№ 255
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520100841 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 316 от ГПК.
Ищцата М. Н. К., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на
малолетната Н.Л. Л.а, ЕГН ************, родена на ******** г. /с пълномощник адв. М.Б./
е предявила против ответника Л. Г. Л., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 вр.
чл. 142 ал. 1 от СК: Да бъде изменена присъдената с решение по гр.д. № 4077/2012 г. на РС
Русе издръжка от 100 лв. месечно и ответника да бъде осъден да заплаща на дъщеря си Н.,
чрез нейната майка и законен представител по 250 лв. ежемесечна издръжка, считано от
датата на завеждане на делото 16.02.2021 г., до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че от определянето на издръжката до настоящия момент
са изминали повече от 8 години и нуждите на детето за храна, облекло, учебни пособия,
спортни занимания, медицински и здравни нужди и развлечения са се повишили, а и детето
вече е в пети клас в СОУ „Възраждане“ гр. Русе, което е свързано с допълнителни разходи.
Ищцата твърди, че е специалист в Областен отдел на ИА „Автомобилна
администрация“ Русе, доходите й са от 1200 лв. месечно, като живеят задно с още едно
малолетно дете, което е родила от последваща връзка А.В. на 4 г., като доходите й са крайно
недостатъчни, за да се справи с всички разходи. Твърди, че ответникът работи в „.............“ в
1
гр. Русе и реализира доходи значително над минималните за страната, няма задължения към
други деца и може да участва с повече средства в издръжката на детето си.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответника е подаден
писмен отговор, чрез адв.А.Б., с който счита иска за допустим и основателен, като по
отношение на размера, заявява, че може да заплаща издръжка по 180 лв. месечно.
Твърди, че към настоящия момент издържа и заплаща семестриалните такси на
пълнолетния им син, който учи в редовна форма на обучение в Русенски университет.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. М.Б., която моли да
се уважи предявеният иск изцяло и да й се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, представлява се от адв. А.Б., която
моли да се отхвърли иска за разликата над 230 лв. издръжка, в който размер счита, че
бащата може да заплаща на дъщеря си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане № ********** изд. на 29.09.2009
г., въз основа на акт за раждане № 1649 от 28.09.2009 г. от Община Русе, детето Н.Л. Л.а е
родена на ******** г. и нейни родители са М.Н. Л.а, ЕГН: **********- майка и Л. Г. Л.,
ЕГН **********- баща.
С решение № 1059 от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4077 по описа за 2012 г. на Русенския
районен съд е прекратен сключеният на 30.04.2000 г. брак между страните и одобрено
споразумение, с което се определя издръжка в размер от по 100 лв. месечно, за родените от
брака деца Н.Л. Л.а, родена на ******** г. /11г./и Л.Л. Л., роден на 21.11.2001 г. /19 г./,
която баща им Л. Г. Л., да заплаща, чрез тяхната майка и законен представител, като е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката
М.Н. Л.а.
Не се спори между страните, че синът им Л.Л. Л. е пълнолетен, студент и ответника
му заплаща таксата за следване по 360 лв. на семестър.
От представеното по делото удостоверение за раждане № **********, изд. от
Община Стара Загора, се установява, че ищцата има задължения за издръжка на още едно
малолетно дете А.А.В., роден на ********* г. /4 г./ от майка М. Н. К. и баща А.Р.В.. Не се
спори, че ищцата сама се грижи за двете малолетни деца Н. на 11 г. и А. на 4 г.
От представената по делото служебна бележка изх. № 255-2/05.02.2021 г. издадена от
СУ „Възраждане“Русе, се установява, че детето Н.Л. Л.а е записана редовна ученичка за
учебната 2020/2021 г. в 5-ти клас, в от СУ „Възраждане“Русе.
2
От представените по делото трудов договор от 10.12.2019 г., допълнително
споразумение от 21.12.2020 г. и удостоверение изх. № 56-01-00-23/08.02.2021 г. от ИА
„Автомобилна администрация“ се установява, че ищцата М. Н. К. работи на длъжност
„специалист“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе с основна месечна
заплата 1200 лв. и е получила 10009,67 лв. нетен доход за периода от м. 02. 2020 г. до м.
01.2021 г. или средно месечно нетно възнаграждение от 834,14 лв.
От представената по делото служебна бележка изх. № 070/08.03.2021 г. издадена от
............. ЕООД се установява, че ответника Л. Г. Л. работи на длъжност „пълнач“ в .............
ЕООД от 03.07.2006 г. и е получил 15222,11 лв. нетен доход за периода от м. 03. 2020 г. до
м. 02.2021 г. или средно месечно нетно възнаграждение от 1268,51 лв.
От представения по делото социален доклад от ДСП отдел „Закрила на детето” Русе е
установено, че детето Н. е второ дете, родено от брак сключен през 2000 г. От 2012 г.
родителите му са разведени, а то се отглежда в семейната среда на майка си. През 2013 г.
майката се установява в гр. Стара Загора при друг мъж, заедно с малолетната Н.. Синът им
Л. остава да живее при бащата в гр. Мартен и той полага основни грижи за него. Контактите
с дъщеря му не са прекъснати и се спазва режима на лични отношения помежду им.
Господин Л. споделя, че когато детето е при него му осигурява дрехи, обувки и
медикаменти. Налице са необходимите битови условия за нормалното пребиваване на детето
Н. в семейната среда на майка му, като живее в собствено жилище в гр. Русе, ул. „.........“ №
3, вх. 1, ет. 4. Майката се старае да задоволява базисните, здравните, образователни и
емоционални потребности на детето, осигурила е спокойна семейна среда и битови условия.
Заявява, че от 2019 г, синът й Л. живее основно при нея. С израстването на детето Н.
неговите нужди и потребности нарастват, поради което ДСП – Русе считат, че е необходимо
финансовата издръжка за момичето да се поема от двамата родители и да е съобразена с
възрастовите му потребности.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК, съгласно който
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменяна или
прекратена.
Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
3
във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която от 01.01.2021 г. е 650 лв. или минималният размер,
който може да се присъди е 162,50 лв. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие
дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка
от 100 лева е определено със съдебно решение от 2012 г. За изминалия период от 9 години
безспорно са се изменили социално - икономически условия в страната с оглед на
инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед на възрастта, в която се намира
в момента. По делото се събраха доказателства, установяващи наличието на редовно
обучение в пети клас в СУ „Възраждане“Русе, което е свързано с по-големи разходи за
храна, учебници, учебни пособия, облекло, униформа, обувки, спортни занимания, екипи,
транспорт, медицински и здравни нужди, развлечения и заплащане на такси, свързани с
издръжката на детето и образованието му. Предвид изложеното съдът намира, че е налице
безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, свързани с
нарасналите нужди на детето.
За бащата, съдът приема за установено, че е в трудоспособна възраст на 46 г., като
получава доходи два пъти над минималните за страната от 1268 лв. месечно, а за майката се
установи, че получава заплата от 834 лв. месечно.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, липсата на данни за задължение на бащата към друго непълнолетно дете,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат
възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 415.00 лева, като при
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи за него и заплаща всички разходи по осигуряване на
подходящи битови условия, топлина, храна, облекло, учебници, лечение и социални нужди
на малолетната. Настоящият съдебен състав намира, че бащата, следва да осигурява 250.00
лева месечна издръжка на детето, а останалите 165.00 лева следва да се поемат от майката,
4
която полага и всички останали грижи за детето.
Уваженият размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска
16.02.2021 г., до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд Русе, държавна такса върху увеличената издръжка в
размер на 216 лв.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноските по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 150 във вр. с чл. 142 ал. 1 от СК,
Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д. № 4077/2012 г. по описа на Русенския
районен съд издръжка, която Л. Г. Л., ЕГН ********** следва да заплаща на дъщеря си Н.Л.
Л.а, ЕГН ************, чрез нейната майка и законен представител М.Н. Л.а, ЕГН:
********** в размер на 100 лв. месечно, като я УВЕЛИЧАВА на месечна издръжка в размер
на 250 лв./двеста и петдесет лева/, считано от 16.02.2021 г., до настъпване на обстоятелства
водещи до изменението и или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** да заплати на М.Н. Л.а, ЕГН: ********** сумата
от 300 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата от 216 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5