКС №703 от 17.11.2010г. по
гр.д.№90/2010г.,3-то г.о.; решение на ВКС №1370 от 30.07.2004г. по
гр.д.№2415/2002г.,3-то г.о.; решение на ВКС №270 от 02.06.2011г. по
гр.д.№1661/2010г.,4-то г.о; решение на ВКС №87 от 10.07.2018г. по
гр.д.№3468/2017г., 3-то г.о.; определение №499 от 30.05.2018г. на ВКС по
гр.д.№966/2018г.,4-то г.о.; определение №51 от 20.01.2011г. на ВКС по гр.д.№1068/2010г.,3-то
г.о.; решение №229 от 28.03.1995г. по гр.д.№1568/ 95г.-3-то г.о.; определение
№678 от 11.09.2019г. на ВКС по гр.д.№2068/ 2019г., 4-то г.о.; определение №1274
от 07.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1195/2011г., 4-то г.о.; определение №602 от
08.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1417/2012г., 4-то г.о.; определение №1085 от
02.10.2015г. на ВКС по гр.д.№3395/2015г., 4-то г.о. и други.
От събраните по делото доказателства се установява, че
единствените изпълнявани от ищеца трудови функции в ответното дружество са
относно продажбата и дистрибуцията на кафе „Б.“ в качеството си на търговски
представител, в каквато връзка е представената по делото и длъжностната
храктеристика на посочената длъжност. Факт е, че съгласно дръжностната характеристика,
работникът който изпълнява такава длъжност има вменени по-широки по обем и
съдържание трудови функции.Независимо от това в конкретния случай ищецът
фактически е изпълнявал трудови функции като търговски пълномощник единствено
по отношение продажбата и дистрибуцията на клиенти на кафе “Б.“, внос в Р
България от дружеството-работодател. Този факт е установен и от разпитания по
делото свидетел М.П., имащ непосредствени впечатления от работата на ищеца тъй
като е бил негов дългогодишен клиент във връзка с дистрибуцирането и продажбата
на въпросното кафе, като свидетелят не установява ищецът да е изпълнявал други
трудови функции освен продажбата и дистрибуция на въпросния продукт. Нито един
от останалите двама свидетели, намиращи се в трудовоправна връзка и зависимост
от работодателя на ищеца не установява ищецът да е работил нещо друго освен
като дистрибутор и продавач на кафе “Б.“.Най-сетне този твърдян от ищеца факт с
депозираната искова молба, не е бил оспорен като неверен от страна на
работодателя нито последният е ангажирал доказателства, че освен продажбата и дистрибуция
на кафе, ищецът е изпълнявал реално и други трудови функции, свързани с
предмета на дейстност на дружеството и описани в заключенито на вещото лице Л.,
като примерно извършване на транспортни услуги и търговия с кожи и доколкото
предвид на извършваната транспортна дейност в дружеството е имало назначени
шофьори на тежкотоварен камион.
В този смисъл следва да се приеме, че единствената
трудова функция изпълнявана от ищеца Ц.И.
на заеманата длъжност “търговски представител“ е дистрибуция и продажба на
вносно кафе “Б.“ в страната.
1.По въпроса за законността на уволнението на ищеца.
Уволнението е незаконно.Предвид посочената съдебна
практика, в тежест на работодателя е да установи, че уволнението е предприето в
резултат на установен негативен обективен факт в работата на работодателя,
изразяващ се в намаляване обема на работа по отношение на извършваната от ищеца
трудова функция като „търговски представител“ изразяваща се в дистрибуция и
продажба на вносно кафе “Б.“.
Както се посочи правнорелевантно е онова намаляване
обема на работа пряко влияещо върху трудовите функции на уволнявания работник
или служител, което следва да е трайно, да има постоянен и необратим характер и
да е с определена тенденция към ограничаване и намаляване обема на работа до
степен работодателят да бъде принуден да редуцира конкретно осъществяваната от
ищеца трудова функция предвид прякото отразяване на намаляването обема на
работа към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция на
работника, като негативната тенденция за намаляване обема на работа трябва да има траен и стабилен характер. Това
означава, че временните, епизодични, краткотрайни по продължителност,
спорадични по време и по характер намалявания в обема на работа не могат да
бъдат основание да се приеме, че тенденцията в намаляване обема на работа е
трайна, постоянна и безвъзвратна и без възможности да бъде реално възстановена
в предишните си параметри и дори примерно
да се увеличи обема на работата на
предприятието и на трудовите функции и дейности, извършвани от ищеца,
респективно да се пристъпи при намаляване обема на работа до редуциране броя на
работниците в следствие на новия, по-малък обем на осъществяването на
стопанската дейност.
В конкретния случай, приходите от предмета на търговската
дейност на работодателя на ищеца, изразяваща се в извършването на транспортни
услуги, търговия с кожи и с кафе, условно са разпределени в три групи, а именно-Приходи
от продажба на кафе; приходи от продажба на други стоки и общо приходи от
продажба на стоки /без ДДС/ съгласно заключението на експерта,което не е
оспорено от страните. Като единствен измерител и критерий за обема на работа в
дружеството са посочени приходите от продажби на стоки. Липсва обаче
количествен измерител на продадените стоки като количество, като обем и като
единична цена на артикул или бройка или друг конкретен измерител, респективно
дали са налице установени съществени промени в цената на продаваните стоки и
дали твърдяното намаляване обема на работа
евентуално да не се дължи на обективното намаляване на цените на стоките
и услугите, а не поради намаляването обема на продажбите на стоки и услуги.
На следващо място следва да се отчете факта, че периодът
за който са представени данни досежно обема на работа на дружеството е
сравнително кратък-само за 10 календарни месеца предхождащи момента на
прекратяването на трудовото правоотношение. В случая, данните за месец ноември
2018г. не може да бъдат взети в предвид при изследването, доколкото ищецът е
уволнен в самото му начало, поради което като меродавен за обема на работа в
предприятието следва да се съобрази периода от м.януари до м. октомври 2018г.
включително или касае се за 10 /десет/ месечен период от време. Видно от
посочените по-горе данни установените тенденции в обема на работата на
предприятието ,в частност върху преките трудови функции на ищеца, не могат с
категоричност на бъдат определени като такива водещи на несъмнен и категоричен
извод за намаляване обема на работа на длъжността, изпълнявана от ищеца, а
именно като „търговски представител“. В хипотеза на обсъждане дейността на
ищеца само като продавач и дистрибутор на вносно кафе “Б.“ категорично се налага извода, че в същност е
налице увеличение обема на работа, в случая съизмерим спрямо първия месец на
2018г. както на база сравнение месец по месец, така и на база спрямо месец
януари, е налице трайна тенденция на растеж на обема на работата и то съизмерим в някои месеци в пъти повече в
сравнение с други.Тенденцията на увеличаване на приходите от продажба и
дистрибуция на кафе, отчитан към последния месец /м.октомври 2018г./ е
стабилна, трайна и необратима. Липсват каквито и да било сериозни индикации
за намаляване обема на работа. Приходите
от продажби на кафе прогресивно нарастват още от първия месец на периода за да
достигна почти до 6 /шест/ пъти увеличение спрямо м.януари 2018г. което е
показателно за трайността на тенденцията към увеличаване обема на работа, а не за спад. Веднага следва да се уточни, че
данните за приходите за последните два месеца на 2018г. /ноември и декември/ не
могат да бъда съобразени в настоящия спор доколкото същите касаят приходи, следващи момента на прекратяването
на ТПО с ищеца и са неотносими към въпроса за обема на работа доколкото моментът
в който се преценява дали е налице
намаляване или увеличаване обема на работа, е момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на работника, тоест относими към предмета на спора са
общо приходите и формирането им от приходи от кафе и приходи от продажба на
други стоки за периода 01.01.2018г. до 31.10.2018г.-десет календарни месеца.
По същия начин стои въпроса и за приходите от продажби на други стоки за
същия период от време. Ако за 4 /четири/ от общо 10-те месеца на периода-(март,
април, май, юни) е налице временен спад на приходите, тази неблагоприятна
тенденция е временна, същата трайно е преустановена и е заменена с интензивен скок на приходите
през останалите 6/шест/месеца, от които 4 /четири/ последователни-юли, август,
септември и октомври, като на база м.юни 2018г. /6994.17лв/ увеличението е в
пъти по-голямо-за м.юли-20.91пъти; за м.август-19.53пъти; за м.септември-55.98пъти;
за м.октомври-22.97пъти. Същите устойчиви
положителни тенденции за увеличаване обема на работа се установяват и
при съпоставка на приходите по тримесечия и по средномесечно за всяко тримесечие
помежду им както и спрямо последния месец предхождащ уволнението-м.октомври
2018г. Най-нисък обем продажби на други стоки е реализиран единствено през
второто тримесечие на 2018г., след което е налице определена положителна тенденция
за растеж на продажбите на всички видове стоки през първото тримесечие и
максимален растеж през третото тримесечие. Тенденцията е ясна и недвусмислена и
тя е в посока на драстично увеличаване обема на продажбите на кафе, както и на други
стоки и то в пъти нагоре.
Нещо повече, както се посочи ищецът е назначен на
работа по време когато е налице тенденция за намаляване обема на работа в дружеството
и и уволнен в момент когато има трайна
тенденция за увеличаване обема на работа, включително и по отношение на
изпълняваните от него трудови функции, което е парадоксално, като същевременно
с това е оставена на работа другия работник, заемащ същата длъжност Е.К..
Предвид изложеното уволнението е незаконно тъй като не
е налице основанието на което същото е извършено, а именно трайно намаляване обема
на работа към момента на прекратяване на ТПО с работника И.. Затова ще следва уволнението
да се отмени като незаконно и ищецът се възстанови на заеманата преди
уволнението дължност “Търговски представител“ в ответното дружество и на същия
му се присъди обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 /шест/ месеца
на база уговорената между страните основна работна заплата в договора от 510лв.
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно в
установителните и в осъдителните му части и като такова следва да се потвърди.
Съдът не споделя нито един от доводите изложени в
жалбата на работодателя. Последният месец имащ релевантно значение при
обсъждане на въпроса дали е налице основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.3
от КТ, а именно-намаляване обема на работа, е месец октомври 2018г. Това е
месеца предхождащ прекратяването на ТПО с ищеца извършено в началото на
м.ноември. Нито месец ноември нито м.декември на 2018г. могат да бъдат съобразени от съда при
изследване на въпроса дали е налице трайна тенденция за увеличаване или за
намаляване обема на работа в дружеството, имаща отношение и връзка с пряко
изпълняваните от ищеца трудови функции.Няма установено по делото намаляване на
доставките, респективно на продажбите от кафе и на други стоки като трайна и невъзвратима тенденция в предмета на дейност
на дружеството респективно в извършваната от ищеца работа. Районият съд напълно
е съобразил констатациите на вещото лице Л. в тази връзка, като въззивната
инстанция ги доразвива, допълва и уточнява в цифров аспект на база
констатациите на експерта. Характерът и естеството на трудовите функции на
ищеца И. като „търговски представител“ се заключават основно в дистрибуция и
продажба на кафе „Б.“ внос от чужбина, като за тази непосредствена трудова
дейност, фактически изпълнявана от ищеца и което обстоятелство не е оспорено
изрично от страна на работодателя, се налага извода, че дейността от продажбата
на кафе трайно се разширява, като е
налице съществен ръст в приходите от тези продажби. Но дори да се вземе в
предвид, че работникът е извършвал и други дейности, попадащи в графа “продажби на други стоки“, то отново
е налице сериозен ръст в продажбите и на тези стоки.Изобщо не се установява да
е налице реална и трайна тенденция за
спад в обема на работа по продажбите на кафе и на стоки за процесните 10месеца
от календарната 2018г. и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца. Тенденцията е трайна и е във възходяща линия и посока по отношение
увеличаване обема на търговската дейност на предприятието и в частност обема на
работата, изпълнявана от ищеца на заеманата от него длъжност като трудови
функции, в резултат на което дружеството е реализирало по-големи по обем
приходи от продажба на кафе и на други стоки. Предвид изложеното изобщо не може
да се приеме, че е налице тенденция за съществено, драстично, невъзвратимо и
непреодолимо намаляване обема на работа, респективно да е налице намаляване на
трудовата дейност на конкретен работник. По отношение на длъжността, на която е
възстановен ищеца на работа, същата е индивидуализирана в диспозитива на
съдебното решение и съответства на заеманата такава към момента на прекратяване
на ТПО, като мотивите в които е посочено от съда друга длъжност “главен
счетоводител“, същите не са решаващи и не водят до порок на решението до степен
същото да бъде отменено или изменено предвид и на обвързващата сила която
се разпростира по отношение на диспозитива на обжалваното решение, който би подлежал
на евентуална корекция, допълване, изменение, отмяна или обезсилване ако са
налице основания за това.
Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваните
му части следва да бъде потвърдено по същество. Не са налице пороци на същото
посочени във въззивната жалба на дружеството-работодател на ищеца.
При този изход на спора в полза на ответника по въззивната
жалба Ц.И. ще следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 700лв заплатени в брой като
адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 12.11.2019г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1235 от
19.09.2019г. постановено по гр.д.№47/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО по предявените от Ц.И.И. с ЕГН ********** *** срещу „Е.Т.Е.“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“ №5,
представлявано от А.И.М., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ, е
признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца Ц.И.И., с ЕГН **********, постановено със Заповед
№24/06.11.2018г на управителя А.И.М., възстановен е Ц.И.И., с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „търговски представител“ и е осъден ответника „Е.Т.Е.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“ №5,
представлявано от А.И.М., да заплати на Ц.И.И., с ЕГН ********** ***, сумата от
3060лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното уволнение за периода от 07.11.2018г до 05.05.2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-07.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.Т.Е.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.“Т.М.“ №5, представлявано от А.И.М., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Ц.И.И., с ЕГН ********** ***,
сумата от 700лв /седемстотин лева/ представляващи сторените от страната
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок, считано от връчването
му на страните.
Председател: Членове:1. 2.