Решение по дело №464/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260054

                                      

                                                    гр.Шумен  15.03.2021г.

                                                    

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди двадесет и първа  година ,в състав:

                                                            Председател: Азадухи Карагьозян   

                                                                  Членове:1. Теодора Д.  

                                                                                 2.мл.с.Соня Стефанова

при секретаря Силвия Методиева  и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№464 по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №174/14.07.2020г. по гр.д.№1721/2019г. по описа на НПРС ,поправено с решение №260038/12.10.2020г. по гр.д.№1721/2019г. по описа на НПРС , съдът е     осъдил  на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е  отхвърлил иска за разликата до 3 705,55лв., от които 378.56лв. поР.неоснователност и 381.36лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.97.2017г. до 02.03.2020г., осъдил е на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Г.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата до 3 705,55лв., от които 378.56лв. поради неоснователност и 381.36лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.97.2017г. до 02.03.2020г., осъдил е на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Х.Р. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 11 782,50лв. главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата до 14814,22лв., от които 1506.27лв. поради неоснователност и 1525.44лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.97.2017г. до 02.03.2020г., отхвърлил е възражението за прихващане предявено от Н.Н.А., Г.Н.А. и  Н.Х.Р.  за разликата над уважения размер от 2288.16лв. до пълния размер от 9000лв., за разликата 6711.84лв. присъдил е на ищеца и разноските му по делото.

  Решението е обжалвано от  Н.Н.А., Г.Н.А. и  Н.Х.Р.  в осъдителната му част,  в частта с която е извършено прихващане с направеното от жалбоподателите пред НПРС възражение за прихващане , както и в частта с която  за разликата над   уважения размер от 2288.16лв. до пълния размер от 9000лв., за разликата 6711.84лв.  ,възражението за прихващане е отхвърлено,  като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. С определение от 28.01.2021г. по В.гр.д.№464/2020г. на ШОС, което е влязло в сила,  въззивната жалба в останалата й част с която се обжалва решението на НПРС в отхвърлителната му част по същество е оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото по нея за тази част е прекратено.   

  Жалбоподателите молят  решението да бъде обезсилено като недопустимо и при условията на евентуалност, ако съдът счете ,че решението е допустимо да го отмени  и да реши спора по същество като отхвърли исковете  на ищеца  и претендират да им се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. 

    Въззиваемият Ш.О.И. ,действащ ,чрез пълномощника си адв.Ради Н. от АК Варна   оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

 С определение №260210/21.12.2020г. и с определение №260026/12.01.2021г.    по делото ,съдът е оставил без движение  искова молба вх.№9679/20.12.2019г. на ищеца Ш.О.И.   и е дал едноседмичен срок от получаване на съобщението той да отстрани   нередовносттта  на исковата  си  молба , като  уточни  размера на всяко едно от претендираните подобрения по пера и по отделно , в който размер за всяко едно от подобренията да се включат направените разходи за труд и за материали.  Указал е на ищеца ,че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната , решението на ШРС в тази му част обезсилено  и производството по делото прекратено.

С молба от 11.01.2021 г.   ищецът е уточнил само размера на направените разходи за труд за отделните извършени от него подобрения в процесният имот, но не и размера на вложените материали по отделно за всяко едно от подобренията. Всяко едно от претендираните подобрения е претенция със самостоятелен характер и следва да е с посочен конкретен  самостоятелен размер в който да е включена общо  стойността на разходите за материали и за труд за всяко едно от претендираните подобрения.

Следователно ищецът  в даденият му двукратно  едноседмичен срок не е отстранил нередовностите на исковата си молба , тъй като не е посочил размера по отделно на всяко едно от претендираните подобрения в процесния имот ,поради което и на осн.чл.129 ал.3 от ГПК и  съобразно т.5 от ТР№1/9.12.2013г. на ВКС по т.д.№1/2013г. на ОСГТК и т.4 от ТР№1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС следва решението на ШРС да бъде обезсилено в обжалваната му част,  като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекратено в тази му част в изпълнение на предоставеното на въззивният съд правомощие по чл.270 ал.3 от ГПК.

        По разноските : С оглед изхода на спора  на ищеца не се следват разноските ,които НПРС му е присъдил с решението и същото следва да се обезсили и в тази му част. На жалбоподателката Нефиде Х.Р. следва да се присъди част от заплатената от нея сума за държавна такса по делото пред въззивната инстанция, предвид ,че производството по въззивната жалба е било частично прекратено , поради което на нея се дължат разноски в размер на  399.16лв. за държавна такса.  

              Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 от ГПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОБЕЗСИЛВА    решение №174/14.07.2020г. по гр.д.№1721/2019г. по описа на НПРС ,поправено с решение 260038/12.10.2020г. по гр.д.№1721 по описа на НПРС, в частта му   с която съдът е   осъдил  на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева шестдесет и три стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е  отхвърлил иска за  сумата от  381.36лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017г. до 02.03.2020г., осъдил е на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Г.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева шестдесет и три стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е отхвърлил иска за сумата от  381.36лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017г. до 02.03.2020г., осъдил е на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Х.Р. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 11 782,50лв. (единадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като е отхвърлил иска за  сумата от 1525.44лв. по възражение за прихващане с дължимия за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017г. до 02.03.2020г., отхвърлил е възражението за прихващане предявено от Н.Н.А., Г.Н.А. и  Н.Х.Р.  за разликата над уважения размер от 2288.16лв. до пълния размер от 9000лв., за разликата 6711.84лв. , осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК   Н.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 476,28лв (четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и осем стотинки), за направените по делото разноски, като отхвърля претенцията за разноски над този размер, осъдил е  на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 476,28лв (четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и осем стотинки), за направените по делото разноски, осъдил е  на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Х.Р. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1905,10лв. (хиляда деветстотин и пет лева и десет стотинки), за направените по делото разноски.

           ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

          В останалата си отхвърлителна част решението е влязло в сила.

         ОСЪЖДА  Ш.О.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Х.Р. с ЕГН ********** с пост.адрес *** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 399.16лв.

            Решението   подлежи на   обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

   

     

     Председател:                            Членове: 1.                          2.