№ 285
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000600654 по описа за 2023 година
С присъда № 13 от 05.04.2023г. по НОХД № 302/2022г. Софийски окръжен съд, седми
първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимия Д. Р. О. /със снета по делото
самоличност/ за виновен в това, че на 24.01.2020г., в курортен комплекс „Боровец“, в района
на ул.“Търговска“, срещу „Би джийс бар“, област Софийска, причинил на полицейски орган
- И. М. Д., старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-Самоков при ОДМВР -
София, при изпълнение на службата - докато изпълнявал служебните си задължения по
опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на
престъпления и нарушения на обслужваната територия като автопатрул 100, като го блъснал
с две ръце в областта на гърдите, поради което той паднал на земята и се подпрял на дланта
на лявата си ръка – средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на 4-та и
5-та предкиткови кости на лявата ръка в основата им /към китковите кости/, което
реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.2,
вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години,
което да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“
режим.
На основание чл.59 от НК съдът е зачел и приспаднал полицейското задържане за
срок от 24 часа по ЗМВР от така определеното наказание „лишаване от свобода“, и е осъдил
подсъдимия Д. О. да заплати разноски по наказателното производство в размер на общо
1
277,90 лева, от които в полза на ОСлО при СОП 109.80 лева разноски на ДП, а сумата от
168,10 лева направени в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на съдебната власт
на - Софийски окръжен съд.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.Р. Т.,
защитник на подсъдимия Д. Р. О.. Поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като не били събрани категорични доказателства доказващи вината
на подсъдимия.
В допълнителни съображения към въззивната жалба се поддържа като основание
необоснованост на присъдата. Счита, че не са събрани доказателства, че от субективна
страна подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Присъдата почивала на
предположения. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. Не били
обсъдени задълбочено обясненията на подсъдимия. Неправилно били кредитирани
показанията на пострадалия въпреки тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Необосновано били игнорирани показанията на св.С. К., очевидец на случката. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Присъдата била постановена при непълнота на
доказателствата и била немотивирана. Поддържа, че на подсъдимия е наложено явно
несправедливо наказание, което не отговаря на изискванията на закона и целите на
наказанията, предвидени в чл.36 от НК. Моли да бъде отменена присъдата и подсъдимият
бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение или да бъде изменена присъдата,
като му бъде наложено наказание при условията на чл.66 от НК.
С въззивната жалба не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
С определението си по чл.327 от НПК при насрочване на делото въззивният състав
не е допуснал събирането на доказателства по делото.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема становище, че
жалбата е неоснователна. Поддържа, че присъдата е законосъобразна, а наложеното
наказание – справедливо. Счита за неоснователно искането за прилагавнето на условното
осъждане на подсъдимия. С присъдата са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
В пледоарията си пред въззивния съд упълномощеният защитник на подс.Д. О. –
адв.Р. Т., моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменена присъдата като неправилна и
незаконосъобразна.Счита, че не е доказано по безспорен начин повдигнатото обвинение от
обективна и субективна страна, както и авторството на деянието. Сочи, че в инцидента
освен подсъдимия, са участвали и други лица от африкански произход, обстановката е била
динамична. Счита, че присъдата почива на предположение. Поддържа, че неправилно СОС е
индивидуализирал наказанието, като е пренебрегнал доброто процесуално поведение на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на висящи наказателни производство и че
е стУ.нт в НБУ. Моли да бъде намалено наложеното наказание и бъде приложен института
2
на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д. О. в лична защита поддържа казаното от защитника си. Изразява
съжаление за случилото се. Твърди, че продължава образованието си и живее с приятелката
си. Не е имал други подобни случки.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Д. О. моли за по-лека
присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата и
допълнението към нея доводи, и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е внимателно и подробно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, необходими за правилното решаване на казуса. Безспорно са установени
фактите, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни
фактически изводи. Поради това въззивната съдебна инстанция като цяло възприе
фактическата обстановка, установена от Софийски окръжен съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на
събраните доказателствени източници, а именно: гласни доказателствени средства –
частично от обясненията на подсъдимия Д. О., показанията на свидетелете П., В., Д., А., Т.,
В.Б., Д., Ж. и К., способи на доказване – съдебно-медицинска експертиза по отношение на
пострадалия Д., както и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства,
от които е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Р. О. е роден на ********г. в Нигерия, ЛНЧ **********, национален
паспорт № *********, разрешение за пребиваване № *********, валидно до 08.03.2022г.,
нигериец, нигерийско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, стУ.нт в
НБУ, адрес: гр.София, ул.“Проф.Стефан Димитров“, пребивава в Р България с временен
статут на чужденец с разрешение за пребиваване в страната, чието разрешение за
пребиваване е с изтекъл срок /по делото няма данни срокът му за пребиваване да е бил
продължаван/.
Подсъдимият, заедно с други лица от африкански произход, били установявани
многократно на територията на к.к.“Боровец“, като служителите от РУП-Самоков
разполагали с оперативна информация, че тези лица се занимават с разпространение на
наркотични вещества, които предлагат на улицата пред заведенията на посетителите на
същите и на туристи от курортния комплекс.
Свидетелят И. М. Д. бил назначен на длъжност старши полицай в група
„Охранителна полиция“ на РУ- Самоков при ОДМВР- София. Съгласно длъжностната си
характеристика, свидетелят извършвал охранителна дейност, свързана с „Опазване на
обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкрИ.е на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.“
За времето от 18,00 часа на 24.01.2020г. до 07,00 часа на 25.01.2020г. свидетелят И.
3
М. Д. бил назначен да изпълнява патрулно-постова дейност като наряд АП - 100, в участък
к.к.„Боровец“, според Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за
24/25.01.2020г., утвърдена от началника на ПУ- Боровец при РУ- Самоков.
По план, peг. № 338р-1675(6) от 23.01.2020г. на РУ-Самоков, за периода 24.01.2020г.
- 25.01.2020г. било предвидено извършване проверки и превенция във връзка с
разпространение и продажба на наркотични и упойващи вещества от лица от криминалния
контингент, лица известни на МВР, гастролиращи лица и гости на територията на
к.к.“Боровец“. Такава информация била извлечена и от сигнали, подавани от туристи - гости
на хотели в курортния комплекс, че лица, стоящи пред заведенията им, предлагат да закупят
наркотични вещества, предадена на полицията от собствениците и управителите на
съответните заведения. В операцията следвало да участват ст. инспектор Е. А., инспектор И.
Т. и мл. експерт В. В..
В изпълнение на плана, на 24.01.2020г. свидетелите ст. инспектор Е. А., инспектор И.
Т. и мл. Експерт В. В. извършвали обход в курортен комплекс Боровец със служебен
автомобил марка „Грейнт лоу“ с peг. № ********, обозначен като полицейски. Вечерта на
24.01.2020г. на кръстовище, в близост до кабинковия лифт в комплекса, зад хотел „Рила“,
пред заведение „Би джийс бар“ свидетелите забелязали група от тъмнокожи лица от мъжки
пол, за които разполагали с информация, че разпространявали наркотични вещества на
туристи от Обединеното кралство. Служителите на реда взели решение да проверят тези
лица. Това били подсъдимият Д. Р. О., М. Ч. К., У. Ч. С. и още едно лице от африкански
произход, неустановено в хода на разследването и досъдебното производство. Служителите
се приближили към тях и св.В. обяснил на английски език, че са полицейски служители и ще
проверят документите им. Попитал ги държат ли забранени от закона вещества. В този
момент едното от лицата се обърнало и хукнало да бяга, и се отдалечило от мястото на
проверката, избягало и се укрило от органите на реда. Подсъдимият и другите лица веднага
се развикали на английски език, че ги тормозят, подлагат ги на дискриминация и започнали
да призовават присъстващите на мястото туристи /предимно англоговорещи лица/ да снимат
с телефоните си действията на полицейските служители. Самите проверявани - подсъдимият
и другите две лица, започнали да викат силно и да се съпротивляват, като замахвали с ръце
към полицейските служители и по този начин не позволявали да ги доближат и да извършат
проверка по отношение на тях. Държали се агресивно, предизвикателно. Тъй като
подсъдимият и другите лица били много едри физически, служителите не били в състояние
да преодолеят съпротивата им, поради което повикали подкрепление чрез ОДЧ при У
“Боровец“.
На място пристигнал АП-100, в чийто състав бил св.Й. А. и пострадалият И. Д. /в
качеството на шофьор на полицейски автомобил/. От друга страна, на мястото се отзовали
командировани служители от ОДМВР – Бургас – свидетелите Р. П. П. и Д. В., както и Ж. Ж.,
който пристигнал на мястото на проверката по-късно /след като подсъдимият и
придружаващите го още две лица от африкански произход били вече задържани с поставени
белезници на ръцете/. Полицейските служители, с изключение на Началника на полицейски
4
участък „Боровец“ и св.Т., били с полицейски униформи и с отличителни знаци. Те се
насочили към трите лица тъмнокожи лица, които не успели да избягат от мястото, като ги
обградили от всички страни и се опитали да преодолеят съпротивата им и да ги задържат.
Проверяваните нигерийски граждани, независимо от това, че видимо разбрали, че се касае за
полицейска проверка, не допускали полицаите да ги доближат, като ръкомахали енергично с
ръце и замахвали срещу тях, както и отправяли обидни квалификации на английски език
„Fuck of роliсе!“. Св.Д. се обърнал на български език към подсъдимия Д. Р. О.,
разпореждайки му да му представи документите си за проверка и го уведомил, че в противен
случай ще бъде задържан. Вместо да предаде документите си подсъдимият продължил да се
съпротивлява и да замахва срещу служителя, като в един момент го блъснал със сила с две
ръце в областта на гърдите. Времето било стУ.но, поради навалялия сняг било хлъзгаво, на
места с образуване на заледени участъци. След като бил по този начин изблъскан със сила,
пострадалият Д. загубил равновесие, подхлъзнал се и паднал на земята, като се подпрял на
дланта на лявата си ръка. Усетил болка, но веднага станал и с помощта на колегите си
задържал подсъдимия. Другите две лица също били задържани и всички били откарани с
помощта на два полицейски автомобила в РУ-Самоков, където била установена
самоличността им. Лицето, което блъснало пострадалия, било установено като Д. Р. О.. Д. се
оплакал пред колегите си от болки в лявата ръка, която впоследствие се подула и посиняла,
и веднага посетил спешна помощ в гр.Самоков, където му бил извършен преглед.
Съгласно изготвена по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на
И. М. Д. била причинена травма на лявата ръка, изразяваща се в неразместно счупване на 4-
та и 5- та предкиткови кости на лявата ръка в основата им /към китковите кости/.
Установеното увреждане е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на
удар върху такъв, като при конкретната морфология на счупванията добре отговаря да е
получена при падане върху лявата ръка. Локализацията на счупванията(база) и хода на
фарктурните линии не могат да се свържат с друг тип счупвания, наречени „боксьорска
фрактура“. Според вещото лице, счупванията са реализирали медикобиологичния признак
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по- голям от 30 дни. В
съдебно заседание, при приемането на заключението, вещото лице Д. Н. разяснява, че
констатираната травма с дадена строго специфична морфология - счупване на предкиткови
кости - четвърта и пета, в основата на китката, в хода на фрактурните линии, съответства на
понасяне на цялата тежест на тялото при падане от собствен ръст върху терена върху
отворена длан. Този вид счупване е характерен и се получава при падане върху съответната
ръка, обикновено с пръсти, отведени нагоре и назад, върху дланната повърхност. Дланта е
била отворена и от експертна гледна точка може да се заключи, че ръката е била опорна на
дланта, с категорично понасяне на тежестта откъм малкия пръст, където са разположени
четвърта и пета предкиткови кости. Вещото лице разграничава морфологията, която би се
получила при различен механизъм - при удар с ръка срещу противник /твърд предмет/. В
този случай биха се получили счупвания под главичките на предкитковите кости - в
предната част на костите, откъм пръстите, а не в противоположния край - към дланта, както
е в настоящия случай.
5
По доказателствата:
При обосноваване на фактологията си първостепенният съд е извършил подробен и
отговарящ на стандарта по чл.305, ал.3 от НПК анализ на доказателствата, в които се
съдържат данни относно настъпилите събития.
Настоящият състав извърши собствена оценка на събраната доказателствена съвкупност
и намери за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия за необоснованост на
присъдата.
Спецификата на казуса поставя в центъра на доказателствената съвкупност
информацията, получена чрез разпита на полицейските служители, присъствали на
инцидента - свидетелите Д., В., А., П., А., Т. и В.. Първостепенният съд е извършил
внимателна съпоставка на съдържащите се в тях данни относно причината за извършената
проверка по отношение на подсъдимия и намиралите се на място още три лица - чужденци,
относно генезиса на настъпилия инцидент, поведението конкретно на подсъдимия и
механизма на получаване на телесната повреда от пострадалия Д..
Първият съд убедително е отговорил на възраженията на защитата при обосноваване
авторството на деянието и механизма на причиняване на телесната повреда на Д.. Във
връзка с авторството на деянието и доколкото в конфликта с полицията са участвали три
лица с тъмен цвят на кожата /четвъртият е успял да избяга/, преди всичко следва да се
посочи, че по несъмнен начин е установено кое е конкретното лице, което е блъснало
пострадалия в гърдите. При разпита си в съдебно заседание пострадалият Д. посочва като
извършител подсъдимия Д. О. и уточнява, че е бил бутнат от него със сила, с две ръце, при
което той е паднал, като се подпрял на лявата длан на ръката. Падането му е било
благоприятствано от обстоятелството, че по настилката е имало сняг и лед.
Информация относно конкретния извършител на деянието се съдържа и в показанията на
св.А., вкл. тези дадени от него на досъдебното производство пред разследващия полицай и
пред съдия, приобщени по реда на чл.281, ал.4 и ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Свидетелят посочва:
“Лицето, което бутна колегата установихме като Д. Р. О.…“. Във връзка с механизма на
причиняване на телесната повреда, А. заявява, че посоченото лице, което описва като високо
около 200 см. „тръгна срещу полицай Д. и го бутна с двете си ръце в областта на гърдите.“.
По-нататък свидетелят сочи: „Тъй като бяхме в заледен участък, колагата Д., вследствие на
удара се подхлъзна и падна,….“.
Категорични данни относно личността на извършителя, както и относно механизма на
причиняване на телесната повреда на пострадалия се съдържат и в показанията на св.Т.,
който също е полицейски служител, но е бил с цивилно облекло, и е участвал при
проверката, респ. задържането на чуждите граждани. Свидетелят при разпита си пред
първия съд е заявил: „…въпросния обвиняем блъсна колегата с двете си ръце в областта на
гърдите и колегата падна …“.
В мотивите на присъдата си СОС е отделил специално внимание и е извършил анализ на
обясненията, които подсъдимият Д. О. е давал в хода на съдебното следствие. В тях той
6
отрича да е извършил деянието, за което е обвинен, и излага своя версия на събитията от
въпросната вечер. Внимателната съпоставка на информацията от обясненията му с тази от
другите доказателствени източници, и най-вече с показанията на полицейските служители,
обосновано и законосъобразно е довела СОС до извод да не ги кредитира, а да възприеме
описаната от свидетелите картина на събитието.
При преценката си за достоверност на изнесените от посочените по-горе полицейски
служители и подсъдимия различни версии за случилото се на 24.01.20г., САС се съобрази с
утвърдените в съдебната практика критерии – вътрешна убедителност на разказа, изводима
от последователността и логичността му, качествената характеристика на източника на
доказателства и подкрепеността му от останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на горепосочените станадарти, САС достигна до аналогични на първата
инстанция изводи относно годността на показанията на свидетелите Д., В., А., П., А., Т. и В.
като гласни доказателствени средства да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда,
вкл. относно авторството на деянието, оспорвано от жалбоподателя. Констатираните от
първия съд непълноти и противоречия в разказа на свидетелите от двете фази на процеса са
отстранени посредсдтвом процесуалната техника по чл.281, ал.4 и ал.1 от НПК чрез
прочитане изцяло или части от показанията на тези лица, дадени пред водещия
разследването, респ. пред съда. Внимателното запознаване с тези разпити доведе и
въззивната инстанция до извод, че свидетелстването на посочените полицейски служители е
правдиво и може да се постави в основата на изграждане на изводите относно
интересуващите процеса факти. Както бе посочено, показанията им се отличават с
последователност, логичност и детайлност при описание на обстоятелствата, при които е
извършена полицейската проверка по отношение на подсъдимия и остатналите две лица от
чужд произход. Показанията на полицейските служители се намират в пълна
кореспонденция помежду им, което е логично изводимо от факта, че те едновременно и от
близко разстояние са възприемали случващото се, и най-вече блъскането на св.Д., имали
възможност в детайли да запомнят и впоследствие да възпроизведат пред разпитващия ги
орган поведението на извършителя, респ. на пострадалия в конфликта. В кореспонденция на
изнесеното от полицейските служители е съдебно-медицинската експертиза по отношение
на пострадалия Д., приобщена като доказателство от съда. Освен, че дава категорично
заключение относно медикобиологичния характер на телесната повреда на Д., вещото лице
отговаря и на въпроса за възможния механизъм на причиняването на подобна травма, което
в най-голяма степен отговаря на съобщеното от пострадалия и свидетелите – очевидци.
Като цяло, извършената от първия съд доказателствена дейност във връзка с
противоречивостта на поддържаната от подсъдимия - от една страна, и от полицейските
служители - от друга, версии на събитието, е подробна, добре аргументирана и
изчерпателна, поради което и не се налага въззивната инстанция да излага повече
съображения или да приповтаря вече изложените мотиви.
Показанията на свидетелите Б. и Д. – служители от заведението, пред което е настъпил
инцидента, не допринасят съществено за изясняване на обективната истина, тъй като никой
7
от тях не е станал очевидец на самия инцидент. Данните, изнесени от Б., за друга незаконна
дейност на подсъдимия, единствено могат да бъдат ценени като негова недобра
характеристика, както ги е възприел и СОС. Показанията на К. в частта им относно мястото,
на което е била извършена проверката на подсъдимия /вътре в заведението/ се опровергават
от еднозначните твърдения на полицейските служители, че това се е случило отвън, поради
което и същите следва да бъдат отхвърлени като недостоверни.
В заключение следва да се посочи, че САС се съгласява напълно с
доказателствения анализ на СОС, въз основа на който е обоснована приетата фактология.
Даден е отговор на всички възражения, касаещи доказаност на обвинението, поддържани от
защитата пред първоинстанционния съд. Ето защо, и както бе посочено вече, САС не
намира за необходимо да излага по-подробни мотиви в настоящото решение и да преповтаря
извършената подробна и вярна по същество оценка на доказателствените
източници.
По правото:
Въз основа на изложената и правилно възприета от първостепенния съд като безспорно
установена и доказана фактология, подсъдимият Д. О. е бил признат за виновен за деяние с
правна квалификация по чл.131, ал.2, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Въззивната инстанция напълно се съгласява с правната аргументация на първия съд.
Особеност на конкретния казус е, че изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
посредством блъскане на пострадалия с две ръце в областта на гърдите. В резултат на това
въздействие св.Д. е бил изведен от равновесие, при което той паднал на земята и се подпрял
на дланта на лявата си ръка. Именно това подпиране на дланта е довело до неразместено
счупване на 4-та и 5-та предкиткови кости на лявата ръка в основата им /към китковите
кости/. Експертното заключение на съдебно-мидицниската експертиза е категорично, че
това счупване е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. С оглед на това, правилно деянието е
квалифицинано от СОС като средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
По делото е установен и тежкоквалифициращият елемент от обективния състав на
престъплението по чл.131, ал.2 от НК - телесната повреда да е причинена на „полицейски
орган“. Пострадалият И. М. Д. е заемал към момента на деянието длъжността „старши
полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ-Самоков при ОДМВР – София. Телесното
увреждане му е причинено „при изпълнение на службата“ - докато изпълнявал служебните
си задължения по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при
разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия като автопатрул 100.
От субективна страна първостепенният съд е приел, че деянието е извършено от подс.Д. О.
при условията на евентуален умисъл. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите, с
които СОС е обосновал така приетата форма на вина. Съдебната практика е последователна
относно това, че престъплението по чл.129 от НК може да се осъществи и при евентуален
умисъл, когато деецът макар и да не е искал неговото настъпване, е допускал, че ако не се
8
откаже от насилието, което е извършил, ще настъпят общественоопасните последици. В
конкретния случай несъмнено подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него деяние. Обстоятелствата, при които престъплението е осъществено – в
хода на ескалиращ спор между подсъдимия и другите лица, по отношение на които е била
предприета проверката, и полицейските служители, изпълняващи задълженията си по
опазване на обществения ред, силата и локализацията на на блъскането с ръце, сочат за
обективирани в съзнанието му представи за последицата от поведението му. Подсъдимият е
съзнавал, че с действието си ще изведе пострадалия от равновесие, което ще доведе до
падането му на терена, още повече, че са се намирали на заснежено и хлъзгаво място, което
ще го улесни. Д. О. не е целял конкретното причиняване на средна телесна повреда, тъй като
усилията му са били насочени към предотвратяване на полицейската проверка. В общата
логика на събитието и данните за физическия облик на Д. О. /висок, силен и атлетичен/ той
е преследвал друга неправомерна цел – с блъскането на св.Д. да предотврати извършването
на полицейска проверка по отношение на него и останалите лица с чужд произход.
Същевремно обаче, той е имал съзнанието, че от действията, които извършва в
съпътстващата ги обстановка, има конкретна вероятност да настъпи друг страничен
общественоопА. резултат - реално причинената средна телесна повреда на падналия на
земята полицейски служител. За постигане на целта си /да осуети полицейската проверка/
подсъдимият не се е отказал да извърши намисленото или да го осъществи така, че да
избегне този допълнителен резултат, съгласявал се е и примирявал с евентуалното телесно
увреждане като резултат от падането на Д. /Р. 172-73-1 н.о.на ВС на РБ/. Следователно,
правилно СОС е приел, че е налице евентуален умисъл при осъществяване на
престъплението. /вж. решение № 330 от 16.06.2010г. по н. д. № 225/2010г., 3 н. о. на ВКС/.
Несъмнено подсъдимият е съзнавал и качеството на пострадалото лице - полицейски орган,
който изпълнява задълженията си. Д. е бил униформен полицай, автомобилите, с които са
пристигнали той и колегите му са били със съответните обозначения, а единият от
полицаите е ползал английски език /разбираем за подсъдимия/, на който е обяснил
причината и естеството на проверката.
По наказанието:
Оплаквания, отразени в жалбата и поддържани в пледоарията пред въззивния съд,
се релевират и по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода.
Преценявайки справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният
състав намери, че то е неправилно определено, като е необосновано завишено.
При индивидуализиране размера на наложеното на Д. О. наказание лишаване от
свобода, първият съд е отмерил същото при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства /в близост до баланса с отегчаващите такива/, между минималния и средния,
предвиден в закона, а именно - четири години лишаване от свобода. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът е отчел недобросъвеството му процесуално
поведение /същият е бил обявен за щателно издирване в хода на разследването/, недобрите
9
характеристични данни за него, постъпили чрез показанията на свидетели по делото,
свързани със системно предлагане на наркотични вещества на клиенти и туристи на същото
място, както и данните за осъществени от него при условията на съвкупност съставите на
още две престъпления – по чл.325, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1/чл.270, ал.1 от НК.
САС намери, че присъдата на СОС следва да претърпи корекция в санционната й част,
тъй като така наложеното на подс.Д. О. наказание е несправедливо завишено. Несъмнено
извършеното от подсъдимия деяние се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Макар по делото да няма повдигнати обвиненения за други, извършени от него
при условията на съвкупност деяния, както и обвинения против другите лица – чужди
граждани, участвали в конфликта, конкретиката на престъплението е усложнена и сочи на
престъпна упоритост и недопустима агресия по отношение на полицейски органи, които
правилно са отчетени в негативен план от първия съд при индивидуализиране на
наказанието. Установените посредством показанията на свидетелите полицейски служители
и от тези на св.Б. данни за извършвани от подсъдимия и други престъпления на територията
на к.к. Боровец, свързани с разпространение на наркотици, също могат да бъдат отчетени
като лоша негова характеристика. Същевременно обаче, подсъдимият е млад човек, с
необременено съдебно минало, без данни за други образувани досъдебни производства или
наказателни дела, който продължава образованието си като стУ.нт в НБУ. В хода на
съдебното следствие Д. О. е давал подробни обяснения, с които не признава вината си, но
все пак е изложил своята версия за настъпилите събития и в известен смисъл е допринесъл
за разкрИ.е на обективната истина. Изразява искпено съжаление за случилото се, което
счита за изолирана проява в живота си. Декларира, че след този инцидент води
законосъобразен начин на живот, че има семейни и социални ангажименти. Макар да не са
многобройни смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, те имат
относителна тежест, която не е била адекватно отчетена от първия съд. Ето защо, въззивният
състав счете, че наказание на минималната предвидена в закона граница от три години
лишаване от свобода, ще бъде напълно достатъчно за постигане на целите, визирани в чл.36
от НК, респ. да отговори на изискванията за лична и генерална превенция на наказанието.В
този смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като бъде намален
размера на наказанието лишаване от свобода от четири на три години лишаване от свобода.
Въззивният съд не се съгласява и с приетото от СОС, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия е наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез
ефективно изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Намаляването
размера на наказанието на три години дава възможност да бъде обсъдено приложението на
чл.66, ал.1 от НК. Релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства, и най-вече
фактът, че се касае за млад човек, който продължава образованието си в страната и е поел
семейни и социални ангажименти, дават основание да се направи извод, че целите на
наказанието, и най-вече за поправянето му, не е наложително той да изтърпи така
наложеното му наказание ефективно. Конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца, мотивират въззивния съд да определи изпитателния срок на условното
10
наказание в малко по-висок размер, от четири години, през което време същият ще
въздейства възпиращо и предупредително по отношение на подсъдимия, който ще има
възможност през това време да преосмисли поведението си и да продължи да води един
законосъобразен начин на живот.
По възраженията на защитата:
При обсъждане на доказателствата, САС посочи и изложи съображенията си защо
приема за доказано извършването на деянието, за което е обвинен подсъдимият Д. О.,
съответно защо възприема фактологията, установена от първостепенния съд. Преди всичко
следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционния съдебен акт са пълни, подробни и
отговарящи на критериите за обоснованост. СОС е изпълнил задължението си по чл.305,
ал.3 от НПК да посочи какви факти е установил, от кои доказателства се обосновават тези
факти и какви са правните съображения за взетото решение. Независимо от обстоятелството,
че доказателства за извършването на деянието се съдържат главно в показанията на
полицейските служители, съвкупният им анализ, съпоставени и със заключението на
съдебно-мидицинската експертиза, е довел първия съд до обосновани изводи относно
авторството и вината на подсъдимия. В мотивите на присъдата е извършен анализ и на
обясненията на подсъдимия, които с основание са отхвърлени като опровергани от
последователните и кореспондиращи помежду си показания на полицейските служители.
Въззивната инстанция намери за основателна претенцията на защитата за
смекчаване размера на наложеното на подс.Д. О. наказание, тъй като констатира
смекчаващи отговорността му обстоятелства, които изобщо не са били отчетени от СОС, и
такива, на които не е придадено действителното им значение. Ето защо, САС частично
уважи жалбата на защитата на подсъдимия, в нейното алтернативно предявено искане за
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и прилагането на чл.66, ал.1 от НК.
При извършената служебна проверка на атакуваната присъда САС не намери други
основания за нейното изменяне или отмяна.
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13 от 05.04.2023г. по НОХД № 302/2022г. на Софийски
окръжен съд, седми първоинстанционен наказателен състав, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на подсъдимия Д. Р. О. наказание за престъпление по чл.131, ал.2, т.2, вр.чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК от четири години на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на
подсъдимия Д. Р. О. наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12