№ 3113
гр. Варна, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501665 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3285/23.06.2022г., депозирана от
ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл.
Варна, действаща чрез пълномощника си адв. Донка Костова от АК – Добрич,
срещу Определение № 477/15.06.2022г., постановено по гр. дело №
1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е оставена без разглеждане
подадената от ищцата по цитираното дело – настоящ жалбоподател ПЛ. Г. Г.
молба с правно основание чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за
изпълнение на указанията на съда, обективирани в Разпореждане №
1742/01.06.2022г., касаещи отстраняване на констатирани нередовности в
депозираната от страната въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. срещу
постановеното по делото Решение № 90/10.05.2022г. и жалбата е върната на
осн. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Определението се обжалва с твърдения за неговата
незаконосъобразност. Оспорва се наличието на сочената от
първоинстанционния съд нередовност на въззивната жалба вх. №
2834/31.05.2022г. по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК, като се излага, че в
същата е формулирано ясно и точно искане към въззивния съд. Застъпва се,
че указаната за внасяне от ПРС държавна такса за въззивно обжалване е
определена неправилно – в завишен размер, с което е създадена пречка и
неудобство за нейното внасяне. Сочи се и извършено от ПРС нарушение на
процесуалните права, изразяващо се в това, че същият не е дал възможност за
изследване наличието на уважителни причини за исканото продължаване на
срока. По тези съображения се моли за отмяна на определението и даване ход
на въззивната жалба.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна – ХР. Д. В., ЕГН
1
**********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл. Варна редовно уведомен
чрез пълномощника си адв. А.Х. от АК – Варна, не е депозирал отговор по
частната жалба.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл. 275, ал.1 ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени
данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
На първо място следва да се отбележи, че доколкото с депозираната
въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г. е формулирано искане до Окръжен
съд – Варна за отмяна на Решение № 90/10.05.2022г., постановено по гр. дело
№ 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е отхвърлен предявеният от
ПЛ. Г. Г., срещу ХР. Д. В., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и за уважаване
на въззивната жалба в цялост, то действително не е налице нередовност на
жалбата по смисъла на чл. 260, т. 4 от ГПК и дадените от
първоинстанционния съд указания до страната в тази връзка с Разпореждане
№ 1742/01.06.2022г. /да формулира конкретен петитум на въззивната жалба,
като посочи какъв резултат желае да бъде постановен от въззивната
инстанция при отмяна на решението на първоинстанционния съд/ са ненужни.
В този см. е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1 от
2.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 7535/2013г., I г.о., ГК, Определение № 35 от
21.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 942/2012 г., II т.о., ТК и др., в които е
прието, че дори жалбата да не съдържа изричен "петитум", то само по себе си
изразеното в същата несъгласие с постановеното от първоинстанционния съд
решение с твърдения за неправилност на последното, сочи на искане за
неговата отмяна.
Предвид обстоятелството обаче, че с въззивната жалба не са
представени доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Варна
държавна такса за въззивно обжалване, съобр. изискването на чл. 261, т. 4
ГПК, то правилно жалбата е оставена без движение от администриращия я
съд и на страната са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да внесе по сметка на въззивната инстанция държавна такса в
размер на 40,00 лева, както и да представи доказателства за това в същия
срок. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател в тази връзка за
неправилно определен от районния съд размер на дължимата държавна такса
за въззивно обжалване. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от
таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия
интерес. Доколкото с първоинстанционното решение предявеният иск за
осъждане на ответника ХР. Д. В. да заплати на ищцата ПЛ. Г. Г. обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева е изцяло отхвърлен
2
и това решение се атакува изцяло с депозираната от последната въззивна
жалба, то обжалваемият интерес във въззивното производство е еднакъв с
материалния интерес в първоинстанционното производство, а именно – 2000
лева и дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба,
изчислена като 2% от 2000 /чл. 18, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс/ е
правилно определена в размер на 40,00 лева.
Съобщението с указанията на съда, ведно с предупреждение за
последиците от неизпълнението им в срок, е редовно връчено на страната,
чрез процесуалния представител, на 02.06.2022г. В определения от съда
едноседмичен срок, изтекъл на 09.06.2022г. /присъствен ден/, съобразно
правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, не е постъпила молба с представени
доказателства за заплатена държавна такса, нито съдът е сезиран с молба за
продължаване на срока за това.
На 10.06.2022г. по ел. поща на РС – Провадия е постъпила молба вх. №
3012/10.06.2022г. (изпратена в 12:08ч. на 10.06.2022г., видно от приложената
по делото разпечатка от ел. поща на деловодството на РС – Провадия, т.е.
след изтичане на определения от съда едноседмичен срок от получаване на
съобщението) от пълномощника на ищцата – жалбоподател, с която се иска
продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда с една седмица
поради това, че ищцата е безработна, не получава и не реализира никакви
доходи, като същата разчита на пенията на нейния съпруг, която той ще
получи на 15.06.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК, законните и
определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба
на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. Доколкото, както бе отбелязано по-горе, молбата вх. №
3012/10.06.2022г. е подадена след изтичане на определения от съда срок за
изпълнение на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса, то
същата е недопустима и правилно е съставът на РС – Провадия е оставил
същата без разглеждане, съотв. не е изследвал наличието или не на
уважителни причини за исканото продължаване на срока.
Предвид горното и неотстранената нередовност по смисъла на чл. 261,
т. 4 ГПК на депозираната въззивна жалба вх. № 2834/31.05.2022г., както в
указания срок, така и към момента на постановяване на атакуваното
Определение № 477/15.06.2022г. по гр. дело № 1212/2021г. по описа на РС –
Провадия, то правилно е приложена от съда последицата по чл. 262, ал. 2, т. 2
от ГПК, за която страната е предупредена с постановеното по делото
Разпореждане № 1742/01.06.2022г. и подадената въззивна жалба вх. №
2834/31.05.2022г. срещу Решение № 90/10.05.2022г. по гр. дело № 1212/2021г.
по описа на РС – Провадия е върната.
Единствено за пълнота следва да се отбележи и че предвид
основанието, посочено в нея – затрудненото материално положение на
ищцата ПЛ. Г. Г., т.е. твърдяна трайна липса на парични средства, а не
някакво особено и непредвидено обстоятелство, настъпило в дадения от съда
срок за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, което
3
обективно да е попречило на страната да предприеме дължимото процесуално
действие, то подадената молба вх. № 3012/10.06.2022г. не би могла да бъде
разглеждана като имаща характера на такава по чл. 64, ал. 2 ГПК за
възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията на съда.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 477/15.06.2022г., постановено по гр.
дело № 1212/2021г. по описа на РС – Провадия, с което е оставена без
разглеждане подадената от ПЛ. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Донка
Костова от АК – Добрич, молба с правно основание чл. 63 от ГПК за
продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, обективирани в
Разпореждане № 1742/01.06.2022г. и депозираната от същата въззивна жалба
вх. № 2834/31.05.2022г. срещу Решение № 90/10.05.2022г. постановено по
същото дело, е върната на осн. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4