№ 166
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000106 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т.1 ГПК, вр.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Б. Д.“ АД, чрез юрисконсулт Т.Ж.,
против протоколно определение от 19.04. 2022 година по търговско дело
№82/2021 година на Окръжен съд Сливен, с което производството е спряно до
приключване на гражданско дело №10417/21 година по описа на СГС с влязло
в сила решение, на основание член 229 алинея 1 точка 4 от ГПК.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт и се
твърди, че изводът на Окръжен съд Сливен за преюдициалност на спора по
чл.382 от КЗ спрямо спора по чл.422 от ГПК е неправилен. Сочи се, че
подобно развитие на производството и възприемане на извод, че решението
по иска за застраховка е в отношение на преюдициалност спрямо решението
по иска за съществуване и установяване на вземането на кредитора, е
несправедливо за страните по правоотношението и в разрез с принципите на
правната сигурност и процесуалната икономия.
Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответната страна по частната жалба „Р.“ ЕООД, представлявано от
управителя М. Т., е депозирало отговор, с който я оспорва. Моли
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
1
Производството по т.д. № 82/ 2021 г. по описа на Окръжен съд - Сливен
е образувано по искова молба на „Б. Д.“ АД против „Р.“ ЕООД за
установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за
овърдрафт „Партньор“ от 12.05.2016 година и четири анекса към същия,
сключени с „Б. Д.“ АД (универсален правоприемник на С. Ж. Е. АД),
включващи главница, договорна възнаградителна лихва, лихва за забава,
такси и разноски, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по частно гражданско дело №4404/2021 година по описа
на Районен съд Сливен. Ищецът е поддържал, че договорът за кредит е
сключен с кредитополучателя „Р.“ ЕООД, че изпълнил задължението си и е
предоставил уговорената сума в размер на 75 000 лв. и поради неиздължаване
на задължението в договорения срок кредитът е станал изискуем на крайния
падеж – 01.12.2019 година, като непогасените месечни вноски по лихва и/или
главница до датата на за изискуемостта са в общ размер от 69 616,08 лв.
Ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска на няколко
основания. Заявил, е че кредитът е бил предоставен на дружеството с
едноличен собственик и управител Р. П. Т., която е приела качеството и на
съдлъжник. Заявил е също, че за обезпечаване на кредита е сключена
застраховка върху живота на Р. П. Т., която е починала на ********* година,
оставяйки като наследник единствено малолетното дете М.. Поддържал е, че
дружествените дялове, наследени от детето, са били прехвърлени с
разпоредителна сделка на М. П. Т., който към настоящия момент е едноличен
собственик на дружеството и управител. Ответникът е посочил, че към
банката са били отправени многократни покани за усвояване на застраховката
живот на Р. П. Т., която е била сключена в полза накредитора-банка.
Последната, както и застрахователят, са отказали да усвоят застрахователното
обезщетение, с което да покрият остатъка от кредита, защото счели, че
причината за смъртта не била ясна, тъй като не е приключило досъдебното
производство. В отговора е въведено твърдение, че е образувано дело за
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно
събитие - смърт на кредитополучателя, което е висящо пред СГС и спорът по
него се явява преюдициален спрямо иска за установяване на вземането.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Окръжен съд
Сливен е спрял производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В
мотивите си е посочил, че банката, като ползващо се лице, има право да
получи част от застрахователната сума, до размера на непогасените и
дължими месечни вноски по кредита, като в настоящия случай сумата е
ограничена до лимита от 35000 лв. В случай, че искът по член 422 алинея 1 от
ГПК бъде уважен, досежно неговия размер следва да бъде съобразен съдебния
акт по гражданско дело №10 417/21 година по описа на СГС и сумата, до
която иска по член 382 КЗ, връзка с член 448 от КЗ е уважен, следва да се
приспадне от размера на вземането по търговско дело №82/ 2021 година на
СлОС. Това именно обуславя преюдициалния характер на спора по гр.д.
№10417/21 год. описа на СГС и е основание за спиране на производството по
2
търговско дело №82/21 год. на СлОС.
Определението е правилно.
Видно от съдържанието на договора за кредит под формата на
овърдрафт, кредитополучател е дружеството „Р.“ ЕООД, а Р. Т. е съдлъжник.
Също от договора става ясно, че в полза на банката кредитодател е сключена
застраховка „Живот“ от ЗАД „С. Б.“ АД върху живота на солидарния
длъжник – физическото лице Р. Т.. Пред СГС е образувано гр.д.№10417/21
год. с ищец М. Х. Т. и ответник „Г. Ж.“ АД (правоприемник на„С. Б.“ АД), по
която се иска осъждане на ответника да заплати на бенефициента по групов
договор за застраховка „Живот“, полица 1004 – „Б. Д.“ ЕАД, сумата от 35000
лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба и лихва
за забава в размер на 8 215,28 лв. на основание член 409 от КЗ за периода от
11.03.2019 година - датата на постановения отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, до датата на исковата молба. Видно е от
исковата молба, висяща пред Софийски градски съд, че ищцата е наследник
на починалата Р. П. Т. - съдлъжник по договора за кредит овърдрафт. Видно е
също, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – „смърт“ на застрахованата, за което са били
уведомени „Б. Д.“ ЕАД и застрахователя „Г. Ж.“ ЕАД. Била образувана
застрахователна претенция, по която застрахователното дружество е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като от представените данни
застрахователят не е в състояние да установи причините за настъпилата
смърт. Така се цели осъждане на застрахователя да заплати застрахователното
обезщетение за настъпилото събитие смърт в полза на „Б. Д.“ ЕАД.
Не се отрича от частния жалбоподател, че действително е била
сключена застраховка „Живот“ в негова полза като кредитор по договора за
овърдрафт с цел обезпечение – договор по чл.382 ал.1 от КЗ. Макар и да не е
представена застрахователната полица, твърденията на ответника косвено се
потвърждават от исковата молба, образувана в гр.д.№10417/21 год. на СГС и
цитирания в приложенията към същата групов договор за застраховка
„Живот“, полица 1004/29.06.2018 год. Със застраховката по чл.382 ал.1 от КЗ,
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната
сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай
на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по
повод негово неимуществено благо съгласно чл.382 ал. 1 КЗ, кредиторът е
длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя
на застрахователната сума по застрахователния договор. При изплащане на
обезщетение по ал.1, задължението на длъжника се намалява със стойността
на полученото от кредитора плащане – чл.382 ал.9 от КЗ. Наследниците на
длъжника, неговите съдлъжници или поръчители, имат правото на
застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на
3
непогасената част от кредитното задължение – чл.382 ал.3, изр.последно.
В случая е предявен иск от кредитор на бездействащия кредитор, за
изплащане на застрахователното обезщетение (чл.382 КЗ и чл.134 от ЗЗД),
чийто краен ефект ще бъде погасяване на кредитното задължение със
стойността на обезщетението и лихвите, натрупани в периода от изричния
отказ до подаването на исковата молба. Това обезщетение няма да бъде
получено, нито от наследника на лицето, чието имуществено благо е било
застраховано, нито от съдлъжника (в случая „Р.“ ЕООД), но в тяхната правна
сфера ще се постигне директен ефект, доколкото кредитното задължение ще
бъде намалено и понеже на съдлъжника са признати от закона същите права,
каквито има застрахования. Фактите, подлежащи на установяване в хода на
гр.д.№10417/21 год. на СГС, а именно настъпило ли е застрахователно
събитие и възникнало ли е в полза на кредитора вземане за обезщетение, са
определящи за спора относно съществуването на вземането на „Б. Д.“ АД по
договора за банков кредит. В резултат на евентуалната компенсация по чл.382
ал.9 от КЗ положението на „Р.“ ЕООД ще бъде облекчено и задължението му
ще бъде установено в по-малък размер, предвид цената на иска по чл.382 от
КЗ – 35 000 лв. главница и 8 215,28 лв. лихви.
Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е
обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение
на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща,
безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на
иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела – така ТР №1/09.07.2019 год. по т.д.№1/2017
год. ОСГТК ВКС. Доколкото произнасянето по гр.д.№10417/21 год. е
определящо за основателността на установителния иск за вземането,
обусловеното т.д.№82/21 год. на ОС Сливен следва да бъде спряно, до
окончателното разрешаване на спора за застрахователното обезщетение.
При горните констатации, частната жалба е неоснователна, а
обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.04.2022 година по
търговско дело №82/2021 година на Окръжен съд Сливен, с което
производството е спряно до приключване на гражданско дело №10417/21
година по описа на СГС с влязло в сила решение, на основание чл.229 ал.1
точка 4 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5