Р Е Ш
Е Н И Е
№ V - 106 12.02.2018 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
пети въззивен граждански състав
на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година ,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 126 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е жалба вх.№ 35723 / 23.11.2017 год. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803 на
КЧСИ , подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Драган
Цанков“ № 37 , чрез процесуален представител юрисконсулт Димов, срещу действията
на ЧСИ по прекратяване на
изпълнително дело № 20178030401684 по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803
на КЧСИ и възлагане на разноски по
изпълнението в тежест на взискателя , както следва: 133,68 лв. – дължими
такси и 500 лв.- заплатен от длъжника адвокатски хонорар .
Във въззивната
жалба се твърди , че изпълнителното дело е неоснователно прекратено , тъй като чл.433 , ал.1 , т.3 от ГПК в
случая е неприложим. Жалбоподателят счита , че независимо от отмяната на
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта , по която е издаден в
полза на банката изпълнителен лист и обезсилването на изпълнителния лист , въз
основа на който е образувано изпълнителното дело , не са налице основания за
прекратяване на изпълнителното производство , а следва да се изчака резултата
по предявения от банката иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по
заповедта . Жалбоподателят счита , че
само при отхвърляне на предявения иск ще са налице условия за прекратяване на изпълнителното
дело . Жалбоподателят счита , че до произнасянето на съда по предявения иск по
чл.422 от ГПК изпълнителното производство следва да бъде спряно .
Жалбоподателят твърди , че неоснователно ЧСИ е възложил в негова тежест направените по изпълнителното дело разноски,
счита , че за определените дължими такси липсва обосновка на основанието за
плащане , а относно сумата от 500 лв. – адвокатски хонорар , са изложени
твърдения , че липсва компетентност за ЧСИ да постановява и определя задължения
за разноски в тежест на визскателя , като това е от компетентността единствено
на съда , разглеждащ исковия процес . Направено е искане за отмяна на
обжалваните действия на ЧСИ и за присъждане на направените по делото разноски
за държавна такса , както и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение .
Направено е евентуално искане за намаляване на определените разноски , в частта
за адвокатския хонорар , и за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение в минимален размер .
В дадения срок е
постъпило възражение от А.Й.Й. –
длъжник по изпълнителното дело , чрез процесуален представител адв. Кирова, в
което са изложени възражения срещу жалбата подадена от взискателя . Твърди се, че
извършените от ЧСИ действия са в съответствие със закона и съдебната практика ,
направено е искане за оставянето на жалбата без уважение , цитирана е и е представена съдебна практика
. Възразено е по евентуалното искане на жалбоподателя за намаляване на
адвокатския хонорар с твърдение , че заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер и е в съответствие с извършените от адвоката действия за
защита интересите на длъжника по изпълнителното дело . Направено е искане за
потвърждаване на обжалваните действия на ЧСИ и за присъждане на разноските в
настоящото производство .
От страна на ЧСИ
Таня Маджарова , рег. № 803 на КЧСИ не са постъпили мотиви във връзка с жалбата
.
Бургаският окръжен съд , във връзка с подадената жалба и
като взе предвид събраните по делото доказателства , намира следното:
Изпълнително дело №
20178030401684 по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803 на КЧСИ е образувано
по молба от 19.07.2017 год. на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Драган Цанков“
№ 37 , срещу длъжника А.Й.Й. , ЕГН ********** *** , въз основа на изпълнителен
лист от 16.02.2016 год. по ч.гр.д. № 50 / 2016 год. по описа на Царевския
районен съд , по издадена заповед № 30 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК , от 15.02.1016 год. по ч.гр.д. № 50 / 2016
год. по описа на Царевския районен съд , с която е разпоредено длъжникът да
заплати на взискателя сумата от 10 038,84 лв. , от които 2000 лв. -
просрочена главница , 4832,29 лв. – просрочена договорна лихва , 2984,55 лв. – наказателна лихва , 78 лв. –
годишна такса за поддържа , 144 лв. – разноски за събиране на вземането ,
законна лихва от 12.02.2016 год. до
изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 781,75 лв. В молбата на взискателя за образуване на
изпълнителното производство е направено искане
на осн. чл.79, ал.1 от ГПК всички разноски по изпълнението , включително и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. , да бъдат събрани от длъжника .
По делото е
представена сметка от 20.07.2017 год. , съгласно която на посочените основания
по т.1,2 ,5 ,9 и 31 от ТТРЗЧСИ , ЧСИ е
приел за разноски дължими от взискателя сумата от общо 136,80 лв. , за която
сума е издал фактура № 35636 / 20.07.2017 год.
ЧСИ е изискал
справки от трети лица , изпратил е запорни съобщения до банки , направил е
искания за вписване на възбрани върху идеални части от недвижими имоти на
длъжника .
На 17.08.2017 год.
е депозирано пълномощно от длъжника , за упълномощаване на адв. Кирова да го
представлява по изпълнителното дело .
На 14.11.2017 год.
е постъпила молба от адв. Кирова , в качеството и на процесуален представител
на длъжника по изпълнителното дело , с представен препис от влязло в сила
определение № І-1984 / 09.11.2017 год. по в.ч.гр.д. № 1567 / 2017 год. по описа
на Окръжен съд – Бургас , с което е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 30 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , от
15.02.1016 год. по ч.гр.д. № 50 / 2016 год. по описа на Царевския районен съд и е обезсилен издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист № 33 /16.10.2016 год. по ч.гр.д. № 50 / 2016
год. по описа на Царевския районен съд . С молбата е направено искане за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 , ал.1 , т.3 от ГПК ,
както и за възлагане в тежест на взискателя на направените от длъжника разноски
по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По делото е
представена сметка от 15.11.2017 год. , съгласно която на посочените основания
по т.9, 10 и 31 от ТТРЗЧСИ , ЧСИ е приел
за разноски дължими от взискателя сумата от общо 133, 68 лв. , за която сума е
издал фактура № 37923 / 15.11.2017 год.
На 16.11.2017 год.
взискателят по делото е уведомен за прекратяване на изпълнителното производство
, както и за това , че дължи по изпълнителното дело такси в размер на 133,68
лв. , и сумата от 500 лв. – заплатен от длъжника адвокатски хонорар по делото ,
по представен договор за правна защита и съдействие .
Произнасянето на
ЧСИ по въпроса за разноските в изпълнителния процес , в случая представлява
отказ на ЧСИ да възложи разноските на длъжника , така както е поискал
взискателя с молбата за образуване на изпълнително производство , поради което
съдът намира , че обжалваните действия на ЧСИ попадат в обхвата на чл.435 ,
ал.1 , т.1 и 3 от ГПК . Ето защо съдът намира , че жалбата е подадена от
легитимирано лице , срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ и е ДОПУСТИМА
.
Разгледана по
същество , жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя , че ЧСИ неправилно е прекратил изпълнителното
производство . Представеното по делото съобщение , с което взискателят е
уведомен за прекратяването на производството има реквизитите на акт на ЧСИ по
изпълнителното дело – съдържа дата , изявление на ЧСИ и подпис на последния ,
поради което , дори при липсата на друг нарочен акт, съдът намира
прекратяването за проведено .
Съгласно влязлото в
сила определение № І-1984 / 09.11.2017 год. по в.ч.гр.д. № 1567 / 2017 год. по
описа на Окръжен съд – Бургас е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 30 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , от 15.02.1016 год.
по ч.гр.д. № 50 / 2016 год. по описа на Царевския районен съд и е обезсилен издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист № 33 /16.10.2016 год. по ч.гр.д. № 50 / 2016
год. по описа на Царевския районен съд .
Разпоредбата на
чл.433 , ал.1 ,т.3 от ГПК сочи , че изпълнителното производство се прекратява
ако изпълнителният лист бъде обезсилен .
Посоченото по-горе
определение на съда е задължително за ЧСИ , поради което правилно съдебният
изпълнител е приел , че е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство . Както е прието в съдебната теория установеният порок на
изпълнителното основание – респ. обезсилването на издадения изпълнителен лист
въз основа на който е образувано изпълнително производство, с настъпването си
блокира силата на изпълнителния лист и освобождава съдебния изпълнител от
служебните му задължения по отношение на взискателя . Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя относно възможността след обезсилване на
изпълнителния лист , ЧСИ да спре изпълнителното производство , до приключване
на производството по чл.422 от ГПК . Такава възможност за спиране на
изпълнителното производство не е предвидена в закона , поради което такова спиране
би било порочно като лишено от основание . При обезсилване на изпълнителния
лист , дори и в хипотезата , когато това обезсилване е резултат на отмяната на
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК , изпълнителното
производство следва да се прекрати, независимо от това , че исковият процес по
чл.422 от ГПК продължава . Едва при уважаване на установителния иск по чл.422
от ГПК издадената заповед за изпълнение се стабилизира и въз основа на нея
следва да бъде издаден нов изпълнителен лист – респ. да започне стабилно
принудително изпълнение .
Горното сочи , че
прекратяването на изпълнителното производство в случая е законосъобразно
действие на ЧСИ .
Разпоредбата на
чл.79 , ал.1 , т.1 от ГПК сочи , че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника , освен в случаите , когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК
. В случая се установи , че предвид прекратяването на производството по чл.433
, ал.1 , т.3 от ГПК е налице хипотезата
на чл.79 , ал.1 , т.1 от ГПК , поради което правилно разноски в полза на
взискателя не са присъдени , а
разноските по изпълнението са възложени в негова тежаст . Ето защо съдът
не споделя възраженията по жалбата , че липсва основание за възлагане на
разноските в тежест на взискателя . Неоснователно е възражението на
жалбоподателя , че не следва да се определят разноски дължими от взискателя ,
тъй като липсва изпълнителен титул въз основа на който да се претендира такова
плащане , а съдебният изпълнител не притежава съответното ниво на компетентност
за да постановява и определя задължение за плащане на разноски от взискателя
към длъжника . Тъй като друго не е предвидено в закона, съдебният изпълнител
като орган , който е натоварен да проведе изпълнението е компетентен да са
произнесе по въпроса за дължимите разноски съгласно чл.79 от ГПК , както в
хипотезата , в която разноските по изпълнението са дължими от длъжника , така и
в хипотезата , когато разноските по изпълнението са дължими от взискателя . По
аргумент от т.2 на ТР 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме , че
всеки акт на съдебния изпълнител , в който се определя размера на задължението
за разноски по изпълнението подлежи на обжалване , поради което взискателят има
правен интерес и може да обжалва определените в негова тежест разноски ,
съгласно полученото от него съобщение , доколкото определянето на тези разноски
е функция на отказа на ЧСИ да уважи искането на взискателя направено с молбата
за образуване на изпълнителното производство за възлагане на разноските по
изпълнението в тежест на длъжника .
Съдът не споделя и
възражението на жалбоподателя , че не са посочени от ЧСИ основания за дължимост
на разноските за такси от 133,68 лв. Видно от съдържанието на съобщението , с
което взискателя е уведомен за дължимите разноски , ведно със съобщението са му връчени и
изготвените от ЧСИ сметка и фактура /л.84 /, в които са посочени основанията на
начислените разноски .
Заплатеният от
длъжника адвокатски хонорар от 500 лв. , чието плащане се установява от
представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие ,
представлява направени разноски по изпълнението , поради което правилно и на
осн. чл.79 , ал.1 ,т.1 от ГПК , ЧСИ е включил тази сума към дължимите от взискателя
разноски , като съдът не споделя и възражението по жалбата , че липсва
основание за включване на сумата заплатена за адвокатско възнаграждение на
упълномощения от длъжника адвокат в изпълнителното производство в размера на
дължимите от взискателя разноски .
Съдът намира за
неоснователно и евентуалното искане за жалбоподателя , за намаляване на размера
на разноските , в частта относно заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение
от 500 лв. , до минималния размер по Наредба № 1 за МРАВ . Съгласно чл.10 , т.2
от Наредба № 1 за МРАВ минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая е 455 лв., поради което и при отчитане на правната и
фактическа сложност на делото , съдът намира , че заплатеният адвокатски
хонорар от 500 лв. не е прекомерен ,
като намира искането на взискателя по чл.78 , ал.5 от ГПК за неоснователно .
Предвид горното ,
обжалваните действия на ЧСИ са правилни и законосъобразни , а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена
без уважение .
В полза на длъжника
не следва да се присъждат разноски в настоящото производство , тъй като в срок
не са представени доказателства за направени такива .
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 35723 / 23.11.2017 год. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803 на
КЧСИ , подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Драган
Цанков“ № 37 , чрез процесуален представител юрисконсулт Димов, срещу
действията на ЧСИ по прекратяване на
изпълнително дело № 20178030401684 по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. №
803 на КЧСИ и възлагане на разноски по
изпълнението в тежест на взискателя , както следва : 133,68 лв. – дължими
такси и 500 лв.- заплатен от длъжника адвокатски хонорар .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.