РЕШЕНИЕ
№207
19.05.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Гергана Тенева ….......…...……….........................… в присъствието на
прокурор………….............……................……………………….....................като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 68 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.179-184 от АПК.
Образувано е по жалби на П.Т.З. ***,
подадени чрез пълномощник – адв. Б.Б., против Решение №69/19.12.2019г., прието
от Общински съвет – Димитровград на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА,
във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Димитровград, в частта по т.II, т.1 от решението, касаеща
определяне размера на таксата за битови
отпадъци за 2020г. за населението на гр.
Димитровград „За населението на град Димитровград – 5,5 промила, по видове
услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.4 промила; за
третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,3 промила; за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – 0,8 промила и в частта по т.II, т.2, подт. 2.1, касаеща
определяне размера на таксата за битови
отпадъци за 2020г. за населението на с. Б.
„за с.
Б. – 6,8 промила, по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране
на отпадъци – 3,0 промила; за третиране на битови отпадъци и отчисления по
чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,8 промила; за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – 1,0 промила“.
Първоначално
жалбата срещу решението в частта му по т. т.II, т.1
е била предмет на разглеждане по настоящото производство по адм. дело №
68/2020г. по описа на АдмС-Хасково, а жалбата срещу решението в частта му по т.II, т.2, подт. 2.1, е била предмет на разглеждане по адм.дело №
69/2020г. на АдмС-Хасково. Двете жалби са съединени за разглеждане в общо
производство, след постановяване на
Определение от 29.01.2020г., по
адм. дело № 69/2020г. по описа на АДмС-Хасково, с което последното производство е било прекратено и
присъединено към адм.дело № 68/2020г. по описа на АдмС-Хасково .
Жалбоподателят твърди, че размерът на таксите бил неправилно определен. Промилите били сложени напълно произволно и били изключително високи и необосновани. По този начин задължените лица били ощетявани с несправедлив размер на таксата, който многократно надхвърлял размера на заложената план-сметка. С реализирания излишък от ТБО общината реализирала други свои задължения, различни от разписаните в чл.62 и чл.63 от ЗМДТ. Смята се, че оспорената част на решението била в разрез с принципите на правовата държава, разписан в чл.4, ал.1 от Конституцията. Ссочи, че нито в докладната записка на Кмета на Община Димитровград, нито в оспореното решение се съдържали мотиви, въз основа на които да се обоснове невъзможността за определяне на ТБО в левове според количеството на битовите отпадъци за дейностите по чл.66, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМДТ, вместо което определянето на ТБО за тези две дейности се извършвало върху данъчната оценка на имотите в рамките на 2020г. От тук, според жалбоподателя, следвал безспорния извод за отмяна на оспорената част на решението, тъй като било издадено в нарушение на принципа за определяне на ТБО, разписан в чл.67, ал.1 от ЗМДТ, който само при евентуалност, но не и алтернативно, можел да се начислява върху друга основа, определена от общинския съвет – чл.67, ал.2 от ЗМДТ. Според жалбоподателя напълно възможно било размерът на ТБО за дейностите по чл.66, ал.1, т.1 и 2 ЗМДТ да бъде определен в левове според количеството на отпадъците. Ако били обложени всички групи имоти на задължените граждани и фирми в гр.Димитровград и с.Б. с определените им промили, щяла да се получи изискуема ТБО над размера на одобрената план-сметка. Сочи, че услугата по поддържане чистотата на обществените територии се начислявала допустимо върху данъчната оценка на имотите, но размерът на ТБО от 0,8 промила (касаещ населението на гр. Димитровград) бил неоправдано нисък, а недостигът се попълвал от излишъка, формиран от високото облагане на селата, съответно размерът на ТБО от 1,0 промила (касаещ населението на с. Б.) бил неоправдано висок, а така селата доплащали за недостига на същата дейност в Димитровград. По смисъла на чл.7 и чл.8 ЗМДТ липсвала разходо-оправдателна сметка за определяне размера на ТБО за тази дейност, като не били спазени принципите заложени в тези разпоредби.Намира, че план-сметката за всяка от трите дейности в гр. Димитровград, съответно в с. Б., била неоправдано висока. Сочи, че при издаване на оспорената част от решението ответникът не спазил процесуалните изисквания за издаване на общ административен акт и нарушил разпоредбите на чл.65-74 от АПК, като не предоставил едномесечен срок за изразяване на предложения и възражения от задължените лица, от което следвал извод за отмяна на оспорената част като незаконосъобразна. Твърди, че на сайта на Община Димитровград (адм. актове/проекти на адм. актове) никога не бил публикуван проект на Решение за определяне на план-сметка и размер на ТБО за 2020г. На друга страница от сайта на общината (общински съвет/предстоящо/покана за редовно заседание на 19.12.2019г., публикувана на 12.12.2019г., ведно с Докладна записка вх. №ОбС-07-381), се отваряла чрез линк самата докладна записка, представляваща проект на решение за определяне на план-сметка и размера на ТБО за 2020г., която публикация била сторена седем дни преди гласуване на процесното решение, а не според определения едномесечен срок в чл.69, ал.2, вр. чл.66 АПК. Не била указана форма на участие на заинтересованите страни за съгласуване на решението. Навеждат се и доводи, че проведената сесия – 19.12.2019г., била в разрез с чл.23 ЗМСМА, т. к. към този момент в правния мир съществували три правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация, а именно от 2003г., от 2007г. и от 2016г., определящи различен начален час и ден от месеца за провеждане на заседания. Същите се използвали по усмотрение от Председателя. Моли се за отмяна на решението в оспорените части и присъждане на разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез пълномощник. Ангажират се възражения относно упълномощаването и преупълномощаването на адвоката на ответната страна, като се твърди, че защитата от преупълномощен адвокат е недопустима.
Ответникът – Общински съвет – Димитровград, в писма, с които е изпратена административната преписка и допълнително изискани документи, и чрез пълномощник в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на жалбите. Излагат се съображения, че оспореното Решение №69/19.12.2019г. е законосъобразно и прието при спазване на административно-процесуалните правила. В случай, че бъде уважена жалбата и при направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски (заплатен адвокатски хонорар), се моли да бъде намален същия до установения минимален размер съгласно Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като се навеждат твърдения, че заплатения такъв е прекомерно завишен съгласно правната сложност на делото. Допълнително се моли, в случай, че бъде уважена жалбата и бъдат присъдени разноски, да се изследва дали жалбоподателят е бил представляван от адвокат в съдебно заседание и дали му е била оказвана правна помощ с оглед възможността да му бъде присъдено възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба №1 за МРАВ и евентуално ако не се присъди размер под минималния такъв, се прави възражение за прекомерност на възнаграждението, което да се намали до установения в Наредба №1 за МРАВ минимум.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна
записка регистрационен индекс РД-28-496/18.11.2019г. (ОбС-07-381/18.11.2019г. –
л.66-73), кметът на община Димитровград, съгласно разпоредбите, съдържащи се в
глава III, раздел I от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), предложил на
Общински съвет - Димитровград да приеме
решение на основание чл.21, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.66, ал.1 ЗМДТ и чл.17 от
Наредба №10 за определянето администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Димитровград, с което да одобри план-сметка за
разходите за дейности по чл.66 от ЗМДТ: събиране и транспортиране на битови
отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо;
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на
община Димитровград за 2020г., както и да определи размера на такса битови
отпадъци за населените места на територията на община Димитровград за 2020г.
Докладната записка е публикувана на 18.11.2019г. на интернет страницата на Община Димитровград (л.81-83).
Видно от регистрация на инициативна входяща преписка с рег. индекс ОбС-07-381/18.11.2019г. (л.84), цитираната по-горе докладна записка на Кмет на Община Димитровград е разгледана на 10.12.2019г. от: Постоянна комисия Транспорт и съобщения, Постоянна комисия Икономическа политика и бюджет, Постоянна комисия Култура, вероизповедания и средства за масова информация, Постоянна комисия Търговия, общински пазари и тържища, Постоянна комисия Аграрна политика и земеделие, на 11.12.2019г. от Постоянна комисия ТСУ, строителство и комунални дейности, Постоянна комисия Европейски програми и опазване на околната среда и Постоянна комисия Здравеопазване и социални дейности, а на 12.12.2019г. и от Постоянна комисия Образование, младеж и спорт и Постоянна комисия Законност и обществен ред.
Във връзка с писмо регистрационен индекс ОбС-07-381#1/10.12.2019г. на Общински съвет – Димитровград, с което се моли за предоставяне пояснителна записка за начина на изчисляване разходите по населени места /Приложение №4/ в срок до 16:00 часа на 12.12.2019г., от Кмет на Община Димитровград е представена поисканата записка (л.86-87).
С регистрационен индекс ОбС-07-381#3/13.12.2019г. в Общински съвет Димитровград е постъпило предложение от общински съветник относно изменение в докладна записка регистрационен индекс ОбС-07-381/18.11.2019г. от Кмет на Община Димитровград. Предложението е изпратено по компетентност на Кмет на Община Димитровград, с писмо регистрационен индекс ОбС-07-381#4/17.12.2019г. (л.90), който, след като е разгледал същото, е изготвил Справка по чл.69, ал.2 от АПК (л.91-92), като е приел направеното предложение за нецелесъобразно и не е възприел предложената промяна.
На 19.12.2019г. е проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка вх. №ОбС-07-381/18.11.2019г. (изх. №РД-28-496/18.11.2019г.) относно: 1. Приемане на план-сметка за разходите за дейностите по чл.66 от ЗМДТ, събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през 2020 година; 2. Определяне размера на такса битови отпадъци за населените места на територията на община Димитровград през 2020 година, за което е съставен Протокол №4 от същата дата. На заседанието е прието и Решение №69 от 19.12.2019г. (л.94),, с което на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, Общински съвет – Димитровград по т. I е Одобрил план-сметка за разходите по дейности: събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Димитровград за 2020 година, за населените места в община Димитровград, а по т. II на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ, е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2020 година, по населени места в община Димитровград. Съответно в т. II, т.1 (предмет на разглеждане в настоящото производство е частта, касаеща населението на град Димитровград) е посочено, че размера на таксата за битови отпадъци за 2020г. за населението на град Димитровград и за жилищата на предприятия е 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2020 год., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 2,4 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,3 промила, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0,8 промила. В т.II, т.2 е посочен размера на таксата за битови отпадъци за 2020г., като под т. 2.1 касателно населението на с. Б. същата е определена в размер на 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2020 год., по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци – 3,0 промила, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,8 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,0 промила.
Решението е прието с 18 гласа „за“, 14 – „против“ и 0 – „въздържали се“ от участвалите в гласуването 32 общински съветници (при общ брой на общинските съветници в Общински съвет – Димитровград от 33 съветници).
Решението е публикувано на сайта на Община Димитровград на 23.12.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка и документи представени от жалбоподателя. Допусната и приета е съдебно-счетоводна експертиза приета без оспорване от страните.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение №69/19.12.2019г., прието от Общински съвет –
Димитровград на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.66,
ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта по т.II, т.1 от решението, касаеща
определяне размера на таксата за битови
отпадъци за 2020г. за населението на гр.
Димитровград „За населението на град Димитровград – 5,5 промила, по видове
услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.4 промила; за
третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,3 промила; за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – 0,8 промила и в частта по т.II, т.2, подт. 2.1, касаеща
определяне размера на таксата за битови
отпадъци за 2020г. за населението на с. Б.
„за с.
Б. – 6,8 промила, по видове услуги, както следва: за събиране и транспортиране
на отпадъци – 3,0 промила; за третиране на битови отпадъци и отчисления по
чл.60 и чл.64 от ЗУО – 2,8 промила; за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – 1,0 промила“.
Решението в оспорените му части представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица – собственици на имоти, попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената част от него.
Жалбоподателят е физическо лице и се легитимира като собственик на жилищен имот – апартамент, находящ се в гр.Д., ул. „Хр. С. №*, вх.*, ап.№**, а също и на урегулиран поземлен имот №I-168, с площ 1290 кв. м. в кв.19 по плана на с. Б., обл. Хасково, утвърден със Заповед №3614/1956г. и №549/2005г., ведно с построените в същия имот къща, лятна кухня и плевня, както и на незастроено дворно място от 780 кв. м., находящо се в с. Б., Хасковско, съставляващо част от имот пл. №171, за която е отреден парцел I в квартал 20 по плана на селото.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата му редакция, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, както и поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон – данъчно задължени лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Жалбоподателят е физическо лице с адресна регистрация в гр.Димитровград, който видно от приложените към жалбата писмени доказателства - нотариални актове притежава 1 бр. недвижим имот находящ се в гр. Димитровград и 2 бр. недвижими имоти находящи се на територията на с.Б., общ.Димитровград. Ето защо, като собственик на недвижими имоти находящи се в гр. Димитровград и с.Б., общ.Димитровград същият е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ и по силата на препратката на чл. 64 от с.з. към този текст, дължи заплащане на такса битови отпадъци за имота си, а решението в оспорената му част оказва влияние върху правната му сфера. Ето защо, същият разполага с правен интерес от оспорване на акта. Оспореното решение е разгласено по реда на чл. 22, ал.2 от ЗМСМА, като е публикувано на сайта на община Димитровград на 23.12.2019г. на електронен адрес https://www.dimitrovgrad.bg/bg/posts/view/11805 – общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване и от тази дата е започнал да тече едномесечният срок предвиден в чл. 179 от АПК за оспорването на решението пред съда. Жалбите са депозирани в съда на 21.01.2020г. при спазване на законоустановения срок. Предвид изложеното съдът намира, че жалбите са допустими.
След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.184 от АПК, съдът намира оспорването за неоснователно, при следните съображения:
Решението на
Общинския съвет е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбите на
чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА и чл.66, ал.1 от ЗМДТ, при условията на поименно,
явно гласуване, като е прието с мнозинство от повече от половината от общия
брой общински съветници в ОбС-Димитровград. Прието е при спазване изискванията
на чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма.
Обратно на изложеното в жалбата съображения за приемане на решението се извличат,
както от протокола от проведеното
заседание на общинският съвет, така и от докладната записка на Кмета на Община
Димитровград за приемане процесния АА, а така също и от останалите
подготвителни документи за приемане на решението, вкл. в справка по чл. 69,
ал.2 от АПК рег. № ОбС-07-381#5
от 19.12.2019г. на Кмета на Община
Димитровград. Обратно на изложеното в жалбата
в докладната записка е обоснована невъзможността за определяне на
таксата в зависимост от количеството битови отпадъци, като изрично е посочено
липса на налична база и методология за
определяне размера на таксата въз основа
на количеството им.
Настоящият състав на съда приема, че при приемане на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в разпоредбите на чл.66 и чл.69 от АПК.
Съгласно чл.66, ал.1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Съгласно ал.2 на същия текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66.
Видно е от представените по делото доказателства, че Докладна записка регистрационен индекс РД-28-496/18.11.2019г. (ОбС-07-381/18.11.2019г. – л.66-73), с която Кметът на Община Димитровград е предложил Общински съвет Димитровград да приеме процесното решение, е публикувана на 18.11.2019г. на интернет страницата на Община Димитровград. От текста на същата е видно, че са спазени изискванията на чл.66, ал.2 от АПК, както и на чл.69, ал.1 от АПК, като са включени основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Безспорно е спазен и срока, предвиден в разпоредбата на чл.69, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че решението в оспорените му части е прието при правилно приложение на
материалния закон и в тази връзка наведените в жалбата съображения са неоснователни.
С Решение №69 от 19.12.2019г., в частта му по т. II, т.1 Общински съвет – Димитровград е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2020 година за населението на гр. Димитровград да бъде 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2020 год., които представляват сбор от следните услуги: за събиране и транспортиране на битови отпадъци, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В частта по т.II, т.2, подт. 2.1 Общински съвет – Димитровград е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2020 година за населението на с. Б. да бъде 6,8 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2020 год., които представляват сбор от следните услуги: за събиране и транспортиране на битови отпадъци, за третиране на битови отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Така определения метод не е в противоречие с действащите разпоредби на чл.67, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ, в приложимата им редакция към процесния период.Съгласно същите размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице следва да се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62. водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е количеството битови отпадъци, като Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.
В случая в
докладната записка на кмета на Община Димитровград е обоснована обективна
невъзможност, като основа за определяне размера на таксата за битови отпадъци
за 2020г. за населените места в Община
Димитровград да бъде взето предвид количеството битови отпадъци. В тази връзка
следва да се посочи, че към датата на приемане на решението в оспорените му
части съгласно § 13а от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ е било предвидено задължение до 31 март 2017
г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в
Република България да разработят
методика за изготвяне на план-сметката с
необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които да служат за определяне размера на таксата за
битови отпадъци и да внася в Народното
събрание проект за изменение на чл. 66 и 67.
Видно от изготвеното по
делото и прието заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза към датата на изготвянето му такава
методика все още не е била
приета от Министерски съвет, а респ. такава не е съществувала и към
датата на приемане на обжалваното решение. Същевременно приложимата
наредба №10 за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община
Димитровград също не съдържа механизъм/метод за определяне на таксата за
битови отпадъци за жилищните имоти на база количеството битови отпадъци за
населението- видно е от съдържанието на чл. 20, ал.5 от същата наредба, че
декларация по ал.1 от същата разпоредба за
определяне таксата според
количеството отпадъци е предвидено да се подава само от
предприятия, които са декларирали
притежаваните нежилищни имоти или такива върху които е учредено вещно право
на ползване с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Предвид това законосъобразно след като
административният орган не е могъл да определи ТБО върху основа количество
битови отпадъци, което не може да бъде установено за населението на гр.
Димитровград и с. Б., е възприел да бъде
използвана данъчната оценка на недвижимите имоти – законоустановена
възможност към датата на приемане на
решението. Това е така,
предвид действащата редакция на разпоредбата на §13, ал.1
от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
местните данъци и такси, към датата на
приемане на обжалваното решение, който е
предвиждал, че законът (т.е. ЗИД на
ЗМДТ) влиза в сила от 1 януари 2014г., с изключение на §6(който гласи, че „в чл.67, ал.2 накрая
се поставя запетая и се добавя „която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“) който
влиза в сила от 31 декември 2021г. С тази законодателна промяна
следователно, е прието отложено влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ, а това
отложено и към настоящия момент влизане в сила на цитираната разпоредба(доколкото настоящата
редакция на §13, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ
отлага влизането в сила на пар.6
към 31 декември на годината, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021г.),
означава, че за Общински съвет – Димитровград при приемане на решението в оспорените му части е била налице съществуващата законовата възможност, до тази дата, а и
понастоящем, когато
не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата да се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, която може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти,
тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Така, след като законодателят
е дал тази възможност, съдът счита, че не е налице сочената от жалбоподателя
законова пречка таксата битови отпадъци да се определи върху данъчната оценка
на недвижимите имоти.
С оглед заложената в чл.67, ал.5 и ал.4 от ЗМДТ регламентация, към датата на приемане на обжалваното решение, въпросът за определяне на коментираната основа от ТБО е в оперативната самостоятелност на компетентния орган и в случая Общинския съвет в съответствие с предоставената му възможност е определил таксата да се изчислява върху данъчната оценка на имота.
Оспореното решение е взето и в съответствие с чл.67, ал.1 и ал.2 от същия закон – определената с него такса за битови отпадъци е в годишен размер и е въз основа, и в съответствие с приетата план-сметка за разходите за дейността по събиране и транспортиране на битови отпадъци; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на Община Димитровград за 2020 година с гласуваното на същото заседание на общинския съвет решение.
По отношение на наведения от жалбоподателя довод, че план-сметката в трите й дейности е неоправдано висока, следва да бъде посочено, че преценка дали това е така може да направи Сметната палата. Съгласно чл.66, ал.3,т.3 от ЗМДТ (в съответната редакция), Сметната палата проверява одобрените от общинските съвети план-сметки по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, т. е. проверките относно формирането на план-сметките и начина на разходване на събраните средства от таксата за битови отпадъци се извършват от Сметната палата, като част от одитите за съответствие при финансовото управление в общините.
Тъй като таксата за битови отпадъци е вид местна такса, то за нея е приложимо правилото на чл.7, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на същата се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Видно от заключението на вещото лице, което подробно е анализирало, дължимите суми за ТБО за всички категории задължени лица за 2020г. на територията на гр. Димитровград и с. Б., данъчните оценки на всички категории задължени лица за такса“битови отпадъци“ на територията на гр. Димитровград и с. Б. за 2020г., респ. разходите за сметосъбиране и сметоизвозване за гр. Димитровград и с. Б. за 2020г., депониране и обезвреждане и чистота за същите две населени места за 2020г., е установило, че за гр. Димитровград дължимите суми за ТБО не покриват разходите по дейности, като дори при така определените промили се установява недостиг в размер на 445 880.36 лева, за което ще е необходимо дофинансиране. Респ. за с. Б. с дължимите суми за ТБО се покриват разходите по дейности, като е установен неголям излишък в размер на 1317.67 лева. В случая от така установеното от вещото лице разполагащо с необходимите специални знания, чието заключение съдът намира за пълно и точно отговарящо на поставените задачи от лице и подробно обосновано и аргументирано, поради което и съдът го кредитира изцяло, може да се направи извода, че размерът на таксата за битови отпадъци за гр. Димитровград и с. Б., общ. Димитровград при така съществуващата законодателна уредба не нарушава принципа установен в чл.7, ал.1 от ЗМДТ.
Представените от жалбоподателя допълнителни писмени документи в по – голямата си част, касаят различен период и различни от гр. Димитровград и с. Б. населени места на територията на Община Димитровград, респ. са неотносими към предмета на делото и не е необходимо да бъдат обсъждани. Друга част от тях са относими, но съдържат обща информация по отношение събирането на таксата за битови отпадъци и разходите на община Димитровград свързани със същата за всички населени вестта на територията на Община Димитровград, по начин не позволяващ разграничаването на данните касаещи релевантни за гр. Димитровград и с. Б..
Систематичното тълкуване на цитираните по-горе
разпоредби от ЗМДТ води
до правния извод, че средствата от събираната във всяка община такса за битови
отпадъци са целеви по своя характер. Безспорно, те се събират за обезпечаване
финансирането на посочените в чл.62 от ЗМДТ дейности и по силата на чл.7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за
други дейности. От друга страна, обстоятелството, че става дума за „такса“, а не за „данък“ също налага набраните от таксата средства да
се използват за финансиране на услугата, за която същата се заплаща, а не за
други дейности, но както се посочи по-горе тази преценка се дължи от Сметната
палата.
С оглед гореизложеното, жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора и
съобразно осъщественото процесуално представителство по делото, основателна се
явява единствено претенцията на ответника за присъждане на разноски
представляващи действително заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева
по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021г.(л. 386)
и платежно нареждане(л.387).
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на П.Т.З. ***, против Решение №69/19.12.2019г., прието от Общински съвет – Димитровград на основание чл.21, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.17 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта по т.II, т.1 от решението, касаеща населението на гр. Димитровград и в частта по т.II, т.2, подт. 2.1, касаеща населението на с. Б..
ОСЪЖДА П.Т.З., с ЕГН **********
*** да заплати на Общински съвет
Димитровград разноски по делото в размер на 500.00(петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.