МОТИВИ
към присъда № 16/10.05.2019 г. по н.ч.х.д. № 504 по описа на Добричкия
районен съд за 2018 г.
На 27.04.2018 г.
Е.Ж.Р. с ЕГН ********** *** е депозирал в Районен съд - Добрич частна тъжба, по
която на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу М.Р.Р.
с ЕГН ********** ***, за извършени престъпления по Глава втора, Раздел VІІ от Особената
част на Наказателния кодекс на Република България, преследвани по реда на
частното обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното
срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда, който разглежда
делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70
г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на престъплението,
тъжбата трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се подава.
С
оглед изложените в тъжбата и уточнението към него факти и обстоятелства, съдът
е намерил, че същата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е квалифицирал
описаните в нея престъпни деяния по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Такава
е и сочената от тъжителя квалификация на описаните в тъжбата престъпления.
Срещу подсъдимия
М.Р.Р. са предявени от частния тъжител Е.Ж.Р. и приети за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански искове, както следва:
- за сумата от 2000.00
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1
и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението.
- за сумата от 2000.00
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното
погасяване на задължението.
Частният тъжител
Е.Ж.Р. е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно
заседание частният тъжител лично и чрез повереника си поддържа повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият М.Р.Р.
дава обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
По пренията повереникът
на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е
установило по безспорен начин извършването на инкриминираните деяния. Пледира се
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Претендира
се за уважаване на гражданските искове в пълните им размери, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата, както и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията
защитникът на подсъдимия М.Р.Р. пледира за признаването му за невинен в
извършването на инкриминираните деяния и оправдаването му по повдигнатото с
тъжбата обвинение, както и отхвърляне на гражданските искове.
По пренията
подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият
заявява: „Оставям се във вашите ръце”
/цитат/.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
За потвърждаване изложеното в частната тъжба, която няма
доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно заседание, частният
тъжител е ангажирал писмени доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 001194, серия СИДП от 15.01.2018 г. и
снимков материал към него, АУАН № 001195, серия СИДП от 15.01.2018 г. и
болничен лист, както и гласни такива, обективирани посредством показанията на свидетелите
М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П., В.М.П., Г.К.Г. и И.В.Р..
Подсъдимият също е
ангажирал гласни доказателства посредством обясненията си.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните и събраните в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Към инкриминирания
период частният тъжител Е.Ж.Р. изпълнявал длъжността „Горски надзирател” към
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич” при „Североизточно
държавно предприятие” ДП – Шумен.
На 15.01.2018 г.,
около 14:30 ч., при изпълнение на служебните си задължения по охрана на
държавните горски територии, стопанисвани от ТП „Държавно горско стопанство
Добрич”, Е.Р. тръгнал на обход към поверения му район в близост до с. Стожер,
общ. Добричка.
Около 15:10 часа, в
началото на отдел 222, Р. забелязал, че има следи от конска каруца, водещи в
посока съседен отдел, представляващ полезащитен горски пояс. Тъжителят тръгнал
по следите и установил, че каруцата е продължила в посока границата с
територията на Държавно ловно стопанство – Балчик, след което тръгнал обратно.
При връщането си, Р.
забелязал движеща се каруца, теглена от кон, натоварена с дърва, в която имало
и хора. След като хората в каруцата видели горския стражар, каруцата ускорила
ход и влязла в гората в отдел 224. Тъжителят тръгнал след тях, защото се
усъмнил в законния произход на дървесината и след кратко преследване ги
настигнал и спрял. В каруцата имало три лица – подсъдимият М.Р.Р., неговият
брат и още едно лице, за което тъжителят знаел, че му казват „М.”. В каруцата
също така имало дърва за огрев и моторен трион. Е.Р. се представил и се
легитимирал със служебната си карта, като заявил, че ще извърши проверка
относно законния произход на дървата в каруцата, тъй като същите видимо нямали
контролна горска марка. Тогава братът на подсъдимия М.Р. запалил моторния трион
и го насочил към горския стражар Е.Р., с цел да го изплаши и да не извърши
проверката, а самите те, да избягат. Р. отстъпил назад към неговия автомобил,
като позвънил на тел. 112, за да съобщи за случващото се и да поиска съдействие
от органите на МВР. Докато проведе разговора, подсъдимият и придружаващите го
лица тръгнали с каруцата, като навлезли навътре в гората, а Р. ги последвал с
автомобила си. Тъй като нямало как да продължи с автомобила си навътре в
гората, тъжителят се отправил към главния път Добрич – Варна, за да ги пресрещне,
като се обадил в Държавното горско стопанство – Добрич /ДГС Добрич/, за да
поиска съдействие. След като подсъдимият М.Р. и придружаващите го лица излезли
с каруцата от гората, тъжителят Р. ги последвал, като установил, че в каруцата
вече няма дърва. Подсъдимият продължил към циганската махала на село Стожер, след
което спрял пред един магазин за хранителни стоки, където имало и други хора. Докато
дойдат служителите на ДГС Добрич и органите на МВР, тъжителят Р. стоял в
автомобила си пред магазина, тъй като подсъдимият Р. и събралите се около него
хора били агресивно настроени срещу него, викали, обиждали го и го заплашвали
със саморазправа.
Около 16:30 ч. на
мястото със служебен автомобил „Лада Нива” пристигнали колегите на Р. –
свидетелите М.П.Д., К.Й.К. и Т.Г.П.. Виждайки ги, Р. излязъл от автомобила си,
като в този момент пристигнали с полицейски автомобил и свидетелите В.М.П. и Г.К.Г.,
и двамата към него момент служители на Второ РУ на МВР – гр. Добрич.
В този момент подсъдимият
М.Р. отправил към тъжителя Е.Р. на висок глас думите „Ти са алкохолик, пияница,
вечно си пиян, ти си най-големия крадец, крадеш дърва с камиони”.
Очевидци на случилото
се станали свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П..
За това, че Р. искал
да състави акт за установяване на административно нарушение, подсъдимият Р. отправял
към него и заплахи със саморазправа. Независимо от това, Р. поискал от
подсъдимия Р. да му представи личната си карта, като последният заявил, че няма
такава. Тогава Р. поискал съдействие от полицейските служители за установяване
самоличността на подсъдимия – ЕГН, адрес, номер на лична карта, като се
разбрали да се видят в Кметството на с. Стожер след около 30 минути.
През това време Р. и
колегите му се върнали в гората и по следите на каруцата в снега открили
разтоварените дърва, които подсъдимият М.Р. транспортирал с каруцата, след
което отишли в кметството.
Там ги очаквали
подсъдимият М.Р.Р. и полицейските служители, които вече били установили
самоличността на подсъдимия. Тъжителят Р. съставил на подсъдимия Р. АУАН № 001194,
серия СИДП от 15.01.2018 г. и АУАН № 001195, серия СИДП от 15.01.2018 г. за
нарушения по Закона за горите, като задържал коня, каруцата и дървата.
След като всичко
приключило, Е.Р. се почувствал зле физически, като на 16.01.2018 г. потърсил медицинска
помощ. Видно от приложения болничен лист, на Е.Р. е била поставена диагноза
„Разстройство на вегетативната /автономната/ нервна система, неуточнено”, като му
е бил предписан домашен-амбулаторен режим на лечение за срок от 3 /три/ дни.
Анализ на доказателствения материал:
Така установената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Гласните такива, както бе
посочено могат да бъдат разделени на две групи – от една страна са показанията
на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П., В.М.П., Г.К.Г. и И.В.Р., а от друга страна
са обясненията на подсъдимия.
Така формираните
условно две групи гласни доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се
цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и
съдът ги цени по следния начин:
Съдът намира, че
следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите от първата група, тъй
като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене
доказателства.
На първо място това
са показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П., които
възпроизвеждат факти и обстоятелства, на които са били очевидци. Така например
св. М.Д. в съдебно заседание заявява: „Това беше в началото, като слязохме от служебния автомобил чухме лицето да
казва на колегата Е., че бил пияница, думите му бяха: „Ти си пияница, ти си
алкохолик, вечно си пиян, крадеш дърва с тирове.“ Това каза”/цитат – л. 78 от делото/.
Аналогична фактическа
обстановка пресъздават посредством показанията си и свидетелите К.К., Т.П. и В.М.П.,
които в съдебно заседание дават следните показания: св. К. *** тръгнахме аз, М. и Т.П., като очаквахме съдействие и от полицията. При
пристигането ни Е. беше до магазина от дясната страна на селото, точно след
Горнооряховската скара. Там бяха се събрали хора – въпросното лице Р., когато
аз лично не познавам, виждам го за първи път, около него бяха събрани много
хора, започна да заплашва без видима причина Е., каза му: „Ти си алкохолик,
пияница! Ще ти избодем очите!“ и други подобни, не помня точно всичко, но
думите бяха един вид за саморазправа: „Ще те заколим, няма да стъпиш в
махлата!“ и т.н. „Ти крадеш дърва, пияница! Ти си алкохолик!“ Основно тези думи
бяха”/цитат – л.
79 от делото/; св. Т.П. - „На въпросния ден през м. януари 2018 г., не помня точната дата, със
служебния автомобил заедно с колегите М.П. и К.К. отидохме в с. Стожер, до
магазина. Там намерихме Е.Р. и обвиняемия, него го видях за първи път. Там
имаше заплахи от М. към Е.: „Пияница, алкохолик, ще те убия!“. По-късно в
кметството даже беше казал за коня: „няма да ти го дам“. Когато беше до
магазина мисля, че беше с брат си...Каза, че той крадял дървата, продавал ги”
/цитат – л. 80 от делото/; св. В.П. - „М., той викаше към Е. и казваше, че той бил крадял дърва с камиони,
искаше ние да чуем, че употребявал алкохол и след това карал автомобил, но при
нас такива сигнали не бяха получавани...Той пред нас казваше, че горския карал
след като е пил, че краде дърва. Аз лично не съм чул да го заплашва пред нас,
но бяха агресивно настроени, което ме наведе на мисълта, че преди това може и
да имало заплахи /цитат – л. 81 от делото/.
Макар и косвено,
същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и св. И.В.Р.
/съпруга на тъжителя/, която възпроизвежда факти и обстоятелства, разказани й
от Е.Р. /л. 70 от делото/.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П., тъй като
показанията им са обективни, еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се, предвид факта, че посочените свидетели описват една и съща фактическа
обстановка. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите
изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, тъй като същите възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления
относно действията на подс. Р..
Съдът кредитира и показанията на
св. И.В.Р./съпруга на частния тъжител/, отчитайки, че същите кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От своя страна в съдебно
заседание св. Г.Г. заявява, че от страна на ромите е имало твърде много
приказки, повечето груби, на висок тон, но с оглед изминалия дълъг период от
време няма спомен подсъдимият да е казвал нещо на тъжителя. Това твърдение на
свидетеля Г. обаче по никакъв начин не изключва факта на отправените обидни
думи и клеветнически твърдения от страна на подсъдимия към частния тъжител,
установени посредством показанията на свидетелите М.П.Д.,
К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П..
Основно средство за защита на подсъдимия е правото
му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на обвиняемия /подсъдимия/ са не
само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по
свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимият Р. дава обяснения по
повдигнатото му с тъжбата обвинение, като в съдебно заседание заявява: „Извинявам му се и съжалявам много. Не
отричам, че го обидих. Казах му да ми пише акт, той извика негови колеги и три
часа чакахме да дойдат, и ме държаха там. Обидих го, да. Казах му, че е
алкохолик, пияница и че краде дърва, не го отричам. Това беше в стаичката в
Съвета. Отвън нищо не съм му казвал. Той искаше да ми вземе коня и каруцата, но
аз не му ги дадох. Аз, като му казах тези неща, полицаят от Второ РУ и
следователят бяха там” /цитат –
л.л. 117-118 от делото/.
Или,
подсъдимият Р. не отрича, че е отправил към частния тъжител обидни думи и
клеветнически твърдения, като твърди, че това той е сторил в сградата на
Кметството на с. Стожер, а не пред магазина в селото, както се сочи в тъжбата.
Това е и единственото противоречие в гласните доказателства, обективирани
посредством обясненията на подсъдимия Р. и показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П..
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
В
настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия М.Р. в частта,
относно обстоятелството, че същият е отправил към частния тъжител Е.Р. обидни думи и клеветнически
твърдения, което обстоятелство не се оспорва. Съдът
намира обясненията му в останалата си част за недостоверни и като израз
на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен
начин от гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите
М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П..
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
събраните по делото гласни доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, а именно първата условно
посочена група, включваща показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П., В.М.П. и И.В.Р., както и обясненията
на подсъдимия М.Р.Р. в кредитираната им част са еднопосочни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Гласните доказателства кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: АУАН №
001194, серия СИДП от 15.01.2018 г. и снимков материал към него, АУАН № 001195,
серия СИДП от 15.01.2018 г.; Препис от болничен лист; Справка за съдимост при
Районен съд – Добрич; Справка с характеристични данни; Справка от ОД на МВР
град Добрич; Справка от ОСл.О при
Окръжна Прокуратура - град Добрич; Препис от
длъжностна характеристика на частния тъжител; Препис от допълнително споразумение към трудов договор;
Препис от трудов договор ведно с
длъжностна характеристика и Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Посочените гласни и
писмени доказателства са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те
разкриват изцяло описаната по-горе фактическа обстановка.
С оглед
установената фактическа обстановка от ПРАВНА
СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият М.Р.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите, предвидени и наказуеми
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като:
1. На 15.01.2018 г. в
с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич, казал непристойни думи и изрази,
унизителни за честта и достойнството на Е.Ж.Р. с ЕГН ********** в качеството му на длъжностно
лице – горски надзирател, при изпълнение на службата му, в негово присъствие,
като обидата е нанесена публично.
2. На 15.01.2018
г. в с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич, приписал на Е.Ж.Р. с ЕГН **********
в качеството му на длъжностно лице-горски надзирател, при изпълнение на
службата му, престъпление - кражба на дърва, като клеветата е нанесена публично.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведените престъпни състав:
Относно
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК:
От обективна страна:
Предмет на
престъплението по чл. 146 от НК е лицето, което деецът обижда. Засегнато може
да бъде само физическо, а не и юридическо лице, като в практиката се приема, че
при нанасянето на обидата това лице трябва да бъде посочено.
Изпълнителното
деяние, като основен елемент от състава на престъплението обида се изразява в
казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго
в негово присъствие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да
е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни,
сравнения, квалификации, или действия – жестове, мимики и др., които са унизителни
за пострадалия.
В
настоящия случай, съдът намира, че деянието, извършено от подс. М.Р. е
съставомерно, тъй като подсъдимият е отправил именно към тъжителя Е.Р. в негово
присъствие обидни думи: „Ти
си алкохолик, пияница, вечно си пиян”, които са
унизителни за честта и достойнството на тъжителя.
Няма
спор и че с оглед физическото и психическото си развитие, тъжителят е бил в
състояние да възприеме и разбере проявеното от подсъдимия М.Р. към него обидно
отношение. Тия обидни думи са били възприети от тъжителя, тъй като същият ги е
чул, като същите са засегнали честта и достойнството му.
Престъплението
се явява довършено, тъй като обидата е била възприета от тъжителя Е.Р..
Според съдебната
практика, обидата е нанесена публично, когато е извършена пред повече от едно
лица, като последните са възприели обидните думи или действия. Не е
задължително мястото, където са осъществени деянията да е публично, то може и
да няма такъв характер. Съдът намира в настоящия случай за безспорно
установено, че обидата, отправена от подсъдимия към тъжителя е била нанесена
публично, тъй като е била извършена пред повече от едно лица, удостоверено
посредством показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П., като същите
са възприели обидните думи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че е налице квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, обида,
нанесена публично.
В чл. 93, т. 1 от НК е дадена
легална дефиниция за понятието „длъжностно лице”. Даденото определение на
длъжностно лице в чл. 93, т. 1 от НК важи за всички случаи, където е употребено
в НК, независимо от това дали се касае за субект на престъплението или обект на
посегателство /Тълкувателно решение №73 от 23.ХII.1974 г. по н.д. № 66/74 г..
ОСНК/. Качеството „длъжностно лице” се определя от трудовата функция на лицето
и от правата и задълженията, които той има и които произтичат именно от тази
трудова функция. Следователно, то възниква с възникването на трудово
правоотношение, в което лицето участва или с фактическото възлагане на
съответната работа и съществува до прекратяването на това правоотношение, или
до прекратяване изпълнението на възложената работа.
Видно от приложения по делото Трудов
договор № 171/14.08.2014 г., към инкриминираната дата Е.Ж.Р. е изпълнявал
длъжността „Горски надзирател ОУ „С.” към
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич” при „Североизточно
държавно предприятие” ДП – Шумен, като съобразно длъжностната характеристика са
му били вменени редица задължения, в т. ч. и да пази поверените му охранителни
участъци от незаконни ползвания и повреди. Това обосновава качеството му
на длъжностно лице по смисъла по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК – изпълнявал
е служба в държавно учреждение, като посегателството върху личността му е било
извършено при изпълнение на службата, които обстоятелства не се оспорват.
С оглед изложеното, съдът намира,
че е налице и квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК.
От субективна страна:
Налице са и доказателства,
които да обосновават ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия М.Р.Р.
и от субективна страна по повдигнатото и поддържано обвинение по 148, ал. 1, т.
1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Гласните доказателства, включващи
показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П. са категорични, че
именно подсъдимият М.Р. е автор на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата. Съдът
намира, че подсъдимият е действал с ясното съзнание, че казаните от него думи
са обидни и унизителни за тъжителя, съзнавал е, че те могат да бъдат възприети
от последния, като подсъдимият е целял точно това. Също така, подсъдимият е осъзнавал
и длъжностното качество на тъжителя и именно при изпълнение на службата му е
отправил към него обидните думи.
Ето защо от субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причините за
извършване на престъплението следва да се търсят в пренебрежителното отношение
на подсъдимия към установения в страната правов ред, както и незачитането
неприкосновеността на личността, като настъпилия
общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка с виновното му поведение.
Относно престъплението
по чл. 148,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК:
От
обективна страна:
Предмет
на престъплението по чл. 147 от НК е лицето, което деецът клевети. Засегнато
може да бъде само физическо лице, а не и юридическо лице, като в практиката се
приема, че при нанасянето на клеветата, това лице трябва да бъде посочено,
конкретизирано /Решение № 87/1971 г./. В настоящия случай съдът намира, че
деянието е съставомерно, тъй като у свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П.
не е останало ни най-малко съмнение, че отправените от подсъдимия М.Р. фрази:
„Ти си най-големия крадец, крадеш дърва с камиони”, визират именно частния
тъжител Е.Р. в качеството му на горски надзирател.
За
разлика от обидата, за съставомерността на клеветата е без значение дали
засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения. В случая деянието е
довършено, тъй като тези твърдения са били възприети, узнати от свидетелите М.П.Д.,
К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П..
Гласните доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на деянието.
Изпълнителното
деяние, като основен елемент от състава на престъплението клевета е умишлено
разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, което е от естество да накърни неговото
добро име в обществото. „Позорящо” е това обстоятелство, което засяга
отрицателно етичните представи на голямото мнозинство от обществото, а не
конкретно лице или лица, поради което не може да се установява със свидетелски
показания. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на
едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е
извършил.
Съдът намира, че от
обективна страна подсъдимият е осъществил една от двете форми на изпълнителното
деяние, визирано в чл. 147 от НК, а именно – приписване на престъпление, което
засегнатият не е извършил. В теорията и практиката се приема, че деецът следва
да посочи конкретно престъпление, като обаче не е необходимо то да бъде напълно
индивидуализирано по време, място и др. Гласните доказателства /включващи показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П. / са
безпротиворечиви, че подсъдимият Р. отправяйки фразата „Ти
си най-големия крадец, крадеш дърва с камиони” е осъществил формата на
изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1, пр. второ от НК, а именно – приписване
на престъпление – кражба на дърва.
За да е съставомерно деянието по
чл. 147 от НК, разгласените факти или обстоятелства, освен позорящи, трябва да
бъдат и неистински. Същото важи и за приписаното престъпление. В противен
случай, деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи, че
наклеветеният действително е извършил даденото престъпление. При извършената на плоскостта на чл. 147, ал. 2 от НК
проверка, съдът констатира, че Е.Р. не е извършил приписаното му престъпление
- кражба на дърва.
Следва да се
отбележи, че от приложените по делото справки от ОД на МВР – Добрич и Окръжна
прокуратура – Добрич се установява, че срещу Р. няма образувани наказателни
производства, както и че същият не е осъждан /справка за съдимост/.
Според съдебната
практика, както обидата, така и клеветата е нанесена публично, когато е
извършена пред повече от едно лица, като последните са възприели клеветническите
твърдения. Не е задължително мястото, където са осъществени деянията да е
публично, то може и да няма такъв характер. Съдът намира в настоящия случай за
безспорно установено, че клеветата, отправена от подсъдимия към тъжителя е била
нанесена публично, тъй като е била извършена пред повече от едно лица,
удостоверено посредством показанията на свидетелите М.П.Д., К.Й.К., Т.Г.П. и В.М.П.,
като същите са възприели клеветническите твърдения.
С оглед изложеното, съдът намира,
че е налице квалифициращият признак клевета, нанесена публично.
В чл. 93, т. 1 от НК е дадена
легална дефиниция за понятието „длъжностно лице”. Даденото определение на
длъжностно лице в чл. 93, т. 1 от НК важи за всички случаи, където е употребено
в НК, независимо от това дали се касае за субект на престъплението или обект на
посегателство /Тълкувателно решение №73 от 23.ХII.1974 г. по н.д. № 66/74 г..
ОСНК/. Качеството „длъжностно лице” се определя от трудовата функция на лицето
и от правата и задълженията, които той има и които произтичат именно от тази
трудова функция. Следователно, то възниква с възникването на трудово
правоотношение, в което лицето участва или с фактическото възлагане на
съответната работа и съществува до прекратяването на това правоотношение, или
до прекратяване изпълнението на възложената работа.
Видно от приложения по делото Трудов
договор № 171/14.08.2014 г., към инкриминираната дата Е.Ж.Р. е изпълнявал
длъжността „Горски надзирател ОУ „С.” към
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич” при „Североизточно
държавно предприятие” ДП – Шумен, като съобразно длъжностната характеристика са
му били вменени редица задължения, в т. ч. и да пази поверените му охранителни
участъци от незаконни ползвания и повреди. Това обосновава качеството му
на длъжностно лице по смисъла по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК –
изпълнявал е служба в държавно учреждение, като посегателството върху личността
му е било извършено при изпълнение на службата, които обстоятелства не се
оспорват.
С оглед изложеното, съдът намира,
че е налице и квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК.
От субективна страна:
Налице са и
доказателства, които да обосновават ангажирането на наказателната отговорност
на подсъдимия Р. и от субективна страна по повдигнатото и поддържано от
тъжителя и повереника му обвинение.
От субективна страна
клеветата може да бъде извършена както с пряк, така и с евентуален умисъл, но
деецът във всички случаи трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство, както и факта, че приписваното от него престъпление не е
извършено от пострадалия. Относно клеветата, в практиката се приема, че от
субективна страна липсва умисъл и съответно съставомерно деяние, когато деецът
разгласява дадени факти и обстоятелства, но с увереност, основана на обективни
факти, че тези твърдения са истински.
По силата на чл. 147,
ал. 2 от НК е установена оборима презумпция, поради което изцяло в тежест на
подсъдимия е да докаже процесното твърдение. В настоящия случай с оглед
безспорно установеното, че Р. не е извършил приписаното му престъпление, съдът
намира, че подсъдимият Р., приписвайки на Р. посоченото по-горе престъпно деяние
е действал с ясното съзнание, че последният не го е извършил.
Ето защо от субективна страна
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причините за
извършване на престъплението следва да се търсят в пренебрежителното отношение
на подсъдимия към установения в страната правов ред, както и незачитането
неприкосновеността на личността, като настъпилия общественоопасен
резултат е в пряка причинна връзка с виновното му поведение.
За да определи наказанието на подсъдимия М.Р.Р., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
М.Р.Р.
е роден на *** ***, *, ЕГН **********.
Престъпленията са извършени при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието
на предходни осъждания, както и лошите характеристични данни по местоживеене на
подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете проявеното критично отношение към извършеното, както
и тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Относно вида и размера на наказанията:
Процесът на
определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес.
Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с
оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Предвид
изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние,
съдът намира, че наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано
с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от
НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Това мотивира съда да приеме, че справедливо и
относимо към извършеното от Р. деяние ще бъде налагането на наказание от вида глоба
в минималния, предвиден в закона размер, а именно - 3000 лв., както и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което на основание чл.
239 от ЗИНЗС следва да се изпълни чрез поставяне на обявление на определеното
за това място в Кметството на с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич. С оглед
достатъчно високия минимален размер на съответното наказание глоба – 3000 лв.,
съдът намира, че наказание в по-висок размер от минималния би било несъразмерно
тежко, а такова в законоустановения минимум би съответствало и на тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
За престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
Предвид
изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние,
съдът намира, че наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано
с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от
НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Това мотивира съда да приеме, че справедливо и
относимо към извършеното от Р. деяние ще бъде налагането на наказание от вида глоба
в минималния, предвиден в закона размер, а именно - 5000 лв., както и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което на основание чл.
239 от ЗИНЗС следва да се изпълни чрез поставяне на обявление на определеното
за това място в Кметството на с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич. С оглед
достатъчно високия минимален размер на съответното наказание глоба – 5000 лв.,
съдът намира, че наказание в по-висок размер от минималния би било несъразмерно
тежко, а такова в законоустановения минимум би съответствало и на тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Тъй като двете престъпления са
извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, съдът след като определени наказанието за всяко
едно престъпление, на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи за изтърпяване
най-тежкото от тях, а именно – глоба в размер на 5000 лв.
Приложението на нормата на чл. 24
от НК не е императив за съда, а във всеки един от случаите на определяне на
наказание по реда на чл. 23 и 25 от НК, следва да се прецени налице ли са
условията и на чл. 24 от НК. Необходимостта от увеличаване на наказанието,
респ. недостатъчността на така определеното общо наказание произтича от преценката
на цялостната престъпна дейност, включена в съвкупността. В настоящия случай,
съдът намира, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши
размера на така определеното най-тежко общо наказание глоба в размер на 5000
лв., отчитайки тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
С оглед задължителния характер на
разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК, съдът присъедини към така наложеното
най-тежко наказание, наказанието обществено порицание, което на основание чл.
239 от ЗИНЗС да се изпълни чрез поставяне на обявление на определеното за това място в Кметството на
с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич.
Съдът
намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпките си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По отношение на
гражданските искове:
Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД
носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата
на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и
страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. За неимуществени
вреди следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед гореизложеното се
установи недвусмислено по делото. Следва да се отбележи, че болките са
физически, докато страданията са психически.
Обидата,
съставомерна по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
както и клеветата, съставомерна по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1,
предл. 2 от НК, извършени от подсъдимия М.Р.Р. са оказали влияние на психиката
на тъжителя Е.Ж.Р., т.е., същият ги е изживял психически.
С оглед тези
обстоятелства, предявените граждански искове за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на гореописаните престъпления се явяват доказани
по основание, но завишени по размер, поради което с присъдата съдът осъди
подсъдимия М.Р. да заплати на Е.Р. обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди в резултат на престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК и чл. 148,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК в размер на по 1000.00
/хиляда/ лева за всяко едно от тях, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 15.01.2018 г. до пълното изплащане на дължимата сума,
като отхвърли гражданските искове за разликите до претендираните суми от
2000.00 /две хиляди/ лв.
С присъдата, съдът
осъди подсъдимия М.Р. да
заплати по сметка на Районен съд – Добрич сумата от 50.00 /петдесет/
лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2
от НК, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2
от НК.
В хода на наказателното
производство от частния тъжител Е.Р. са били сторени разноски, както следва: 1000.00
/хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения
повереник, което е било заплатено, удостоверено с вписване на направените
плащания в договора за правна помощ /л. 73 от делото/, съобразно Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия и 12.00
/дванадесет/ лева държавна такса за образуване на наказателно дело от частен
характер.
С оглед признаването на подсъдимия
М.Р. за виновен, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати
на частния тъжител Е.Ж.Р. сторените от него по делото разноски в размер на
12.00 /дванадесет/ лева държавна такса, както и сумата от 1000.00 /хиляда/
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/