РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Русе, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20234500100803 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците М. В. Г. и В. И. Б. твърдят, че на 16.08.2023 г. около 11:00 ч в
гр.Русе, на ул.“П." № 1, лек автомобил марка “Х.", модел “Д." с рег. №
СА****ТА с водач Д. Р. Б., при добра видимост, но при управление с
превишена и несъобразена с градските условия скорост, не спира на
пешеходна пътека тип “3ебра" и не пропуска правомерно пресичащата от
дясно наляво на МПС пешеходка Г. В. Б., вследствие на което последвал удар
и на последната били причинени тежки телесни увреждания. Непосредствено
след катастрофата пострадалата била откарана от екип на CMП в УMБAЛ
“Канев“-гр.Русе, където била хоспитализирана в интензивно хирургично
отделение с опасност за живота.Няколко часа по-късно, в 14:50 ч. на
16.08.2023 г. Г. В.а Б., явяваща се съответно майка и дъщеря на ищците,
починала.
Настъпилото произшествие било удостоверено с Констативен протокол
за ПTП № 697/198 от 16.08.2023 г. от OД на MBP- Русе, а впоследствие било
образувано ДП № 290/2023 г. и ПП № 3041/2023 r. по описа на Окръжна
прокуратура-Русе.
Ищците твърдят, че виновен за пътния инцидент е водачът на
1
автомобила-Д. Р. Б., който не пропуснал и блъснал пресичащата на пешеходна
пътека тип “Зебра“ Г. Б., като по този начин нарушил разпоредбите на чл.5
ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП.
Ищците твърдят, че поради внезапната смърт на Г. Б. за тях настъпили
душевни и психически болки и страдания, като тази загуба е най-тежкият
момент в живота им.
Отношенията между В. Б. и д. й били много топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Помежду
им имало силна емоционална връзка. През последните години те живели в
един дом, били едно семейство, споделяли общо домакинство, радост и
тревоги. Всеки ден контактували помежду си, а Г. се грижела за своята майка
и за сина си. 3а тях тя била морална и финансова опора. Осигурявала средства
за преживяване и прехранване на ищцата, тъй като нейната пенсия била
минимална.
Ищецът М. Г. изгубил най-скъпият за него човек на света-майка си, нa
кoятo разчитал и която била опора в живoтa му, грижела се за него, помагала
му за всичко, когато имал нужда. Заедно с баба му, тримата обитавали един
дом. Ищецът преживял изключително тежко смъртта на майка си.Изпаднал в
депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел.
Твърдят, че виновният водач, управлявал процесното MПC, бил
застрахован в ,,ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД-София със застрахователна
полица „Гражданска отговорност" № BG/06/123001874691, валидна от
05.07.2023 г. до 04.07.2024 г.
На 28.08.2023 г. ищците подали пред ответното дружество молба вх. №
94-Н-220 за изплащане на обезщетение за причинените им при инцидента
неимуществени вреди. В тази връзка била образувана застрахователна
преписка № 43072952300197, по която исканията им били оставени без
уважение.
Искат дружеството да бъде осъдено да им заплати застрахователни
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200
000 лв. във връзка с настъпило ПTП в гр.Русе на 16.08.2023 г., при което
загинала Г. В. Б., със законната лихва от 29.11.2023 г. Търсят се разноски за
производството.
2
Ответникът “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София оспорват исковете.
Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.Претендира се отхвърляне на исковете, а в условия на
евентуалност-намаляване размера на търсените обезщетения, както и
присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от У-ние за наследници изх.№ 3-4556/22.08.2023 г. и У-ние за
родствени връзки изх.№ 1-257/ 25.08.2023 г., издадени от Община-Русе,
ищците са майка и син на лицето Г. В. Б., б.ж. на гр.Русе, починала на
****2023 г., на 63 години.
По делото няма спор, че на 16.08.2023 г., около 11,00 часа, в гр.Русе, Г.
Б., при пресичане /от дясно на ляво/ на пътното платно на ул.“П.“ № *, била
блъсната от Д. Р. Б., водач на л.а.“Х. Д.“ с рег.№ СА*****ТА, валидно
застрахован към него момент при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност“. След инцидента жената била откарана от екип на СМП в
УМБАЛ “Канев“-Русе, където починала. В изготвения Констативен протокол
за ПTП № 697/198 от 16.08.2023 г. от OД на MBP-Русе, с план-схема към него,
е отразено, че ударът е настъпил в зоната на пешеходна пътека. При шофьора
не е била отчетена употреба на алкохол или наркотични вещества и/или техни
аналози.
На 28.08.2023 г. ищците подали молба до “ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД-София да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и дъщеря. На 28.11.2023 г.
дружеството отказало да предприеме действия в тази насока /л.82/.
Св.Д.Б. признава участието си в инцидента, но на основание чл.166,ал.2
от ГПК е отказал да даде други показания Към момента на разглеждане на
настоящия спор са образувани ДП № 290/2023 г. и ПП № 3041/2023 r. по описа
на Окръжна прокуратура-Русе. С писмо от 11.10.24 г. съдът е бил уведомен от
надлежния орган, че разследването по случая не е приключило. Към датата на
последното заседание свидетелят не е бил привлечен към наказателна
отговорност за извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1,
б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
В Протокол за оглед от 16.08.2023 г. е отразено, че се извършва при сухо
3
слънчево време, много добра видимост и дневна светлина. Посочени са
наличните маркировка и пътни знаци, включително за пешеходна пътека,
както и че липсват спирачни следи от МПС. Описани са веществени
доказателства, сочещи на извод, че ударът е настъпил в дясната лента за
движение.
Назначената по делото авто-техническа експертиза, след запознаване с
представените в производството доказателства и материалите по ДП №
29082023 г. на ОД на МВР-Русе и ПП № ********* г. по описа на РОП, се е
произнесла, че произшествието е настъпило на около 100 м след кръговото
движение по ул.“П.“. Преди удара процесният автомобил се е движил в
дясната лента за движение в посока МОЛ Русе. Експертът не е установил
други обективни доказателства, извън описаните в протокола за оглед на ПТП,
от които да може да се определи точното място на сблъсъка по дължината на
пътното платно. Прието е обаче, че пострадалата е навлязла на обозначена
пешеходна пътека, без данни това да е станало внезапно. Поради липса на
доказателства за определяне скоростта на движение на автомобила, вещото
лице е съобразило констатираните нараняване на жената и настъпилите
увреждания по МПС. Експертът е докладвал, че при отчитане на наличния
снимков материал по случая, установил, че тялото на Б. достигнало средата на
предното обзорно стъкло след съприкосновение с предната част на
автомобила в зоната на преден десен фар и дясната част на предната броня.
След удара, то се качило върху предния капак, ударило се в предното стъкло и
паднало в дясно на автомобила на пътната настилка от височина около 1,5 м.
Експертът е приел, че скоростта на МПС в момента на удара е била около 64
км/ч. Отстоянието на пешеходката от автомобила при навлизането й на
пешеходната пътека е прието за около 24 м. Жената е била в полезрението на
водача и няма данни за ограничение на видимостта между двамата участника в
инцидента от други ППС или обекти. Експертът е приел, че основната
техническа причина за процесното ПТП са действията на водача Божинов,
който управлявал лекия автомобил с превишена скорост, без да пропусне Г. Б.,
която пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека. Вещото
лице е посочило, че жената е имала неограничена видимост към МПС, но не е
преценила скоростта на движение и възможността за безопасно пресичане на
улицата по пешеходната пътека. Водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието при установената и разрешена
4
скорост за движение, тъй като опасната зона за спиране и в двата случая е по-
голяма от установеното местоположение на Б.. Според експерта, слънчевата
светлина него ден не е попречила на видимостта нито на Д.Б., нито на
пешеходката. В съдебно заседание експертът е допълнил, че МПС е започнало
интензивно спиране едва след контакта с пешеходката.
Назначената по делото СМЕ, след запознаване с наличната по случая
медицинска документация, се е произнесла, че при инцидента жената е
получила тежки черепно-мозъчна и гръдна травми, увреждания на
централната нервна система, наранявания по корем, таз, крайници, остра
кръвозагуба и в рамките на Съчетана травма, довели до смъртта на лицето за
около 4 часа след ПТП. Не се установява Б. да е имала придружаващи
заболявания, които да могат да имат някаква връзка с настъпване на смъртта
й.
Св.Г.А., съседка на ищците, установява, че М. и майка му живеели на първия
етаж във входа още от детските години на ищеца. Двамата били много близки,
никога не са се разделяли, грижели се един за друг.Г. поддържала домакинството.
През 2020 г. при тях се преместила да живее и ищцата.До него момент тя обитавала
имот в с.Т., но там станала авария с водопровод и се наложило жената да напусне
къщата.Адресната регистрация на жената е променена на 08.02.2022 г. / л.153/.
Св.Г.А. видяла ищците пред блока непосредствено след инцидента. В. Б.
била много зле, плачела.Такова било поведението й и в църквата, при
погребението. Г.А. уточнява, че след това е контактувала само с М.. Той зле
преживял смъртта на майка си, тъй като връзката им била много силна. При
разговори със свидетелката повтарял, че не може да повярва, че Г. вече я
няма.Казвал, че тя му била голяма опора, сега оценявал всичко, което е правила за
него. М. бил притеснен за баба си, както и финансово, защото поради здравословно
проблеми не може да работи. До смъртта на Г., главно тя обезпечавала парично
домакинството. Сега ищецът се грижи за баба си, независимо, че тя има и друга
дъщеря, която също живее в гр.Русе. Според св.Г.А. отношенията между двете
жени не са безпроблемни.
Последното изявление се опровергава от св.А.п., братовчед на Г. Б. и на С.
М., нейна сестра/ л.34/. Същият сочи, че често контактувал с тези си роднини и
леля му е била еднакво близка с двете си дъщери. А.п. потвърждава, че между
починалата и майка й отношенията били много сърдечни и топли, независимо, че
ищцата живеела в с.Т.. Г. редовно я посещавала на село и я приела в дома си, когато
5
аварирал водопроводът. А.п. установява, че леля му много трудно приела смъртта
на дъщеря си, била разстроена, плачела. Рухнала здравословно изведнъж. Сочи, че
В. Б. продължава да скърби за Г.. Подобни били чувствата и на М.. В началото бил
силно разстроен и почти неадекватен.Според А.п., ищецът не е същият човек след
инцидента. Вече не бил толкова весел, по-рядко излизал с приятели. Уточнява, че
мъжът има здравословен проблем и в момента не работи.
Св.Ст.И., съседка по етаж на ищците, изнася данни за близките отношения
между М. и майка му, като сочи, че след смъртта на последната, мъжът много се
променил. Липсвали му грижите на Г.. Ищцата също била отчаяна след смъртта на
дъщеря си. Свидетелката уточнява, че М. не е споделял с нея за други свои
преживявания извън битовите неудобства, които изпитвал след кончината на майка
му.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.493а ал.1 изр.1 от КЗ, от застрахователя
при сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Според чл.498 ал.1 от КЗ, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 от КЗ. В чл.493 ал.1 т.1 и т.5 от КЗ е казано, че застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
използването на МПС по време на движение, включително неимуществените
вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ. Правната норма
на чл.432 ал.1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото
противоправно поведение лице са сключили договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, обезпечаваща тяхната деликтна отговорност.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм,
2.противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените
неимуществени вреди и 4. наличието на
6
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. Ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗД законова
презумция, се предполага.
В процесния случай безспорно се установява, че на 16.08.2023 г. в гр.Русе е
настъпило ПТП с лек автомобил “Х. Д.“ с рег.№ СА ****ТА, управляван от Д. Р.
Б., при което починала пешеходката Г. В. Б., на 63 години, като ищците са
нейни роднини по права линия-майка и син. От приетата в хода на
производството авто-техническа експертиза става ясно, че водачът е нарушил
правилата на ЗДвП, като се е движил със скорост около 15 км/ч над
нормативно разрешената за населени места. Вследствие на последвалия удар,
Г. Б. получила тежки травми, довели до летален изход.
Безспорно е между страните, че водачът на МПС е бил валидно
застрахован при ответното дружество по застраховка “Гражданска
отговорност“ към датата на инцидента, както и че в предвидения в закона срок
по чл.380 от КЗ ищците са отправили до застрахователя искане да им бъдат
изплатени обезщетения за причинените неимуществени вреди от смъртта на
тяхната майка и дъщеря, изразяващи се в болки и страдания от
невъзвратимата загуба.
По делото липсва съгласие по въпроса относно механизма на настъпване
на ПТП и чия е вината за инцидента. Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства налагат безспорен извод, че причина за
възникналите вредоносни последици е поведението на водача Д.Б., който в
противоречие с нормите на чл.5 ал.2 т.1, чл.20, чл.21 ал.1 и чл.119 от ЗДвП, е
управлявал лекия автомобил в населено място със скорост от около 64 км/ч,
значително превишаваща разрешената от 50 км/ч, без да отчете ситуираните в
района на произшествието пътни знаци за налична пешеходна пътека, по която
в него момент вече е преминавала загиналата пешеходка. Вярно е, че според
приетата и неоспорена от страните техническа експертиза, негативният
резултат би настъпил и в случай, че е било спазено законовото ограничение за
максимална скорост, тъй като опасната зона за спиране и в този случай е била
по-голяма от установеното местоположение на жената. До смъртта на лицето
обаче вероятно не би се стигнало, ако Д.Б. своевременно беше отчел
присъствието на пешеходката на платното за движение. По делото няма данни
7
водачът да е бил възпрепятстван във видимостта от други ППС, обекти или от
слънчева светлина. В подкрепа на тезата, че при лицето е липсвала достатъчна
концентрация при управлението на МПС е фактът, че автомобилът е започнал
интензивно спиране едва след контакт с тялото на жената. По делото не се
установява последната да е навлязла внезапно на пътното платно. Съгласно
чл.119 ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Такива
доказателства в производството не бяха ангажирани. По делото се установява,
че Б. не е навлязла внезапно на пешеходна пътека и видимостта в района не е
била ограничена. Вярно е, че според техническата експертиза, жената
вероятно не е преценила скоростта на приближаващия автомобил. Според
чл.119 ал.5 от ЗДвП обаче, при пътнотранспортно произшествие с пешеходец
на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице законовите
предпоставки за ангажиране гаранционно обезпечителната отговорност на
ответника във връзка с настъпилото ПТП. Касае се до проявено
противоправно поведение на водача на МПС, застраховано при “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, който по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Б..
Ищците са съответно син и майка на починалата и като такива несъмнено
попадат в кръга лица, визиран в Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на
ВС, с право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, за да бъдат възмездени причинените им страдания и болки
от загубата на тяхната роднина.Поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен
морални щети от кончината му. В мотивите на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че това право не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетението не докаже, че действително е претърпял
8
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
В процесния случай съдът намира, че събраните гласни доказателства
сочат на безспорен извод за наличие на установени близки, трайни емоционални
връзки между починалата и нейните роднини, основани на обич, доверие и
взаимопомощ, като смъртта й им е причинила изключително тежко негативно
емоционално преживяване, дълбока скръб, отчаяние и мъка, които продължават и
към момента. Ищците са били лишени внезапно, неочаквано и твърде рано от
явяваща се за тях морална опора и подкрепа майка и дъщеря. Последната е била в
сравнително активна възраст, работоспособна и в добро общо здравословно
състояние. Логично е да се приеме, че в продължителен период от време ищците
ще търпят значителни по степен морални болки и страдания от загубата й, които
следва да бъдат обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД. При определяне на дължимата
стойност на обезщетенията за неимуществени вреди за настъпила смърт в резултат
на деликт, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. При съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, в такива
случаи трябва да се отчетат момента на настъпване на смъртта, обстоятелствата,
довели до вредоносния резултата, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между него и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между тях житейски
отношения.При съобразяване на изложените от свидетелите факти за степента на
проявено страдание от всеки от ищците в изминалата година след смъртта на
тяхната майка и дъщеря, съдът намира, че справедливото се явява обезщетение по
180 000 лв. за всеки от тях. Над тази стойност исковете трябва да се
отхвърлят.Страните не спорят относно момента от който върху главниците се
следва лихва за забава, като посочената по исковата молба дата 29.11.2023 г. е
съобразена с нормативната регламентация в КЗ по това перо.
На всяка от страните се следват разноски по делото съразмерно с
уважената, респ. с отхвърлената част от исковете. В тежест на ответника е
държавната такса по делото и възнаграждението на пълномощника на ищците
по чл.38 от ЗА, определено според Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималния
размер на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”Г.Б.“ № *,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез юр.П. Н., да
заплатят на М. В. Г., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Г.“ № *, вх.* , ет.*, ап.*,
със съдебен адрес: гр.С*, район Л*, бул.“Х.С.“ № *, ет.*, офис *, чрез адв.Н. А.
М. от АК-С., сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 16.08.2023 г. от водач на
л.а.марка “Х.", модел “Д." с рег. № СА****ТА, при което загинала Г. В. Б., ЕГН
**********, със законната лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 45 лв.-разноски по делото, и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”Г.Б.“ № *,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез юр.П. Н., да
заплатят на В. И. Б., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Г.“ № *, вх.* , ет.*, ап.*,
със съдебен адрес: гр.С., район Л., бул.“Х.С.“ №*, ет.*, офис *, чрез адв.Н. А.
М. от АК-София, сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 16.08.2023 г. от водач на
л.а.марка “Х.", модел “Д." с рег. № СА****ТА, при което загинала Г. В. Б., ЕГН
**********, със законната лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 45 лв.-разноски по делото, и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Г.“ № *, вх.* , ет.*, ап.*,
със съдебен адрес: гр.С., район Л., бул.“Х.С.“ № *, ет.*, офис *, чрез адв.Н. А.
М. от АК-София, да заплати на ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”Г.Б.“ №
3, представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез юр.П. Н.,
сумата от 64 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА В. И. Б., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Г.“ № 1, вх* , ет.1, ап.*,
със съдебен адрес: гр.С., район Л., бул.“Х.С.“ № *, ет*, офис *, чрез адв.Н. А.
М. от АК-София, да заплати на ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
ул.”Г.Б.“ № 3, представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез
юр.П. Н., сумата от 64 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”Г.Б.“ №*,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез юр.П. Н., да
заплатят на адв.Н. А. М. от АК-София, гр.С., район Л., бул.“Х.С.“ № * ет.*,
офис *, по посочена от нея банкова сметка, сумата от 23 700 лв.,
10
представляваща възнаграждения по чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна
помощ на М. В. Г., ЕГН **********, и на В. И. Б., ЕГН **********, двамата
от гр.Русе.
ОСЪЖДА ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”Г.Б.“ № .*,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.В., изпълнителни директори, чрез юр.П. Н., да
заплатят по с/ка на Окръжен съд-Русе сумата от 15 900 лв.-държавна такса за
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
В.Търново в 2– седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11