№ 1805
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110169185 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. В. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. Л......, действащ чрез адв. П. Б. Н. - ВАК, с адрес на
кантората: гр. В......, сл. тел.:*********, срещу „И." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......, действащо чрез управителя Д.
Г. Г., чрез адв.Ц. М. И. с която се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяната
от него трудова злополука на 20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата
на настъпване на злополуката до окончателното изплащане на сумата., и
призната за трудова злополука с Протокол №5103-26-2 от 02.03.2023 год. на
Национален осигурителен институт ТП - Х. и Разпореждане на НОИ №32452
от 14.03.2023 год.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №2141/09.09.2022г.,
сключен между ответника „И." ЕООД ЕИК*********, в качеството на
работодател, от една страна и ищеца К. В. Т., като служител/работник, от
друга, последният е назначен при ответното дружество на длъжност „работник
ремонт топлинна изолация", код по НКПД 71242007, с място на работа:
текущи фирмени обекти. Договора е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от
КТ, за неопределен срок при условията на пълно работно време от 8 часа.
Сочи, че в изпълнение на договор за възлагане на строително-монтажни
работи от 12.03.2021г. сключен с възложителя „К. Х." ЕООД, гр. София,
работници на изпълнителя „И." ЕООД гр. София извършват строително-
1
монтажни работи на обект „Х. В. Т." в гр. С.. Със Заповед №60 от 17.10.2022г.,
издадена на основание Наредба за командировките в страната, К. В. Т. е
командирован за три дни - от 17.10. до 20.10.2022г. на обект „Х. В. Т." в гр. С..
На 20.10.2022г. в 08.00 часа К. В. Т. отишъл на работа на обект „Х. В. Т." на
територията на „К. Е." ЕООД в гр. С.. В началото на работния ден техническия
ръководител на обекта И. М. е посрещнал работниците и им е обяснил, че
трябва да положат мазилка отвън по терасите на обекта. Дал им инструкции
да наредят пакети със стиропор върху металните талпи на скелето, за да
увеличат височината на скелето и да достигнат долната страна на терасите, и
да положат мазилка там. С К. Т. на скелето са били още М. М., Г. М., М. А., и
тримата от с. Л...., както и техническия ръководител И. М.. Така работили до
обяд. След като измажели този участък, трябвало да се преместят и да
измажат и другата част на стената. К. Т. приключил по - бързо от колегите си и
започнал да сваля пачките със стиропор от скелето на земята, за да ги
премести в друга част на скелето и да продължи с полагането на мазилката.
Когато избутвал последната пачка, кракът на К. Т. попаднал между двете
хоризонтални талпи на скелето и той паднал по лице на самото скеле. При
падането ищецът се е забил във вертикална тръба на скелето, като ударил
лявата част на гръдния си кош. За момент загубил съзнание. Техническия
ръководител И. М. и другите колеги на К. Т. го повдигнали и свалили от
скелето. Ищецът изпитвал силни болки в лявата част на гръдния си кош. И. М.
казал на един от работниците - С. Р. да вземе служебна кола с шофьор и да
закарат К. Т. в Спешния център на болницата в гр. С.. В Спешния център на
МБАЛ „С." ЕООД К. Т. е бил прегледан и е бил препратен към МБАЛ „Х."
АД. В МБАЛ „Х." АД след преглед са били установени контузия на гръдния
кош и корема, счупване на пето и шесто леви ребра, контузия на ляв бял дроб,
ограничен левостранен пневмоторакс. К. Т. е бил хоспитализиран в МБАЛ
„Х." АД от 20.10.2022г. до 24.10.2022г. С оглед обективното посттравматично
състояние на ищеца и за целите на оздравителния процес се наложило същият
да ползва отпуск по болест за период от 20.10.2022г. до 17.12.2022г.
Възстановяващия период от такива травми е продължителен, като се
характеризира както с болков синдром, така и със затруднено дишане и
придвижване. След инцидента К. Т. продължително време е изпитвал болки в
лявата част на гърдите, задъхване при ходене и дълго време е имал нужда да
пие обезболяващи лекарства. С Декларация за трудова злополука, с вх.
№5101-21-60 от 23.01.2023г. К. В. Т. уведомява ТП на НОИ - София - град за
случилата се трудова злополука на 20.10.2022г. С писмо от „И." ЕООД с изх.
№55/15.02.2023г. К. В. Т. е бил поканен да се яви на работа в срок от два дни
след получаване на писмото. С писмо от „И." ЕООД с изх.№62/23.02.2023г. К.
В. Т. е поканен да се яви за прекратяване на сключения между него и „И."
ЕООД трудов договор и за получаване на трудово възнаграждение в размер на
425,78лв. За резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала
на 20.10.2022г. с К. В. Т. е изготвен Протокол №5103-26-2 от 02.03.2023г. от
ТП на НОИ - Х.. С Разпореждане №32452 от 14.03.2023г. на ТП на НОИ -
2
София - град декларираната злополука от К. В. Т. се приема за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. С Решение №1040-21-327/30.05.2023г. на
Директора на ТП на НОИ - София - град е оставена без уважение Жалба
№1012-21-378/06.04.2023г. подадена от „И." ЕООД и е потвърдено
Разпореждане №32452/14.03.2023г. на ТП на НОИ - София - град. По жалба на
„И." ЕООД срещу Решение №1040-21- 327/30.05.2023г. на Директора на ТП на
НОИ - София - град е образувано Адм. дело №6457/2023г. по описа на
Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в, като в жалбата
се твърди, че между „И." ЕООД и К. В. Т. няма и не е сключван трудов
договор. С Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело №6457/2023г. по описа
на Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в е отхвърлена
жалбата на „И." ЕООД срещу Решение №1040-21-327/30.05.2023г. на
Директора на ТП на НОИ - София - град. По касационна жалба на „И." ЕООД
против Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело №6457/2023г. по описа на
Административен съд - София - град, Трето отделение, 75 с-в е образувано
Адм. дело №635/2024г. по описа на Върховен административен съд, Шесто
отделение. С Решение №5656/09.05.2024г. по Адм. дело №635/2024г. по описа
на Върховен административен съд, Шесто отделение, Върховния
административен съд оставя в сила Решение №6592/02.11.2023г. по Адм. дело
№6457/2023г. по описа на Административен съд - София - град, Трето
отделение, 75 с-в, с което Разпореждане №32452 от 14.03.2023г. на ТП на НОИ
- София - град влиза в законна сила.
Поддържа, че злополуката се е отразила негативно и върху психиката на
ищеца. От момента на инцидента се е появила тревожност, подтиснатост,
депресия и чувство за малоценност у пострадалия. К. Т. е работел и изкарвал
прехраната на семейството си, което допълнително се е отразило на
самочувствието и самооценката му, тъй като след инцидента той е бил дълго
време неработоспособен и дори след приключване на оздравителния процес
му е било противопоказно да извършва тежък физически труд. За периода на
възстановяване той е бил зависим от помощта и грижите на близките си.
Неспособността му да се грижи за семейството си се е отразило изключително
неблагоприятно върху психическото му състояние. Ето защо претендира
обезщетение в посочения размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който
ответникът оспорва предявените искове. Оспорва наличието на сключен
писмен трудов договор. Твърди, че няма сключен писмен трудов договор
между ищеца К. Т. като работник и отвеника „И.“ ЕООД като работодател на
длъжност „работник ремонт топлинна изолация“. Съответно между ищеца и
ответника не съществува посочената от ищеца на стр. 1 от Исковата молба
трудовоправна връзка и не е възникнало валидно трудово правоотношение,
което да ангажира отговорността на „И.“ ЕООД като работодател. Оспорва
механизма на получаване на описаните в исковата молба телесни увреждания,
както и твърдението, че ищецът бил загубил съзнание, както и изложените в
исковата молба твърдения за настъпилите у ищеца увреждания от описаната в
3
исковата молба злополука. Оспорва твърденията на ищеца на стр. 3, абз. 3 от
Исковата молба, че продължително време е изпитвал болки и страдания, че е
имал дълъг възстановителен период, затруднено дишане, задъхване при
ходене и че е имал нужда от пиене не обезболяващи лекарства, както и че че
след описания в исковата молба инцидент у ищеца се е проявила тревожност,
подтиснатост, депресия и чувство за малоценност у пострадалия. Оспорва
ищеца да е бил дълъг период нетрудоспособен.
В хода на производството ищецът е починал и на негово място са
конституирани неговите наследници - С. Д. Т., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН
********** и К. К. В. ЕГН **********.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200 КТ за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди.
Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда
взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички
вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в
сила от 01.01.1987 г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на
чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл. 200 от КТ (В този
смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали
претенцията следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200
от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този
по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който
се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този
правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ
наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за
увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за
претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и
от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху
обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г.,
Решение № 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение №
115/17.02.1992 г. на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001
г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение №
917/17.08.1999 г. на ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994
г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова
злополука, настъпила на 20.10.2022 г., тоест след влизане в сила на КТ, то
съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово
правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието
на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със
4
злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от
вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг.
по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник
размера на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение,
които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.
По делото е представено удостоверение за декларирани данни от което е
видно че между страните е било налице трудово правоотношение по силата на
трудов договор от 09.09.2022г. по силата на който ищецът заемал длъжност по
НКПД 71242007 - Работник, ремонт на топлинна изолация. Същото се
установява и от представените по делото съдебни решения на АССГ и ВАС.
По делото е представено разпореждане на ТП НОИ София-Град от което
е видно че злополуката от 20.10.2022г. е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал.1 КСО.
Установява се от представения и неоспорен от страните протокол от
извършеното разследване на трудова злополука и от показанията на
разпитаните свидетели, че К. В. Т. отишъл на работа на обект „Х. В. Т." на
територията на „К. Е." ЕООД в гр. С.. В началото на работния ден техническия
ръководител на обекта И. М. е посрещнал работниците и им е обяснил, че
трябва да положат мазилка отвън по терасите на обекта. Дал им инструкции
да наредят пакети със стиропор върху металните талпи на скелето, за да
увеличат височината на скелето и да достигнат долната страна на терасите, и
да положат мазилка там. С К. Т. на скелето са били още М. М., Г. М., М. А., и
тримата от с. Л...., както и техническия ръководител И. М.. Така работили до
обяд. След като измажели този участък, трябвало да се преместят и да
измажат и другата част на стената. К. Т. започнал да сваля пачките със
стиропор от скелето на земята, за да ги премести в друга част на скелето и да
продължи с полагането на мазилката. Когато избутвал последната пачка,
кракът на К. Т. попаднал между двете хоризонтални талпи на скелето и той
паднал по лице на самото скеле. При падането ищецът се е забил във
вертикална тръба на скелето, като ударил лявата част на гръдния си кош.
По отношение на размера на неимуществените вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
5
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на
пострадалия.
В настоящия случай от показанията на разпитаните в хода на
производството свидетели и от заключението съдебно-медицинската
експертиза с установява, че следствие на трудовата злополука на ищеца
настъпили причинена гръдна травма със счупване на две ребра - пето и шесто
по предна мишнична линия с контузия на бял дроб и малък излив и
инсуфлиране на въздух в лява гръдна половина, както и травма на корема, без
увреждане на вътрекоремни органи. На базата на травмата на лява гръдна
половина и въпреки проведеното лечение вкл. до 05.12.22 г.е била нелице
палпаторна болезненост в ляво и отслабено везикуларно дишане в ляво. Това
състояние следва да се приеме, като посттравматично усложнение, настъпили
на базата на белодробната контузия от посттравматични фиброзни промени в
ляв бял дроб и/или на настъпили в областта на счупванията плеврални
сраствания. Вещото лице е посочило, че мекотъканните травми и счупванията
на две ребра водят до разстройство на здравето увреждайки механично
дихателната функция и движенията на снагата, като този вид травма
причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето неопаснозе живота, а контузия съчетана с
макар и частичен излив и натрупване на въздух пневмоторакс в плевралната
кухина, обуславя състояние, което реално застрашава живота, поради което в
практиката за тези травми се приема, че причиняват и се отнася към
критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето
временно опасно за живота. По повод установената травма е проведено
6
консервативно медикаментзно лечение с водно-солеви р-ри, медаксон
/антибиотик/, клексан /Предотвратява образуването на нови кръвни съсиреци
в кръвта/, перфалган /аналгетик/, кетонал /аналгетик/, алмирал /аналгетик/,
аналгин /аналгетик/, фуроземид /диуретик/. От медикаментозното лечението е
отчетено подобрение на състоянието и два дни по- късно на 24.10.22 г.
пострадалия е изписан с мек, палпаторно неболезнен корем, без данни за
перитонеално дразнене; болезнен при натиск гръден кош в областта на 7. 10
ребра по предна мишнична линия в вляво. Вещото лице е посочило, че
лечението е продължило от 17.12.22 г. до когато му е издаван болничен лист за
временна неработоспособност, но не е изключено да се е наложило
провеждане на лечение при оплаквания във връзка с травмата, но при липса на
представени мед. документи за проведени прегледи и изследвания след тази
дата липсват основания да се приеме, че се е нуждаел от лечение, тъй като е
напълно възможно при тези травми да е настъпило и пълно възстановяване
без неналагащо се след този период лечение. По дълъг възстановителен
период се установява и от разпита на свидетелите.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта
на увреждането (касае се за средна телесна повреда с временна опасност за
живота с висок интензитет предвид наличието на опасност за живота и
придружаващите я леки телесни повреди), възрастта на пострадалия, който
към момента на увреждането е бил на 49 години (активна трудоспособна
възраст), обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – внезапно;
интензивността на търпените болки и страдания от ищеца, както и тяхната
продължителност, дългия възстановителен период, ищецът е бил обездвижен
и е търпял неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневното си
обслужване и по този начин е бил лишен от нормалния си начин на живот,
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на вредите, стандарт на живот съдът намира, че обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на
30 000 лева.
При това положение искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000
лева и отхвърлен за останалите до пълния претендиран размер от 40 000 лева.
В случая ищецът е починал и на негово място са конституирани
неговите наследници. Ето защо сумата за обезщетението следва да им бъде
разпределена съобразно правилата на чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете.
7
В случая ищците не са сторили разноски.
Адвокат П. Н. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на база
сборът от цената на предявените искове предвид спорните по делото
обстоятелства и фактическата и правната сложност на делото. Ето защо съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Л. при пълно
уважаване на предявените искове би било 3850 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете на него му се следват разноски в размер на 2887,50 лева.
Ответникът също има право на обезщетяване на сторените разноски но
същият не е представил доказателство за сторени разноски и такива не следва
да му се присъждат
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 1200 лева за държавна такса и 400 лева за депозитпо
допуснатата експертиза.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, действащо чрез управителя Д. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на С.
Д. Т., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН ********** и К. К. В. ЕГН ********** в
качеството и на конституирани наследници по реда на чл. 227, ал.1 ГПК на
починалия в хода на производството К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: с.
Л......, действащ чрез адв. П. Б. Н. - ВАК, на основание чл. 200, КТ вр. с чл. 5,
ал.1 от ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН, сумата от 30 000 лв. (или за всеки от ищците по
10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на претърпяната от него трудова злополука на
20.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на
злополуката до окончателното изплащане на сумата., и призната за трудова
злополука с Протокол №5103-26-2 от 02.03.2023 год. на Национален
осигурителен институт ТП - Х. и Разпореждане на НОИ №32452 от 14.03.2023
год.. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Л......,
действащ чрез адв. П. Б. и поддържан в хода на производството от С. Д. Т.,
ЕГН **********, В. К. В., ЕГН ********** и К. К. В. ЕГН ********** в
качеството им на конституирани наследници по реда на чл. 227, ал.1 ГПК
срещу „И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С...... иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над присъдения размер
от 30 000 лв., представляващи неимуществени вреди до пълния претендиран
размер от 40 000 лева. (или за сумата от 10 000 лева), КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
8
ОСЪЖДА „И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Б. Н. - ВАК, с адрес на
кантората: гр. В......, сл. тел.:********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата от 2887,50 лева представляващи възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 1600 лева, представляваща сбор от
държавна такса в производството и изплатени депозити за съдебно-
медицинска експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9