Решение по дело №425/2018 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 06.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 425 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове от ищците Е.Р.А., с ЕГН ********** и С.Е.Д., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. С.Ч. срещу Г. фонд, ***, представляван от Б.М. и С. С. за осъждането да им заплати сумата от по 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в следствие възникнало застрахователно събитие, изразяващо се в болки и страдания от смъртта на техния син Е. Е.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2016 г., до окончателното й изплащане. Молят върху определената и извънсъдебно изплатена като обезщетение сума в размер на по 110 000 лева за всеки от ищците да бъде присъдена и компесаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.02.2016 г. до 10.07.2018 г. Претендират присъждане на сторените за производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2015 г. водачът А.Б.Ч. управлявал л.а. марка „Форд“, модел „Кугър“ с рег. табела „ND VW 00“ по път III-8602 гр. К. – с. У.. В района на км. 20+500 водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се по нея ТИР. При удара била причинена смъртта на пътника в автомобила – Е. Е. А.. По случая било образувано д.п. № 225/2015 г. по описа на РУП-гр. Стамболийски и пр.пр. № 4760/2015 г. по описа на ОП-гр. Пловдив. С влязла в сила на 09.03.2018 г. Присъда № 39/25.04.2016 г. по НОХД 2155/2015 г. по описа на ОС-Пловдив, А.Б.Ч. е признат за виновен в това, че на 18.07.2015 г. на път III-8602 гр. К. – с. У., обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Кугър“ е нарушил правилата за движение, а именно чл. 43, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице – Е. Е.А. и Н. М.Т.. Смъртта на Е. Е. А. е причинена вследствие от получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания. Посочват, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.

Ищците заявяват, че с оглед горното, са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като по този начин им били нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от описаното ПТП, които вреди се изразявали в морални болки и страдания от загубата на техния син. Бащата на починалия – Е.Р.А. е бил в силен шок от новината за смъртта на сина си, която го довела до тежка депресия. Между бащата и сина съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.

Майката на починалия – С.Е.Д. не можела да преживее смъртта на детето си. Отношенията й с починалия били много топли. Ищцата се наложило да приема медикаменти, от усмихната и лъчезарна жена се превърнала в тъжна и подтисната.

След погребението на Е. ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви. Имали и продължват да имат проблемен и непълноценен сън, като често сънуват кошмари. Моментите, които им е предстояло да изживеят, никога няма да бъдат същите. Те никога няма да видят как възпитаният им с много внимание, обич и грижа син се развива професионално и отглежда и възпитава децата си. Техните негативни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намират се задълбочава.Твърди се, че са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърди се още, че към момента на произшествието се установило, че водача на лекия автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с оглед на което възниквали условията за ангажиране отговорността на ответника Г. ф., поради което и със заявление вх. № 24-01-761/19.11.2015 г. ищците поискали ответникът да определи и изплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. По същото била образувана щета № 210342/19.11.2015 г., по която първоначално бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, но на 10.07.2018 г. ищците получили суми в размер на по 110 000 лева за всеки от тях. Ищците считат, че справедливото обезщетение, което следва да получат е в размер на по 200 000 лв., поради което предявяват искове за разликата над изплатените суми от по 110 000 лв. до справедливия размер от 200 000 лева.

С оглед горното ищците предявяват претенцията си пред съда, като молят да бъде осъден ответника Г. ф.*** да им заплати сумата от по 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в следствие смъртта на сина им, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Молят върху определената и извънсъдебно изплатена като обезщетение сума в размер на по 110 000 лева за всеки от ищците да бъде присъдена и компесаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.02.2016 г. до 10.07.2018 г. Претендират присъждане на сторените за производството разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е връчен на ответника Г. ф. ***, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който заявява становището си по предявените искове, а именно, че ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.

Твърди се, че липсват доказателства какви увреждания са получили ищците, съответно причинната връзка с настъпилата смърт. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, ответникът е направил искане за конституиране по делото на трето лице-помагач на негова страна, а именно посоченият като водач на процесното МПС А.Б.Ч.. С определение № 979/25.09.2018 г. по делото е конституирано като трето лице помагач на ответника –А.Б.Ч.. В срока за отговор третото лице помагач не изразява становище.

 В съдебно заседание ищците и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. Третото лице помагач А.Б.Ч. оспорва исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

С присъда № 39/25.04.2016 г., постановена по НОХД № 2155/2015 г. по описа на ОС-Пловдив, А.Б.Ч. е признат за виновен в това, че на 18.07.2015 г. на път III-8602 км. 20+500 гр. К.– с. У., обл. П., при управление на МПС-Лек автомобил "Форд Кугър", е нарушил правилата за движение, а именно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причилин смърт на повече от едно лице - Е. Е.А. с ЕГН: ********** и Н.М.Т.с ЕГН: **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343 ал. 3 пр. 5 и пр. 7 буква "б", вр. с ал. 1, буква "в" вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК, е осъден на шест години и шест месеца лишаване от свобода. С решение № 110/02.06.2017г. по ВНОХД № 305/2017 г., Пловдивския апелативен съд е изменил присъдата на ОС-Пловдив само в частта, в която е определено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 268/09.03.2018 г. по НД № 819/2017 г. ВКС оставя в сила въззивно решение № 110/02.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 305/2017 г.

Представена по делото е заявление - претенция от ищците с вх. № 24-01-761/19.11.2015 г. до Г. ф.да изплати обезщетение на същите.

От писмо изх. № 24-01-761/11.02.2016 г. се установява, че Г. фонд е отказал изплащане на обезщетение по щета рег. № 210342/19.11.2015 г. за неимуществени вреди, поради непредставяне на допълнително изискани писмени доказателства.

От удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № АО-05-978 на гр. К., общ. К., обл. П. се установява, че С.Е.Д. и Е.Р.А. са родители на Е. Е.А., починал на 18.07.2015 г.

С протоколно определение от 09.05.2019 г. е обявено за безспорно обстоятелството, че за процесния автомобил "Форд Кугър" с рег. табела "ND VW 00" няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Същото обстоятелство се установява и от представената справка от базата данни на Информационен център към ГФ /л. 41 от делото/.

Приета по делото е съдебно психиатрична експертиза, изготвена от д-р Е.В., която дава заключение, че Е.Р.А. и С.Е.Д. са преживели остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство. Острата стресова реакция е била с продължителност няколко часа, а посттравматичното стресово разстройство е било с най-голяма интензивност през първите шест месеца и с леко намалена интензивност в последващия период като продължава и до този момент. Емоционалните реакции при ищците са тревожно-депресивни, най-подчертано изявени през първите шест месеца, но продължават и по настоящем. Не може да се даде категорична прогноза за пълно оздравяване на ищците, тъй като тя зависи от много фактори -като например ефективността на провеждано лечение, медикаментозно, психотерапия, индивидуален отговор на лечението и др. Вещото лице дава заключение, че е налице причинна връзка между загубата на Е. Е.А. и състоянието на ищците.

По делото са разпитани по делегация трима свидетели на ищците, от РС-Пловдив.

Свидетелката Д.И.Д. /майка на ищцата/ дава показания, че внукът й Е.А. загинал при катастрофа.  Преди смъртта си се разбирал  много добре с майка си и баща си, живеели заедно в една къща, помагали си един на друг. Когато разбрали за катастрофата и че Е. е загинал всички много плакали, не могли да го понесат, майката на Е. припаднала. След погребението С. не можела да стои на краката си, с нервите била много зле, пиела лекарства, започвала да плаче, да се удря. На бащата също му било много трудно. След смъртта на Е., родителите му са затворили, майката С. не искала да има много хора покрай нея, не искала да излиза от къщи. Бащата също се променил и понякога също се налагало да приема лекарства.

Свидетелката С.Е.Д. /сестра на ищцата/ дава показания, че Е. се разбирал много добре с родителите си, не е имало неразбирателства  между тях. Свидетелката посетила дома на Е. непосредствено след смъртта му - майка му припадала, било много трудно за всички. Майката на Е. и до сега взима лекарства, тъй като има проблеми със съня. Бащата на Е. също трудно го приел, много плакал. Майката била на легло шест месеца и не можела да става, било й много трудно. За нея се грижели майка й, сестрите й и дъщерите й. Не искала да излиза, не искала да вижда хора, не искала да се храни. Преди катастрофата родителите на Е. били весели, след смъртта на сина си станали много тъжни.

Свидетелят Я.А.Р. дава показания, че познава ищците С. и Е., които са му съседи и често си гостували. Преди катастрофата Е. учел, работел, винаги бил усмихнат. Свидетелят никога не е чувал да има неразбирателства или скандали в семейството им, отношенията били много добри.Свидетелят посетил дома на Е. и С. като разбрал за смъртта на сина им и родителите не можели да повярват и да възприемат, че е починал. От този ден нататък и двамата се променили, били в депресия, плачели постоянно. Майката приема постоянно лекарства, припадала често и се налагало да й бъде оказвана медицинска помощ. След смъртта на сина им родителите се затворили в себе си, не приемали роднини, които ги посещават. Майката била на легло 5-6 месеца, бащата също приемал медикаменти за успокоение. На всеки три дена ходят на гроба на сина си.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления са доказваните обстоятелства.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

   Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.) Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за нанесени имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП-то е настъпило на територията на Р.Б. и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В настоящият случай по делото са налични доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на ищците по делото пред ответника за изплащане на обезщетение, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на  чл. 288, ал.11 от КЗ (отм.).

 В случая безспорно се установи по делото, че А.Б.Ч., при управление на МПС-Лек автомобил "Форд Кугър", е предизвикал ПТП. В нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причилин смъртта на Е. Е.А. с ЕГН: **********.

С присъда № 39/25.04.2016 г., постановена по НОХД № 2155/2015 г. по описа на ОС-Пловдив, А.Б.Ч. е признат за виновен за причинената при ПТП по непредпазливост смърт на Е. Е.А. с ЕГН: **********, която присъда  е влязла в сила.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК,установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца-третото подпомагащо лице  А.Б.Ч..

Не се оспорва и проведената  по реда на чл.288,ал.7,ал.9, ал.11 от КЗ/отм./ процедура пред ГФ, по която е налице плащане на определените от Фонда обезщетения в размер на по 110 000 лева на всеки един от ищците. 

Не е формиран спор, че водачът на лекия автомобил не е имал сключен договор за застраховка, покриващ риска "Гражданска отговорност". Към датата на настъпилото ПТП- на 18.07.2015 г. за процесният автомобил "Форд Кугър" с рег. табела "ND VW 00"  е нямало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност, което се установява и от представената справка от базата данни на Информационен център към ГФ /л. 41 от делото/.

Съдът намира, че в производството се установиха всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди.

Спорът в случая е за размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение за причинените им и търпени неимуществени вреди.

Както се посочи по-горе-от ГФ е определен размер от по 110 000лв. за всеки родител.    

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, намира, че така определените от ГФ размери за обезщетения, не съответстват на реалните обхват и размер на търпени от ищците неимуществени вреди. 

Съгласно Пост.№ 4/1968г.на ВС при определяне размера на неимуществените вреди следва да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди- личната и емоционална връзка между починалия и претендиращия обезщетение, възрастта им, изживяванията на пострадалия, обусловени от начина на настъпване на смъртта.

При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите /в т.см.Реш.№ 958/29.09.2009г. пост.по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Решение № 50/18.05.2017 г. по т.д. № 598/2016 г. на ВКС, Решение № 158/11.11.2016 г. по т.д. № 2369/2015 г. на ВКС и др./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така  и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.

Съдът намира, че в конкретния случай при определяне на размера на обезщетение следва да се отчетат наличието на обстоятелства, които значително завишават интензитета на претърпените от пострадалите вреди. Не подлежи на съмнение фактът, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо проявление във времето. В случая пострадалото лице е било едва на 21 годишна възраст, в началото на жизнения си път, на възраст, на която може да полага грижи към своите близки. Категорично се установи, че в семейството е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка между родители и дете. Свидетелката С.Е.Д. /сестра на ищцата/ дава показания, че Е. се разбирал много добре с родителите си, не е имало неразбирателства  между тях. Свидетелят Я.А.Р.дава показания, че Е. учел, работел, винаги бил усмихнат. Свидетелят никога не е чувал да има неразбирателства или скандали в семейството им, отношенията му с родителите били много добри. Загубата на дете е необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота на всеки родител. Със загубата му семейството губи най-ценното, надеждите за бъдеще. Те са загубили очакваната емоционална и материална поддръжка. Тежката загуба обременява живота, ежедневието им, мислите и преживяванията им. Показателни в тази насока са свидетелските показания на св. Я.А.Р., който посочва, че от този ден нататък родителите се променили, били в депресия, плачели постоянно. Майката приема постоянно лекарства, припадала често и се налагало да й бъде оказвана медицинска помощ. След смъртта на сина им родителите се затворили в себе си, не приемали роднини, които ги посещават. Майката била на легло 5-6 месеца, бащата също приемал медикаменти за успокоение.

Приетата по делото съдебно психиатрична експертиза, която съдът кредитира, дава заключение, че Е.Р.А. и С.Е.Д. са преживели остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство. Острата стресова реакция е била с продължителност няколко часа, а посттравматичното стресово разстройство е било с най-голяма интензивност през първите шест месеца и с леко намалена интензивност в последващия период като продължава и до този момент. Емоционалните реакции при ищците са тревожно-депресивни, най-подчертано изявени през първите шест месеца, но продължават и по настоящем. Не може да се даде категорична прогноза за пълно оздравяване на ищците.

Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият /в случая наследниците на починалото лице/, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда.

Съдът като взема предвид събраните гласни доказателства, които цени като непосредствени лични впечатления намира, че  житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение от  по 150 000 лева на всеки един от ищците. От дължимото обезщетение следва да бъде приспаднато заплатеното от ГФ от по 110 000 лева. Следователно Г. ф. трябва да заплати на всеки от ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат на смъртта на техния син, настъпила при ПТП, причинено от трето лице помагач А.Б.Ч., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ /отм./ по 40 000 лева. Исковете до пълния предявен размер от по 90 000 лева следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с оглед основателността на главните искове, съдът приема за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, в случая уважения размер на исковете от по 40 000 лева за неимуществени вреди.Лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ се дължи  от деня на поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение. Ето защо ГФ изпада в забава 3 месеца след поканата за плащане.В случая сезирането на ГФ е станало с подаването на молба за изплащане на обезщетение на 19.11.2015 г., което има характера на покана по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение задължението за заплащане на дължимото обезщетение, въз основа на която е заведена процесната щета. Следователно върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, предвид уведомяването на Гаранционния фонд на 19.11.2015 г.- в тази насока е и задължителната съдебна практика - Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др. Фондът е издал отказ по претенцията в горния срок – на 11.02.2016 г., като денят, следващ отказа, е датата, от която дължи лихва върху така присъденото от съда обезщетение. Тъй като ищците претендират законна лихва, не от 12.02.2016 г., а от 19.02.2016 г., поради което следва да се присъди от тази дата.

Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на компесарторна лихва за извънсъдебно изплатеното обезщетение на по 110 000 лева за всеки от ищците за периода от 19.02.2016 г. до 10.07.2018 г. следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като липсват представени по делото доказателства на коя дата са изплатени сумите от по 110 000 лева.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните и да се произнесе по тях.

Ищците претендират разноски по делото. Съобразно уважената част от исковете ответника ще дължи на ищеца Е.Р.А.,  разноски в размер на 1722, 00 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева/ лева за адвокатско възнаграждение и 64, 44 лв. /шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетели. Същите суми за разноски следва да се присъдят и на С.Е.Д. - 1722, 00 лева за адвокатско възнаграждение и 64, 44 лева разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетели.

Съобразно отхвърлената част от исковете на ГФ следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. фонд следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския окръжен съд дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – 3 200,00 лв. /три хиляди и двеста лева/.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С. С., да заплати на Е.Р.А., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата от  40 000,00 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 18.07.2015 г., изразяващо се в смъртта на неговият син Е. Е.А. с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 19.02.2016 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компесаторна лихва върху извънсъдебно изплатено обезщетение от 110 000 лева, за периода от 19.02.2016 г. до 10.07.2018 г.

 

ОСЪЖДА Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С., да заплати на С.Е.Д., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата от  40 000,00 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 18.07.2015 г., изразяващо се в смъртта на нейният син Е. Е.А. с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 19.02.2016 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компесаторна лихва върху извънсъдебно изплатено обезщетение от 110 000 лева, за периода от 19.02.2016 г. до 10.07.2018 г.

 

ОСЪЖДА  Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С. С., да заплати на Е.Р.А., с ЕГН ********** *** разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 1722, 00 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два/ лева за адвокатско възнаграждение и 64, 44 лв. /шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетели, пропорционално на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА  Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М.и С. С., да заплати на С.Е.Д., с ЕГН ********** *** разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 1722, 00 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два / лева за адвокатско възнаграждение и 64, 44 лв. /шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетели, пропорционално на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Е.Р.А., с ЕГН ********** и С.Е.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М.и С. С., разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 100,00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С. С., да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на 3200,00 лв. /три хиляди и двеста лева/.

 

Решението е постановено при участието на А.Б.Ч. с ЕГН: ********** с адрес ***, в качеството на трето лице-помагач на ответника Г. ф..

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        СЪДИЯ: