№ 76
гр. Ловеч, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500036 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК, вр. чл. 40, ал.3 от
ЗУЕС.
Образувано е по частна жалба на Д. П. ИВ., ЕГН **********, от гр.
********* срещу определение № 493 / 30.11. 2021 год. по гр.д. №
992/2021год. на PC Троян, с което е спряно изпълнението на взетите решения
на Общото събрание на „Етажна собственост ********, сграда с
идентификатор 73198.504.362.4 по КККР на гр. Троян, проведено на 17.11.
2021 г. от 14.30 часа, до произнасяне по съществото на спора по иска с
правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Излага съображения, че обжалваното определението е недопустимо,
тъй като е постановено по недопустимо искане и следва да бъде обезсилено.
Ако съдът не приеме това, счита определението за неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а искането по чл.
40, ал. 3 от ЗУЕС оставено без уважение. В подкрепа на становището си
навежда доводи, че ищцата П.П. е уведомена за изготвения протокол от
Общото събрание на 25.11. 2021 год. и в 7 - дневния срок за оспорването му
по чл.16, ал. 9 ЗУЕС, който е изтекъл на 02.12.2021 год., не е направила
конкретни искания за поправка и допълнение. Изтъква, че в производството
по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения,
съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол и в тежест на
оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16,
ал. 9 ЗУЕС срок. Затова счита, че обжалваното определение на Районен съд
Троян е постановено по недопустим иск, тъй като искът по чл. 40 ЗУЕС е
предявен преди протокола да е добил стабилитет на документ с обвързваща
1
доказателствена сила и без да е използван реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС за
поправка на протокола.
На следващо място твърди, че с Определение № 493/30.11.2021 год. по
гр.д. № 992/2021 г. на ТРС е спряно изпълнението на всички взети решения на
Общото събрание на ЕС, проведено на 17.11.2021 г. от 14.30 ч., като не е ясно
на какво правно основание съдът счита, че искът по чл.40 от ЗУЕС е вероятно
основателен, след като етажната собственост възниква по силата на закона с
придобиване на собствеността върху самостоятелни обекти в сградата до
строителен етап „груб строеж“. Цитира съдебна практика в тази насока.
Посочва, че спирането на изпълнението на решението е вид
обезпечителна мярка, която цели да обезпечи самото производство по отмяна
на решенията и се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които
биха могли да настъпят от изпълнението му докато трае исковия процес.
Изтъква, че при предявен иск за отмяна на решението на ОС на
собствениците за продължаване на строителството на сградата и въвеждането
й в експлоатация и вземане на решение за финансиране на строежа,
действието на поисканото спиране означава запазване на предишното
фактическо положение. Жалбоподателката счита, че след като спирането е
забрана да се изпълняват решенията на общото събрание, етажната
собственост не би имала основание да предприема каквито и да е действия по
довършване на сградата и това би довело до вреди за нея като собственик на
останалите обекти в сградата. Твърди, че спирането е незаконосъобразно само
на това основание, особено без съдът да е определил гаранция по
обезпечението, която да репарира евентуални вреди, които би претърпяла от
наложената обезпечителна мярка. Затова моли, ако съдът остави в сила
обезпечителната мярка, да определи внасяне на гаранция, съответна на
евентуалните вреди, които би претърпяла и за които би имала вземане срещу
г-жа П. при неоснователност на предявения от нея иск.
Към частната жалба прилага писмени доказателства.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от П. С. П., чрез адв. Ц.А. от ЛАК със съдебен адрес: гр. **********. В него
излага, че частната жалбоподателка не сочи конкретни пороци на атакуваното
определение, както и какви са за нея негативните последици от спиране на
изпълнението на решенията на ОС. Счита за неоснователно направеното
възражения за недопустимост на атакувания съдебен акт, тъй като законът
дава два пътя за защита на всеки член на общото събрание. Счита, че не е
задължително да се оспори съдържанието на протокола и обективирането на
взетите решения на ОС по реда на чл.16 ал.9 от ЗУЕС, тъй като управителят
не може да отмени или измени взетите решения. В настоящия случай ищцата
е оспорила протокола пред Управителя, но до този момент все още няма
решение.
Ищцата е уведомена на 25.11.2021 год. за изготвения протокол, като на
30.11.2021 год. е подала молба до PC - Троян на основание чл.40, ал.2 от
2
ЗУЕС за отмяна на всички решения на ОС като незаконосъобразни по
подробно изложени съображения, които не са предмет на настоящето
производство. Т.е. спазен е предвидения от закона преклузивен срок за
започване на производство по проверка законосъобразността на взетите
решения на общото събрание. Изтъква, че в чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС
законодателят е предвидил предварително изпълнение на решенията на ОС на
ЕС, освен ако съдът не постанови друго. В случая с молбата, с която е сезиран
съдът, е направено изрично искане за спиране на изпълнението на решенията
и то е направено преди изтичането на 14-дневния срок по чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС.
Относно основателността на спирането на изпълнението на
решението на ЕС излага аргументи, че сградата е завършена до етап „груб
строеж“ през 2005 г. и практически повече от 7 години, откакто Д.И. е
собственик на останалите обекти в сградата, не е била активна страна, а
поведението й се дължи на други висящи дела между тях. Затова счита, че
никакви реални или евентуални вреди не могат да настъпят за нея, а и не са
посочени какви са те или какви могат да бъдат.
Акцентира на факта, че сградата е незаконен строеж, като
инвестицията в нея винаги ще бъде незаконосъобразна и съборена. Има
съществено разминаване между инвестиционния проект и изградената на
място сграда, което е причина да не бъде довършена в продължение на 15
години.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който се отхвърли частната
жалба като неоснователна и недоказана и потвърди определението на PC -
Троян, с което съдът временно е спрял изпълнението на решението до
произнасянето по същество на спора.
С отговора се прилагат писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд –Троян е образувано по искова
молба вх.№ 4324/30.11.2021 год. на П. С. П. против незаконосъобразно
решение на Общо учредително събрание на „Етажна собственост гр.Троян“,
ул.“Васил Левски“ № 44, сграда с идентификатор № 73198.504.362.4 по КККР
на гр.Троян, представлявана от Д. П. ИВ. с правно основание чл. 40, ал.1 от
ЗУЕС. В молбата П. С. П. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда № 73198.504.362.4.5., а собственик на другите 5 обекта в сградата е Д.
П. ИВ.. Излага, че самата сграда е недовършена и на етап „груб строеж“. В
исковата молба са развити подробни съображения за нарушаване на
процедурата по свикване на общото събрание и за незаконосъобразност на
3
взетите решения. Направено е искане с правно основание чл. 40, ал.3 от ЗУЕС
за спиране на изпълнението на взетите решения.
С определение № 493/30.11.2021 г. Районен съд – Троян спира
изпълнението на решенията на общото събрание, проведено на 17.11.2021 г.
от 14.30 ч. до произнасяне по същество на спора. Решаващият мотив на съда
да уважи направеното искане е, че от представените по делото доказателства
може да се направи извод, че са налице предпоставките за допускане на
исканата обезпечителна мярка - искът е допустим, вероятно основателен и е
налице нужда от допускане на обезпечението предвид естеството на взетите
решения, които биха довели до значителни вреди за П..
Въз основа на изложените факти и представени доказателства
въззивният състав счита, че частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал.1 от ГПК определението на съда
по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок, който за молителя тече от връчването му. Легитимирани да обжалват
определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се
допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите
условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от
допуснатата обезпечителна мярка. В конкретния случай частната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 396, ал.1 от ГПК и изхожда от
ответната страна, поради което е процесуално допустима.
Според т.3 от ТР № 5/24.06.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2014 г.,
прието от ОСГК на ВКС, молбата за спиране на изпълнението на решение на
общото събрание на етажна собственост по чл. 40, ал.3 от ЗУЕС подлежи на
разглеждане по реда на обезпечителното производство. В мотивите по т.3 от
тълкувателното решение е прието, че определението, с което съдът се
произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество
произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка "спиране на
изпълнението", предвидена в чл. 397, ал.1, т.3, предл. посл. от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата на решението и ако: 1. искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията
4
и договорите. Според ал.2 от цитираната правна норма, съдът може да
задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от
него размер и в случая по ал.1, т.1. В чл.391, ал.3 ГПК законодателят е
предвидил, че размерът на гаранцията се определя от размера на преките и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е
неоснователно. В процесния случай районният съд е преценил, че
представените писмени доказателства са достатъчни, за да уважи направеното
искане.
Обезпечителното производство по своята правна същност
представлява самостоятелна форма на защита на граждански права. Неговата
цел не е да обезпечи правилността на решението, което ще се постанови в
исковия процес, а да гарантира осъществяването на правните последици от
това решение. Поради спецификата на това производство, сезираният съд
извършва проверка на твърденията в исковата молба и доказателствата към
нея и преценява допустимостта на претенцията, вероятната й основателност,
обезпечителната нужда и адекватната на тази нужда обезпечителна мярка.
Ако писмените доказателства не са достатъчни, за да обосноват вероятната
основателност на иска, съдът може да допусне обезпечението при условията
на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК, като задължи молителя да представи парична
гаранция. Съдът може да определи гаранция и в случаите, когато искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, но естеството на спора и на
конкретните твърдения и доказателства налагат това, каквото искане е
направено в частната жалба.
В настоящия случай допуснатата от съда обезпечителна мярка
"спиране на изпълнението" на взетите решението на общото събрание на
етажната собственост гр.Троян, ул.“Васил Левски“ № 44, сграда с
идентификатор № 73198.504.362.4 по КККР на гр.Троян е такава по чл. 397,
ал.1, т.3, предл. посл. от ГПК. Настоящата инстанция счита, че правилно
районният съд е приел, че са налице трите кумулативно изискуеми от закона
предпоставки за допускане на исканата обезпечителна мярка. Неоснователно
е направеното в частната жалба възражение, че искът е недопустим, тъй като
от страна на ищцата е спазен преклузиния срок за неговото предявяване и
същата се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сградата.
Въззивният състав, анализирайки представените по гр.д. № 992/2021 г. на
ТРС писмени доказателства и приложените с частната жалба и отговора на
5
частната жалба приема, че не съществува вероятност ответникът да претъпи
вреди от неоснователност на обезпечението и следва да остави без уважение
направеното в частната жалба искане да се задължи ищцата да представи
парична гаранция. Не е спорно, че съгласно чл.38 и чл.39 от ЗС етажната
собственост възниква ex lege при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици и правото на собственост може да
възникне с изграждане на сградата в груб строеж. Основният аргумент в
подкрепа на този извод съдът намира в разпоредбата на чл.3 от ЗУЕС, според
която за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на
повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31,
ал.1 и чл.32 от ЗС. От изложеното следва, че за да се прилагат правилата на
етажната собственост, е необходимо поне четири самостоятелни обекта в
сградата да принадлежат на различни физически и юридически лица, каквато
хипотеза в случая не е налице с оглед данните по делото.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение на РС Троян като правилно следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 / 30.11. 2021 год. по гр.д. №
992/2021год. по описа на PC Троян, с което е спряно изпълнението на взетите
решения на Общото събрание на „Етажна собственост ********, сграда с
идентификатор 73198.504.362.4 по КККР на гр. Троян.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6