Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 29.12.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 234/2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Х.С.В., ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокат Т.Т.–*** с адрес за призоваване:
*** срещу частичен отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация на Кмета на община Перник по подадено заявление от В. на 18.02.2020 г.
В жалбата се твърди, че В. е изпратила заявление за
достъп до обществена информация от своя електронен адрес и е поискала търсената
информация да бъде изпратена на същия мейл. На посочения мейл е получено
Решение № 4 от 02.03.2020 г. за предоставяне на достъп, ведно с други два файла,
в които се съдържа част от търсената информация. С решението и приложените
файлове не е отговорено на въпросите по т.3 от заявлението.
Х.В. счита, че е налице отказ, който е
незаконосъобразен и моли същия да бъде отменен, като бъде задължен
административния орган да постанови писмено решение за исканата обществена
информация, за което да уведоми писмено заявителя. Претендира присъждане на
направените разноски за заплатена държавна такса в размер на десет лева, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. в размер на петстотин лева
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Жалбоподателката– редовно призована – не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. С допълнителна писмена молба чрез
пълномощник поддържа жалбата. Моли да бъде отменен частичния отказ на община
Перник по отношение на въпросите по т.3 от заявлението и да се задължи да
представи търсената информация. Претендира присъждане на разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – Кметът на община Перник –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представил е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата. Счита
същата за процесуално недопустима и подадена след изтичане на законово
предвидения едномесечен срок за обжалване на мълчалив отказ. Изразил е
становище, че жалбата е и неоснователна. Тя е бланкетна и не сочи основания за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Търсената информация по т.3 е
служебна и няма самостоятелно значение.
Поставеният въпрос е много общо и неясно формулиран. Исканите данни се
съхраняват в различни софтуерни
приложения, програмни продукти и информационни системи в Дирекция Местно
приходи и такси при община Перник и същите не се поддържат по начин, позволяващ
автоматизираното им извличане от информационните масиви. Изложени са доводи, че
е налице злоупотреба с право, както и че жалбоподателката няма правен интерес
да оспорва издадения акт. Моли да бъде оставена без уважение жалбата. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От доказателствата по делото се установява, че Х.В. е
подала по електронен път на 18.02.2020 г. в 13:14 ч. до Кмета на община Перник
заявление за достъп до обществена информация с посочени в пет точки конкретни въпроси, като е
посочила електронен адрес, на който да й бъде предоставена исканата информация.
Заявлението за достъп до
обществена информация от Х.В. е подадено на електронен адрес *********@******.** и е
заведено в деловодната система на община Перник с вх. № 20/ОИ – 5 / 18.02.2020 г.
Кметът на община Перник с Решение № 4/02.03.2020 г. е
разрешил достъп до обществена информация, създадена/съхранявана от община
Перник по отношение на търсената информация, съдържаща се в изготвена Служебна
бележка от Директор Дирекция „МПТ” и Становище от отдел „ Човешки ресурси” при
община Перник и е разпоредил решението да се изпрати на посочения адрес на
електронна поща заедно с копие от информацията.
Директорът на Дирекция МПТ е изготвила служебна
бележка във връзка със заявлението, в което е предоставила информация по т.2 и
т.4 от него и е посочил, че предоставената информация не попада в обхвата на
данъчно-осигурителната информация по смисъла на чл. 72 от ДОПК, не е
квалифицирана или категоризирана като служебна тайна в община Перник.
В становището на отдел „Човешки ресурси” е посочено,
че се предоставя информация по въпрос № 1 и въпрос № 5.
На 02.03.2020 г. Кметът на община Перник е изпратил на
посочения от жалбоподателката електронен адрес отговор с приложени Решение,
служебна бележка, писмо и документ във връзка с подаденото заявление за достъп
до обществена информация.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок пред местно компетентния
административен съд. Становището на ответника за просрочие на жалбата е
неоснователно с оглед разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март.
Според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е
длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него
заявление за достъп до обществена информация с решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми
писмено заявителя за своето решение.
С оглед характера на обществените отношения, които
урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните
разпоредби на чл.28, ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и
съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна
законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да
се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация.
В случая Кметът на община Перник в законоустановения
срок е издал писмено решение, с което от формална гледна точка е предоставил на
заявителя исканата информация, но не и
тази по т.5. При издаването на акта не са нарушени съществено специалните
административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗДОИ. Актът е издаден в
изискуемата писмена форма и е подписан
от неговия издател.
Съдът намира, че при издаване на решението си
административният орган е нарушил материалния закон, което води до
незаконосъобразност на акта в оспорената му част.
По въпросите, поставени в т.3 от заявлението на Х.В. в
решението на задължения субект изобщо липсва отговор, което формира мълчалив
отказ за предоставяне на исканата информация. Разпоредбата на чл.28, ал.2 от
ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, като липсата на писмен отговор по един или повече
въпроси от заявлението представлява мълчалив отказ, който е недопустим по
специалния ЗДОИ.
Жалбоподателката Х.В. се е възползвала от
възможността, която й предоставя разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗДОИ да отправи
писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща на община
Перник. При подадено заявление по електронен път на интернет страницата на община Перник, АО е бил
сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение
за произнасяне . Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена
информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, по което
е дължимо издаването на писмено решение, с което или да се предостави исканата
информация в заявения обем, или да се постанови мотивиран писмен отказ.
По изложените съображения съдът счита, че е налице
мълчалив отказ за произнасяне по въпросите, формулирани в т.3 от заявлението за
достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие
с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Частичният отказ следва да бъде отменен, а
административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне.
При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това
орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена
форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ
реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за
предоставяне на достъп до обществена информация.
Твърденията и възраженията на ответника в писмената му
молба са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
При този изход на спора е основателна претенцията на
жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда,
което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗА е установено
със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите
близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е
предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се
посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗА. В договора за безплатна правна помощ,
страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“
на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за
присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и
представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В
този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – Определение № 12909 от 02.10.2019г. по адм. д. № 10210/2019г., V о.; Определение №
9790 от 25.06.2019г. по адм. д. № 13677/2017г., V о.; Определение № 5550 от
12.04.2019г. по адм. д. № 7892/2018г.,
III о.
Във връзка с
изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.3 от ЗА,
определено в размер на петстотин лева на основание разпоредбата на чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лв. Делата по ЗДОИ не попадат в случаите, регламентирани
в ал.2, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера,
предвиден в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото размера на същото е
фиксиран на 500 лв., поради което не може да бъде намаляван.
По изложените съображения и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ частичния отказ на Кмета на община Перник да се
произнесе по т.3 от заявление за достъп до обществена информация, подадено на
18.02.2020 г. от Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Перник
за писмено произнасяне по т.3от Заявление за достъп до обществена информация,
подадено на 18.02.2020 г. от Х.С.В., съобразно мотивите на настоящото
решение в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ –
14-дневен от получаването й.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на Х.С.В. с ЕГН **********
и адрес ***, направените разноски за внесена държавна такса за образуване на административно
дело в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на адв. Т.Т. ***
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в настоящото производство безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: