РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер       261 652                 14.12.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пловдив                                                           I брачен състав

На  четиринадесети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  5676                                                 по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК от С.К. и Ф.К., чрез техния законен представител А.К. против А.К.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като родителите н. ж. з. о. ***г. Когато о. з. *** ч.. Живеел и работел в ***. Бащата не осигурявал средства, о. р. с д. с.. С. била у. в *** клас. Ф. била в *** клас. Били необходими средства за облекло, храна, транспорт. Майката работела, но средно месечният й доход бил 437 лева. М. п. като р. л., при възможност и в почивните дни. Прави се искане да бъде заплащана от бащата за напред издръжка в размер на 200 лв. месечно за всяка от ищците.

В определения срок не е постъпил писмен отговор. Ответникът не е взел становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

С.К. и Ф.К. са деца на А.К. и А.К..

От писмените доказателства е видно С. е в *** клас през учебната 2019/2020г. Ф. е ученичка в *** клас през учебната 2019/2020г.  От удостоверение от ***г. е видно, че нетния месечен доход на майката е под 500 лева. 

Относно доходите на страните се установи, че майката работи и получава възнаграждение близко до минималното за страната. Бащата работи и живее в ***.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на децата, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на децата и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че децата имат нужда да получават, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 300,00 лева за всяко дете, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на децата. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката, която полага ежедневни грижи за тях. За това и по-висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата. Ответникът се установи от писмените доказателства, че работи и живее в ***. Има възможност да се включи в издръжката на дъщерите си. Също така е а. о. н. г. в. в. и и. н. д. с..

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява считано от подаване на исковата молба издръжка в размер на 200 лв. месечно за всяко от децата. Момичетата са на *** години и *** години. Останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото им отглеждане.

Страните не претендират разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска в размер от 384 лв. за периода на три годишните платежи върху присъдените издръжки.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплаща на всяко от децата С.А.К., ЕГН: ********** и Ф.А.К., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител А.А.К., ЕГН: ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на по 200.00 лева /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 384 лева /триста осемдесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.