№ 14340
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110157638 по описа за 2024 година
Е. В. В. е предявил срещу „Ф. Б.”ЕООД иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване
на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1291431 от 4.10.2023.При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит
№1291431 от 4.10.2023, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение-поръчителство от „ F. Bank” в полза на
ответника.
Твърди, че между него и ответника е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит №1291431 от 4.10.2023, съгласно който е приложим
ЗПФУР.Твърди, че са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер от 1000
лева, която е следвало да се погаси в срок от 3 месеца, при ГПР-
49.66%.Твърди, че в чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставен от „ F. Bank” в полза на ответника.Твърди, че при
подписване на договора не е посочен размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.Поддържа, че
впоследствие му е начислена такса за обезпечение с поръчителство –услуга,
1
предоставяна от патрнъор на „Ф. Б.”ЕООД в размер на 500 лева.Твърди, че
процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски по
договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито е
посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит.Твърди, че договорът не е подписан нито с
квалифициран подпис, нито с обикновен електронен подпис, поради което
липсва съгласие.Твърди, че не е подписвало договор за поръчителство, както и
че такъв не му е представен.Счита, че процесният договор е нищожен на
основание чл.10, ал.1, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в
закона форма.Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от
ЗПК, тъй като противоречи на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, поради това,чене
съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,
респ.общо дължимата сума по него.Твърди, че е посочено само ГПР в %, но не
е посочен начина на изчисляването му.Твърди, че е посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчителство не е включена като разход в
договора.Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния.Поддържа, че посочените в договора за заем по-ниски
стойности представляват невярна информация и това следва да се окачестви
като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика.Счита, че
сумата за поръчителство следва да бъде включена в ГПР Счита, че клаузата на
чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4 , чл.19 , ал.1 и ал.4 от ЗПК..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Б.”ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит от 4.10.2023 „Ф.
Б.”ЕООД е предоставил на Е. В. В. кредит в размер от 1000 лева, при лихва в
размер от 67.40 лева, при лихвен процент в размер от 26.96% и ГПР в размер
от 49.03%.
По делото е представена Преддоговорна информация /СЕФ/.
По делото е представен и погасителен план към договора за
2
потребителски кредит.
По силата на договор за гаранция от 4.10.2023 „M. Bank” се е задължил
солидарно с клиента Е. В. В. да отговаря спрямо кредитора, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, прозтичащи от
Договора за потребителски кредит в размер до 6000 лева.
При тази установеност на фактите съдът праи следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит от 4.10.2023 „Ф.
Б.”ЕООД е предоставил на Е. В. В. кредит в размер от 1000 лева, при лихва в
размер от 67.40 лева, при лихвен процент в размер от 26.96% и ГПР в размер
от 49.03%.
Съгласно чл.5 кредитът се обезпечава с поръчителство , предоставено от
M. Bank в полза на дружеството.С одобравянатео от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението.
В чл.6 от договора за гаранция /поръчителство/ е предвидено, че сумата
в общ размер от 360 лева е дължима от клиента за предоставената гаранция.
С оглед разпоредбата на чл.5 от договора за кредит съдът приема, че
предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора. С
оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за
сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора
за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението-
възнаграждението за поръчителство.Този извод се налага и от датата на
договора за поръчитество, а именно: 4.10.2023.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е
известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът
намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като
разход в ГПР.
Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и M. Bank са свързани лица.Видно от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.”ЕООД е
„М. АГ”/Ш./.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
3
възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да
гарантира „M. Bank пред свързано лице „Ф. Б.”ЕООД задължението по
кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за
поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 4.10.2023, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.10.2023 е 3.64%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.64%.В
случая по договора ГПР е 49.03% и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 68.2%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство, което е в размер 1/3 от сумата по кредита, ще бъде надвишен
петкратния размер на законната лихва от 68.2%.
При кредит от 1000 лева, възнаграждението за поръчителство е в размер
от 360 лева, т.е. 1/3 от кредита..В този смисъл ГПР ще надвиши многократно
ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
4
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита.Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и „M. Bank” са свързани
лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 2050 лева, от които 50 лева –за държавна такса и 2000 лева –
адвокатско възнаграждение..
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит от
4.10.2023 по предявения от Е. В. В. ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. Н.
Нови”10, ет.4, ап.12, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125, чрез адв. М.,
срещу „Ф. Б.”ЕООД,ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк.
5
„М.-3”, бл.1, бул.„А. М.”№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк.„М.-3”, бл.1, бул.„А. М.”№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, да
заплати на Е. В. В., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. Н. Нови”10, ет.4,
ап.12, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 2050 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6