№ 700
гр. Варна, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1538/21.01.2022 г.
от СТ. Й. ИВ. с ЕГН **********, против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021
г. на XI с-в на ВРС, в частта, в която е определена вината за разстройството на брака, в
частта, в която са предоставени родителските права по отношение на родените от брака
деца Милен, ЕГН ********** и Дария, ЕГН ********** на майката П. П. ИВ., в частта в
която е определено местоживеенето на децата при нея и в частта в която е определен
режим на лични отношения на децата Милен, ЕГН ********** и Дария, ЕГН ********** с
него. В условията на евентуалност, обжалва решението в частта, в която е присъдена
месечна издръжка в полза на децата Милен, ЕГН ********** и Дария, ЕГН **********
както следва: за разликата над 200 лв. до 230 лв. за детето Милен и за разликата над 180 лв.
до 200 лв. за детето Дария, както и в частта за началния момент, от който съдът е приел, че
се дължи издръжката-датата на исковата молба-19.03.2021г., вместо датата на фактическата
раздяла между родителите-съпрузи, настъпила на 06.07.2021г.
Излага, че първите проблеми в брачните отношения се забелязали през м. февруари
2021 г., както и че те са в резултат на конкретно поведение на ищцата. Пътувания в
„командировки“ до Вонеща вода на рождения ден, без дори да направи опит да се обади
на съпруга и децата си през времето на отсъствието си, купони, чести вечерни разходки, на
които ответника и децата не са поканени, разходки в Морската градина на 26.02.2021 г. по
време, на която ищцата е видяна от Станислав, Милен и Дария под ръка с друг мъж. Твърди,
че въпреки че е срещнала семейството си и е установила, че децата са разстроени от
видяното /Милен и Дария са се разстроили, а Милен се е разплакал/, П.П. ги е изоставила и е
продължила разходката си с този мъж. Сочи, че именно от тази нощ съпрузите започнали да
спят в отделни стаи и от този момент ищцата започнала да говори за развод и да се държи
агресивно спрямо ответника. Излага още, че срещите и контактите на г-жа Петкова станали
по-важни за нея от децата , като често е започнала да ги оставя сами у дома под различен
претекст без да я интересува какво се случва с тях през това време. Очевидно било, че
причината за разстройството в брачните отношения между страните е, че П.П. е започнала
връзка с друг мъж – колегата Красимир Н., която продължава и към настоящия момент.
1
Твърди още, че след като бил отстранен от семейното жилище, г-н Н. бил чест гост с
преспиване в това жилище, когато децата са при него в режима им на лични контакти. От
друга страна излага, че нито едно от събраните по делото доказателства не установява
негово укоримо поведение. Напротив, през цялото време докато ищцата пътувала,
разхождала се и се срещала с приятели, той отговорно полагал всички грижи за двете деца,
помагал им е в уроците, организирал свободното им време. Що се касае до опитите за
внушение от страна на ищцата, че той слушал родителите си и сестра си, и че те се опитвали
да му въздействат по някакъв начин то те останали недоказани. Напротив, установено било,
че бабата и дядото на децата Дария и Милен по бащина линия, както и леля им Десислава са
помагали ежедневно в грижите за децата, вземали са ги от училище всеки ден, помагали са с
уроците и с всичко необходимо, като и че децата били привързани към тях. Излага, че били
събрани доказателства за опитите му да запази брака с ищцата. С оглед горно, твърди, че
вина за разстройството на брака има само съпругата.
Относно упражняването на родителските права на децата от майката и определеното
местоживеене при нея излага, че тя не е в състояние да полага адекватни грижи за тях, като
по данни на съседи, от жилището се носели крясъци и обиди от нейна страна спрямо
децата. Счита, че това поведение не следва да квалифицира ищцата като по-пригоден
родител, който да упражнява родителските права. Твърди, че формирането на отчуждение у
децата към него, не сочи на родителски капацитет за възпитаването им и съдействие за
правилното им формиране като личности, а е поведение, което е укоримо. Накърняването на
авторитета на родителя пред децата било системно от нейна страна и целяло формирането
на негативно отношение у тях спрямо него. От друга страна излага, че не са събрани
доказателства за някакво негово укоримо поведение в процеса на общуване с децата.
Напротив, когато те били при него, той съставял план за времето, когато са заедно,
организирал разходки, почивки, забавления, създавал им условия и ги подпомагал в учебния
процес. Децата се чувствали добре при контакти с него и очаквали с нетърпение срещите им.
Излага, че ако родителските права бъдат предоставени на него, това би допринесло за
физическото и психическото им развитие като деца, като помощта от трети лица, на които
може да разчита при тяхното отглеждане също следва да бъде отчетена. По отношение на
определеното местоживеене на децата счита, че то не следва да се променя на друг адрес.
Относно определената месечна издръжка в полза на децата и началния момент, от
който я дължи счита, че размера на присъдената издръжка е завишен и несъобразен с
възможностите да заплаща такава.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака носи единствено съпругата, да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Милен и детето Дария, да
бъде определено местоживеенето им при него, да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 62, ет. 3, ап. 12 до
навършване на пълнолетие от децата, да бъде определен подходящ режим на лични
отношения на майката с децата и размер на издръжката, която да им плаща.
В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение в частта
за издръжката , която е осъден да плаща на детето Милен за разликата над 200лв. до 230лв.
и за детето Дария за разликата над 180.00лв. до 200лв., както и в частта за началния момент
на дължимост-не от датата на завеждане на иска в съда-19.03.2021г., а от датата на
фактическата раздяла-06.07.2021г. Моли се още да бъде осъдена П. П. ИВ. на осн. чл. 57, ал.
2 от СК да му заплаща месечен пазарен наем в размер на 200лв. за ползването на 1/2ид.ч. от
семейното жилище, чието ползване е предоставено на нея със съдебното решение на ВРС,
считано от 06.07.2021г., от когато е лишен от ползването или от датата на влизане на
решението за ползването на семейното жилище в сила. В условията на евентуалност моли
решението да бъде отменено и върнато на ВРС за произнасяне по него.
2
Представени са следните писмени доказателства: договор за потребителски паричен
кредит от 19.08.2018 г. и 4бр. фактури за заплатени услуги към А1.
Направено е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит в съдебно заседание
един свидетел, с показанията на който ще се установят твърдения в жалбата за агресивно
поведение на ищцата към децата след постановяване на съдебното решение за прекратяване
на брака и определяне на местоживеенето при нея, както и твърденията, че вина за
разстройство в брачните отношения има тя.
Иска да бъде допусната СОЕ, вещото лице по която да даде заключение какъв е
размера на средномесечния пазарен наем на апартамента в гр. Варна, жк „Вл.Варнечик“, бл.
62, ет. 3, ап. 12, съответно за 1/2ид.ч. от него.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
въззивната жалба, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на
същата. Въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и моли за неговото
потвърждаване с изключение на частта, в която е предявила насрещна въззивна жалба. Сочи,
че С.И. не е поискал определяне на наем за ползването на семейното жилище преди даване
на хода по същество, поради което искането е недопустимо. Двамата родители разполагат с
добър родителски капацитет, но е наложително да преодолеят конфликтите си в името на
доброто бъдеще на децата си. Воля от страна на бащата за това няма. Той не е склонен да се
помири, да приеме решението на съпругата си, а създава конфликти, преминаващи в
домашно насилие и подава жалби срещу нея, с което се домогва да докаже, че е лош
родител.
ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба с вх. № 49951/08.12.2021 г. от от П. П.
ИВ., с ЕГН **********, чрез адв. П.Н., против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. №
4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, в която е определена вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита, че вината за настъпилото
разстройство на брака носи само С.И.. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С.И. по насрещната въззивна
жалба, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на същата. Моли
съдът да постанови решение, с което да я остави без уважение.
Представени са като писмени доказателства: предварителен договор за прехвърляне
на недвижим имот и строителство от 26.09.2007 г., Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 91, т. 26, д. № 26606, вх.рег. 0 34208 от 14.11.2007г. на Сл.по
вписванията-Варна, разписки за извършени плащания по предварителен договор – 3 бр.,
нареждане за валутен превод-2бр. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 96, т. 1, рег. № 2355, дело № 83/2011г. на пом.нотариус на нотариус Светлана
Димова-Елена Събева.
ДСП – Варна не взема становище по насрещната въззивна жалба.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок от легитимирани страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са и допустими. Доколкото се сочи във
въззивна жалба вх. № 1538/21.01.2022 г. от СТ. Й. ИВ., че е поискал на осн. чл. 57, ал. 2 от
СК да бъде определен наем за ползването на семейното жилище, ако същото бъде
предоставено за ползване на съпругата му П. П. ИВ., а няма произнасяне в обжалваното
решение, настоящият състав намира, че в тази част страната прави искане за допълване на
първоинстанционното решение, на осн. чл. 250 от ГПК.
Производството по делото следва да бъде прекратено и върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането с правно осн. чл. 57, ал. 2 от СК..
3
Следва да се има предвид, че искането по чл. 57, ал. 2 от СК не представлява
самостоятелен иск, а се предявява в случай, че по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно
отношение и всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с
решението за развод. В настоящия казус ответникът още с отговора на исковата молба е
поискал, в случай, че бъде определено от съда ищцата да ползва семейното жилище, да бъде
определен размер на дължимия от нея наем за ползването. С предоставяне на
облигационното право на ползване на семейното жилище на единия съпруг се създава
наемно правоотношение, по което на осн. чл. 57, ал. 2 от СК съдът дължи произнасяне, като
определи размера, дори и да не е посочен конкретен такъв от страната. За целта и при
необходимост съдът служебно може да се ползва от специалните знания на вещо лице-
икономист, който даде заключение за средната пазарна наемна цена. Наемът се дължи от
датата на влизане на решението, с което се предоставя ползването на семейното жилище.
Вярно, че с въззивната жалба е посочено, че СТ. Й. ИВ. иска П. П. ИВ. да му плаща наем от
200лв. за ползването на 1/2ид.ч. от семейното жилище, считано от 06.07.2021г. или от датата
на влизане в сила на постановения съдебен акт за предоставяне на ползването. Ето тук
съществува неяснота относно началния момент на претенцията, но въззивникът е прав, че
ако искането е неясно на съда, следвало е да укаже и поиска уточнение, вместо да приеме,
че не е сезиран с искането за наем, защото е неуточнено и не е поискала страната
назначаване на СИЕ. В случая следва да бъде изискано уточнението за началния момент на
дължимост на наема за ползването на семейното жилище, за да е ясна самата претенция. Ако
се претендира наем за ползването на семейното жилище, то както беше посочено вече по-
горе началният момент е влизане в сила на решението за предоставяне на ползването. Ако
претенцията се отнася до момент назад във времето, както в случая-датата на настъпване на
фактическата раздяла между съпрузите-06.07.2021г. до влизане в сила на решението, с което
се предоставя ползването на семейното жилище, следва да бъде посочено, че правната
квалификация на такъв иск би следвало да бъде чл. 31, ал. 2 от ЗС. Този иск обаче не е сред
допустимите за съвместно разглеждане с иска за развод по чл. 322, ал. 2 от СК. След
изискване на уточнения и ако се поддържа от СТ. Й. ИВ. самостоятелния иск с правно
основание. чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за едноличното ползване на съсобствения
между страните недвижим имот, представляващ семейно жилище в определен от страната
размер за периода от 06.07.2021г. до влизане в сила на решението по настоящото дело по
предоставяне ползването на семейното жилище, съдът следва да прекрати производството в
тази част, а ищецът следва да предяви претенцията си по общия исков ред в отделно
производство.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 140/2022г. на ВОС-ГО и ВРЪЩА делото на
4
ВРС за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК с оглед мотивите на настоящото определение.
След допълване на решението и в случай на постъпила въззивна жалба срещу
допълнителното решение, същата следва да бъде надлежно администрирана, след което
делото следва да се изпрати на ВОС за произнасяне по всички въззивни жалби с общо
решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5